Решение № 2317 от 07.12.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София, 07.12.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА при секретар Диляна Ц., разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1783 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на ДП „Т.с.и в.“, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, предявена срещу лицата, участващи в неправосубектното ДЗЗД „Р.Б.“, БУЛСТАТ *******: „Ф.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, „Е.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, „А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище ***, „И.-Б.Т.“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Пловдив и Ж.Д.Д., ЕГН **********, за солидарното им осъждане да заплатят сумата 60954,65 лева – дължима по договор за наем от 06.06.2012 г. наемна цена за ползването на товарни и строителни машини за периода 07.06.2012 г. – 17.08.2012 г., за която цена са издадени 5 броя фактури.

Ищецът твърди, че на

06.06.2012 г. сключил с ДЗЗД „Р.Б.“ договор за наем на техника, в изпълнение на който на наемателя за временно и възмездно ползване били предадени следните машини: багер-товарач „Катерпилар“ 432Е, с рег. № *******, верижен багер ЕО 4124, с рег. № 9081, автогрейдер ДЗ-98-А, с рег. № С 6588 ЕН, вибрационен валяк Динапак СА - 25, с рег. № 4734, 5 броя товарни автомобила КамАЗ 5511 и автоцистерна ЗИЛ 130, с рег. № С 7863 МР. За осъщественото в периода 07.06.2012 г. – 17.08.2012 г. ползване на машините се дължала наемна цена, за която били издадени 5 броя фактури: фактура № **********/07.06.2012 г. на стойност 18000 лева, фактура № **********/27.06.2012 г. на стойност 11784,59 лева, фактура № **********/ 10.07.2012 г. на стойност 17309,51 лева, фактура № **********/31.07.2012 г. на стойност 5770,78 лева и фактура № **********/21.08.2012 г. на стойност 19089,77 лева.

Наемателят - ДЗЗД „Р.Б.“ извършило единствено авансово плащане по фактура **********/07.06.2012 г. в размер на 11000 лева с ДДС, като по този начин общият размер на неизплатеното по фактурите задължение към ищеца възлизал на претендираната сума 60954,65 лева. С нотариална покана на нотариус Мила Енева, рег. № 140 на НК, с район на действие СРС, връчена на 24.09.2012 г., участващите субекти в ДЗЗД „Р.Б.“ били поканени да погасят задълженията си към ищеца. Плащане на наемната цена не последвало, което обуславяло правния интерес на ищеца от предявяване на исковете. Тъй като регистрираното по ЗЗД дружество не било правен субект, ищецът претендира сумата от участващите в него съдружници, които отговаряли солидарно.

Ответниците „А.“ ЕООД,

„И.-Б.Т.“ ООД и „Е.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител - адв. Г.Б., са подали отговор на исковата молба, в който считат исковете за недопустими като оспорват пасивната си процесуална легитимация и действителността на договора за наем, с твърденията, че персоналният състав на гражданското дружество бил променян във времето и тези ответници не знаели за сключването на договора за наем, съответно за задълженията, произтичащи от този договор отговаряли съдружниците били такива към момента на пораждане на задължението. Възраженията касаят въпроса възникнала ли е и в какъв обем отговорност на тези съдружници за задължения на гражданското дружество, поети преди встъпването им в него, който въпрос е такъв на материалноправна легитимация и се решава с акта по същество, съответно няма отношение към процесуалната допустимост на исковете.

По същество считат исковете за неоснователни, тъй като процесният договор за наем бил нищожен като сключен при липса на съгласие на един от съдружниците в гражданското дружество към 06.06.2012 г. – „Ф.“ ЕООД и при липса на разрешение от главния директор на ищеца, което нарушавало чл. 40, т. 3 от правилника за дейността и структурата на ДП „Т.с.и в.“. Към момента на подписване на договора, „А.“ ЕООД, „И.-Б.Т.“ ООД и „Е.“ ЕООД не били съдружници в

ДЗЗД „Р.Б.“, съответно договорът не пораждал действие за тях. Липсвало и основание за претендираната от ищеца тяхна солидарна отговорност. Ищецът не бил представил доказателства за основанието и начина на формиране на посочените във фактурите суми, които фактури не били предявявани на ответниците за плащане.

