Решение № 4252 от 29.12.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 1949/2023
- Вид
- Решение № 4252
- Подписан
- 29.12.2023
- В сила
- 26.01.2024
- Състав
- Румяна Христова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38,ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл. 2, т. 3 · Закон за акцизите и данъчните складове
- чл. 107 · Закон за енергетиката
- чл. 120 · Закон за енергетиката
- чл. 30, ал. 1, т. 17 · Закон за енергетиката
- чл. 36ж · Закон за енергетиката
- чл. 39, ал. 1, т. 5 · Закон за енергетиката
- чл. 83, ал. 1, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 91, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл.94а · Закон за енергетиката
- чл.95 · Закон за енергетиката
- чл. 95а · Закон за енергетиката
- § 1 т. 33а · Закон за енергетиката
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.155,т.3 · Търговски закон
- чл. 157 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 4252 гр. Варна, 29.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Румяна Христова при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело № 20233110101949 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от „Е. - П. П." АД, с ЕИК **, с адрес **, представлявано заедно от всеки двама от П. С. С., Я. М. Д. и Д. К. Д., чрез адв. Н. М. Б. - вписан в Адвокатска колегия - гр. Варна, личен номер на адвокат **, адрес на кантората: **, тел:
**, преупълномощен от А. р. „В., Ж. и П.", Булстат: **, представлявано от управляващ съдружник адв. Г. В. В. от САК срещу: „Г. Н. **" ЕООД, ЕИК **,в ликвидация с адрес в **.
С исковата молба са предявени кумулативно съединени искове с правно основание чл. 415, ал.4 ГПК във вр. чл. 422 от ГПК и чл.79 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, сумата от 5887,79 лв. - главница за незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на база предоставена мощност, съгласно фактури за периода от 14.09.2022г. до 14.10.2022г ., подробно описани в Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
1
410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №20223110116306 по описа на PC гр. Варна, както и сумата от 86,09 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за периода от падежа на всяка от посочените фактури до 01.12.2022г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл.
410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.
Моли да му бъдат присъдите сторените в производството съдебно деловодни разноски, включително и тези за адвокатско възнаграждение, както в настоящото така и в заповедното производство.
Обстоятелства, от които се твърди, че произтича претендираното право:
Е.-П. П." АД е депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, вр. чл. 107 от Закона за енергетиката срещу „Г.
Н. **" ЕООД, ЕИК **, с адрес в **.
Заявлението е депозирано за сумата от 5887,79 лв. - главница за незаплатена ел. енергия и мрежова услуга, съгласно фактури за периода от 14.09.2022г. до 14.10.2022г. подробно описани в Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д. №20223110116306 по описа на PC гр. Варна, както и за сумата от 86,09 лв. - мораторна лихва за забава върху главницата за периода от падежа на всяка от посочените фактури до 01.12.2022г., ведно със законната лихва от депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на задължението.
Ответното дружество е депозирало възражение срещу заповедта за изпълнение. Предвид посоченото в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК,предявява настоящия иск за установяване съществуването на вземането ни срещу „Г. Н. 2." ЕООД, ЕИК **, с адрес в **.
Факти и обстоятелства, от които произтича вземането на „Е.-П. П." АД:
Налице е правно основание за възникването на вземанията на „Е. - П.
П." АД към ответника по настоящия иск. „Г. Н. **" ЕООД, ЕИК ** е собственик обект на потребление, находящ се в в **.
Тоест, между страните в настоящото производство съществува облигационно правоотношение по продажба на ел. енергия.
За да бъде доставяна ел. енергия до обекта на потребителя, същият е 2 присъединен към електроразпределителната мрежа на „Е. С." АД. Съгласно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, заплащат на „Е.-П. П." АД, освен цена за потребена ел. енергия, така и цени за мрежови услуги измежду които и достъп и пренос на ел. енергия по електроразпределителната мрежа. Поради горното, ищецът, а не електроразпределителното предприятие, е фактурирал за периода на потребление освен количеството потребена ел. енергия в обекта, така и суми дължими за услугата достъп до разпределителната мрежа при резервирана мощност.
Дължимите суми по заявлението и описаните фактури са начислени на клиентски №** за обект с абонатен номер **.
Вземанията по процесиите фактури, които се претендират с настоящия иск, представя описани в Таблица №1, както следва: 1.
Основания за начисляване на дължимите суми:
Относно качеството на ответната страна - „небитов клиент" по смисъла на § 1 т.ЗЗа от ПЗР към ЗЕ:Съгласно § 1 т. 33а от ПЗР към ЗЕ "небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Юридическите лица, купуват ел. енергия за стопански нужди.
Потребителят е юридическо лице, а обекта е заведен в база данни на дружеството, като стопански. След като обекта се ползва за небитови нужди, то и ответникът се явява небитов клиент по смисъла на Закона за енергетиката.
Между „Е. П. П." АД и ответното дружество съществува валидно облигационно правоотношение, по силата на което клиентът е потребител на доставяна от ответното дружество електрическа енергия в качеството му на доставчик от последна инстанция (ДПИ).
Съгласно чл.104 от ПТЕЕ доставчикът от последна инстанция е лице, на което е издадена лицензия съгласно Закона за енергетиката и което доставя електрическа енергия в случаите, когато основният доставчик по силата на договор за покупко-продажба или на договор за комбинирани услуги не е в състояние да продължи да извършва доставка поради обявяване в 3 несъстоятелност, ликвидация, отнемане на лицензия или всякакво друго събитие, довело до временно или трайно преустановяване на доставката на електрическа енергия, както и на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител до избора на друг доставчик.
