Решение № 389 от 22.07.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 389 гр. Велико Търново, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно гражданско дело № 20254100500508 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №445/19.03.2025г., постановено по Гр.д.№3959/2024г. по описа на РС – Велико Търново, е уважен изцяло предявеният от Г. А. Г. против „Електроразпределение – Север“ АД последващ частичен осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, като е осъдено „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621 ДА ЗАПЛАТИ на Г. А. Г., ЕГН ********** сумата от 3790.13 лева /три хиляди седемстотин и деветдесет лева и тринадесет ст./ – частичен иск от обща претенция в размер на 8 290.13 лева, представляваща платена без основание стойност за начислена за периода от 16.3.2021 г. до 7.10.2023 г. стойност на ел. енергия по партида с клиентски № 1300110418 и aбонатен № 13521079, с адрес на обекта потребление: гр. Велики Преслав, ул. „Александър Стамболийски“ № 22, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.12.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 851.61 /осемстотин петдесет и един лева и шестдесет и една ст./ лева, представляваща направените по делото разноски.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК против първоинстанционното решение в цялост е постъпила въззивна жалба от „Електроразпределение – Север“ АД, чрез адв.М. – ВТАК, редовно преупълномощена, като са развити оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Сочи се, че действително с влязло в сила съдебно решение по гр.д.

№203/2024г. ВТРС се е произнесъл по иск на ищеца за връщане на друга част от сумата по процесната фактура, като е прието за установено, че тя е недължима. Въззивникът обаче счита, че макар и да е предявен като първоначален частичен, за част от паричното вземане, за което е издадена и процесната фактура, постановеното по този иск, предмет на Гр.д.

№203/2024г. на ВТРС, окончателно съдебно решение, не би могло да се ползва със СПН относно съществуването на вземането за останалата процесна част от сумата, т.к. нейното плащане не е лишено от основание, за нея е осъществен корекционният състав на чл.55 от ПИКЕЕ. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени изцяло обжалваното първоинстанционно такова, вместо което постанови друго, с което отхвърли изцяло предявеният последващ частичен осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД.

Претендира всички направени по делото съдебни разноски.

1

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищеца Г. А. Г., чрез пълномощник адв.В. Г. – ВАК, с който оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна, респ. обжалваното първоинстанционно решение потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно, по развити доводи по съществото на спора. Претендира сторените от въззиваемия съдебни разноски.

В СЗ въззивникът, чрез адв.М. – ВТАК, редовно преупълномощена, с писмена молба с вх.№8102/24.06.2025г. поддържа изцяло въззивната жалба и моли да бъде уважена по изложени съображения с характер на писмена защита. Претендира всички направени по делото съдебни разноски, като за разноските пред въззивна инстанция представя списък по чл.80 ГПК. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли да бъде намалено до минималният размер, съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В СЗ въззиваемата страна Г. А. Г., чрез пълномощник адв.В. Г. – ВАК, с писмена молба с вх.№8266/27.06.2025г. оспорва въззивната жалба и моли да бъде отхвърлена изцяло по съображенията, изложени в писмения отговор по жалбата. Представя списък по чл.80 ГПК на направените разноски пред въззивна инстанция. Релевира евентуално възражение по чл.78 ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение, в случай, че надвишава заплатеното от въззиваемата страна.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

При проверка за правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, съдът счита, че подадената въззивна жалба, разгледана по същество, е неоснователна и недоказана, а първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено изцяло.

Предмет на разглеждане пред РС – Велико Търново е бил предявен от Г. А. Г., чрез пълномощник адв.Г. – ВАК, против ответника „Електроразпределение Север“ АД последващ частичен осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, а именно за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 3 790,13лв., представляваща остатък от 8 290, 13лв. – платена без правно основание парична стойност на фактура №0109614581/24.10.2023г., на дата 15.11.2023г., начислена по корекционна процедура за периода от 16.03.2021г. до 07.10.2023г., за обект, находящ се в гр.Велики Преслав, ул.“Александър Стамболийски“ №22, с кл.№1300110418 и аб.№13521079, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на ИМ в съда /11.12.2024г./ до окончателното изплащане на задължението. В ИМ ищецът е изложил твърдения, че с влязло в законна сила на 08.10.2024г. съдебно решение по гр.д.№203/2024г. е уважен предявен от него против ответника по настоящото дело частичен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 4500лв., представляваща част от начислена корекционна сума в размер на 8290,13лв. по процесната фактура №0109614581/24.10.2023г. за периода 16.03.2021г. до 07.10.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ /12.01.2024г./ до окончателното изплащане, като настоящият последващ частичен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е за защита на вземане за разликата от 3790,13лв. до пълния размер на паричното вземане от 8290,13лв., произтичащо от същото право, позовавайки се на приложимост на т.2 от ТР №3/22.04.2019г. по тълк. д.№3/2016г., ОСГТК на ВКС.

2

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът „Електроразпределение Север“ АД, с ЕИК 104518621, чрез адв.М. – ВТАК, редовно преупълномощена, заема становище за процесуална допустимост, а по същество изцяло неоснователност на предявеният последващ осъдителен частичен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, който моли да бъде отхвърлен. Не оспорва обстоятелството, че исковата сума в размер на 3790,13лв., която е част от сума в размер на 8290,13лв. по фактура №0109614581/24.10.2023г., е получена от ответника, но твърди, че е налице правно основание за начисляването и плащането й, а именно корекционният състав по чл.55 ПИКЕЕ. Позовава се, че съгласно разясненията, дадени с т.2 от ТР №3/22.04.2019г. по тълк. д.№3/2016г., ОСГТК на ВКС, в хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува.Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна СПН. Твърди, че исковата сума в настоящото производство е дължима от ищеца за тази част от количеството ел. енергия, която е измерена в невизуализирания регистър след датата на монтажа на СТИ в обекта на ищеца и плащането й не е лишено от основание.

