Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 286 от 20.01.2020, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 312/2019
Вид
Решение № 286
Подписан
20.01.2020
В сила
20.02.2020
Състав
ЕЛЕНА ИВАНОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 261, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 261, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 264, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 265, ал. 1, предл. трето · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 63 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 90 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 163, ал. 1 · Закон за устройство на територията
  • чл. 169, ал. 1 и 3 · Закон за устройство на територията
  • чл. 169, ал. 1 и 3 · Закон за устройство на територията

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр.

Варна, 20.01.2020 год.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА при участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 312 по описа на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „М.В.“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Драгомир Драганов срещу „Р.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Н. Н. с правно основание чл. 415, във вр. с чл. 422 от ГПК, във вр. с чл. 258 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5 589.52 лв.

(пет хиляди петстотин осемдесет и девет лева и 52 ст.), от която 2 960 лева съставляваща неизплатено възнаграждение по договор за изработка на метални изделия от 25.06.2017 год., за което е издадена фактура № ********** от 25.07.2017 год., ведно със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД от деня на забавата до окончателното плащане на задължението и сума в размер на 629,52 лева, представляваща лихва за забава за периода от 25.08.2017 год. до 29.11.2018 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение № 9391/17.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 18084/2018 г. на ВРС, 26 състав. Претендират се съдебно-деловодни разноски в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. №18084/2018 г. на ВРС.

В исковата молба ищецът излага, че на 25.06.2017 год. между „М.В.“ АД и

„Р.“ ЕООД е сключен неформален договор за изработка на метални изделия – парапети, монтирани на стълбища и тераси в жилищна кооперация, изпълнявана от ответното дружество, за което ищцовото дружество издало Фактура № ********** от 25.07.2017 г. за сумата от 15 960,00 лв. с ДДС. Ответното дружество извършило три частични плащания на обща стойност от

11 000,00 лв., като останало задължено към ищцовото дружество за остатъка от цената на стоките – 2 960,00 лв., с което ищецът счита, че на практика „Р.“ ЕООД е признало наличието на задължение към „М.В.“ АД.

В депозирания в срока по чл. 131 от ГПК отговор ответникът оспорва иска основание и размер.

Оспорва правилността на правните изводи, направени в исковата молба, досежно значението на издадената фактура № **********/25.07.2017 г. и направените частични плащания по нея, като сочи, че частичните плащания по фактурата не означават, че е предадена и приета работа по договора за изработка, нито признание, че работата е изпълнена точно в количествено, качествено и срочно отношение.

Твърди, че по силата на Договор за строителство от 27.05.2016 г. и по смисъла на чл. 163, ал. 1 ЗУТ „Р.“ ЕООД е строител /изпълнител/ на Жилищна сграда, с РЗП от 1 954,10 кв. м., по одобрен инвестиционен проект, с административен адрес: гр. Варна, ПИ 614, кв. 157 по ИНИ на СО „Траката“. Сочи, че ищецът „М.В.“ АД бил привлечен от „Р.“ ЕООД, като подизпълнител на въпросния обект, за изпълнение на довършителна работа, а именно изработка и монтаж на парапети /метални изделия/ по терасите на сградата.

Не оспорва, че между „М.В.“ АД и „Р.“ е налице неформален договор за изработка, съгласно който изпълнението следвало да е с материали от ковано желязо боядисано с боя против ръжда, механизация и труд изпяло от ищеца с дължима отговорност за качество на добрия търговец. Процесната фактура била издадена предварително, като ответникът е правил частични плащания по нея с цел ищецът да има средства да закупува материали и да покрива текущите си производствени разходи, а не е издадена след приключване на работата.

Прави възражения: с правно основани чл. 261, ал. 1 от ЗЗД, че изпълнената работа не е годна за обикновено предназначение; с правно основание чл. 63 от ЗЗД, за неточно изпълнение в количествено измерение – не са доставени 90 л.м. от уговорените 190 л.м.; с правно основание чл. 261, ал.2 от ЗЗД, за некачествено изпълнение на договореното, поради което твърди, че работата не е приета. В тази връзка излага, че при регулярна проверка изпълнението на работата на ищеца, при монтажа на една част от парапетите, били установени съществени недостатъци и неправилно изпълнение, поява на ръжда по частично монтираните парапети, за които недостатъци изпълнителят бил известен веднага. Били водени много разговори, като ищецът многократно бил канен да поправи работата си и съответно да довърши същата в цялост, като му е заявявано нееднократно, че при непредприемане на нужните действия възложителят иска намаляване на възнаграждението със сумата от 4 960,52 лв. и заплащане на разходите, необходими за нужните поправки по изработените парапети и ремонти, които надвишават тази сума, защото се налагало и ремонт на части от сградата повредени от неправилния монтаж на парапетите.

Посочва, че неточното изпълнение се изразява в следното:

1.

Липса на изработени и монтирани съгласно договореното на 90 л. м. от парапетите фактурирани с фактура № **********/25.07.17 г.;

2.

Масово счупване/компрометиране на камъка /“шапките на бордовете на терасите“/ под парапетите, там където са монтирани, следствие на неправилното разпробиване на отвори за преминаване на анкерите за захващане на самите парапети;

3.

Недостатъчно стабилизиране и укрепване на самите парапети;

4.

Недобро обработване с външно покритие на парапетите, което води до липса на защита от атмосферните условия и появата на ръжда.

Прави възражение с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за намаляване на възнаграждението за неизпълнените 90 л. м. от фактурираното с фактура №

**********/25.07.17 г., което умножено по договорената цена от 84,00 лв. с ДДС е равно на 7 560 лв. с ДДС, която сума счита, че не се дължи на ищеца поради неизпълнение на договора за тези линейни метри.

