Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 319 от 30.03.2025, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно частно гражданско дело 200/2025
Вид
Определение № 319
Подписан
30.03.2025
В сила
30.03.2025
Състав
Веселина Топалова, Симона Миланези, Ива Димова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 319 гр. Габрово, 30.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно гражданско дело № 20254200500200 по описа за 2025 година Производство по реда на чл. 274 във вр. с чл. 418, ал. 4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба срещу определение № 67 от 24.02.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 71/ 2025 г., с което Дряновски районен съд е отхвърлил заявлението подадено от "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу К. Т. К. за сумите: 672,59 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 18.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.02.2025 г. до окончателното й изплащане; 119,22 лв. - договорна лихва за периода от 25.02.2024 г. до 25.11.2024 г.; 253,26 - обезщетение за забава за периода от 25.02.2024 г. до 06.02.2025 г., както и сумата 175 - разноски.

В жалбата се излага, че постановеният от Районен съд - Дряново съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Документът, въз основа на който се иска издаване на заповед за незабавно изпълнение е сред документите по чл. 417, т. 2 от ГПК, редовен е от външна страна и удостоверява, че предявеното вземане подлежи на изпълнение. Размерът на кредита е посочен в чл. 7 от договора за потребителски кредит, като кредитополучателя е пожелал сключването на застраховки, като сумите по застрахователните премии се превеждат от кредитора за сметка на кредитополучателя по банкова сметка на застрахователя, като тези суми за застраховка са отпуснати под формата на кредит. По отношение на финансираните с договора за кредит застрахователни премии излага, че кредитополучателят е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни програми, като в конкретния случай средствата се превеждат от кредитора към сметката на застрахователя, за което кредитополучателят дава изричното си нареждане и съгласие с подписване договора за кредит. Изтъква, че съгласно чл. 19, при сключване на 1 договора потребителят не е длъжен да сключва застраховка, а само по свое желание и усмотрение може да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора в качеството му на застрахователен агент, без това да е задължително условие за сключване на договора за кредит. Затова счита, че застрахователната премия не следва да бъде включвана в общите разходи по кредита. Позовава се на чл. 7 от договора като твърди, че застрахователните премии са цената на допълнителната услуга, чиято парична равностойност се дължи от застрахованото лице и са включени в общия размер на кредита главница. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна.

Дряновски районен съд е бил сезиран със заявление от "Ти Би Ай Банк" ЕАД с искане за издаване заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по извлечение от счетоводните книги против длъжника К. Т. К. с ЕГН ********** от с. М. за сумите: 672,59 лв. – главница по договор за потребителски кредит от 18.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.02.2025 г. до окончателното й изплащане; 119,22 лв. договорна лихва за периода от 25.02.2024 г. до 25.11.2024 г.; 253,26 лв. обезщетение за забава за периода от 25.02.2024 г. до 06.02.2025 г.; 175 разноски. В изпълнение изискванията на чл. 417, т. 2 от ГПК заявителят е приложил Договор за потребителски кредит № 7053370704 от 18.11.2022 г., извлечение от счетоводни книги към 06.02.2025 г..

С разпореждане № 144 от 17.02.2025 г. Дряновският районен съд е оставил заявлението без движение на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и дал на заявителя конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности, касаещи липсата на индивидуализация на претендираното вземане като изрично посочи дали в претендираната сума за главница, договорна лихва и обезщетение за забава съответно от 672,59 лв., 119,12 лв. и 253,26 лв. са включени вноски за застраховка BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКИ и BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКИ съответно договорна лихва и обезщетение за забава за вноски по застраховка и на каква стойност.

Заявителят е подал в указания срок молба вх. № 527 от 20.02.2025 г., в която уточнява, че в претендираната главница от са включени 1 000 лв. от преведена по сметка на потребителя, 239, 77 лв. от застраховка "Bank пакет 3 кредит + сметка" и 175, 20 лв. за застраховка "Bank пакет 3 сметка".

Посочва, че претендираната сума за договорна лихва в размер на 152, 63 лв. съдържа 107, 87 лв. върху главницата по преведената на кредитополучатуля сума, 25, 86 лв. за застраховка "Bank пакет 3 кредит + сметка" и 18, 90 лв. върху застраховка "Bank пакет 3 сметка". Посочва също, 2 че обезщетението за забава в размер на 198, 78 лв. включва 140, 48 лв. върху преведената на потребителя сума, 33, 68 лв. върху застраховка "Bank пакет 3 кредит + сметка" и 24, 61 лв. върху застраховка "Bank пакет 3 сметка“ За да постанови разпореждането в отхвърлителната му част, Районен съд Дряново е приел, че съгласно чл. 7.2.3 от приложения към заявлението договор, в случаите, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превеждала от кредитора, за сметка на потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което потребителят давал изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. В договора за кредит формално са посочени общия размер на кредита и общата сума, дължима от потребителя, съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 и т.

