Решение № 5 от 06.02.2024, Районен съд - Гълъбово

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Гълъбово, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ТОДОР АСЕНОВ при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Административно наказателно дело № 20235550200196 по описа за 2023 година Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление

№

23-0447000185/07.07.2023г. на С.П.Б. – Началник РУ към ОДМВР Стара Загора, РУ Гълъбово, с което на основание чл.53 от ЗАНН, във вр. чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП му е наложена „Глоба“ в общ размер на 110,00 лв. и лишаване от право да управлява МПС, както следва: 1. „Глоба“ в размер на 100,00 лева /сто лева/ за нарушение на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за 24 /двадесет и четири/ месеца; 2.

„Глоба“ в размер на 10,00 лева /десет лева/ за нарушение на чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание същият не се явява лично. Изпраща упълномощен от него процесуален представител, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Процесуалният представител на РУ-Гълъбово - административнонаказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното наказателно постановление да бъде изцяло потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следното:

1

Гълъбовския районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.06.2023г. около 11:00 часа, свидетелят А. Н. К. съвместно с младши полицейски инспектор - свидетеля Д. Г., осъществявал контрол на движението по пътищата.в района на гр. Гълъбово, на бул. „Република“ до дом № 53. В посока изток-запад, преминал лек автомобил „Ситроен“ с рег. № ******, управляван от познато за свидетелите лице – Т. И. К.. Полицейските служители визуално проследили посоката си на движение и след като се уверили, че процесният автомобил се отклонява по улица „Стара планина“ го последвали по паралелен маршрут и пресекли пътя му на движение в края на ул. „Васил Априлов“. Подали сигнал за спиране, представили се и поискали от водача да предяви СУМПС, при все, че на свидетеля К. било служебно известно, че К. е неправоспособен водач. Когато това било потвърдено и от самия К., служителите на МВР извикали за съдействие свои колеги – свидетелите Г. З. К. и И.К.П.. Св. Г. З. К. и И. К. съставили акт за отказа и по чл.140 от ЗДвП – за дерегистриран автомобил. Поискали документи за автомобила, но К. не предоставил такива.

За извършените от К. нарушения, отразени в съставени АУАН, с НП му били наложени следните наказания:

1. „Глоба“ в размер на 100,00 лева /сто лева/ за нарушение на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за 24 /двадесет и четири/ месеца;

2. „Глоба“ в размер на 10,00 лева /десет лева/ за нарушение на чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, и по-специално от разпита в съдебно заседание на Г. З., Д. Г., И. П. и А. К. , както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът намира, че показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото същите имат преки впечатления над поведението на жалбоподателя, както по време на управление на автомобила, така също и по време на извършената проверка.

Същите са еднопосочни, последователни и кореспондират, както помежду си, така също и с останалия събран по делото доказателствен материал.

Защитата, позовавайки се на постоянната съдебна практика, посочена най-ясно в мотивите към т.6 от Постановление № 1 от 17.01.1983г. по Наказателно дело № 8/1982г. на Пленума на Върховния съд навежда аргументи, че издаденото наказателно постановление, следва да бъде отменено.

В предадени писмени бележки след делото, защита излага

2 допълнителни доводи , а именно- към датата на на извършване на деянието К. е бил неправоспособен и това е отразено в АУАН, но в НП е посочено, че му се налага наказание по чл. 177, ал.1,т.1 от ЗДВП, за това ,че управлявал МПС, след като е бил лише от това право по административен или съдебен ред, а твърдение за такова нарушение в АУАН липсва.Защитата изтъква , че е налице противоречие в правните норми – К. е обвинен в едно нарушение, а наказан за друго, което друго нарушение де факто не е посочено в АУАН, ерго, К. е следвало да бъде наказан по реда на чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП, а не по реда на чл. 177, ал.1, т.1 с.з..

При така установената фактическа обстановка по отношение на нарушението, визирано в на наказателното постановление, съдът приема, от правна страна следното:

Съобразно разпоредбата на чл.150а от ЗДвП за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.

171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Съгласно установената съдебна практика, правоспособността се разбира като призната по съответния нормативен ред съвкупност от теоретични знания и практически умения и подготовка, които позволяват на дадено лице да упражнява дадено занятие, професия или дейност. Така Тълкувателно решение № 31 от 16.10.1969 г. по н. д. № 29/1969 г., ОСНК на ВС. За да придобие „правоспособност за управление на МПС“ дадено лице следва да осъществи сложен фактически състав, предвиден в чл. 151 ЗДвП,който включва: навършване на предвидената за съответната категория МПС минимална възраст, завършен десети клас на средно образование,провеждане на обучение и полагане на теоретико-практически изпит по правилата на ЗДвП, физическа (а в предвидените в закона случаи и психическа) годност и преминато обучение за оказване на първа долекарска помощ.

Придобитата правоспособност се удостоверява със СУМПС, издадено по установения в Закона за българските лични документи ред,като правоспособността се счита придобита от момента на издаване на СУМПС.