Предявява насрещен иск със следни петитум:

Да бъде осъден „М.В.“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление;***, представлявано от Драгомир Драганов да заплати на „Р.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Н. Н. сумата от:

-

894,74 лв., представляваща разходи за отстраняване на недостатъците по некачествено изпълнената работа изразяващи се в недостатъчно стабилизиране и укрепване на самите парапети към основата, неправилно разпробиване при закрепяне на парапетите, както и некачественото обработване с външно покритие, с правно основание чл. 265, ал.1, предл. второ от ЗЗД;

В случай, че не бъде уважено възражението му за недължимост на сумата от 7 560 лв. с ДДС, поради недоставяне на 90 л.м. парапети от 190 л.м. отправя изявление за прихващане на исковата сума с присъдената сума по предявения насрещен иск.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника по насрещния иск, като излага становище за неоснователност на предявените насрещни искови претенции.

Твърди, че неточно изпълнение би могло да доведе до пораждането на насрещни права на ищеца в зависимост от формата на неизпълнение, но по никакъв начин не го освобождава от задължение за плащане на цената на услугата. Сочи, че върху дължимостта на възнаграждението за извършената работа би могло да повлияе единствено некачественото изпълнение, но въведеното с иска възражение в тази насока не е доказано по категоричен начин.

Сочи, че е право на изпълнителя по договора да претендира приемане на изработеното, респ. задължение на възложителя е да прегледа работата и да направи незабавно всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Счита приемането на работата по смисъла на чл. 264 ЗЗД за задължение за възложителя. В случай, че последният не е извършил своевременен преглед след предаването на трудовия резултат и не е предявил незабавно възражения за явни несъответствия на предаденото в качествено и количествено отношение, се счита, че работата е приета. Твърди, че в хипотезата на настоящия казус, възложителят е приел СМР, за които изпълнителят претендира възнаграждение, което презумира, че работата отговаря на изискванията на възложителя и че е изпълнена без явни недостатъци. С оглед на изложеното счита, че възражението на ищеца - „Р.“ ЕООД по чл. 265, ал.1, пр.2 ЗЗД следва да се счита за преклудирано.

На следващо място счита, че недоказаните твърдения, наведени с насрещния иск, за извършено уведомяване, по никакъв начин не влияят на извода за дължимост на цената на изпълнените от ответника -“М.В.“ АД СМР тъй като:

1. Възражения при завършването на монтажа към месец юли 2017 год. относно изпълнените СМР не е имало, като сочи, че монтажът на парапетите не е „ скрито“ СМР;

2.

За твърдените недостатъци ответникът „М.В.“ АД не е бил уведомен веднага, съгласно изискванията на закона, нито в разумен срок, а едва с настоящия насрещен иск, т.е. над година и девет месеца по-късно, което прави възражението на „Р.“ ЕООД за некачествено изпълнение неоснователно, имайки предвид големия период от време, през който парапетите са били подложени на различни видове външни метеорологични и др. влияния.

Отделно от горното твърди, че поради липса на своевременно уведомяване за тези твърдени недостатъци, ответникът „М.В.“ АД не е могъл евентуално да ги отстрани. При това положение, счита, че ищецът „Р.“ ЕООД не може да се ползва от собственото си неизпълнение и да търси благоприятни последици, при което на основание чл. 264, ал. 2 ЗЗД работата следва да се счита за приета.

Неоснователно е и възражението за право на ищеца „Р.“ ЕООД да задържи плащането, поради липсата на елементите от фактическия състав на чл. 90 ЗЗД.

Спирането на плащанията е възможно до изпълнението на задължението, а такова е налице от преди повече от година и девет месеца, тъй-като към този момент жилищната сградата е вече въведена в експлоатация и се ползва по предназначение за живеене, поради което плащане за изпълнените СМР се дължи.

В съдебно заседание, проведено на 11.07.2019 г. ищецът е оттеглил първоначалната си искова претенция за сумата от над 2960,00 лв. до предявените 4960,00 лв., като е останала висяща за сумата от 2960,00 лв., както е и докладвано с настоящото решение.

В съдебно заседание, проведено на 19.12.2019 г. ответникът е оттеглил първоначално предявените насрещни искове, като производството е останало висящо за иска с правно осн. чл. 265, ал.1, предл. второ от ЗЗД за сумата от 894,74 лв., както е и докладвано с настоящото решение.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:

Към доказателствения материал по делото е приобщено ч.гр.д.№18084/2018 г. на ВРС, от което е видно, че по подадено от заявителя между „М.В.“ АД срещу длъжника „Р.“ ЕООД е издадена заповед за изпълнение № 9391/17.12.2018 г. по ч.гр.д.№ 18084/2018 г. на ВРС, 26 състав, с която е разпоредено длъжникът да заплати на кредитора сумата от 5589.52 лева, от която 4960 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор за изработка на метални изделия от 25.06.2017 г., за което е издадена фактура № **********/25.07.2017 г. и сумата 629.52 лева, представляваща лихва за забава за периода от 25.08.2017 г. до 23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 29.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 712 лева, от които: 112 лева – заплатена държавна такса и 600.00 лева – адвокатско възнаграждение.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 25.06.2017 год. между „М.В.“ АД и „Р.“ ЕООД е сключен неформален договор за изработка на метални изделия – 190 л.м. парапети, които е следвало да бъдат монтирани на стълбища и тераси в жилищна кооперация, находяща се на адрес: гр. Варна, ПИ 614, кв. 157 по ПНИ на СО „Траката“, строителството на която е изпълнявано от ответното дружество; че за договорената услуга ищцовото дружество е издало Фактура № ********** от 25.07.2017 г. за сумата от 15 960,00 лв. с ДДС; че ответното дружество е извършило три частични плащания на обща стойност от 11 000,00 лв.