Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 177 от 14.12.2022, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно търговско дело 244/2022
Вид
Решение № 177
Подписан
14.12.2022
Състав
ЯНКО ЯНЕВ, ГАЛИНА КОСЕВА, ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 38, ал. 1, т. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493 ал.1 т.5 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493а · Кодекс за застраховането
  • чл. 342 ал. 1 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Велико Търново, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ГАЛИНА КОСЕВА Въззивно търговско дело № 20224001000244 по описа за 2022 година

С Решение №53/03.06.2022г., допълнено с решение №71/ 20.07.2022г., по т. д. №19/2021г. ОС- Плевен е осъдил ЗК „ЛЕВ ИНС “ АД- София, бул.

Симеоновско шосе 67А, ЕИК 121130788 да заплати на:

Ф. С. А. от с. Гривица, обл. Плевенска, *******, ЕГН********** на осн. чл. 380 ал.1 вр. с чл. 493а от КЗ и чл. 432 ал.1 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно- транспортно произшествие настъпило на 13.08.2020г. в с. Гривица, обл. Плевенска, в размер на сумата 35 000 лева, както и имуществени вреди в размер на сумата 2889,20лв, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2020г., като в останалата част предявеният частичен иск за неимуществени вреди е отхвърлен;

М. А. М. от гр.Плевен, ********, ЕГН ********** на осн. чл. 380 ал.1 вр. с чл. 493а от КЗ и чл. 432 ал.1 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно- транспортно произшествие настъпило на 13.08.2020г. в с. Гривица, обл. Плевенска в размер на сумата 20 000 лева, както и имуществени вреди в размер на сумата 459,45лв, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2020г., като в останалата част предявеният частичен иск за неимуществени вреди е отхвърлен;

А. И. С. от с.Гривица, обл. Плевенска, ********* , ЕГН ********** на осн. чл. 380 ал.1 вр. с чл. 493а от КЗ и чл. 432 ал.1 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на пътно- транспортно произшествие настъпило на 13.08.2020г. в с. Гривица, обл. Плевенска в размер на сумата 12 000 лева, както и имуществени вреди в размер на сумата 1

1548,74лв, ведно със законната лихва, считано от 15.12.2020г., като в останалата част предявеният частичен иск за неимуществени вреди е отхвърлен.

Отхвърлена е претенцията за присъждане на лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди за периода

20.08.2020г.- 14.12.2020г. включително.

Присъдени са разноски.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от адв. К.- пълномощник на трите ищци- Ф. А., М. М. и А. С. и насрещна въззивна жалба от ЗК „ЛЕВ ИНС “ АД- София.

В жалбата на адв. К.- пълномощник на Ф. А., М. М. и А. С., се излага, че обезщетението за неимуществени вреди, определено за пострадалите Ф. А. и М. М., е силно занижено, като се обжалва решението на първата инстанция в частта, в която претенциите им са отхвърлен до пълната предявена частична сума за всяка от тях; а по отношение на трите пострадали- досежно началната дата на лихвата за определените обезщетения- присъдена от 15.12.2020г., а не посочената в исковата молба дата- 20.08.2020г.

В жалбата подробно се излагат следните възражения: Определените суми за неимуществени вреди на пострадалите Ф. А. и М. М. не съответствали на съдебната практика и не били съобразени с установения лимит на отговорност на застрахователя. Съдът допуснал процесуални нарушения, като не уважил доказателственото искане за снабдяване с всички документи, съдържащи се в медицинското досие, направено по повод престоя и лечението на А. И. С., както и да бъде назначена допълнителна СМЕ, която да бъде изготвена от вещо лице със специалност хематология или ендокринология. Съдът неправилно определил размера на паричния еквивалент на търпените от ищците морални вреди, маркирайки само част от критериите по чл. 52 ЗЗД. Не било отчетено, че при Ф. А. реално имало повече от две счупвания- счупване на седалищните и лонните кости, двустранно, а по отношение на предмишницата са счупени и двете кости и са оперирани и двете, като посочените от вещото лице срокове на възстановяване са обичайни такива при нормално протичане на оздравителния процес. Не било взето предвид, че първоначално изготвената СМЕ е оспорена защото вещото лице не извършило личен преглед на пострадалата и не отговорило на всички поставени въпроси. В допълнителната СМЕ, вещото лице д-р С. след извършен от него личен преглед на пострадалата установил, че са налице ограничени движения по отношение на горния десен крайник, както и е налице болка в тазобедрената става при движение, като не се очаква пълно възстановяване, а възстановителният период е бил по- дълъг. По отношение на пострадалата А.

