Решение № 373 от 24.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 373 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20251000502730 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 4967/31.07.2025г.. постановено по гр.д.№ 20251100100042, по описа на СГС, ГО, 18 състав, са отхвърлени изцяло искове с правно основание чл.49 вр.чл.45 и чл.52 ЗЗД, предявени от Д. Н. В. срещу Столична община, за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща частичен иск от общо дължими 50 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 2625 лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат на деликт от 06.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от 06.08.2021г. до окончателното им заплащане, като неоснователни.

Присъдени са разноски, като Д. Н. В., е осъден да заплати на СО сумата от 205 лева на основание чл.78, ал.3 ГПК.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец Д. Н. В. оспорва решението и моли съда да го отмени, като уважи предявените искове. Твърди, че е постановено при допуснати процесуални нарушения, като неправилно е извършена преценка на показанията на разпитания по делото свидетел М. Й., чийто показания в своята цялост, са последователни и вътрешно непротиворечиви. Изключването от съда на достоверността на изясненото от свидетеля, поради противоречие със звукозаписа от МВР „Национална система 112“ е напълно 1 необосновано. В случая възприетият разговор между служителя от „112“ и ищеца като механизъм на случилото се, кореспондира напълно с разказаното от свидетеля. От звукозаписа се чува на няколко пъти единствено, че казва как се е хлъзнал от платформата, като повече подробности за случилото се не са дадени. Именно поясненото от свидетеля допълва и изяснява напълно механизма на настъпване на процесния инцидент. Той обяснява, че при слизане от платформата ищецът се хлъзга и пада от нея, защото стъпва на разбита/клатеща се плочка, при което се залюлява и сяда върху крака си. С аргумент от противното ако бе стъпил на равна и стабилна тротоарна повърхност, не би последвало това залюляване и съответно процесното падане е нямало изобщо да настъпи. Противно от възприетото в мотивите на съда, освен с постъпилия звукозапис, споделеното от свидетеля съвпада и с посоченото вещото лице, изготвил СМЕ. Съдебният медик установява, че от медицинска и травматологична гледна точка това „сядане върху крака“ е непосредствения механизъм за получаване на увреждането - спираловидна фрактура на подбедрицата. При това действие кракът попада в непривична позиция - глезена се ротира от тежестта на тялото, получават се усукващи сили в подбедрицата, които водят до счупване, а поради близкото отстояние на костта до кожата, острите ръбове пробиват кожата и се е получила откритата фрактура. Такъв механизъм за настъпване на увредата е възприет и обяснен и от свидетеля. С оглед на това, намира за доказана достоверността на свидетелските показания на М. И., а изводите на съда в обратния смисъл се явяват необосновани. В процесния случай решаващият орган не е обсъдил и анализирал в дълбочина всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства в съвкупност, като голяма част от тях и е анализирал погрешно. В случая съставът на СГС е приел единствено, че ищецът се е хлъзнал от платформата и си е счупил левия крак, без да анализира в цялост причината за получаване на увреждането - как точно е получил фрактурата, по какъв начин, кое е довело до това, стъпил ли е на неравната повърхност на земята и др. Фактът, че се е хлъзнал от платформата е само предпоставка към инцидента. От друга страна, вещото лице е посочил, че фрактурата е получена „при сядане върху крака“, обстоятелство, което е посочено както в исковата молба, така и от св.И.. В този смисъл, от постановеното решение не става ясно как от хлъзването от платформата се стига до „сядане на крака“ и дали изобщо съдът приема описания от вещото лице механизъм. Съгласно поясненото от вещото лице в о.с.з., става ясно, че непосредствената причина за настъпване на счупването на костта е самото падане и опита на тялото да се спаси, т. е. „сядането върху крака“. Следователно при налични разклатени плочки и вследствие на залитане, поради нестабилната им повърхност, причината за процесната злополука се корени именно в неподдържането на тротоарната настилка. Както експертът е посочил, това дали ищецът се е хлъзнал преди това няма абсолютно никакво значение за счупването. Считам, справката от НИМХ за метеорологичните условия, за напълно неотносима към настоящия правен спор. В мотивите си, съдът е счел, че механизма съответства с метеорологичните условия, но не става ясно по какъв начин и с какво времето навън е довело до счупването при ищеца. Отделно, от страна на ответника, липсва каквото и да възражение в тази насока. Претендира разноски.

