Решение № 14711 от 27.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14711 гр. София, 27.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Р.Г.Б. при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от Р.Г.Б. Гражданско дело № 20231110169641 по описа за 2023 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове, с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 9 ЗПК; с правно основание чл. 422 ГПК вр. 240, ал. 2 ЗЗД.

Ищецът „Е.М." ЕООД твърди, че на 21.10.2020г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение против ответника П. Н. Б. за сумата 2 000,00 лева, представляваща главница, съгласно договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 100341304- "К.", ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 31.08.2023г., до окончателното плащане на сумата, сумата 571,14 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.09.2021г. до 20.08.2023г. Въз основа на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр. дело № 16965/ 2022г. по описа на Софийския районен съд, 170 състав, като по същото е издадена исканата заповед за изпълнение. В срока по чл.

414 ГПК ответницата е подал възражения срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърдения, че на 20.08.2021г. между „К.К.М.“ ЕАД и ответницата е сключен договор за потребителски кредит, тип кредитна линия "К.", по реда на чл. 6 ЗПФУР, от разстояние. Същият сочи, че по силата на посочения договор кредиторът "К.К.М." ЕАД се задължил да предостави на ответницата сумата 2000 лева, а последната- да върне същата на 24 месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 123,66 лева. В исковата молба са наведени твърдения, че страните по договора за кредит постигнали съгласие размерът на договорната възнаградителна лихва е 28,62 %, а на годишният процент на разходите- 49,97 % . Ищецът твърди още, че 1 кредиторът изпълнил задължението си да предостави на длъжника договорената парична сума, като последният не престирал насрещно- да върне получената сума, ведно с договорената възнаградителна лихва.

В исковата молба са релевирани твърдения, че вземането на кредитора "К.К.М." ЕАД е прехвърлено с договор за прехвърляне на вземания, скл. на 07.04.2023г. между „К.К.М.“ ЕАД и ищеца, за което последният уведомил ответницата, за което е упълномощен от кредитора по договора за потребителски кредит.

При изложените фактически съображения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата съществуването на вземането на ищеца за за сумата 2 000,00 лева, представляваща главница, съгласно договор за потребителски кредит тип кредитна линия No 100341304- "К.", ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение31.08.2023г., до окончателното плащане на сумата, сумата 571,14 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 20.09.2021г. до 20.08.2023г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 26.09.2023г. по ч.гр. дело No 49307 по описа за 2023г. на Софийски районен съд.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата П. Н. Б. е подала отговор на исковата молба, в който се изразява становище за неоснователност на исковете. В отговора са релевирани доводи, че ищецът не е материалноправно легитимиран по предявените искове, тъй като длъжникът не е уведомен за извършената цесия. На следващо място, в отговора е наведено възражение за недействителност на договора за кредит. Посоченото възражение е обосновано с аргументи, че в случая не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР е посочен като абсолютна величина, без да са посочени взетите предвид допускания, не са конкретизирани взетите предвид разходи по кредита, което води до оскъпяването му. В отговора на исковата молба са развити съображения за нищожност на клаузите за ГПР, такса за оценка на риска и разноски за събиране на вземането.

В обобщение, ответницата счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде постановено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 20.08.2021г. между „К.К.М.“ ЕАД и ответницата е възникнало облигационно правоотношение, въз основа на договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 100341304- "К.", съгласно който кредиторът предал в заем на длъжника сумата 2000 лева, а последният се задължил да върне същата на 24 месечни вноски, всяка от които в размер на по сумата 123,66 лева. Страните са постигнали съгласие договорната възнаградителна лихва да бъде в размер 28,62 %, а годишният процент на разходите (ГПР)- 49,97%.

На 07.04.2023г. между „К.К.М.“ ЕАД и ищеца е сключен договор за покупко- продажба на вземания (цесия), съгласно който продавачът продава на купувача вземания, посочени 2 приемо- предавателен протокол. С Протокол № 1 към договора за покупко- продажба на вземания (цесия) от 07.04.2023г. е конкретизиран предмета на рамковия договор, като в приложението към същия е вкл. процесния договор.

Цедентът „К.К.М.“ ЕАД е упълномощил цесионера „А.С.В.“ ООД да уведоми длъжниците за извършената цесия. С уведомително писмо ищецът е уведомил ответницата за извършеното прехвърляне.

Пред първоинстанционният съд е назначена СИЕ, от заключението на която се установява, че кредитът е усвоен на 20.08.2021г. Таксата за оценка на риска е прибавена към главница в размер на сумата 2000 лева и е получена новосформирана главница 2240 лева, върху която е изчислена договорна възнаградителна лихва. В периода от 31.12.2021г. до 21.06.2022г. ответницата е платила сумата 360 лева, отнесена за погасяване на задължението за главница с падежи от 20.09.2021г. до 20.11.2021г. в размер на сумата 203,30 лева и на договорна възнаградителна лихва за периода от 20.09.2021г. до 20.11.2021г. в размер на сумата 156,70 лева.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Основателността на предявените искове изисква да бъде установено, при условията на пълно и главно доказване от ищеца, кумулативното наличие на следните факти: валиден договор за потребителски кредит тип кредитна линия № 100341304- "К.", скл. между „К.К.М.“ ЕАД и П. Н. Б., по силата на който за последния е възникнало задължение да върне на „К.К.М.“ ЕАД предоставената му сума, ведно с договорената възнаградителна лихва, вземането по който е прехвърлено с договор за цесия от „К.К.М.“ ЕАД на “Е.М.” ЕООД; настъпване на падеж на вземанията; забава на длъжника. Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 ГПК, доказването на посочените предпоставки е в тежест на ищеца.

В разглеждания случай ищецът се позовава на възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит.

Сключеният между страните договор е за предоставяне на потребителски кредит по чл.

9 и сл. ЗПК. Конкретиката на случая сочи, че договорът за кредит е подписан от страните, като автентичността на подписите не е оспорена. По своето правно естество договорът е частен документ, поради което съставлява доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от подписалите го лица- чл. 180 ГПК.

Регламентацията на договора за потребителски кредит се съдържа в Закона за потребителския кредит- ЗПК- чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното 3 предоставяне.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит е писмена- чл. 10, ал. 1 ЗПК- на хартиен или друг траен носител; по ясен и разбираем начин; в два екземпляра- по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в § 1, т. 10 от ДР на ЗПК- това е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

Съгласно разпоредбата на чл. 11, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Разпоредбата е в съответствие с чл. 19 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити. Предвид целта за защита на потребителите от неравноправни клаузи в договора за кредит и за да бъдат потребителите напълно запознати с условията по бъдещото изпълнение на подписания договор при сключването му националното и европейското право поставят като изискване кредитополучателят да разполага с всички данни, които могат да имат отражение върху обхвата на задължението му (в този смисъл решение от 9 юли 2015г. по дело C- 348/14 Bucura). Изисква се договорът за кредит да се изготви в писмена форма и в него да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли "в момента, в който кредитният договор е сключен". Така това информиране на потребителите относно общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула, има съществено значение за правата на потребителя. (в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г. по дело C-76/10 Pohotovos).

Настоящият съдебен състав счита, че в настоящия случай не е спазено това законово изискване. В настоящия случай, макар формално предвиденият в договора ГПР да е в съответствие с максимално установения в закона, то не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда като част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. В процесния договор са посочени единствено абсолютни стойности на годишния лихвения процент и на годишния процент на разходите. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране ГПР по кредита- кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,97%. Съобразно разпоредбите на ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, 4 комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В посочения процент следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В този смисъл е решение по дело C- 448/17, EOS KSI Slovensko. В процесния договор за кредит, липсва яснота досежно посочените обстоятелства. Неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема, поради което следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.