Ответниците

„Е.“ ЕООД и „Ф.“ ЕООД, чрез управителите си, са подали идентични отговори, в които поддържат, че неперсонифицираното ДЗЗД „Р.Б.“ не можело да бъде страна по облигационни и търговски правоотношения, а управителят му Ж.Д. не бил упълномощен да сключва договори, които да обвързват всички съдружници. Оспорват ищецът да е предавал за ползване машините, за което се претендира заплащането на наем, тъй като лицата, които са подписали протоколите за приемането им не били упълномощени от съдружниците в гражданското дружество. Към исковата молба не били представени и първични счетоводни документи, обосноваващи издадените фактури. Фактурите също не били подписани от упълномощено от съдружниците лице.

Ответникът Ж.Д.Д., срещу когото иск е предявен с депозирането на допълнителната искова молба, е подал отговор, идентичен с подадения от адв. В.Я., в качеството му на процесуален представител на „Ф.“ ЕООД, в който поддържа възраженията на останалите ответници срещу иска. Договорът за наем бил привиден, тъй като в действителност прикривал договор за изработка. Страните били уговорили изпълнението на СМР, но по настояване на ищеца, който не искал да носи отговорност като изпълнител по договор за изработка, оформили правоотношението си като такова по наемен договор. Машините в нито един момент не били предоставени в държане на наемателя, а през цялото време били управлявани от работници на ищеца, което доказвало привидността на договора за наем. Като краен резултат нямало изпълнение на реално уговорените СМР, ищецът не носел отговорност за неизпълнение на СМР, а от друга страна претендирал значителни суми за дейности, които били извън предмета на действително уговореното с прикрития договор. Направеното искане за привличане на „Т.М.Б.“ ЕООД, ЕИК *******и „Ж.“ ЕООД, ЕИК *******като трети лица-помагачи на ответника „Ф.“ ЕООД, е счетено за неоснователно, тъй като направилият искането ответник Ж.Д.Д. няма процесуално право да иска конституиране на помагач на друг ответник в производството („Ф.“ ЕООД), от друга страна в отговора не е обоснован правен интерес от участие на третите лица в производството, тъй като не се сочи как евентуалното уважаване на иска ще се отрази в правната сфера на тези правни субекти и какъв ефект би имало това за правата на Д.. Искане за конституиране на помагачи е направено и от „Ф.“ ЕООД, но формално след изтичане на преклузивния срок за това.

В допълнителната искова молба ищецът поддържа исковете и оспорва възраженията на ответниците. Искът бил насочен срещу всички вписани в регистър БУЛСТАТ, към момента на неизпълнение на договора, съдружници в гражданското дружество, които като правоприемници на предишните съдружници, отговаряли за задълженията на дружеството по сключени договори. Към 06.06.2012 г. Ж.Д. е бил единственият вписан в регистър БУЛСТАТ управител на гражданското дружество, а за сключването на договора за наем е било дадено разрешение от главния директор на предприятието на ищеца. С конклудентните си действия по ползване на наетите машини и заплащането на част от наемната цена наемателят доказвал обвързаността си от договора, като нямало пречка гражданско дружество да бъде страна по облигационни и търговски правоотношения. Договорът за наем бил търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ, съответно съдружниците в гражданско дружество, поемайки общо задължение, се считали за солидарни длъжници.

В допълнителния отговор ответниците „А.“ ЕООД, „И.-Б.Т.“ ООД и „Е.“ ЕООД, поддържат възраженията срещу исковете, като твърдят, че по делото нямало данни ответниците да са встъпвали в задълженията по договора за наем от 06.06.2012 г., съответно същият не ги обвързвал.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от представения с исковата молба договор, сключен на 06.06.2012 г., между ДП „Т.с.и в.“, действащо чрез свое поделение, в качеството на наемодател и ДЗЗД „Р.Б.“, представлявано от Ж.Д.Д., в качеството на наемател, възникнало правоотношение с типичното за уредения в чл. 228 и сл. ЗЗД договор за наем съдържание: предоставяне на определена вещ за временно ползване срещу заплащане на определена цена. Страните се съгласили предмет на договора да са самоходни строителни машини (техника), като при ползването им същите да бъдат управлявани от машинист, служител на наемодателя. Консумативите за работа на машините се поемали от наемателя (т.3 от раздел ІІ на договора), който следвало да заплаща командировъчни пари и разходи за нощувка на лицата, работещи с машините. Наемната цена страните уговорили да се дължи на машиносмяна за всяка от строителните машини, без включен ДДС. Наемната цена следвало да се заплаща в тридневен срок от издаване на данъчна фактура.

