Определение № 750 от 18.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 750 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева като разгледа докладваното от Светлана Изева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500369 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274 и сл.от ГПК.

Образувано по частна жалба на А. Х. В.,ЕГН-********** чрез пълномощника адв.Г.П. против определение № 16501/23.12.25г.,постановено по гр.д.№ 2756/25г.по описа на ПдРС,14-ти гр.с.,с което е оставено без уважение направеното с молба от същата в съдебно заседание от 05.11.25г.искане да бъдат приети за разглеждане в настоящото производство при условията на евентуалност следните осъдителни искове: в случай,че между страните не са налице валидни договори за заем,да осъди ответника да й заплати сумата от 14 070лв.

(левовата равностойност на 7000 швейц.франка),представляваща получена без основание парична сума от ответника чрез паричен превод по банкова сметка на 16.05.23г.; 16 080лв.

(левовата равностойност на 8000 швейц.фр.),представляваща получена без основание парична сума от ответника чрез паричен превод по банкова сметка на 26.06.2023г.

В частната жалба се навеждат съображения за неправилност на постановеното определение и се иска същото да се отмени,като се върне делото на първостепенния съд с указания да приеме за съвместно разглеждане евентуалния иск по чл.55 от ЗЗД.

Ответникът по частната жалба Н. П. К.,ЕГН-**********,чрез адв.Н.Д. изразява становище за неоснователност на частната жалба по изложени в писмен отговор съображения.Претендира разноски за адв.възнаграждение.

ПдОС,след като обсъди доводите,изложени в частната жалба,както и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275,ал.1 от ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна поради следните съображения:

Пред първоинстанционният съд са предявени обективно съединени искове от А. Х.

1

В. против Н. П. К. с правно основание чл.240 от ЗЗД за заплащане на суми от 14 070лв.и от 16 080лв.,представляващи невърнат паричен заем по сключени между страните два неформални договора за заем от 15.05.2023г. и от 26.06.2023г.

В първото редовно проведено по делото съдебно заседание на

05.11.25г.пълномощника на ищцата е направил с писмена „молба за предявяване на евентуален иск“ искане-при условията на евентуалност,на осн.чл.212 във вр.с чл.214,ал.1 от ГПК и във вр.с чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД,в случай,че съдът приеме,че между страните не са налице валидни договори за заем,да осъди ответницата Н. П. К. да заплати на ищцата същите суми (14 070лв.и 16 080лв.),получени без правно основание от ответника чрез преводи по банкова сметка съответно на 16.05.23г.и на 26.06.23г.

Районният съд е приел в атакуваното определение направеното искане за недопустимо,като с първоначалната искова молба ищцата е предявила осъдителен иск на договорно основание,а с допълнителната искова молба същата претенция била предявена към отв.К. на основание неоснователно обогатяване,която се претендира при условията на евентуално обективно съединяване на исковете.Изводът на първоинстанционния съд е,че предвид фактическата обстановка ищцата въвежда нов предмет на спора (иск с правно основание чл.55 от ЗЗД),което е недопустимо.

Този извод на ПдРС е правилен.

Претенцията,която ищцата претендира с допълнителната искова молба се предявява като евентуална,но на основание чл.212 във вр.с чл.214,ал.1 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл.212 от ЗЗД урежда предявяването на инцидентен установителен иск,какъвто в случая категорично не е предявен,доколкото ИУИ е винаги установителен и има за цел установяване на съществуването/несъществуването на преюдициално правоотношение спрямо спорното право,предмет на първоначалния иск.Ищцата обаче предявява осъдителен иск,който не касае преюдициално на спорното правоотношение.

Не е налице и изменение на иска по см.на чл.214,ал.1 от ГПК.При условията на чл.214 от ГПК ищецът може да измени вече предявения иск по основание и петитум,но не и да предявява нов иск-в случая на осн.чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД,като евентуален на първоначално предявения.

Ищцата не може да предяви евентуалния иск и при условията на чл.210 от ГПК,тъй като е пропуснала да направи това с исковата молба.

Предвид горното,обжалваното определение на ПдРС,с което е отказано искането за приемане за разглеждане с първоначалния иск на евентуалния такъв с правно основание чл.55,ал.1,пр.1 от ЗЗД като правилно следва да се потвърди.

При този изход на спора разноски се дължат на ответника по частната жалба,но не следва да му се присъждат.Същите са претендирани за адв.възнаграждение на осн.чл.38 от ЗАдв.,но нито по първоинстанционното дело,нито по настоящото ч.гр.дело се представя договор за правна защита и съдействие,от който да се установи,че предоставената правна помощ е безплатна - по реда на чл.38,ал.1 от ЗАдв.Поради което и съдът не следва да 2 определя адв.възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАДв.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение

2756/25г.по описа на ПдРС,14-ти гр.с.

№

16501/23.12.25г.,постановено по гр.д.№

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3