Определение № 2847 от 24.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2847 гр. София, 24.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

ЯНКО ЯНЕВ

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502430 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл., вр. чл. 248 ГПК и е образувано по въззивна частна жалба вх. № 77137/08.06.2026 г. от М. П. П., ЕГН ********** срещу Определение № 11036/20.05.2026 г., по гр. д. № 14205/2025 г. на СГС, ГО, 1-ви бр.с., с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено в частта за разноските Решение № 2067/27.03.2026 г. и е осъдена да заплати на Б. И. М., ЕГН **********, сумата 613.55 евро, разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателката счита постановеното определение за неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с характера на производството и правилата за разпределение на разноските. Излага, че производството по оспорване на произход е единствения способ за оборване на презумцията за бащинство, независимо от поведението на ответницата, поради което не можело да се приеме, че тя е станала причина за завеждане на делото. Акцентира, че от нейна страна не е било налице извънпроцесуално или процесуално поведение, с което да е препятствала производството или процеса по събиране на доказателства. Тъй като направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение са резултат от свободния му избор да ползва адвокатска защита, то възлагането им в нейна тежест било в нарушение на принципа за справедливост при разпределение на разноските. По същество моли за отмяна на определението без в нейна тежест да бъдат възлагани разноски.

В границите на срока по чл. 276, ал. 1 ГПК частният въззиваем Б. И.

М., ЕГН **********, депозира отговор вх. № 106720/11.08.2026 г., в който счита частната жалба за неоснователна. От своя страна излага, че предявяването на иска е било обективно необходимо. Въпреки, че действителното положение е било известно на страните и ответницата П., в продължение на месеци е уверявала ищеца, че ще предприеме необходимите действия, за да реши въпроса, преустановила контактите си с него. Това нейно поведение и с оглед преклузивните срокове за предявяване на иска, да 1 предприеме действия за разрешаване на въпроса, в т.ч. и да стори разноски за това. От изложеното извежда, че не е налице хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК.

По същество моли за потвърждаване на атакуваното определение.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъдат разгледана по същество.

След запознаване с данните по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски Апелативен Съд намира частната жалба за неоснователна, по следните съображения:

В хода на производството по гр.д. № 14205/2025 г., на СГС е постановено Решение № 2067/27.03.2026 г., с което искът с правно основание чл. 62, ал. 1 СК, предявен от Б. М. е уважен. С решението в тежест на ответницата П. са възложени ½ част от направените от ищеца по делото разноски за съдебното производство, без при изчисляването на размера да е включвано заплатено адвокатско възнаграждение.

След подадена от ищеца молба вх. № 58276/29.04.2026 г., по реда на чл.

248 ГПК, е постановено атакуваното Определение № 11036/20.05.2026 г., с което решението е изменено в частта за разноските и отв. П. е осъдена да заплати на ищеца пълния размер на направените от него разноски за адвокатска защита. Произнасянето е обосновано с мотиви за липсата на основание за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, въпреки че отв. П. е признала иска, както и с липса на направено от нея възражение за прекомерност на претендираните разноски, в границите на проведеното съдебно заседание.

Произнасянето се преценява като правилно.

По допустимостта: Искането за изменение на постановеното определение е било обективирано в нарочна молба, депозирана на 29.04.2026 г. Актът, чието изменение се претендира подлежи на инстанционен контрол, поради което молбата за допълването му следва да бъде подадена в границите на срока за обжалване. Така, при наличните данни за съобщаването му на ищеца, на 17.04.2026 г., искането обективирано в депозираната на 29.04.2026 г. молба попада в границите на предвидения в закона срок и се явява допустимо.

По основателността: Съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. Целта на Закона е да бъде изчислен и присъден точния размер на дължимите разноски на всяка страна, за всяка инстанция. При молба на някоя от страните съдът извършва проверка на присъдените разноски и при необходимост изменя решението или при липса на произнасяне по разноските – допълва решението с такова произнасяне.

Посочената разпоредба намира приложение при всеки акт, приключващ делото, съобразно разпоредбата на чл. 81 ГПК.

Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски, съразмерно с уважената част от иска. Съобразно разпоредбата на чл.

78, ал. 2 ГПК ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

В случая искане за присъждане на разноски е направено в исковата молба, като в депозирания отговор вх. № 12746/30.01.2026 г. отв. П. е направила изявление, че потвърждава, че бившият й съпруг – ищеца М. не е 2 баща на детето Л. и никога не е претендирала обратното.

Видно от материалите по делото е и, че в проведеното на 20.03.2026 г. о.с.з. от страна на процесуалния представител е направено искане за присъждане на разноски и е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за размера на направените разноски. От страна на ответницата възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК не е било направено.

От посоченото се налага извода, че след като искът на ищеца е бил уважен, то нему се следват и направените по делото разноски, в т.ч. и за адвокатско възнаграждение. Във връзка с оплакванията в частната жалба следва да бъде посочено, че е вярно, че отв. П. не е оспорвала иска, нито съдебно, нито извънсъдебно (в подкрепа на горното са кореспондиращите твърдения и изявления и на двете страни). Посоченото обаче не е самостоятелно основание да не бъдат възложени в нейна тежест разноските по делото. Това е така, защото разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК изисква две кумулативни предпоставки – освен ответникът да е признал иска, още и с поведението си да не станал причина за предявяването му. Съдът намира, че последното в конкретния казус не е налице.

Безспорно е, че оборването на презумцията за бащинство уредена в разпоредбата на чл. 61 СК е допустимо и възможно само по исков ред.

Оспорването обаче може да бъде предприето и по иск на майката. След като на ответницата е било известно обстоятелството, че роденото от нея дете не произхожда и не е заченато от бившият й съпруг, и след като с последния са били водени разговори в тази насока, то тя е могла да предприеме необходимите действия, което не е сторила. Бездействието й и преклузивния срок за предявяване на такъв иск са принудили ищеца да предприеме действия, при което същият е направил и разноски, които подлежат на възмездяване. В контекста на изложеното липсата на парични средства у ответницата за заплащане на разноски не могат да бъдат преценявани в границите на настоящото производство.

В заключение – в тежест на ответницата следва да бъде възложено заплащането на сумата 613.55 евро, разноски за процесуален представител на ищеца, на осн. Чл. 78, ал. 1 ГПК.

Постановеното от първоинстанционния съд определение съвпада с горния извод, поради което като правилно и законосъобразно ще следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски апелативен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11036/20.05.2026 г., по гр. д. № 14205/2025 г. на СГС, ГО, 1-ви бр.с.

Определението подлежи на обжалване с касационна жалба в 1-седмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ, по реда и при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4