Представени са и 10 броя протоколи за предаване и приемане на ДМА, подписани на 07.06.2012 г. и на 29.06.2012 г., от които се установява, че тричленна комисия, представляваща наемодателя е предала на съответния представител на наемателя – Ч., П., Д.конкретна самоходна строителна машина.

Страните не спорят и от писмо, изх. №94-00-1571/25.05.2015 г. на АВ, се установява, че дружеството – наемател е създадено въз основа на договор за дружество, сключен на 09.02.2010 г. със съдружници „Т.М.Б.“ ЕООД, „Ж.“ ООД и „Ф.“ ЕООД, при равни дялове от 33%. С анекс №1/15.09.2010 г. е вписана промяна в съдружниците, като „Т.М.Б.“ ЕООД и „Ф.“ ЕООД са заличени, а за съдружник, наред с „Ж.“ ООД е вписана Н.Х.Н.-С. с дял от 67%. С нов анекс от 24.11.2010 г. като съдружници са вписани Ж.Д.Д., който е и управител, с дял от 67% и „Ф.“ ЕООД с дял от 33 %. С анекс от 23.05.2012 г. е променено наименованието на гражданското дружество от „Ж. Т.-М.“ на „Р.Б.“. Въз основа на анекс от 25.07.2012 г. в дружеството се включват като съдружници „Е.“ ЕООД и „А.“ ЕООД, всяко от които получава дял от 25%, като делът на съдружника Ж.Д.Д. е намален с 50% и възлиза на 17%. С анекс от 09.08.2012 г. Д. е заличен като съдружник, а като нов такъв е вписано „И.-Б.Т.“ ООД, с дял от 17%.

Процесните 5 фактури, издадени от наемодателя

- фактура № **********/07.06.2012 г. на стойност 18000 лева – получен аванс, фактура № **********/27.06.2012 г. на стойност 11784,59 лева, фактура № **********/ 10.07.2012 г. на стойност 17309,51 лева, фактура № **********/31.07.2012 г. на стойност 5770,78 лева и фактура № **********/21.08.2012 г. на стойност 19089,77 лева, са подписани от името на получателя ДЗЗД „Р.Б.“. Към фактурите, издадени за дължима наемна цена (без фактура № **********/07.06.2012 г.) е представена справка за периода на ползване на съответната самоходна строителна техника, броя машиносмени и дължимите суми за нощувки и командировъчни пари на лицата, управляващи машините, които съгласно договора за наем са за сметка на наемателя.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и съответно на събраните по делото доказателства, се установява, че в счетоводството на ищеца ДП „Т.с.и в.“ процесните фактури са осчетоводени по сметка 411/1 „Клиенти“ и незаплатената по тях сума възлиза на 60954,64 лева, с включен ДДС. Счетоводството на ищеца е водено редовно – фактурите са включени в дневниците на продажбите. В счетоводството на ответното гражданско дружество по ЗЗД са осчетоводени три от фактурите, като фактура № **********/31.07.2012 г. на стойност 5770,78 лева и фактура № **********/21.08.2012 г. на стойност 19089,77 лева не са отразени в търговските книги, не фигурират в подадените дневници на покупки в НАП, съответно не са отразени и в счетоводствата на дружествата участници в ДЗЗД „Р.Б.“.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани, а необсъдените съдът намира да не са необходими за изясняването на спорните факти.

Относно пасивно субективно съединените искове с правна квалификация чл. 232, ал.2, предл. 1