Определение № 413 от 12.02.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 413 гр. Бургас, 12.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20242100500089 по описа за 2024 година Производството по делото е образувано по повод частна жалба от Агенция за събиране на вземания ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева, чрез юк. Нели Георгиева Пенчева-Атанасова против Определение № 1413 от 05.12.2023г., постановено по гр.д. № 599/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което съдът е допълнил и изменил Решение № 437/19.10.2023 г. по гр.д.

№599/2023 г. по описа на НРС в частта с характер на определение по въпроса за разноските, с която частният жалбоподател е осъден на основание чл.78, ал.1 във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА да заплати на адвокат Йордан Валентинов Методиев от АК – Плевен сумата от 230,71 лв. – съдебни разноски по делото, като вместо него е постановил: осъдил е частния жалбоподател да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на П. К. С., ЕГН: **********, сумата от 173,04 лв. – представляваща направени съдебни разноски по делото пред НРС.

Осъдил е агенцията да заплати на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на адвокат Йордан Валентинов Методиев от АК – Плевен, сумата от 273,01 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника безплатна правна помощ в производството по гр.д. № 599/2023 г. по описа на НРС, както и сумата от 230,72 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена на ответника-длъжник безплатна правна помощ в заповедното производство по ч.гр.д. №246/2023 г. по описа на НРС.

1

Недоволство от така постановеното определение изразява частният жалбоподател, който счита същото за неправилно и незаконосъобразно.

Позовава се на практика на ВКС, като твърди, че не са налице условията за предоставяне на безплатна правна помощ. Счита, че е приложима разпоредбата на чл.83 от ГПК и за да бъде освободено лице от такси и разноски в съдебното производство, същото следва по категоричен и несъмнен начин да установи наличието на предпоставките за това. Позовава се на мотивите изложени в решение на съда на Европейския съюз от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16, както и на практика на ВАС за това, че съдът следва да съобрази критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата и размерът на възнаграждението следва да е обоснован и справедлив. Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде ориентир при определянето им от съда, като се съобрази фактическата и правна сложност на всяко конкретно дело. Моли съда да отмени обжалваното определение и отхвърли претенцията по чл.248 от ГПК.

В срока предвиден в закона е постъпил отговор на частната жалба от адв. Йордан Методиев – процесуален представител на П. К. С., с който моли съда да остави жалбата без уважение и потвърди обжалваното определение.

Излага съображения. Позовава се на практика на ВКС.

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Бургаският окръжен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Производството по делото първоначално е започнало по подадено заявление по чл.410 от ГПК с искане на частният жалбоподател въз основа на договор за потребителски кредит № 2454701/11.10.2021 г., сключен между длъжника и „Кредисимо“ да бъде издадена заповед за изпълнение срещу П. К.

С.. Със заповед № 133/04.04.2023 г. по ч.гр.д. №246/2023 г. на НРС съдът е разпоредил длъжникът да заплати на Агенция за събиране на вземания ЕАД сумата от 1381,23 лв., представляваща главница по договора, вземането по който е цидирано на частния жалбоподател на 01.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 30.03.2023 г.; сумата от 226,61 лв. – договорна лихва по договор за кредит за периода 2

10.02.2022 – 10.02.2023 г.; сумата от 125,39 лв. – мораторна лихва за периода 11.02.2022 г. – 30.03.2023 г., както и сумата от 84,66 лв. – разноски по делото.

В предвидените срокове е постъпило възражение по чл.414 от ГПК чрез адв. Йордан Методиев, като е посочено, че неговият клиент е материално затруднен поради което адвокатът му предоставя безплатна правна помощ, като е представен договор за правна защита и съдействие от 05.05.2023 г. сключен между П. С. и адв. Йордан Методиев.

