Решение № 162 от 17.12.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Сливница, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Административно наказателно дело № 20251890200474 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. И. Б. срещу Наказателно постановление № 002384 от 17.07.2025 г, издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ, с което му е наложена глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 179, ал.3 ЗДвП за нарушение по чл.139, ал.6 ЗДвП.

В жалбата са изложени твърдения, че електронният фиш е незаконосъобразен, доколкото при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения.

Административно-наказващия орган е депозирал отговор на жалбата, с който оспорва същата. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на издадения електронен фиш.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

По същество:

От представеното по делото Наказателно постановление № 002384 от 17.07.2025 г, издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в НТУ към АПИ /л.14/ се установява, че при извършена проверка на 07.02.2025 г. на К. И. Б., като водач на ППС лек автомобил „Дачия Докер“, с рег. № *** с технически допустима маса до 3500 кг., е наложена глоба в размер на 300 лева, за това, че на 06.01.2025 г. в 17.17 ч. е установено нарушение на посоченото по-горе ППС с движение по път I-8 км 41+234 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платена пътна мрежа без да е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.1 ЗП. Нарушението е заснето с контролно устройство № 40672, квалифицирано по чл.139, ал.6 ЗДвП и е санкционирано на основание чл.179, ал.3 ЗДвП.

Същата фактическа обстановка е описана и в Акта за установяване на административно нарушение от 07.02.2025 г., въз основа на който е издадено Наказателното постановление.

1

Процесното Наказателно постановление е издадено от оправомощено лице по чл.189е, ал. 12 ЗДвП, съгласно Заповед № РД-11-216 от 25.02.2025 година наПредседателя на Управителния съвет на АПИ, видно от която Красимир Чакъров е оправомощен да издава НП по ЗДвП, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателят на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с административен акт - Заповед.

Персоналното заемане на длъжността от същия се установява от Заповед № ЧР-СП-НТУ-333 от 17.06.2025 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ /л.8-9/.

АУАН също е съставен от компетентен орган по смисъла на чл. 167а, ал. 2 ЗДвП, видно от трудов договор на актосъставителя /л.36/, длъжностна характеристика /л.38/ и Заповед за определяне на правомощия /л.35/.

Съдът счита, че както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми реквизити. Не е налице противоречие в двата акта, което да обуслови нарушена административно – наказателна процедура по издаването им.

Разпоредбата на чл.139, ал.6 ЗДвП, за нарушението на която е санкциониран жалбоподателя, регламентира задължение на водача на пътно превозно средство преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

От представена по делото електронна справка за процесното МПС /л.11/, се установява, че същото има характеристиките на пътно превозно средства с обща технически допустима максимална маса до 3.5 тона, на четири колела, предназначено за превоз на пътници, поради което, съгласно чл. 10a, ал. 7, т.1 ЗП, за него се заплаща пътна такса.

Посоченият по – горе участък е републикански път, поради което е включен в списъка на пътищата в обхвата на платената пътна мрежа, по които може да се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, или такса за изминато разстояние ТОЛ такса, което се установява от прието от Министерски съвет Решение № 680 от 21.09.2022 г. за промени на списъка на републиканските пътища, за които се събират такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, обнародвано в Държавен вестник, във вр. с Решение № 959 от 31.12.2018 г. за утвърждаване на списъка на републиканските пътища, за които се събират такса за ползване на пътната инфраструктура – винетна такса, с което съдът служебно се е запознал от сайта на Държавен вестник.

Поради това за преминаване през същия от процесното МПС се дължат таксите по чл.10, ал.1, т.1 ЗП, съгласно която заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа.

Условията, редът и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 7 от ЗП, се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и Директива 2004/52/ЕО.

В изпълнение на законовата делегация е приета Наредба за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на база време и на база изминато разстояние, приета с ПМС № 285 от 10.12.2018 г., обн., ДВ, бр. 104 от 14.12.2018 г.

Детайлно условията и редът за заплащане на процесната такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП, са уредени в чл. 5 от Наредбата. Според алинея 2 от цитираната разпоредба при заплащане на винетната такса собственикът или ползвателят декларират регистрационния номер на пътното превозно средство, категорията му и периода на валидност на винетната такса съгласно периодите, посочени в чл. 4, ал. 2.

По делото не са представени доказателства за платена пътна такса /винетка/, действаща за процесната дата, поради което е нарушена разпоредбата на чл.10, ал.1, т.1 ЗП.

Това нарушение се санкционира по реда на чл.179, ал.3 ЗДвП, който предвижда, че водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената 2 пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лева.

