Решение № 1810 от 02.12.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1810 гр. Варна, 02.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Диана Д. Митева

Членове:

Цвета Павлова

Пламен Ат. Атанасов при участието на секретаря Мая М. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско дело № 20213100502058 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Й. К. АЛ., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, кв.“Младост“ №142А, със съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Неофит Бозвели“ №5, ет.2, офис 1, чрез адв. К.К., против частта от Решение №262074 от 28.06.2021г. постановено по гр.д.

№7789/2020г. на PC Варна, с която е отхвърлена претенцията за разликата над 412.40лв. до пълния заявен размер от 467.60лв., по предявения от жалбодателя против ЗАД “Армеец” АД, с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2, представлявано от М.П.И. и В.П.К.-М., действащи чрез юрисконсулт Д.З., частичен иск с правно основание чл.386 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 10лв. от общо 467.60лв., представляващи застрахователно обезщетение по Договор за застраховка “Каско“.

В жалбата се излага, че решението на РС Варна е недопустимо, тъй като съдът, се е произнесъл за горницата над частично заявения иск в размер на 10лв., без да е бил сезиран.

Ето защо се моли за обезсилване на атакуваната част от решението и за присъждане на разноски.

В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната жалба, с който се поддържа становище за обоснованост, правилност и законосъобразно на атакувания съдебен акт, респективно за неоснователност жалбата на въззивника. Моли се за оставяне в сила на обжалваното решение и присъждане на деловодни разноски.

В проведено открито съдебно заседание по делото въззивникът не се явява и не се 1 представлява, чрез писмена молба, подадена от пълномощник, поддържа въззивната жалба и претендира разноски съобразно представен списък.

Въззиваемата страна също не се представлява в проведеното открито съдебно заседание, но депозира молба чрез процесуалния си представител, с която поддържа оспорванията, направени с отговора на жалбата, моли за потвърждаване на обжалвания акт и присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 386, ал. 2 КЗ, вр. с чл. 405 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявен от Й. К. АЛ., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, кв.“Младост“ №142А, срещу ЗАД “Армеец” АД, с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10лв., частичен иск от целия в размер на 467.60лв., представляваща застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“, клауза „Пълно“, полица №0306Х0414994/05.09.2018г. за претърпените имуществени вреди на л.а.

„Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ********, настъпили на 03.09.2019г., докато автомобилът е бил паркиран в гр. Варна, кв. Младост, на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“ и изразяващи се в увреждане на предна лява врата, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на л.а. „Мицубиши Аутлендър“ с рег. № ********. С ответника е сключен договор за имуществена застраховка „Каско“, клауза „Пълно“ полица №0306Х0414994/05.09.2018г., със срок на действие на застрахователното покритие 10.09.2018г.- 09.09.2019г. и размер на застрахователната премия 895.06лв., платена на четири вноски. На 02.09.2019г. ищецът паркирал л.а. в гр.

Варна, кв. Младост, на паркинга на магазин „Мосю Бриколаж“. На 03.09.2019г. около 09.00 часа, отивайки до л.а. ищецът установил, че предна лява врата на същия е увередена. На 04.09.2019г. уведомил застрахователя за събитието, който образувал щета №13019030106864. и изготвил опис - претенция. Във връзка с настъпилите увреждания ищецът получил Уведомление от застрахователя, с което бил уведомен за отказа на застрахователя да изплати обезщетение, позовавайки се на т.16.2 от ОУ към застраховка „Каско“. Твърди, че отказът е неоснователен предвид, че увреждането не е било налично при сключване на застраховката. Сочи, че за възстановяване на увреждането реално нужната стойност е 467.60 лв. Претендира застрахователно обезщетение в този размер, действително необходим по възстановяване автомобила в състоянието отпреди, като сумата заявява в частичен размер, ведно със законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 10.07.2020г.

В подадения от ответника отговор на исковата молба е изразено становище за неоснователност на претенцията. Твърди се, че при сключване на процесния договор е извършен оглед на автомобила и е изготвен Протокол № 0658205 и снимков материал. След подаване на уведомлението за щета от ищеца, е констатирано че повредите по вратата са 2 идентични с констатираните преди влизане на застрахователния договор в сила. В тази връзка се сочи, че на основание т.16 и т.16.2 от Общите условия, застрахователят не дължи обезщетение за щети по МПС, настъпили преди влизане в сила на застрахователното покритие. С оглед на посоченото се заявява, че на ищеца е отказано заплащане на обезщетение. По отношение на размера на исковата претенция, ответникът счита, че същият е завишен и не отговаря на повредите по автомобила.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Правомощията на въззивния съд, съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността на обжалваното първоинстанционно решение, по неговата допустимост - в обжалваната част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението. В обхвата на служебната проверка по чл.269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че обжалваното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен състав в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност и съдържащо реквизитите по чл.236 ГПК.

По отношение на допустимостта на първоинстанционното съдебно решение, настоящият състав намира следното:

Предявеният пред РС – Варна иск за заплащане на застрахователно обезщетение по процесния договор за застраховка „Каско“ е заявен като частичен за сумата от 10лв. от целия в размер на 467.60лв. Приети като доказателства по делото са заключенията по проведените САТЕ и повторна такава, като в мотивите на обжалвания акт съдът се позовава на данните от повторната САТЕ и приема, че нужната стойност за възстановяване на застрахования л.а. е 412.40лв., съответно до тази стойност приема за основателен предявения частичен иск, а за разликата до целия посочен от ищеца размер от 467.60лв. приема, че искът е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Така, освен осъдителния диспозитив за сумата от 10лв., представляваща пълния размер на предявения частичен иск, съдът формира и отхвърлителен диспозитив за сумата над 412.40лв. до пълния размер на предявения като частичен иск от 10лв., а именно до 467.60лв. Предмет на инициираното въззивно производство е именно тази част от решението, с която съдът се е произнесъл по горницата над заявения размер от 10лв. на предявения частичен иск.

Обективните и субективни предели на правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл.2 ГПК, се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Наведените в обстоятелствената част на молбата 3 фактически твърдения и формулираният във връзка с тях петитум са определящи за вида и за правната квалификация на предявения иск, по който съдът трябва да се произнесе с решението си, за да разреши въведения от ищеца спор.

С предявяването на частичен иск ищецът въвежда като предмет на делото само част от спорното субективно материално право - при парични притезания предмет на делото е претендираната част от дължимата сума, на която ще съответства и предметът на осъдителното решение. С исковата молба ищецът е заявил изрично, че претендира само част от спорното право, както е прието и в проекто-доклада по делото, като до приключване на съдебното дирене не е предприето изменение на иска чрез увеличаване на размера му.

Предвид горното, въззивният съд намира, че като се е произнесъл за горницата над заявения размер на предявения частичен иск районният съд недопустимо е излязъл извън предмета на претенцията, с която е сезиран.

Поради изложените съображения и на основание чл. 270, ал.3 от ГПК решението на Варненския районен съд следва да бъде обезсилено в обжалваната част. В осъдителната му част, доколкото не е обжалвано, решението е влязло в сила.

По разноските:

Предвид изхода на спора и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК на въззивника се следват разноските за заплатено адвокатско възнаграждение и държавна такса съобразно представения списък и доказателствата за реалното им извършване. Своевременно релевираното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно, доколкото жалбоподателят претендира такова в минимален размер съгласно чл.9, ал.1, вр. чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така, на въззивника се следват разноски за въззивното производство в общ размер на 325лв.

По отношение на разноските пред първа инстанция, настоящият състав намира, че доколкото първоинстанционният съд е изчислил същите при съобразяване целия размер на предявения частичен иск, а не само на предявената част, предмет на делото, то решението следва да бъде ревизирано в тази част, като отговорността за разноски се преразпредели.

Така, с оглед цялостното уважаване на заявената частична претенция, на ищеца се следва пълния претендиран размер на съдебно-деловодните разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, държавна такса и депозит за САТЕ, съобразно представения списък и доказателства за извършване на разходите, а именно сумата от 550лв., което налага ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца допълнително сумата от 65.16лв.

Поради изложеното, решението следва съответно да бъде обезсилено в частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника съдебно-деловодни разноски за първата инстанция в размер на 35.34 лева, поради тяхната недължимост.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

4

ОБЕЗСИЛВА решение №262074 от 28.06.2021г., постановено по гр.д. № 7789/2020г. по описа на РС – Варна в частта, с която е отхвърлена претенцията за разликата над 412.40лв. до пълния заявен размер от 467.60лв., по предявения от Й. К. АЛ., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, кв.“Младост“ №142А, против ЗАД “Армеец” АД, с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2, представлявано от М.П.И. и В.П.К.-М., частичен иск с правно основание чл.386 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 10лв. от общо 467.60лв., представляващи застрахователно обезщетение по Договор за застраховка “Каско“, на основание чл.270, ал.3 от ГПК, като недопустимо – постановено по непредявен иск, както и в частта, с която Й. К. АЛ., ЕГН **********, е осъден да заплати на ЗАД „Армеец”, ЕИК 121076907, сумата от 35.34лв., представляваща сторени пред първата инстанция съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

OСЪЖДА ЗАД “Армеец” АД, с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2, представлявано от М.П.И. и В.П.К.-М., да заплати на Й. К. АЛ., с ЕГН **********, с адрес: гр.Варна, кв.“Младост“ №142А, сумата от 65.16лв., представляваща разлика до пълния размер от 550лв. на сторени и дължими съдебно-деловодни разноски пред първата инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.