Акт № 95 от 20.07.2020, Административен съд - Ямбол
- Съд
- Административен съд - Ямбол
- Дело
- 68/2020
- Подписан
- 20.07.2020
- В сила
- 20.07.2020
Цитирани разпоредби
- чл. 211 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 221, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 113 · Закон за защита на потребителите
- чл. 113, ал. 1 · Закон за защита на потребителите
- чл. 114, ал. 3 · Закон за защита на потребителите
- чл. 222а · Закон за защита на потребителите
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р
Е Ш Е Н И Е
№
95/20.7.2020 г. гр.
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският административен съд, втори касационен състав, в публично заседание на девети юли 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ БЯНОВА-НЕЙКОВА
2. СТОЯН ВЪЛЧЕВ при секретаря Добрина Димитрова и с участието на прокурора Георги Георгиев, като разгледа докладваното от Съдия Бянова-Нейкова КАНД № 68 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.
Образувано е по жалба на „А1 България“ ЕАД, гр. София против Решение № 71 от 18.02.2020 г. по АНД № 43/2020 по описа на ЯРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 0044288/21.10.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на дружеството, на основание чл. 222а от ЗЗП, е наложена имуществена санкция в размер на
700 лв. за нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.
Недоволен от постановеното решение, касаторът го обжалва, като сочи наличие на касационни отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК - нарушения на процесуалния и материалния закон; прави се искане за приложение на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на извършеното нарушение. Претендира се отмяната на оспореното решение и на потвърденото с него наказателно постановление. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща процесуален представител.
Ответната страна, редовно и своевременно призована, не изпраща процесуален представител и не взема становище по жалбата.
Участващият в процеса представител на ЯОП намира, че подадената жалба е неоснователна и пледира за оставяне в сила на оспореното решение като законосъобразно и правилно.
Настоящият съдебен състав след проверка на оспорваното решение за наличието на наведените в жалбата касационни основания, както за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон, установи следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна с право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение ЯРС е потвърдил НП № 0044288 от 21.10.2019 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП, с което на „А1 България“ ЕАД, гр. София, на основание чл. 222а от ЗЗП, е наложена имуществена санкция в размер на 700 лв. за нарушение на чл. 113, ал. 1 от ЗЗП.
За да постанови решението си, съдът е приел, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, същите са постановени от компетентните за това органи, в съответствие с предвидения ред и съдържат необходимите реквизити по чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН; спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. По същество съдът е преценил, че по несъмнен начин се установяват всички съставомерни признаци на неизпълнението на задължението на субекта да приведе в съответствие с договора за продажба стоката-предмет на предявената рекламация, в нарушение на чл. 113, ал.
1 от ЗЗП, поради което правилно е ангажирана отговорността му на основание чл. 222а от ЗЗП; изложени са съображения за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН; преценено е, че наложената санкция в размер на 700 лева е около минимума, както и че същата е съобразена с тежестта на нарушението и се явява съответна на обществената му опасност.
Настоящата инстанция намира, че съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като решаващите мотиви, обосноваващи потвърждаване на издаденото наказателно постановление, се споделят и от настоящия състав.
Безспорно е установено по делото, че след проявен дефект със сервизна поръчка от 20.03.20219 г. търговецът е приел мобилен апарат марка „***“ и го е изпратил за сервизно гаранционно обслужване. По несъмнен начин е установено и че на база направените констатации от сервиза, че уредът не подлежи на гаранционно обслужване поради механична повреда - спукан дисплей в долния ъгъл, търговецът е върнал апарата на потребителя. Видно от приложеното по административнонаказателната преписка копие на сервизна поръчка SOYM01393586, върху телефона в момента на предявяване на рекламацията, като особени белези при приемането му е записано „леко надраскан заден панел“, не е било отбелязано при приемане на телефона „механично повреден/счупен дисплей в долния ъгъл“, което, както правилно е отбелязал ЯРС, сочи на извод за недоказаност на твърдението за нерегламентирана намеса от страна на потребителя по телефона, въз основа на което касаторът е отказал гаранционното му обслужване. При това положение, за дружеството-жалбоподател „А 1 България“ ЕАД гр. София е възникнало задължението да приведе в едномесечен срок от предявяване на рекламацията потребителската стока в съответствие с договора за покупко-продажба. Установено е също, че към датата на повторно извършена проверка (10.05.2019 г.) задължението не е изпълнено - мобилният телефонен апарат на клиента не е бил приведен в съответствие с договора за покупко-продажба в срока по чл. 113, ал. 1 от ЗЗП, поради което е съставен АУАН и процесното НП. В тази връзка неоснователни са доводите на касатора за допуснато процесуално нарушение в административнонаказателното производство, изразяващо се в непосочване на дата на извършване на нарушението.
В наказателното постановление датата на извършване на нарушението е ясно посочена – 21.04.2019 г., това е първият ден след изтичането на едномесечния срок от предявяване на последната рекламация (на 20.03.2019 г.), в който срок е следвало да се приведе стоката в съответствие с договора за продажба, като същата дата е посочена и в съставения АУАН. За времето от 20.03.2019 г. до 20.04.2019 г. мобилният телефон не е бил приведен в съответствие с договора, с оглед на което, правилно е ангажирана отговорността на търговеца на основание чл. 222а от ЗЗП, съгласно която норма за нарушение на чл. 113 и чл. 114, ал. 3 от ЗЗП, на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция, в размер от 500 до 3 000 лв.
В случая е наложена санкция в размер на 700 лева, което е малко над минимума и в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. ЯРС е осъществил и съдебен контрол на преценката на административнонаказващия орган за маловажност на случая и приложението на чл. 28 от ЗАНН. Изводът за неприложимост на сочената разпоредба също следва да бъде споделен, доколкото извършеното от касатора административно нарушение не е с по-ниска степен на обществена опасност от обикновения вид такива нарушения.
По изложените съображения ЯАС намира, че подадената касационна жалба е неоснователна и като такава не следва да бъде уважавана. Решението на първоинстанционния съд е валидно, като постановено от законен състав, допустимо и в съответствие с материалния закон и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора претенцията на касатора за присъждане на разноски се явява неоснователна, а поради липса на своевременно направено искане от страна на ответника по касацията в негова полза разноски не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, ЯАС, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 71 от 18.02.2020 г. по АНД № 43/2020 по описа на ЯРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 0044288/21.10.2019 г., издадено от Директора на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при КЗП.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ не се чете
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете