Решение № 49 от 26.03.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. гр.Мадан, 26.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100001 по описа за 2025 година

Предявен е иск от М. К. Т. против „********“ ООД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 2887,99 лева /след допуснато изменение на иска в о.с.з/, представляваща недължимо платени лихва, такси и други възнаграждения по Договор за паричен заем № ********от *******г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 02.01.2025 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 1***** г. ищцата сключила Договор за паричен заем № ******* с ответното дружество, по силата на който заемодателят „*******“ АД й предоставил заем в размер на 3100,00 (три хиляди и сто) лева при следните условия: Размер на погасителна вноска в лева 193,23, в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане; Срок на заема: 60 седмици; Брой вноски: 30; Датите на плащане на всяка от погасителните вноски, последователно са посочени в договора; Фиксиран годишен лихвен процент по заема 40.32%; Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14-тия ден - 0.11 %; Общ размер на всички плащания с включена такса за експресно разглеждане 2898,30 лв. като същият е сборът от общия размер на заемната сума и общите разходи по кредита при взети предвид посочените допускания в т.8. Годишен процент на разходите на заема: 50,03 %. При изчисление на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор.

Сочи се, че отношенията на страните попадат под правната регламентация на Закона за потребителския кредит (в сила от 23.07.2014 г. и 1 намиращ приложение към процесния договор), в това число и относно недействителността на договора.

Ищцата твърди, че сключеният с ответното дружество договор е недействителен, тьй като е налице нарушение на редица разпоредби от Закона за потребителския кредит, като се позовава се на разпоредбата на чл. 9 от ЗПК, където е дадена легална дефиниция на договора за потребителски кредит, съгласно която той е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, срещу задължение на длъжника - потребител да заплати стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. В договора е предвидено заплащане на допълнителни услуги/неустойки, разходите за които не са взети предвид при определяне и посочване на годишния лихвен процент и на годишния процент на разходите, а именно - заплащането на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 1887,00 лева. При коректно изчисляване на тези величини ще се установи, че размерите им надвишават максималните прагове, регламентирани от закона и добрите нрави - петкратния размер на законната лихва по отношение на ГПР и трикратния размер на законна лихва по отношение на годишния лихвен процент.

Сочи, че таксата за експресно разглеждане на документите е уговорена в нарушение на забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, като с оглед характера на услугата, същата е свързана с разглеждане на заявката на потребителя и усвояването на кредита, респективно - с основното задължение на ответника по договора да предостави заемната сума, поради което е налице нарушение на забраната на чл. 10а,ал. 2 ЗПК от ответника да събира такава такса. Същата се дължи еднократно, но заплащането на таксата от потребителя е разсрочено, като сумата се включва в ежемесечната вноска. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вземайки предвид сегашния му размер, съотношението между главницата, таксата, която възлиза на 63% от размера на отпусната главница и възнаградителна лихва за срока на договора от 12 месеца, поради което ищцата твърди, че посочената клауза на чл.1 ал.3, която предвижда заплащането на такса за експресно разглеждане на документите в размер на 1887,00 лева, е нищожна като заобикаляща чл. 19, ал. 4 от ЗПК и противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Съгласно чл.19, ал.5-6 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни, а при плащания по договори, съдържащи клаузи, които са обявени за нищожни по ал. 5, надвзетите средства над прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания по кредита.

Ищцата се позовава на нормата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно правоотношение, според която, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно 2 изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК - за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на разходите. Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предд. 3 от ЗЗД. Цитира Решение на СЕС по дело № С-714/22г. с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от С. районен съд (Б.) с акт от 21 ноември 2022 г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г. , като сочи, че за да се произнесе, СЕС е анализирал клаузите на договор за потребителски кредит, в който се съдържат клаузи за закупуване на допълнителни услуги към договора за кредит, по които се дължи възнаграждение в полза на заемодателя и които не са взети предвид при изчисляване на ГПР, поради което посоченият в договора за кредит ГПР не отговаря на действителния. Посочва, че по отправеното запитване СЕС е постановил, че:2) Член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. На основание чл. 630 ГПК решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

Твърди, че съгласно чл. 4 ал.1 от договора заемателят се задължава в 3дневен срок от усвояване на сумата по този договор да предостави на Заемодателя едно от следните обезпечения на задълженията му по този договор, а именно:

1. Поръчител — физическо лице, което да представи на Заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи по безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000 лв.; през последните 5 (пет) години да няма кредитна история в Централен кредитен регистър към БНБ или да има кредитна история със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в от и на заемател.

2. Банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора.

Съгласно чл.4 (2) от договора страните се съгласяват, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено в ал. 1, Заемателят дължи неустойка в размер на 1257,90 лв. Страните се уговарят, неустойката да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните вноски, посочени в чл. 2, ал. 1, като в този случай дължимата вноска е в размер на 235,16 лева, а общото задължение по Договора става в размер на 7054,80 лв. Ищцата счита, че клаузата за 3 заплащане на неустойка за неосигуряване на обезпечение след сключване на договора за кредит, е нищожна. Твърди, че основното задължение на заемателя по договор за паричен заем, е да върне на падежа заетата сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва, което съответства на интереса на кредитора да получи на падежа главницата и възнаграждението за предоставения заем, като в процесния договор за паричен заем е предвидена неустойка за неизпълнение, но не на главното задължение на заемателя - да върне заетата сума на падежа, а на задължението в тридневен срок от подписване на договора, да представи обезпечение за кредитора.

Неизпълнението на това задължение е санкционирано с неустойка в размер на 1257,90 лева, която е почти 1/2 от размера на отпуснатата сума Според критериите на TP № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тьлк. д. № 1/2009 г., ОСТК, така уговорената неустойка излиза извън придадените й санкционна, обезщетителна и обезпечителна функция, тъй като същата при пораждане на задължението е уговорена да бъде по естеството си източник на неоснователно обогатяване. Уговорена е компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължение, различно от главното, като начинът по който е уговорена сочи, че заемателят всякога ще дължи неустойка в размер, надвишаващ заетата сума, ако в краткия тридневен срок от подписване на договора, не осигури обезпечение дори и когато той е изправна страна по отношение на основното си задължение - да върне на падежа главницата ведно с възнаградителната лихва.

Твърди, че дори и интересът на кредитора по договора за заем да е удовлетворен - той в срок да получава главницата и възнаградителната лихва, той ще има право да получи и допълнително неустойка, която не е свързана с неизпълнение на същественото задължение по договора за заем.

Обезпечението в случая има цел, различна от тази на неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя неговото изпълнение.

От неизпълнението на задължение за представяне на обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъде обект на обезвреда в клауза за неустойка. При неизпълнение на задължението за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването й кредитора ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД, поради което ищцата твърди, че уговорката между страните за заплащане на неустойка, тъй като не преследва заложените й функции, е нищожна поради противоречие с добрите нрави.

Твърди също, че клаузата на чл. 8 от процесния договор е и неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което също е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като е договорена във вреда на потребителя и цели единствено обогатяване на заемодателя чрез възникването в негова полза на вземане за неустойка, като по този начин оскъпява цената на заема. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал.4 Закона за потребителския кредит, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗПК е нищожна и плащане по нея не се дължи. Размерът на неустойката не е взет предвид от заемодателят при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита, 4 като в случай че това е било направено, то ГПР би надхвърлил посочения в договора за заем и би надвишил прага по чл.19 ал.4 ЗПК (петкратния размер на законната лихва).