М. съдът не отчел, че са й причинени и увреждания- контузия на млечна жлеза и остра стресова реакция, а освен това се влошило автоимуното й заболяване. По делото към ИМ бил приложен амб. лист от 31.08.2020г., че пострадалата е диагностицирана със заболяването „посттравматично стресово разстройство“, въпреки, че според вещите лица при нея такова не се е развило. Неправилно съдът присъдил законна лихва върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди от 15.12.2020г. В случая, застрахователят не твърдял да не е уведомен от застрахования в 7-дневния 2 срок, поради което лихвата била длжима от датата посочена в исковата молба.

Ако не от деликвента в седемдневния срок, то застрахователят е уведомен от самите пострадали на 15.09.2020г., която била най- късната дата, от която се дължи лихва.

Претендирано е да се отмени частично постановеното решение и да постановите друго такова, с което да уважат предявените искове за сумите, както следва: за Ф. С. А. за сумата от 60 000 лв., частичен иск от 80 000 лв., т.е за още 25 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените телесни увреждания от процесното ПТП; за А. И. С. за сумата от 20 000 лв., частичен от 40 000 лв., т.е за още 8 000 лв. за причинените й неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените телесни увреждания от процесното ПТП, ведно със законната лихва върху сумите на обезщетенията, считано от 20.08.2020г., евент. от 15.09.2020г. до окончателното изплащане, както и лихва за забава върху всички присъдени от съда обезщетения за периода от 20.08.2020г., евент. 15.09.2020г. до 15.12.2020г.

Претендират се и разноски- адвокатско възнаграждение, с оглед установените разпоредби за представителство пред АС на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислен ДДС.

С насрещната въззивна жалба на ЗК „ЛЕВ ИНС “ АД- София се обжалва решението на първата инстанция в частта, в която: на М. А. М. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над 15 000лв. заедно със законна лихва, считано от 15.12.2020г. до окончателното заплащане; на А. И.

М. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди над 8 000лв. заедно със законна лихва, считано от 15.12.2020г. до окончателното заплащане; за присъденото обезщетение за имуществени вреди на М. А. М. и А. И. М., както и за целият размер на направени разноски и адвокатско възнаграждение.

В насрещната въззивна жалба подробно се излагат следните възражения: Съдът допуснал нарушение на материалния закон и конкретно на чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 51, ал. 2 от ЗЗД- определеното парично обезщетение, ведно с компенсаторна лихва, било недължимо поради недоказаност на твърденията за проявление на нематериални вреди съобразно заявеното в тази връзка в обстоятелствената част на исковата молба, освен това не съответствало в присъдения размер на справедливостта- определено в отклонение от задължителната практика на Върховния съд - ППВС №4/68г.