ДПИ е нормативно предвидена фигура, която обезпечава непрекъснатост на снабдяването на потребителите с електрическа енергия за периода, през който клиентите са останали без постоянен доставчик - от свободния пазар или от регулирания пазар - за тези, които нормативно могат да бъдат снабдявани по регулирани цени.
Предмет на отношението по доставка на електрическа енергия от ДПИ включва освен доставка на ел. енергия, отговорност за балансиране на клиента; отношенията, свързани с фактурирането и заплащането на дължимите от клиента суми за мрежови услуги в съответствие с ПТЕЕ( Правила за търговия с електрическа енергия), за надбавките върху стойността на активната електрическа енергия в зависимост от използваната /отдаваната реактивна електрическа енергия, определена съгласно Наредба № 1 за регулиране на цените на електрическата енергия, за балансиране на електроенергийната система за разпределение в съответствие с чл. 56а от ПТЕЕ и цена задължения към обществото.
За посоченият период ищцовото дружество доставя електрическа енергия в качеството си на доставчик от последна инстанция като съществуващото правоотношение между страните е регулирано от разпоредбите на § 15 на ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020г.).
Считано от 01.10.2020г. с последното изменение на чл.94а от ЗЕ от кръга клиенти на крайния снабдител отпаднаха всички небитови клиенти, независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени. Това прави невъзможно оставането на процесният стопански обект на регулирания пазар - той не може да бъде снабдяван от крайния снабдител по неговите общи условия, което ех lege води до прекратяване на договора за доставка на електрическа енергия при общи условия от крайния снабдител.
Съгласно чл. 95а на Закон за енергетиката доставчикът от последна инстанция осигурява снабдяването с електрическа енергия на крайни клиенти, които не могат да бъдат клиенти на крайния снабдител по чл. 94а, ал. 1 до 4 избора на друг доставчик или избраният доставчик не извършва доставка по независещи от крайния клиент причини.
За клиентите, които след 01.10.2020г. не могат да бъдат снабдявани от крайния снабдител, с нарочна разпоредба в ПЗР на ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) - § 15, ал.2, е предвидено в случай, че до 30 септември 2020 г. включително клиент по ал. 1, който не е сключил договор с търговец на електрическа енергия по свободно договорени цени, доставката на електрическа енергия ще се извършва от досегашния му доставчик, но в качеството му на титуляр на лицензия по чл. 39, ал. 1, т. 5 ЗЕ. (т.е. лицензия за търговия с електрическа енергия).
Доставчикът по ал. 2 (крайният снабдител, но при условията на лицензията си за търговия, а не за обществено снабдяване и не по регулираните от КЕВР цени за доставка на енергия ниско напрежение) сключва типов договор с клиентите, които до 30 септември 2020 г. включително не са сключили договор с търговец на електрическа енергия.
Този типов договор обаче е със с нормативно определен срок от 1 октомври 2020 г. до 30 юни 2021 г. (§ 15, ал. 3, ПЗР на ЗИД на ЗЕ) Съгласно § 15, ал. 5 считано от 01.07.2021 г. небитовите клиенти на енергийните дружества в България следва да преминат на свободния пазар на електроенергия, като изберат доставчик. Смяната на доставчика се извършва при условията на чл.95 от ЗЕ, като клиентът не дължи неустойка и смяната не е съпроводена с допълнителни задължения за него.
В последното изречение на ал.5 изрично е регламентирано правното положение, че клиентите, които не са избрали доставчик на свободен пазар, от 01.07.2021г. преминават служебно на доставчик от последна инстанция (ДПИ).
Основанията за дължимост на мрежови услуги, цена задължения към обществото и акциз от крайни клиенти са нормативно въведени, а доставчикът на електрическа енергия е нормативно овластен да ги събира от крайните си клиенти.
Съгласно чл. 29. (1) от ПТЕЕ (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2014 г., изм. - ДВ, бр.
90 от 2015 г., в сила от 20.11.2015г., изм. - ДВ, бр. 40 от 2020 г., в сила от 05.05.2020 г.) Мрежовите услуги се заплащат от клиенти и производители върху фактурираните количества активна електрическа енергия, в 5 съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с правилата по чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и договорите по чл.11, т.1, 2 и 3 по утвърдените от комисията цени.
Клиенти, в това число и производители в режим на потребление, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от комисията цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция.
На основание чл. 28, ал. 2 от ПТЕЕ Крайният снабдител/доставчикът от последна инстанция събира и заплаща на оператора на електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други мрежови услуги за съответния ценови период за цялото фактурирано от крайния снабдител/доставчика от последна инстанция количество електрическа енергия.
Като краен клиент ответното дружество също така дължи цена задължения към обществото - чл. 30, ал. 1, т. 17 от Закон за енергетиката, които се събират от доставчика от последна инстанция и се внасят във Фонд енергийна сигурност - чл. 36ж от ЗЕ.
Съгласно чл. 2, т. 3 от Закон за акцизите и данъчните складове на облагане с акциз подлежат енергийните продукти и електрическата енергия, а дружествата, които извършват продажба на електрическа енергия на потребители на електрическа енергия за битови и стопански нужди по смисъла на Закона за енергетиката, начисляват акциз (чл. 20, ал. 2, т. 17 от ЗАДС).
Цената, по която продава доставчикът от последна инстанция (ДПИ), се определя по Методика за определяне на цените на електрическата енергия на доставчика от последна инстанция, приета от КЕВР.
ПТЕЕ (в редакцията си към процесния период) съдържат раздел „Правила за снабдяване от краен снабдител и доставчик от последна инстанция" с единствен чл. 104, като в ал. 4 е посочено, че цената, по която ДПИ продава електрическа енергия на крайния клиент, се определя съгласно 6 приета от КЕВР "Методика за определяне на цените ла електрическата енергия, доставяна от доставчик от последна инстанция".