Решение № 1148 от 06.10.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1148 гр. Пловдив, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.а като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20235330207050 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4461088 на ОДМВР гр. Пловдив, с който на Г. Й. Д. ЕГН:********** с адрес *** на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1 т.4 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят Г. Й. Д., редовно призован, не се явява в съдебно заседание. В депозираната жалба моли за отмяна на НП, поради допуснати процесуални нарушения при издаване на ЕФ. Представлява се от упълномощения процесуален представител адв. Н. С.. Релевират се възражение за настъпила погасителна давност на административното нарушение.

Административнонаказващият орган – ОД на МВР - Пловдив, редовно призован, не изпраща представител, взема отношение по подадената жалба с писмено становище.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с. , като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

1

От ОД на МВР гр. Пловдив е издаден електронен фиш серия К № 4461088 за това, че на 02.01.2021г. в 10:50 часа в гр.Пловдив бул. Марица до номер 200 посока изток- запад, с отчетен толеранс от минус 3 км/ч на измерената скорост в полза на водача е установено нарушение на скорост с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, 11743 са за лек автомобил ФОРД ФОКУС 1.4 с рег. № ***, като моторното превозно средство се е движило с установена скорост 85 км./ч. , при разрешена скорост – 50 км./ч. и превишил разрешената скорост с 35 км./ч.

Констатираното нарушение административно – наказващия орган квалифицирал по чл. 21 ал.1 от Закона за движение по пътищата и с обжалвания електронен фиш, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.

1 , т. 4 от Закона за движение по пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лева.

Гореописаната фактическа обстановка съдът намира за установена въз основа на събраните в хода на производството писмени доказателства:

Електронен фиш на ОД на МВР гр. Пловдив, удостоверение за одобрен тип техническо средство, удостоверение от проверка на мобилна система за видеоконтрол, снимков материал.

По делото от ОДМВР Пловдив, отдел Охранителна полиция, сектор Пътна полиция е представен пътен лист 1 за движение и местоположение на служебен автомобил Киа Сийд с рег.№ ***, както и ръководство за работа със СПУКС.

По делото е постъпило от Общинско предприятие „Организация и контрол на транспорта“- Община Пловдив, писмо с копие -схема на Генерален план за организацията на движението на град Пловдив.

При така възприетата и изложена по - горе фактическа обстановка и след анализ на всички събрани в хода на производството доказателства, съдът намира, че са налице основания за отмяна на атакувания електронен фиш изцяло като незаконосъобразен, по следните съображения:

Изрично в чл.165, ал.3 от ЗДвП е предвидено, че условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На основание тази разпоредба, от Министъра на вътрешните работи е издадена Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн.ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.

(Наредбата), с която се уреждат условията и редът за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата.

В случая се установява, че контролните органи са изпълнили и изискванията на чл.4 от Наредбата (в приложимата редакция на разпоредбата) – контролът да се осъществява с АТСС, одобрени по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от 2

Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор.

Приложеният Протокол №65-С-ИСИС от дата 28.09.2020 г. от проверка на мобилна система за видеоконтрол на преносима система за контрол на скоростта на МПС - CAM S1 показва редовност на мобилната система, за експлоатация до 28.09.21г. Приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, отразено в протокола е видно, че АТСС като одобрен тип средство за измерване е валидно по време на установяване на деянието на дата 02.01.2021г.,при което скоростта е измерена с процесното АТСС, същото се явява система, годна за измерване към тази датата.

Съгласно чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредбата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението, който се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол. С разпоредбата на чл.10, ал.3 от Наредбата е въведено изискването при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, протоколът по ал.1 на същата норма да се попълва за всяко място за контрол и да се съпровожда със снимка на разположението на уреда и снимка на л. а. отразен в регистратора.

Като част от административно-наказателната преписка по делото е представен Протокол за използване на АТСС, съставен по образец – приложение към чл.10, ал.1 от Наредбата/рег№1030р-254/06.01.21г/, видно от който на дата 02.01.2021г. гр.Пловдив на бул. Марица до номер 200, посока изток -запад при ограничение на скоростта 50 км/ч в града, било използвано АТСС CAM S1 с начало на работа 10.00 ч., край на работа 18.00 ч., в режим на измерване – „С“ (стационарен) и посока на задействане – „Д“ (двете посоки), с номер на контролиращ служебен автомобил ***, номер на първо изображение 0437008, последно №0437782.

