Решение № 179 от 27.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Бургас, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър П. Стоянов при участието на секретаря КАТЕРИНА В. Д. като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20252120106869 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ.

Образувано е по жалба на П. Т. Х. с ЕГН ********** и Т. Т. Х. с ЕГН **********, с която се обжалват решения на Поземлена комисия – Созопол с № */15.04.1993 г., № */14.03.2000г. и № * г., както и Решение №* от 10.01.2023 г. по чл.27а от ППЗЗСПЗЗ на Общинска служба „Земеделие“ – Созопол, всички по преписка вх.№ */1992г. на наследодателя им Т. С. К.. Моли се за прогласяване на нищожността на всички, посочени решения. Претендират се разноските.

Конституираната насрещна страна по жалбата – Общинска служба по земеделие – гр. Созопол, не изразява становище и не изпраща представител в съдебно заседание.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като липсва срок за прогласяването на нищожност на един административен акт /чл.149, ал.5 от АПК/, при наличието на правен интерес, който в случая за жалбоподателите произтича от качеството им на наследници на правоимащото лице Т. С. К..

Постановените по реда на ЗСПЗЗ решения на Поземлените комисии /понастоящем Общински служби по земеделие/ са индивидуални административен актове и следва да отговарят на условията за законосъобразност на един административен акт, т. е. да са постановени от компетентен орган, в предвидената от закона форма, да са спазени процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването им и 1 да са съобразени с целта на закона – чл.146 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Според чл. 149, ал. 5 АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. В жалбата си жалбоподателите отправят твърдения именно за такива пороци на административните актове, което обуславяло тяхната нищожност.

Следователно и на това основание жалбата се явява допустима, доколкото въпросът за нищожността може да се повдига без ограничение във времето.

Отделно от изложеното, съдът следи и служебно за пороци на административния акт, обуславящи неговата нищожност.

По отношение на правния интерес, съдът намира, че такъв е налице, доколкото жалбоподателите винаги имат правен интерес от установяване на недействителността на административния акт, дори и същият да удовлетворява частично отправеното искане, доколкото по този начин се игнорира всякакво съмнение относно неговата действителност.

По повод на решение на Поземлена комисия – гр. Созопол № * от 15.04.1993 г. за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Ч***:

По делото е представен заверен от Общинска служба по земеделие, гр.

Созопол, препис от решение на Поземлена комисия – гр. Созопол № * от 15.04.1993 г. От представения по делото заверен препис от посоченото решение, е видно, че то не носи нито един подпис на член на комисията.

Отделно от това, никъде в решението не е отразен поименно съставът му.

Съгласно чл.15, ал.2, т.6, изр.2 от ЗАП(отм.), когато органът е колективен, актът се подписва от председателя и секретаря на този орган, което в настоящия случай не е спазено /същото изискване се съдържа и в АПК/.

Липсата на подпис представлява особено съществено нарушение на формата на административния акт и обуславя липса на валидно волеизявление на колективния административен орган, издадено в упражняване на неговите властнически правомощия при изпълняване функции на държавно управление. Констатираният порок съществено засяга законността на административния акт, поради което съдът приема, че това обуславя неговата нищожност.

Следва да се посочи, че в указания от съда срок, Общинска служба по земеделие, гр. Созопол не представи подписан екземпляр от акта, въпреки че по делото е разпределена доказателствена тежест, като е указано, че административният орган носи тежестта да докаже, че издаденият административен акт е законосъобразен.

Съдът намира за основателни и наведените доводи, че в решението не са описани надлежно и съобразно изискванията на ЗСПЗЗ и правилника за неговото прилагане, размерът и категорията на имота, неговото местоположение /граници и съседи/ и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за това. Видно от представения административен 2 акт е, че същият не съдържа така изискуемото се описание на имотите. Това представлява пречка административният акт да породи своето реституционно действие, като този порок би могъл да бъде отстранен само с друг административен акт.

По тези съображения съдът приема, че административният акт следва да бъде прогласен за нищожен, а преписката следва се изпрати на ответника за ново произнасяне по заявлението.

По повод на решение на Поземлена комисия – гр. Созопол № * от 14.03.2000 г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, 10в и чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на с. Ч***, постановено по преписка за обезщетяване по заявление вх. № * от 15.04.1993 г. на наследниците на Т. С. К.:

Съгласно чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ поземлените комисии се състоят от председател, заместник- председател - инженер по горско стопанство, или техник по специалността „Горско и ловно стопанство“, секретар и нечетен брой членове. Председателят, заместник-председателят и секретарят на комисията и определените от Министерството на земеделието, горите и аграрната реформа нейни членове задължително се назначават на щат. На останалите членове на комисията се заплаща съгласно действащите нормативни актове. В ал.5 е посочено, че в поземлените комисии по възможност се включват юрист, агроном, инженер-геодезист или инженерземеустроител, инженер по горско стопанство.