Следва да се изясни кой, в случая, е субект на процесното нарушение - дали жалбоподателят е материално-правно легитимиран да отговаря за нарушението, за което е санкциониран с процесното Наказателно постановление, каквото възражение е навел в жалбата си.

Съгласно посочената по горе разпоредба на чл.139, ал.6 ЗДвП отговорността е за водача. В случая, обаче, нарушението не е извършено на датата, на която е съставен АУАН и жалбоподателят не е установен на място да управлява процесното МПС без заплатена пътна такса, поради което е приложима разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП /в редакцията от 2011 г./, съгласно която отговорността е за собственика, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

По делото не се спори, a и от събраните по делото доказателства, а именно електронна справка за процесното МПС /л.11/, се установява, че същото е собственост на фирма „Солид - 55“ ООД.

За да избегне носенето на отговорност, собственикът на заснетото МПС следва да представи декларация, че друг е управлявал МПС-то с посочване на данни за лицето, което е извършило нарушението, респективно лицето което е управлявало МПС-то да направи признания в тази насока пред контролните органи, което да бъде отразено писмено.

В тази връзка от разпита на свидетелите М. С. М. – актосъставител и Г. * Г. – свидетел по съставянето на АУАН /протокол от о.с.з. от 04.12.2025 г. л.45-47/ се установява, че на 07.02.2025 г. спрели за проверка процесния лек автомобил с водач К. И. Б.. В електронната им система били регистрирани три нарушения, извършени със същия лек автомобил в три поредни дни 06.01, 07.01 и 08.01.2025 г., а именно за управление без заплатена винетка. Свидетелите установяват, че преди съставяне на акта запитали К. Б. дали той управлява автомобила, при което последният отговорил, че основно той се движел с него, въпреки че е служебен.

От така разпитаните свидетели не се установява по един безспорен и категоричен начин, че на конкретната дата 06.01.2025 г. в 17.17 ч. водач на процесния лек автомобил е бил именно жалбоподателят. Това е така, тъй като последният е запитан принципно дали той управлява автомобила, при положение, че автомобилът е служебен и би могъл да се ползва и от други лица, като полученият отговор не е категоричен, че само жалбоподателят единствено управлява същия. Липсва информация от собственика на автомобила за това да е предоставил на конкретната дата същият лек автомобил на жалбоподателя К. Б..

С оглед изложеното съдът приема, че по делото не се доказа категорично материалноправната легитимация на санкционираното лице да отговаря за нарушението, което му е вменено във вина.

Дори и да се приеме, че именно жалбоподателят е управлявал на процесната дата, процесното МПС и именно той е субект на нарушението по чл.139, ал.6 ЗДвП, вр. с чл.10, ал.1, т.1 ЗП, доколкото в АУАН е отразено, че обстоятелствата, изложени в него се подкрепят и от признанието на К. Б., че той е управлявал ППС-то към датата на нарушението, като същият е подписал акта с единствено възражение, че камерата на процесния пътен участък, заснела нарушението е неправилно поставена, като не е възразил по обстоятелството, че той е бил водач на автомобила към релевантната дата, с което недвусмислено да признава същото, то съдът отново счита, че Наказателното постановление е незаконосъобразно издадено.

Това е така, доколкото съдът приема, че санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, противоречи на правото на Европейската общност, предвиждайки фиксиран размер на глоба, без да държи сметка за принципа на съразмерността, залегнал в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО от 19.06.1999 г. относно таксуването на превозните средства за използване на пътни инфраструктури.

С Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело C-61/2023 г. (образувано по отправено от АС-Хасково преюдициално запитване) е разгледан въпросът за съответствие на националната ни правна уредба и в частност на установените наказания за нарушения на 3 националните разпоредби на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, регламентирани в чл.179, ал.3, ал.3а и ал.3б ЗДвП с принципа за съразмерност на наказанията, регламентиран в чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на ЕП и на ЕС от 17.06.1999 г. относно таксуването на превозните средства за използване на пътни инфраструктури.

Съгласно изречение последно от цитираната норма установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. В мотивите на решението си съдът е извел, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, включително и като гарантират реално възпиращ ефект, като същевременно съблюдават общия принцип на пропорционалност. Следователно, посоченият принцип изисква не само наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, но и при определянето на наказанието и на размера на глобата или имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая.

Съдът изрично е посочил, че разпоредбите на чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП, предвиждат в случай на нарушение на различни материални разпоредби от този закон глоби и имуществени санкции с фиксиран размер, възлизащ съответно на 300 лева, 1800 лева или 2500 лева, като освен това ЗДвП не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение.