Решение № 220 от 12.10.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 220 гр. Разлог, 12.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАВИД ЛЮБ. СУКАЛИНСКИ при участието на секретаря Х. Д. П., разгледа докладваното от ДАВИД СУКАЛИНСКИ, Гр. дело №

20211240101249 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по положителен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, за признаване за установено съществуването на вземане в полза на ищеца „П.К.Б.“ЕООД, срещу ответника Е.К., в размер на 650.48 лв. – главница, 1`201.99 лв. – договорно възнаграждение за периода от 20.02.2014 г. до 20.06.2017 г., 1`211.35 лв. – лихва за забава за периода от 21.07.2013 г. до 20.06.2017 г., ведно със законната лихва от 13.07.2021 г. до окончателното плащане, дължими по Договор за револвиращ заем №5004281872/13.06.2013 г., сключен между „П.к.Б.“ЕООД като кредитор и В.Е.С. като кредитополучател /починала/, които суми представляват припадащата се част на ответника в качеството на наследник на кредитополучателя, и за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по ч. гр. д. №1800/2021 г. по описа на РС-Бл.

В ИМ се твърди, че на 13.06.2013 г. между „П.к.Б.“ЕООД като кредитор и В.Е.С. като кредитополучател, е сключен Договор за револвиращ заем №5004281872/13.06.2013 г. при следните параметри: сума по кредита – 2`000.00 лв.; срок на кредита – 48 месеца; размер на вноската – 135.00 лв.; ГПР – 108.48%; ГЛП – 76.89%; лихвен процент на ден – 0.21%; сума на всеки револвинг – 1`555.00 лв.; договорно възнагаждение при револвинга – 3`305.00 лв.; общо дължимо по револвинга – 4`860.00 лв. По договора в качеството на солидарен длъжник се е задължило лицето Д.В.Д.

Солидарните длъжници направили само 6 погасителни вноски и една непълна погасителна вноска с дата 27.12.2013 г. Крайният срок на договора изтекъл на 20.06.2017 г.

Неиздължената сума по кредита възлизала на:

- главница – 1`951.45 лв.;

- договорна лихва – 3`605.98 лв. за периода 20.02.2014 г. до 20.06.2017 г.

- законна лихва за периода от 21.07.2013 г. до 20.06.2017 г. – 3`634.05 лв.

- законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.

Сочи се, че кредитополучателят В.Е.С. е починала и е оставила за свои законни н-ци К.С.С., Е.К.С. и С.К.С.

Твърди се, че за горните дължими вземания по договора за кредит, „П.к.Б.“ЕООД е подал заявление за издаване на заповед да изпълнение по чл.410 от ГПК, срещу солидарния длъжник Д.В.Д. и срещу н-ците на починалия кредитополучател В.Е.С. за припадащите им се части от дълга. По заявлението било образувано ч. гр. д. №1800/2021 г. по описа на 1

Бл.РС, по което съдът издал заповед за изпълнение, срещу която длъжникът Е.К.С. подала възражение в срока по чл.414 от ГПК.

Горните обстоятелства обуславяли правния интерес на ищеца от предявяване на установителен иск за вземанията по издадената заповед за изпълнение срещу длъжника Е.К.С.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът Е.К.С. е подала писмен отговор на ИМ, в който оспорва исковите претенции като неоснователни. Прави възражение за нищожност на процесния договор за кредит поради нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК – не бил написан на ясен и разбираем език на шрифт не по-малък от 12; ГПР надвишавал допустимия от закона максимален размер; размерът на договорната лихва накърнявал добрите нрави; претендираната лихва за забава била погасена по давност на основание чл.116, б.“в“ от ЗЗД.

Настоява се за отхвърляне на иска в цялост и присъждане на сторените разноски в производството.

В съдебно заседание ищцовото дружество „П.К.Б.“ЕООД - редовно призовано, не изпраща представител. С депозирана от представителя му молба заявява, че поддържа предявения иск и моли за уважаването му.

В съдебно заседание ответникът Е.К.С. - редовно призована, не се явява и не се представлява.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Видно от представения по делото Договор за револвиращ заем №5004281872/13.06.2013 г., сключен между „П.к.Б.“ЕООД, в качеството на кредитор, от една страна и от друга страна – В.Е.С., в качеството на кредитополучател, и Д.В.Д. - в качеството на солидарен длъжник, кредиторът е предоставил на кредитополучателя револвиращ заем от 2`000.00 лв., със срок на заема от 48 месеца, при размер на всяка вноска от 135.00 лв., при договорен годишен процент на разходите /ГПР%/ - 108.48%, годишен лихвен процент /ГЛП%/ - 76.89%, лихвен процент на ден - 0.21%. Общото задължение по заема възлиза на 6`48000 лв. Представени са подписани от длъжниците декларация във вр. с обработката на лични данни и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити. С преводно нареждане от 14.06.2013 г. на кредитополучателя В.Е.С. е преведена отпуснатата заемна сума от 2`000.00 лв. Представено е извлечение по сметка на ищеца, от което се установява че общата платена сума по договора за кредит към 27.08.2021 г. е 952.00 лв., а отстатъчното задължение възлиза на 5`557.43 лв.

От заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза се установява, че по процесния договор усвоеният от кредитополучателя В.С. заем в е 2`000.00 лв. В договора е посочен ГПР 108.48%, но вещото лице е изчисло, че същият е 110.70% /чрез използване на онлайн калкулатор/. Погасените задължения по договора са 952.00 лв., от които: 48.48 лв. погасена главница /непогасен остатък – 1`951.45 лв./; 890.93 лв. погасена договорна лихва за периода 20.07.2013 г. до 20.02.2014 г. /непогасен остатък 3`605.98 лв./; 2.59 лв. погасена законна лихва за периода от 04.02.2014 г. до 15.01.2018 г. /непогасена лихва 1`281.96 лв. от общо 1`285.55 лв., изчислени от експерта съгласно ОУ в размер на ОЛП +10%/; 10.00 лв. такса за извънсъдебно събиране. Така общо задълженията по кредита са 6`839.39 лв. За ответника по делото, съобразно припадащата му се част от дълга, задълженията по договора възлизат на: 650.48 лв. – главница; 1`201.99 лв. – възнаградителна лихва за периода 20.07.2013 г. до 20.06.2017 г.; законна лихва – 427.32 лв. за периода 04.02.2014 г. до 15.01.2018 г., или общо – 2`279.79 лв.

От представеното Удостоверение за н-ци изх.№343/17.10.2017 г. се установява, че кредитополучателят В.Е.С. е починала на 02.03.2014 г. и е оставила за свои н-ци съпруг и 2 деца – К.С.С., Е.К.С. и С.К.С.

Ищецът „П.к.Б.“ЕООД е подал на 13.07.2021 г. заявление по чл.410 от ГПК, срещу солидарния длъжник Д.В.Д. /за целия дълг/ и срещу н-ците на починалия кредитополучател 2

В.Е.С. за припадащите им се части от дълга. По заявлението било образувано ч. гр. д.

№1800/2021 г. по описа на Бл.РС, по което съдът издал Заповед за изпълнение №335/13.07.2021 г. срещу ответницата Е.К.С. за следните суми по Договор за револвиращ заем №5004281872/13.06.2013 г.: 650.48 лв. – главница, 1`201.99 лв. – договорно възнаграждение за периода от 20.02.2014 г. до 20.06.2017 г., 1`211.35 лв. – лихва за забава за периода от 21.07.2013 г. до 20.06.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заяввлението - 13.07.2021 г. до окончателното плащане, както и за разноските в заповедното производство. В срока по чл.414 от ГПК, длъжникът Е.К.С. е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение. В законоустановения едномесечен срок, заявителят ищецът по настоящото дело, е предявил установителен иск срещу длъжника – ответник по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За да се уважи предявения иск по чл.422 от ГПК, ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му претенция - наличието на сключен договор за кредит, изпълнение на договорните си задължения за предоставяне на заемната сума, при което за ответника е възникнало задължение за нейното връщане. Също така ищецът следва да докаже и вземанията си и по размер. Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, както и да докаже всички факти, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания.

Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК, в сила от 12.05.2010 г./ договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са потребителят и кредиторът, съгласно легалните определения в чл.9, ал.3 и ал.4 от ЗПК.

„П.К.Б.“ЕООД представлява финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това определя дружеството като кредитор по смисъла на чл.9, ал.4 от ЗПК.

Представеният по делото Договор за паричен кредит, подписан от кредитополучател и солидарен длъжник, установява възникналото заемно правоотношение между страните по договора, като с преводно нареждане от 14.06.2013 г. заемната сума от 2`000.00 лв. е усвоена от кредитополучателя – В.Е.С.. Крайният срок на договора е изтекъл на 20.06.2017 г., поради което задълженията по договора са изцяло изискуеми.

Претендираната сума от 1`201.99 лв. за договорно възнаграждение представлява договорна лихва. Лихвата представлява цената за временното ползване на определена парична или вещна стойност. Няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва над размера на законната лихва. По действащото право максималният размер на договорната лихва /възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен от чл.9 от ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, които съществуват в съвременното общество, и на които законът придава правно значение, като последиците от накърняването им е приравнено на противоречие на договора със закона.

Противоречие с добрите нрави има тогава, когато със сделката се договарят необосновано високи цени, третират се неравноправно икономически по-слабите участници в оборота или се използва недостигът на материални средства на един субект за облагодетелстване. В съдебната практика се приема, че противно на добрите нрави е да се уговаря възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а когато възнаградителната лихва е уговорена по обезпечен заем, противно на добрите нрави е да се уговаря в размер, надвишаващ двукратния размер на законната лихва /Определение №901/10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. №6295/2014 г., ІV г.о.; Решение №906/30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. №1106/2003 г., II г.о.; Решение №378/18.05.2006 г. на ВКС по гр. д.

3

№315/2005 г., II г.о./.

С Постановление №100/29.05.2012 г. на МС за определяне размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, в сила от 01.07.2012 г., е определен годишен размер на законната лихва за просрочени парични задължения в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Законната лихва е равна на основния лихвен процент на БНБ, който към момента на сключване на договора е бил 0.01% плюс 10 пункта, или законната лихва е 10.01%. В случая договорената между страните възнаградителна лихва от 76.89% надвишава повече от 7-кратно размера на законната лихва, а уговореният годишен процент на разходите от 108.48% я надвишават повече от 10-кратно. В разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, законово е регламентиран максимален размер на ГПР /в който се включва и договорната лихва/ - до 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на МС на Р.Б.. Макар разпоредбата да не е била действаща към датата на сключване на процесния договор, то чрез нея законодателно се закрепва приетото и в съдебната практика, че договорна лихва, уговорена в необосновано висок размер, нарушава добрите нрави. Клаузата за договореното възнаграждение за кредитора е в нарушение на добрите нрави, тъй като със сделката неравноправно се третира икономически слабия участник в оборота и се използва недостига на материални средства за облагодетелстване на другата страна. Същата не отговаря на изискването за добросъвестност, води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните и е във вреда на кредитополучателя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на чл.143 от ЗЗП, приложим към настоящия договор за кредит на основание чл.24 от ЗПК, във вр. с чл.143 от ЗЗП.