Така Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784/2014г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 560/06.02.2014 г., ІІ наказателно отделение, наказателно дело № 1789/2013 г. Придобитата от дадено лице правоспособност да се управлява МПС не е завинаги. Според изричната законодателна уредба лицето престава да бъде правоспособно, ако с течение на времето загуби необходимите теоретични знания и практически умения.

Законът презюмира, че такава загуба е налице при отнемане на всички 3 точки от контролния талон към СУМПС на водача. Така изрично чл. 157, ал.5 ЗДвП, която е единствената разпоредба предвиждаща загуба на правоспособността за управление на МПС

По аргумент за противното дадено лице ще е неправоспособно по смисъла на чл. 102 и чл. 177 ЗДвП само в две хипотези: 1. когато никога не му е издавано СУМПС, което да удостовери придобитата правоспособност и когато поради отнемане на всички точки към контролния му талон, то е загубило правоспособността си. Така изрично Решение № 211 от 28.10.2016 по н. д. № 724 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение № 320 от 30.06.2003 г. по н. д. № 112/2003 г., II н. о. на ВКС, Решение № 83 от 25.02.2010 г. по н.д. № 14/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 17 от 24.01.2015 г. по нак. д. № 1758/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 190 от 05.04.2012 г. по нак. д. № 495/2012 на Върховен касационен съд, Решение № 257 от 16.05.2011 г. по н.д.№1397/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 204 от 07.05.2009 г. по н.д. № 158/2009 г. на Върховен касационен съд.

Съгласно чл. 50 от Закона за българските документи за самоличност и чл. 2 от Наредба № I-157 от 1 октомври 2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина – СУМПС е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на моторно превозно средство. От цитираната легална дефиниция следва, че притежаването на валидно СУМПС е необходима предпоставка за упражняване на правоспособността да се управлява МПС, респективно липсата на валидно СУМПС е пречка за упражняване на правоспособността, което обаче не означа, че тя се губи.

По тази причина предпоставка за издаване на ново СУМПС (при подмяна на стар образец свидетелство за управление с нов, при изтичане срока на валидност на старото СУМПС, при промяна данните на водача, при издаване на дубликат поради изгубване или унищожаване на старото) или за връщане на отнето от контролните органи СУМПС в чл. 12, чл. 15 и чл. 24 от Наредба № I-157 не е предвидено полагането на нов теоретико-практически изпит. Единствено в хипотезата на СУМПС иззето на основание чл.171, ал.1, т.4, вр. чл. 157, ал.4 ЗДвП поради изчерпване на контролните точки на водача той губи правоспособността си и тя се възстановява след полагане на нов теоретико-практически изпит. И в тези случаи обаче, загубата на правоспособността не следва от отнемането на СУМПС, а настъпва по силата на закона от датата на отнемане на всички контролни точки на водача.

Решение № 40 от 22.04.2015 г. по н. д. № 1784/2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 554 от 29.12.2009 г. по нак.д.

№ 641/2009 г. на Върховен касационен съд.

В случаите на изгубване на всички контролни точки лицето е неправоспособно и спрямо него не намира приложение санкцията по чл. 343г НК - Решение № 307 от 17.07.2009 г. по н.д. № 284/2009 г. на ВКС, Решение 4

№ 121 от 21.02.2012 г. по нак. д. № 215/2012 г. на Върховен касационен съд, Решение№ 221/ 27 май 2015 г., първо наказателно отделение.

В хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин беше установено, че жалбоподателят К. е притежавал СУМПС №****** изд. от МВР-Ст.Загора на 07.06.2011 год., която правоспособност е била изгубена към дата 13.06.2023 год., поради изчерпване на наличния брой контролни точки.

Съгласно справката СУМПС ****** е със срок на валидност до 07.06.2021г. Това е така защото е издадено на 07.06.2011г Наложената на 21.03.2022 принудителна мярка "изземване на СУМПС поради изчерпване на контролните точки " е влязла в сила на 27.07.22г, защото е връчена на 13.07.22г.Тази принудителна мярка е по чл 171 т. 4 от ЗДвП, но е спрямо СУМПС с изтекъл срок на валидност.

Считано от 07.06.2021г водачът не притежава СУМПС, валидно за категорията ,към която спада управляваното на 13.06.23г МПС . Този факт изтичане срока на валидност на СУМПС определя управлението на МПС, извършено на 13.06.23г като деяние, нарушаващо чл150а Ал 1 предл първо от ЗДвП, което е обявено за наказуемо по силата на чл 177 Ал 1 т.2 предл второ от ЗДвП

Налице е пречка за изменение на НП относно правната квалификация на деянието, защото фактите, описани обстоятелствената част на наказателното постановление не се установяват. Не се установява СУМПС да е валидно, но да е иззето, поради отнемане на всички контролни точки.

Установява се, че преди изземването му в изпълнение на зппам ,СУМПС е с изтекъл срок на валидност. Този факт-изтичане срока на валидност на СУМПС, не е повдигнат , поради което въз основа на него не може деянието да се преквалифицира под състав на еднакво наказуемото адм нарушение , описано в чл 177 т.2 от ЗДвП