Налице бил изключителен принос на пострадалите А. И. и М. М. за настъпване на травми при осъществяване на транспортния инцидент- поради извършени като пътник в лек автомобил „Хюндай Теракен“ нарушения на установени от ЗДвП правила- липсата на обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по време на превоза. Поради непоставен предпазен колан от пострадалите не било налично възпиращото свободното движение на тялото противодействие, за каквото е предвиден. При използване на предпазния колан от пострадалите те нямало да получат травми като 3 възникналите, а други, по- леки по медикобиологичен характер. За пострадалата А. С. не настъпили психологически последици от инцидента, доколкото в първичната медицинска документация нямало данни за тьрпяни такива, както и за проведено лечение. Представените амбулаторни листи не били относими към случая, тъй като касаели предишни заболявания, които не могат да се получат при процесното ПТП. В представената рьо графия било посочено, че костите са с нормална костна структура, без видими травматични лезии и без данни за хемо и пневмо торакс. Травмите получени при процесното ПТП от ищцата А. И. били натъртвания. Заболяването миастения гравис датирало от 2000г. и експертното решение било категорично, че преживяното ПТП не дава основание да се приеме влошаване.

Проведеното психологично и психиатрично изследване по повод изготвянето на експертизата не установили данни за остро пхихогенно стресово разстройство- А. И. не е страдала и не страда от посттравматично стресово разстройство. В материалите по делото липсвали данни за промени в клиничното протичане на заболяването на ищцата, а получените при ПТП натъртвания не предполагали такива. Естеството на получените от нея травми не предполагало влошаване на заболяванията й, нито отключване на нови такива, а получените натъртвания не изисквали конкретно лечение. По отношение на М. А. М.- същата не е имала затруднен начин на живот, поради травми настъпили при процесното ПТП. Предвид представената медицинска документация и прието заключение по СМЕ тя следвало да се е възстановила за период около 20-25 дни като описаните травматични увреждания не изисквали постелен режим. Възстановителния период от травмите, настъпили за ищцата от процесния инцидент, е завършил и при извършеният преглед на 16.04.2022г. не били са установени трайни последици от получените травми, причинени от катастрофата. За М. не настъпили психологически последици от инцидента, доколкото в първичната медицинска документация нямало данни за търпяни такива, както и за проведено лечение. Същата страдала от множество предшестващи заболявания, които не били свързани с получените травми от инцидента. Претенцията за имуществени вреди също била недоказана и неоснователно завишена за всяка от пострадалите. Твърдяните имуществени вреди не били във връзка с лечение на травмите получени при процесното ПТП, вкл. по съображения за собствен принос на ищците за осъществяване на транспортния инцидент.

Претендирано е да се отмени решението на първоинстанционния съд и да се отхвърлят исковите претенции: на М. А. М. за неимуществени вреди за сумата над 15 000 лв. и изцяло частта на присъденото обезщетение за имуществени вреди - 459,45 лв; на А. И. за неимуществени вреди за сумата над 8 000 лв. и изцяло в частта на присъденото обезщетение за имуществени вреди -1548,74 лв. Претендират се и разноски .

Апелативен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното:

Пред ОС- Плевен са предявени искове с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД за имуществени и неимуществени вреди от пострадалите при ПТП на 13.08.2020г.- Ф. А., А. С. и М. М..

4

От представените по делото доказателства се установява наличието на елементите от фактическия състав на чл. 432 ал.1 КЗ, обосноваващ пряката отговорност на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди в резултат на ПТП, причинено на 13.08.2020г.- виновно деяние на М. Е. М., за което е налице влязло в сила решение № 117 от 25.02.2022г на РС – Плевен по НАХД № 143/22г., че е нарушил правилата за движение по пътищата на 13.08.2020г при управление на МПС Хюндай Теракан и е причинил по непредпазливост средни телесни повреди на Ф. С. А., изразяващи се в счупване на костите на дясната предмишница и счупване на таза, което е престъпление по чл. 343 ал.1 б“б“, предл. 2, вр. с чл. 342 ал. 1 от НК, като съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Причина за станалото ПТП е, че при преминаването на лекия автомобил през жп прелез без бариера, който прелез е бил обозначен с пътен знак А 34.2 и монтиран семафор, водачът не се е съобразил с мигащата червена светлина на семафора и включената звукова сигнализация, монтирана пред жп прелеза, навлязъл е след знака и семафора в зоната на прелеза и е бил ударен от влака.