Към протокола макар и да има снимка на регистрираното в нарушение на скоростта МПС – снимков материал №0437046 от същата не може да се установят индивидуализиращите белези на лекия автомобил обозначени, чрез уникалния регистрационен номер, съчетан от букви и цифри. Очевидно това се дължи на неспазване на инструкциите от оператора на ръководството за работа с процесното АТСС. В инструкцията на СПУКС ( ръководство за измерване на скорост със стационарно преносим уред приложена по делото) е посочено, че, разстоянието на което номера на МПС може да бъде заснет е по-малко от 600 м, което разстояние може да измери скорост, но не и да се разпознае номер на МПС. Оптималните условия за разпознаване на номера на МПС следва да бъдат в зона на мерене от 70 до 130 метра като за оптимални се считат до около 150 метра.

В допълнение следва да се посочи, че контролиращият служебен автомобил, съгласно посочения пътен лист от 02.01.2021г е бил разположен на ул. Владая, а не на бул. Марица, и така съдът стига до единствения фактически извод за неспазване на ръководството за работа с процесното АТТС, което е довело до некачествено изготвен снимков 3 материал, който не може да бъде годно веществено доказателство.

Приложената снимка на съответния лек автомобил, фигуриращ в нея, по никакъв начин не идентифицира процесния лек автомобил *** в ЕФ.

Снимковото изображение е неясно и не индивидуализира основните белези, характерни за идентификацията на л. а – модел и регистрационен номер, поради което съвкупността от установените по-горе непълноти при попълване на протокола, представлява съществено нарушаване на регламентираните в Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. условия и ред за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, тъй като прилежащите към него веществени доказателства се явяват негодни.

По делото не е удостоверено, че процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време и, че именно жалбоподателят като собственик на ФОРД ФОКУС 1.4 с рег. № *** е превишил скоростта с 35 км/ч.

Липсата на доказано по нормативно предвидения ред (със снимка) индивидуализиращите белези на МПС-то, на посочените в Електронния фиш дата и място, препятства възможността да се установи в зоната за контрол кой е конкретният автомобил, с който е осъществено нарушението, както и авторството му предвид разпоредбата на чл.188 от ЗДвП.

Изброените обстоятелства, въвеждат основателно съмнение относно извършването на нарушение, съответно административното нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП не е безспорно доказано, така, както е индивидуализирано в Електронния фиш.

На следващо място.

Съгласно възприетото с Тълкувателно решение №112/16.12.1982 г. на ОСНК на ВС виждане, институтите за спиране и прекъсване на давността за наказателно преследване – чл.81 от НК се прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН в административнонаказателното преследване. В подкрепа на горното е и възприетото актуално виждане по въпроса в Тълкувателно постановление №1/27.02.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ВАС – ОСС на НК на ВКС и ОСС на II - ра колегия на ВАС, че разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс. Тълкувателният акт, съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, е задължителен за органите на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на разпоредбата на чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите въпроси, за обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на Общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено друго. Следователно, за процесното административно нарушение, давността следва да се съобразява с разпоредбите на чл. 80, ал.1, т. 5 от НК, според която обаче давностният срок е три години, с оглед вида на наказанието и съобразно редакцията относима към датата на деянието изм. ДВ бр. 26 от 06.04.2010 г. Абсолютният давностен срок за нарушението в случая пък, е четири години и шест месеца, според редакцията на чл.80 и чл. 81 от НК, действащи към момента на извършване на 4 същото. Тоест, отнесен към датата на извършването на твърдяното нарушение 02.01.2021г., давностният срок е изтекъл на 02.07.2025 г., т.е. към момента може да се приеме, че е реализиран такъв юридически факт. По тези съображения съдът намира, че са налице предпоставките на чл.80, ал.1, т. 5 от НК за прекратяване на административнонаказателното производство, поради изтичане на предвидената в закона абсолютна давност по чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т. 5 от НК, касаещ абсолютната давност, поради което тази група доводи на защитата за отмяна на санкционния акт също се явяват основателни.

С оглед всичко изложено съдът намира, че обжалваният електронен фиш, като неправилен и незаконосъобразен, следва да бъде отменен.

По разноските:

Предвид императивната норма на чл.63 ал.3 от ЗАНН настоящият състав дължи произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на разноски. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл. 38, ал.1, т. 3 пр. 2 от ЗА , е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна защита, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение съдът присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 пр. 1 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. В този смисъл е съдебната практика /вж. Определение № 95 от 19.02.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1451/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Р.К./.