Фактическата обстановка по делото не е спорна между страните и е изяснена правилно от първоинстанционният съд, след съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени доказателства и приобщено ГД №203/2024г. по описа на ВТРС. Въззивният съд изцяло възприема фактическите констатации на първостепенният съд относно правнорелевантните за спора факти и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.

С влязло в законна сила на 08.10.2024г. съдебно решение по гр.д.№203/2024г. по описа на РС – Велико Търново, потвърдено изцяло с Решение №516/08.10.2024г. по В.гр.д.

№631/2024г. по описа на ВТОС, е уважен изцяло предявен от ищеца Г. А. Г. против „Електроразпределение Север“ АД първоначален частичен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД за сумата от 4500лв. от претенция за 8290,13лв., като е осъдено „Електроразпределение Север“ АД на основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД да заплати на Г. А. Г. сумата от 4500лв., представляваща част от начислена корекционна сума в размер на 8290,13лв. по фактура №0109614581/24.10.2023г. за периода 16.03.2021г. до 07.10.2023г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на ИМ /12.01.2024г./ до окончателното изплащане.

Във въззивното производство не са събрани доказателства.

Първоинстанционният съд след обстоен анализ на правно – релевантните за спора факти и събраните по делото писмени доказателства и след като е констатирал, че за настоящата хипотеза е приложима т.2 от ТР №3/22.04.2019г. по тълк. д.№3/2016г., ОСГТК на ВКС, е достигнал до правилен, обоснован и законосъобразен правен извод за процесуална допустимост и изцяло основателност на предявеният от ищеца против ответника последващ частичен иск по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД с цена от 3 790,13лв. за разликата до пълния размер на паричното вземане от 8290,13лв., представляваща платена без основание стойност за начислена за периода от 16.3.2021 г. до 7.10.2023 г. стойност на ел. енергия по партида с клиентски № 1300110418 и aбонатен № 13521079, с адрес на обекта потребление: гр. Велики Преслав, ул. „Александър Стамболийски“ № 22, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 11.12.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, които въззивният съд споделя изцяло и към които препраща на основание чл.272 от ГПК.

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

Предявеният последващ осъдителен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД с цена от 3 790,13лв. от претенция за 8290,13лв. е процесуално допустим.

Разгледан по същество искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

3

Спорът между страните по делото е изцяло правен и се свежда до въпроса в настоящата хипотеза на налично влязло в законна сила съдебно решение по гр.д.

№203/2024г. по описа на РС – Велико Търново по уважен частичен иск за парично вземане, допустимо ли е в настоящия съдебен процес, образуван по предявен от ищеца последващ частичен иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право, ответникът да релевира правоизключващи възражения срещу правопораждащите правно – релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право, отговорът на който, с оглед дадените разрешения с т.2 от ТР №3/22.04.2019г. по тълк. д.

№3/2016г., ОСГТК на ВКС, на което правилно се е позовал и първостепенният съд, е отрицателен, доколкото формираната СПН по решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващото възражение на ответника, което обуславя изцяло основателност на последващия частичен иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД с цена от 3 790,13лв., предмет на настоящото дело, респ. неоснователност и недоказаност на въззивната жалба, която следва да бъде отхвърлена изцяло, а обжалваното първоинстанционно решение потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съгласно разясненията, дадени в т.2 от ТР №3/22.04.2019г. по тълк. д.№3/2016г., ОСГТК на ВКС, влязлото в сила съдебно решение /в случая по гр.д.№203/2024г. по описа на ВТРС, с което е уважен първоначалният частичен иск на ищеца против ответника по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД за сумата от 4500лв., платена без основание и представляваща част от начислена корекционна сума в размер на 8290,13лв. по фактура №0109614581/24.10.2023г. за периода 16.03.2021г. до 07.10.2023г./, се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг – а именно в настоящия исков процес иск за защита на вземане за разликата в случая от 3 790,13лв. до пълния размер на паричното вземане от 8290,13лв., произтичащо от същото право. В настоящият случай, когато предмет на последващият частичен иск на ищеца за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но с останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем, различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращо действие на СПН, съгласно разясненията, дадени с т.2 от ТР №3/22.04.2019г. по тълк. д.№3/2016г., ОСГТК на ВКС, е недопустимо в последващия /а именно в настоящия/ исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация. След като със СПН, с която се ползва влязлото в законна сила съдебно решение по уважения първоначален частичен иск на ищеца по гр.д.№203/2024г. по описа на ВТРС е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане /за неоснователно обогатяване по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД при начална липса на основание/, е възникнало валидно, предвид невъзникнало право на ответника на корекция по чл.55 ПИКЕЕ, поради което първоначалният частичен иск е уважен, то е недопустимо в последващ, именно в настоящият исков процес за разликата от 3790,13лв. до пълния размер на вземането от 8 290,13лв. да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Така, с т.2 от ТР №3/22.04.2019г. по тълк. д.№3/2016г., ОСГТК на ВКС, разглеждащо хипотеза като настоящата е прието, че след като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.