Пред НРС се е развило производство по чл.422, ал.1 от ГПК, в хода на което са събрани доказателства, включително са извършени експертизи. С решение №437/19.10.2023 г. по гр.д. №599/2023 г. на НРС съдът е признал за установено, че П. С. дължи на частния жалбоподател сумата от 733,54 лв. – главница по договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 30.03.2023 г., като е отхвърлил иска над тази сума до претендирания размер от 1381,23 лв., иск за възнаградителна лихва от 226,61 лв. и иска за обезщетение за забава в размер на 125,39 лв., за които е издадена заповед за изпълнение. Осъдил е П. С. да заплати на Агенцията сумата от 220,32 лв. за производството пред НРС, както и сумата от 35,82 лв. – за производство по ч.гр.д. №246/2023 г. по описа на НРС. Осъдил е Агенцията да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на адвокат Йордан Методиев сумата от 230,71 лв. След постъпила молба по чл.248 ГПК от адв. Йордан Методиев и такава от Агенцията, съдът е постановил атакуваното определение. За да постанови обжалвания резултат първоинстанционният съд се е позовал на практика на ВКС и разглеждайки хипотезите на чл.78, ал.1 и ал.3, както и чл.38, ал.1, т.2 от ЗА е счел, че на П. С. и адвокат Йордан Методиев се дължат претендираните суми поради което ги е присъдил. По отношение на разноските в заповедното производство, съдът е счел, че такива се дължат, тъй като те произтичат от подадено възражение срещу издадената заповед за изпълнение и процесуалния закон не изисква обосноваване на възражението, е счел, че те са дължими по силата на чл.11 от Наредбата за адвокатските възнаграждения. Що се отнася до присъдените разноски за производството по чл.422 ГПК, съдът е счел, че следва да присъди допълнително сума над определените разноски поради опущение на съда. По същият начин е подходил и по отношение на дължимата сума за П. С., касаеща съдебноделоводни разноски по чл.78, ал.3 от ГПк съразмерно с отхвърлената част от 3 исковете, поради което дължимата сума възлиза на 173,04 лв.

Настоящата съдебна инстанция намира частната жалба за неоснователна. Това произтича от обстоятелството, че предоставянето на безплатна адвокатска помощ е уредено в разпоредбата на чл.38 от Закона за адвокатурата и с оглед изхода на спора такава се дължи, ако страната е постигнала положителен резултат по делото. В този смисъл е и константната практика на ВКС, изразяваща се в определение № 682/18.10.2012 г. по ч.гр.д.

№598/2012г., Трето гр. отделение, определение № 257 по ч.т.д. №226/2018 г.

Второ т. отделение, както и определение № 43/10.02.2022 г. по гр.д.

№2611/2021 г., Четвърто г. о., като в последното е прието, че „Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са: 1. да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1 – 3 от ЗА и 2. в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски.

Наличието на основанията по чл.38, ал.1 от ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски.“ Настоящата съдебна инстанция се придържа към тази установена практика на ВКС. Въпреки, че в действителност частният жалбоподател своевременно е направил възражение и се е позовал на чл.83 от ГПК, съдът намира, че в случая тази разпоредба не би могла да се приложи. Това налага подадената частна жалба да бъде оставена без уважение.

Тъй като са поискани разноски за подаване на отговор по подадената частна жалба, на адвокат Йордан Методиев се дължат такива, които съгласно чл.11 във вр. с чл.7, ал.1, т.7 от Наредбата №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлизат на 133,30 лв. и следва да бъдат присъдени.

По изложените съображения, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Агенция за събиране на вземания ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П.

Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от 4

Юлия Христова Юргакиева, чрез юк. Нели Георгиева Пенчева-Атанасова против Определение № 1413 от 05.12.2023г., постановено по гр.д. № 599/2023 г. по описа на Районен съд – Несебър.

ОСЪЖДА Агенция за събиране на вземания ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Юлия Христова Юргакиева, чрез юк. Нели Георгиева Пенчева-Атанасова, да заплати на адвокат Йордан Валентинов Методиев от АК – Плевен сумата от 133,30 лева – разноски за въззивната инстанция.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5