В случая от събраните в хода на производството доказателства не се установява съответствие на състава на комисията със законовите изисквания.

Установява се, че броят на членовете в комисията е четен. Съдът намира, че изискването за броя на членовете е императивно, а не пожелателно до отмяната на разпоредбата на чл.60, ал.4 от ППЗСПЗЗ през 2001 г. В съдебната практика се приема, че несъответствието на състава на комисията с императивните законови разпоредби води до некомпетентност на органа, като липсата на компетентност на органа, постановил оспорения административен акт, е порок, който по дефиниция обосновава неговата нищожност /Така Решение от 18.03.2009 г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 18/2009 г., Решение от 5.03.2009 г. на АдмС - Бургас по к. а. х. д. № 17/2009 г. и др./.

Това обуславя нищожността на посочения административен акт, поради което същият следва да се прогласи за такъв, а преписката следва да се върне на административния орган за произнасяне по заявлението.

По повод на решение на Общинска служба по земеделие и гори – гр.

Созопол № * от 17.01.2005 г. за стойността на обезщетението със земя и/или с поименни компенсационни бонове на собствениците по реда на чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ:

Съдът намира за основателни доводите на жалбоподателя нищожност на оспорения акт.

Оспореното решение е издадено на основание чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ. За да бъде издадено същото на соченото основание следва да е 3 налице влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Липсата на предписаното от закона правно основание за постановяване на административния акт, каквото в случая е изискването на чл. 19, ал. 17 от ППЗСПЗЗ за наличието на влязло в сила решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е особено съществен порок за валидното действие на административния акт, който във всички случаи обосновава неговата нищожност, за което съдът следи служебно. Това е така доколкото, както се посочи по – горе, актът въз основа на който е издаден това решение е нищожен, което рефлектира и върху действителността на решението по чл.19, ал.17 от ППЗСПЗЗ /В този смисъл Решение № 16202 от 30.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6358/2009 г., IV о./.

Съдът намира за основателни доводите за нищожност и на Решение №* от 10.01.2023 г. за обезщетяване със земеделска земя съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Равна гора, ЕКАТТЕ 61114, община Созопол, по гореизложените съображения, поради което и това решение следва да бъде прогласено за нищожно.

По тези съображения, административните актове следва да се прогласят за нищожни, а преписката следва да се върне на административния орган за произнасяне по заявлението.

Искането за присъждане на разноски следва да бъде уважавано, в размер на сумата от 800 лева за изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие и доказателствата за извършено плащане въз основа на същата.

Мотивиран от горното, Районен съд – Бургас

РЕШИ:

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решение на Поземлена комисия – гр.

Созопол № * от 15.04.1993 г. за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село Ч***, постановено по преписка за обезщетяване по заявление вх. № * от 03.06.1992 г. на наследниците на Т. С. К., .

ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол за произнасяне по заявление вх. № * от 03.06.1992 г. на наследниците на Т. С. К., съобразно мотивите на настоящото решение.

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решение на Поземлена комисия – гр.

Созопол № * от 14.03.2000 г. за определяне правото на обезщетение на собствениците по реда на чл.10б, 10в и чл.35 от ЗСПЗЗ в землището на с.

Ч***, постановено по преписка за обезщетяване по заявление вх. № * от 15.04.1993 г. на наследниците на Т. С. К..

ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол за произнасяне по заявление вх. № * от 14.03.2000 г. на наследниците на Т. С. К., съобразно мотивната част на настоящото решение.

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО решение на Общинска служба по земеделие и гори – гр. Созопол № * от 17.01.2005 г. за стойността на 4 обезщетението със земя и/или с поименни компенсационни бонове на собствениците по реда на чл.19, ал.17, т.1 от ППЗСПЗЗ.

ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол с указание за постановяване на Решение по чл. 19, ал. 8 ППЗСПЗЗ при спазване на изискванията му за валидност и законосъобразност, съобразно мотивите в настоящото решение.

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение №* от 10.01.2023 г. за обезщетяване със земеделска земя съгласно плана за обезщетяване в землището на с. Равна гора, ЕКАТТЕ 61114, община Созопол.

ВРЪЩА преписката на Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол с указание за постановяване на Решение по чл. 27а от ППЗСПЗЗ при спазване на изискванията му за валидност и законосъобразност, съобразно мотивите в настоящото решение.

О С Ъ Ж Д А Общинска служба „Земеделие“ – гр. Созопол, ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. Х. с ЕГН ********** и Т. Т. Х. с ЕГН **********, сумата в размер на 800 лв., представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5