Въззиваемата страна СТОЛИЧНА ОБЩИНА оспорва жалбата и моли съда да 2 потвърди решението като правилно и законосъобразно. Изтъква факта, че ищецът не доказал по категоричен начин чрез т.нар пълно доказване (изключващо Всякакво съмнение), че причина за процесното увреждане е осъществено стъпване в разрушена тротоарна повърхност и липсващи плочки. Първоинстанционният съд правилно е дал предимство на обективните и непосредствени доказателства (звукозаписът от тел. 112) пред субективното и противоречиво свидетелско показание на М. Й.. В записа от МВР „Национална система 112", на въпрос "А как паднахте, сам, някой бутна ли ви?", самият ищец категорично заявява "Не, не хлъзнах се, аз съм шофьор на пътна помощ и се хлъзнах от платформата и го счупих...". Ищецът повтаря това твърдение: "Аз съм с пътна помощ, просто се хлъзнах от платформата и съм тук със счупен крак". Това лично и непосредствено изявление на пострадалия, направено в минутите след инцидента, представлява най-силното и достоверно доказателство за механизма на увреждането. Твърденията на св.Й., че ищецът стъпил на „разбита/клатеща се плочка" и се „залюлял и седнал върху крака си", не са допълващи, а пряко противоречащи на собствената декларация на ищеца, че се е "хлъзнал от платформата". В исковата молба, ищецът твърди, че е вървял по тротоара заедно със своя познат и се е препънал в дупка, която се е образувала вследствие на липсващи тротоарни плочки. Ищецът е бил на работа с пътната помощ, времето е било дъждовно и мокро (справка от НИМХ и се е подхлъзнал от платформата и паднал. Инцидентът няма нищо общо с пътната настилка. Позоваването на експертизата (СМЕ), която установява, че механизмът "сядане върху крака" води до фрактура, не променя извода за причинната връзка. Ключовият въпрос е КАКВО е довело до „сядането върху крака" - собствено непредпазливо действие при слизане от платформата на превозното средство. Счита, че СГС правилно е установил, че тази причинна връзка е прекъсната от собственото действие на ищеца - подхлъзване от платформата на неговото превозно средство (пътна помощ).

Поддържането на съоръжения, представляващи част от собствено превозно средство (платформа на пътна помощ), не попада в кръга от задълженията на Столична община.

Следователно, дори да е налице лошо състояние на тротоара, инцидентът не е настъпил в резултат на този дефект, а в резултат на обстоятелство, изцяло външно от задълженията на Общината. СГС е уважил направените от СО в отговора възражения, като е приел, че вредите се дължат изцяло на невниманието на ищеца при придвижване, което е напълно кореспондиращо с данните от тел. 112. Въз основа на така установените по делото факти съдът законосъобразно е приел, че процесното събитие на 06.08.2021г. е в резултат на падане след подхлъзване от платформата. Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД.

Ищецът Д. Н. В. твърди, че на 06.08.2021г., в гр. София, работел като пътна помощ и бил повикан на адрес. При слизане от платформата на ул. Свети Климент Охридски, срещу 3 пицария „Кривото“, се препънал в дупка, която се образувала вследствие на липсващи тротоарни плочки, загубил равновесие, при което опитал инстинктивно да се хване за неговия познат, но не успял и „седнал“ с цялата си тежест върху левия си крак. Изпитал силна болка в левия крак. Непосредствено след злополуката е откаран по спешност в „УМБАЛ Света Анна“ АД, с оплаквания от остра болка в лявата подбедрица. След извършени прегледи и консултации е установено, счупване на неуточнена част на подбедрицата. На 09.08.2021г. претърпял оперативна интервенция, изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, тибиа и фибула, с поставяне на UМТ 38 мм и перкутанно застопоряващи винтове и два компревсивни винта. По време на хоспитализацията му е приложена медикаментозна терапия и вливания на водно-солеви разтвори. Престоят му в болничното заведение продължил до 12.08.2021г. На 21.09.2021г. провел консултация при специалист, който го ренасочил за хоспитализация за премахване на имплантите. На 23.09.2021 е извършена оперативната интервенция за отстраняване на остеосинтезните средства. Изписан е на 26.09.2021 г. Във връзка с лечението извършил имуществени разходи на обща стойност от 2 625 лв. (две хиляди шестстотин двадесет и пет лева), за които разполага със следните счетоводни документи, а именно:Фактура № 1000155139/11.08.2021г., издадена от „МБАЛ Св. Анна - София“ АД, на стойност 1 945 лв., касаеща разходи за закупуване на медицинско изделие, ведно с фискален бон; Фактура № 1000155140/11.08.2021г., издадена от „МБАЛ Св. Анна - София“ АД, на стойност 680 лв., касаеща разходи за закупуване на медицинско изделие, ведно с фискален бон. Претендира заплащане на сумата от 30 000 лева, представляваща частичен иск от общ размер на 50 000 лева, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и сумата от 2625 лева, представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди настъпили в резултат на деликт от 06.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от 06.08.2021г. до окончателното заплащане

Ответникът Столична община оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани. Оспорва увреждането да е станало по механизма, описан в ИМ, като развива алтернативни хипотези за получаване на процесните вреди. Оспорва мястото на настъпване на процесния деликт. Оспорва изцяло наличието на причинно- следствена връзка на процесните увреждания с описания в исковата молба деликт. Твърди, че е възможно причинените вреди да са следствие от друг, различен инцидент. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като прекомерно завишен. Оспорва наличието на причинна връзка между претендираните имуществени вреди и процесния деликт. Релевира възражение за съпричиняване тъй като ищецът е можел да заобиколи евентуално компрометирани участъци от платното за движение. Процесните вреди се дължат изцяло на невниманието на ищеца при придвижване по пътното платно.

От фактическа страна се установява, че на 06.08.2021г. ищецът слизайки от репатрак за оказване пътната помощ, която управлявал, стъпил с левия си крак в участък от тротоара в района на ул. „Климент Охридски“ до Софийския университет, близо до заведение Кривото, който бил в лошо състояние – липсвали плочки, а други се клатели, загубил равновесие и 4 паднал на земята, сядайки върху левия си крак, при което получил открита многофрагментна фрактура на лява подбедрица.

Горното се установява въз основа на събраните гласни доказателствени средства, а именно показанията на св.Й. /очевидец/, разпитан в о.с.з. на 03.07.2025г., които съдът кредитира напълно като логично обосновани и вътрешно непротиворечиви.