10 от ЗПК, но никъде в договора по ясен и разбираем за потребителя начин не е посочено, че сумите за застраховки ще бъдат включени в погасителните вноски и ще се олихвяват с посочения в договора годишен лихвен процент в размер на 41,05 %, което е в пряко противоречие с изискването на чл. 11 ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът да съдържа условията за прилагане на лихвения процент по кредита, като не е конкретизирано върху кои точно суми ще се начислява възнаградителната лихва, което препятства възможността му ефективно и обосновано да прецени какви биха били икономически последици за него във връзка с конкретното кредитно правоотношение. Стойността на застраховките, като част от месечната вноска по кредита, не е оповестена като разход в тежест на кредитополучателя и не става ясно дали е отразена като разход при формиране на оповестения ГПР от 48,54 %. С оглед на така установената недействителност на договора за потребителски кредит в тази му част и невъзможността недействителните клаузи да се заместят от законови разпоредби, потребителят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита съгласно чл. 23 от ЗПК. Така потребителят следва да върне единствено главницата в размер на 1000 лв., която му е била предоставена директно по сметка от кредитора. От тази сума следва да се приспадне и платеното от длъжника по договора, което възлиза на 1 392,64 лв. съгласно предоставената справка от 20.02.2025г. Длъжникът не следва да заплаща претендираните суми от кредитора, а именно 133,87 лв. за застраховка Bank пакет 3 сметка, 97,82 лв. за застраховка Bank пакет кредит + сметка, договорна лихва в размер на 152,63 лв., от която 107,87 лв. върху преведената на кредитополучателя сума, 25,86 лв. върху застраховка Bank пакет 3 сметка и 18,90 лв. за застраховка Bank пакет кредит + сметка и обезщетението за забава в размер на 198,78 лв., от които 140,48 лв. върху преведената на потребителя сума, 33,68 лв. върху застраховка Bank пакет 3 сметка и 24,61 лв. върху застраховка Bank пакет кредит + сметка. Поради горните съображения, съдът е приел, че искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и 3 изпълнителен лист следва да бъде отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, тъй като вземането частично за главницата и изцяло за лихвите, се основава на неравноправна клауза – чл. 7.1 от договора. В частта за претендираната главница от 558,31 лв. съдът приема, че заявлението следва да се отхвърли поради плащане, тъй като длъжникът е внесъл по договора сума, която надхвърля дадената в заем сума от 1 000 лв.

Въззивният състав споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи. Искането на "ТИ БИ АЙ БАНК" ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение се основава на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК извлечение от счетоводни книги, поради което съдът е длъжен да провери дали заявлението е редовно, съгласно изискването на чл. 410, ал. 2, във вр. с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК (да е попълнено точно и ясно и да съдържа и изложение на обстоятелствата относно възникналата изискуемост на вземането и определения размер на задължението) и дали извлечението от счетоводните книги е редовно от формална страна и удостоверява изискуемостта на вземането към конкретния длъжник. Безспорно заявителят попада в кръга на субектите, посочени в чл. 417, т. 2 от ГПК, за които законодателят е предвидил възможност за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ или извлечение от счетоводните книги. В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между банкова институция и физическо лице. Следователно длъжникът има качеството на "потребител", поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство - ЗЗП.

От приложения към заявлението по чл. 417 от ГПК договор за потребителски кредит № 7053370704 от 18.11.2022 г. / чл. 7.1/ се установява, че кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит в общ размер на 1 414,97 лева, от които 1 000 лева размер на кредита и 414,97 лева общ размер на застрахователната премия, включващ 239,77 лева по застраховка BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ и 175,20 лева BANK ПАКЕТ 3 СМЕТКА+ СМЕТКИ.

Съгласно чл. 7.2.3 от договора, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка/застраховки, се превеждат от Кредитора за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно – по банковата сметка на съответния застрахователен посредник, за което Потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на Договора, но никъде в договора по ясен и разбираем за потребителя начин не е посочено, че сумите за застраховки ще бъдат включени в погасителните вноски и ще се олихвяват с посочения в договора годишен лихвен процент в 4 размер на 41,05 %, което е в пряко противоречие с изискването на чл. 11 ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът да съдържа условията за прилагане на лихвения процент по кредита, като не е конкретизирано върху кои точно суми ще се начислява възнаградителната лихва, което препятства възможността му ефективно и обосновано да прецени какви биха били икономически последици за него във връзка с конкретното кредитно правоотношение. Стойността на застраховките, като част от месечната вноска по кредита, не е оповестена като разход в тежест на кредитополучателя и не става ясно дали е отразена като разход при формиране на оповестения ГПР от 48,54 %.

Следва да се посочи, че вземането по застрахователния договор не се дължи на заявителя. Действайки като застрахователен посредник "Ти Би Ай Банк" АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя и правото да получи застрахователната премия е на застрахователя съгласно чл.