Решение № 699 от 27.05.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 699

***, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20234430104049 по описа за 2023 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното:

Иск с правна квалификация чл.26, ал.2, изр.1, предложение 1 и 3 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова от К. В. Ц., от ***, срещу ***, ***, за прогласяване на недействителност на *** сключен между страните, а в условията на евентуалност при неоснователност на главния иск, да бъде прогласена за нищожна клаузата на чл. 11.1 от посочения договор. Твърди, че е сключил с ответника *** придружен с общи условия и СЕФ, като отпуснатият заем е в размер на 2700 лв., с уговорка за разсрочено плащане 16 двуседмични вноски, ГПР 49,63 %, ГЛП- 40,05%, и обща сума за плащане в размер на 3 129.67 лв. Твърди, че в чл. 11 ал.1 от Договора страните уговорили кредитът да бъде обезпечен с поръчител или безусловна банкова гаранция, която следвала да отговаря на многобройните условия предвидени в чл. 33 от ОУ. При неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение в изискания от кредитора вид в договора е уговорено, че потребителят дължи неустойка в размер на 2 182.33 лв. за целия срок на договора. В погасителния план била посочена коректната стойност на неустойката, но ищцата твърди, че нито в договора, нито в СЕФ се посочва 1 какво точно включва ГПР. Ищцата твърди, че не е заплатила сумите по договора. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл. 22 вр. чл.

11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК, тъй като клаузата за неустойка не е включена в ГПР и по този начин ГПР по договора е неправилен и заблуждаващ. Според ищцата уговорената неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора и също следва да се разглежда като добавка към възнаградителната лихва, поради което е следвало да бъде включен в ГПР по договора. Счита, че нарушението на изискването на чл. 11, ал .1, т. 10 от ЗПК е налице и поради това, че никъде не е предвидено как се формира ГПР по договора.

Неточността в посочения размер на ГПР я поставял в невъзможност да прецени колко точно е оскъпяването на кредита, като счита, че това представлява заблуждаваща търговска практика, тъй като в договора е посочен по-нисък ГПР от действителния. Сочи и други нарушения по ЗПК в договора. В условията на евентуалност сочи, че клаузата за начисляване на неустойка противоречи на добрите нрави, защото размерът на уговорената неустойка представлявал 69.74 % от заетата сума. Освен това уговорената клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника, върху самия длъжник, водейки до допълнително увеличение на размера на задълженията.

Ответникът счита исковете за неоснователни и договора и клаузата за неустойка за действителни. Твърди, че оспореният договор е действителен, тъй като отговаря на всички изисквания на чл. 10 ал. 1 и ал. 2 от ЗПК. Счита, че клаузата за неустойка е действителна, че съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, при изчисляване ГПР не се включват разходите, които потребителя заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит.

Поради това, неустойката не следвало да се включи при изчисления на ГПР, и не може да се приравни на договорна лихва, тъй като няма такава функция, с оглед уговорките между страните. Счита, че клаузите в договора са ясно формулирани, а дължимата неустойка ясно посочена и сключена индивидуално. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Не е спорно между страните, а и от представения договор и приложения се установява, че са 2 сключили *** със следните параметри: кредит от 2700 лв., погасяване при 16 двуседмични вноски, ГПР 49,63 %, фиксиран лихвен процент - 40,05%, и обща сума за плащане в размер на 3 129.67 лв. Съгласно чл. 5 от договора заемателят се задължил в тридневен срок от усвояването на кредита да представи обезпечение отговарящо на чл. 33, ал. 1 от ОУ: поръчител или банкова гаранция. Съгласно чл. 11 от договора, ако кредитополучателят не предостави договореното в чл. 5 обезпечение, заемателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 2 182,33лв., която се начислява разсрочено в погасителния план към договора. Видно от погасителния план към договора е, че неустойката е изчислена предварително към всяка погасителна вноска на договора, като общата дължима сума по договора е в размер на 5 312,00 лв. Ответникът е представил по делото извлечение от извършените и предстоящи плащания по процесния договор, от което се установява, че ищцата е заплащала частично вноски, с включена неустойка в общ размер на 1942.23лв., множество такси в общ размер на 757.77лв. и като резултат е заплатила сумата от 2 700лв., а кредиторът е посочил, че е налице остатък от 3 412.92лв. От заключението на допуснатата на ССчЕ се установява, че ако към посочения в договора годишен процент на разходите се добави и начислената месечно неустойка, то ГПР е 929.92%., като съдът кредитира изцяло това заключение, като обективно, пълно и изготвено от компетентно вещо лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е допустим отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. В условията на евентуалност е предявен и отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 2 от ЗЗД вр. чл. 21 от ЗПК, за прогласяване на нищожност на клаузата на чл. 11 от договора за потребителски кредит за неустойка, поради заобикаляне на закона и противоречие с добрите нрави.

Страните са обвързани от заемно правоотношение, породено от сключения на 25.05.2023г. ***. Не е спорно, че ищцата е усвоила сумата от 2700,00 лв. - главница. С оглед правата и задълженията по договора, ищцата има качеството на потребител, тъй като е действала като физическо лице за 3 задоволяване на собствени нужди, а ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, която има право да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други средства. Така сключеният договор е обвързан с нормите на ЗПК.

Между страните не е спорно, че е начислена неустойка за непредоставяне на обезпечения – видно от извлечението от договора при ответника, както и че неустойката е разсрочена месечно в погасителния план. Тези факти следват и от представените писмени документи и заключение на ССЕ. Страните спорят относно това дали начислената неустойка е следвало да бъде включен в годишния процент на разходите по договора. Преди да разгледа значението на този спорен факт, съдът намира на първо място, че доводът на ответника, че клаузата за предоставяне на обезпечение е индивидуално уговорена, е неоснователен, тъй като видно от договора, уговорката представлява стандарнтна клауза от него и прочитът на клаузите на чл. 5 и чл. 11 от договора, налагат разбирането, че предоставянето на обезпечение по договора е задължително условие за неговото сключване, независимо, че размерът на неустойката може да е конкретно посочен за посочената заемна сума.

Краткият срок за предоставяне на обезпечение - 3 дни от усвояването и при многобройните изисквания за обезпечение, е практически неизпълнимо задължение. Правно и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция или две физически лица - гаранти, при многобройните изисквания поставени в ОУ, в толкова кратък срок или банкова гаранция за по-продължителен от договора срок и то в двоен размер на определените главница и лихви.

За разрешаване на спорния факт, настоящият съдебен състав намира за приложима разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. С § 1, т. 1 от ЗПК е предвидено, че в общия разход по кредита за потребителя, се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Видно от клаузата на чл. 5 от договора и погасителния план към него, е че начислената неустойка е 4 разсрочена предварително с всяка месечна вноска в погасителния план, като това е довело до високо оскъпяване на кредита. С тази клауза кредиторът измества отговорността от неизпълнението на задължението му по чл. 16 от ЗПК да проучи платежоспособността на потребителя, върху потребителя, възлагайки му допълнителен разход по кредита при липса на обезпечение.

Това обуславя и първоначалното очакване на кредитора, с оглед поставените условия в ОУ за отпускане на кредита, че потребителят няма да покрие и изпълни задължението за осигуряване на обезпечение. От друга страна, кредиторът цели да капитализира допълнително вземане, обозначено като „неустойка“, което представлява скрит разход за потребителя. Този скрит разход, освен че е предварително известен на кредитора, с оглед предпоставките за неговото възникване, е и пряко свързан с отпускането на кредита. Тълкуването на нормите уредени в общите условия и договора налагат извода, че предоставянето на обезпечение е задължително условие, а непредоставянето му винаги поражда парична неустойка за потребителя. Този скрит разход, макар пряко свързан с отпускането на кредита, не е част от посочения ГПР, а е следвало да бъде включен съгласно § 1, т. 1 от ЗПК, защото е известен на кредитора и е пряко свързан с договора за кредит.

Изводът, че дължимата неустойка не е включена в ГПР по договора, безспорно следва от заключението на допуснатата ССЕ, от което се установява, че посоченият ГПР в договора включва само главница и лихва, а при включването на неустойка, стойността на ГПР е 929.92%.Тоест заемодателят не е посочил действителния ГПР съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поради това и потребителят е въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора, както и реалните разходи по кредита, които ще стори. Неспазването на този реквизит от договора е нарушение на императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Допълнителен извод за допуснатото нарушение е и липсата на ясна, разбираема и недвусмислена информация в договора съобразно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за това кои компоненти формират посочения ГПР. Липсата на тази методика не дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора.

Неоснователен е доводът на ответника, че такова посочване е налице в представения договор и приложения общи условия, защото такова разписание не се установява от тях. На следващо място, посочването в договора за кредит 5 на ГПР по-нисък от действителния такъв, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което пък води до нелоялна и поспециално заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го подтиква, или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна по смисъла на чл.

3, § 1 и чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и влече на основание чл. 22 ЗПК недействителност на договора в неговата цялост. Кредиторът е следвало да изпълни задължението си по чл. 16 от ЗПК при сключване на тези типови договори за бърз кредит за да охрани интересите си срещу неплатежоспособни потребители.