Определение № 736 от 19.12.2019, Апелативен съд - Пловдив

П Р О Т О К О Л № 736 гр. Пловдив, 19 декември 2019 г.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

Председател: СТЕЛА ДАНДАРОВА

Членове: РАДКА ЧОЛАКОВА

МИХАЕЛА

БУЮКЛИЕВВА при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Марина Белчева, сложи за разглеждане докладваното от съдия Буюклиева ВЧНД № 621 по описа за 2019 година.

На именното повикване в 10:43 часа се явиха:

Жалбоподателят (обвиняем) А.С.А. се явява лично и с адв. С. Ш., упълномощен от по-рано на ДП и адв. С.

Ш., който в момента представя пълномощно.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

Адв. Ш.: Да се даде ход на делото.

Адв. Ш.: Моля да дадете ход на делото.

Обвиняемият А.А.: Също.

Съдът намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което

О П

Р Е Д

Е Л И :

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Докладва се частната жалба на обвиняемия А.С.А., депозирана чрез защитника му – адв. С. Ш., против определение от 13.12.2019 г. на Окръжен съд Пловдив, постановено по ЧНД № 2334/2019 г., с което спрямо обвиняемия А. е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“. Съдебният акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен. Иска се неговата отмяна и определяне на по-лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия А.А..

Адв. Ш.: Поддържаме жалбата.

Адв Ш.: Също поддържам жалбата на колегата.

Обвиняемият А.А.: Съгласявам се с казаното от моя адвокат в жалбата и я поддържам.

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.

Да се даде ход на съдебните прения.

Адв. Ш.: Нямаме искания за отводи към състава и такива за други доказателства по делото.

Да се даде ход на съдебните прения.

Адв Ш.: Нямам доказателствени искания.

Да се даде ход на съдебните прения.

Съдът, след съвещание, с оглед изявленията на страните, намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на делото по същество, поради което

О П

Р Е Д

Е Л И :

ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, моля да потвърдите определението на Пловдивския окръжен съд. Считам същото за законосъобразно, а жалбата на обвиняемия А. за неоснователна.

Жалбата, по която е образувано производството пред вас е изключително схематична. Посочени са някакви общи доводи, което не ми позволява да направя аргументи срещу нея. Ще се придържам към това, което е установено по делото.

Обръщам внимание на първо място, че на обвиняемия А. му е предявено обвинение по чл. 252, ал. 2 във вр. с чл. 26 от НК, т. е. за осъществяване на лихварство в продължителен период от време. За това деяние законодателят е предвидил от 5 до 10 години лишаване от свобода и глоба от 5000 лв. до 20 000 лв., т. е. касае се за тежко умишлено престъпление, наказуемо с лишаване от свобода. С това е налице първата предпоставка, предвидена от законодателя в чл. 63 от НПК.

Считам, че по делото са събрани многобройни доказателства, които водят до обосновано предположение за осъщественото престъпление. Те са гласни и веществени. Става дума за голямо количество пари, които са намерени в дома на обвиняемия. Междувременно искам да обърна внимание, че голяма част от действията, осъществени от обвиняемия, са наблюдавани оперативно и в това отношение са налице свидетелските показания на Г., който разказва какво непосредствено и лично е възприел и са налице и показания на 20 лица, които са били ощетени от лихварската дейност на обвиняемия А.. Тези свидетели според мен са категорични, че се касае за лихварска дейност, при която са предоставени суми пари на хора в тежко състояние, готови да дадат и лихви, която в определени случаи е стигала до 40 %. Това не са хора, които да имат желание да се отърват от тези задължения, които са поели в тежък за тях момент, защото за престъпната дейност на обвиняемия свидетелстват и хора от близкото му обкръжение, каквито са Ф. Я.и А. Я.. В дома на обвиняемия са намерени 86 000 лв., карти, пин-кодове, установен е телефон, от който е видно какви съобщения са изпращани, който е свързан с лихварската дейност на обвиняемия. Считам, че е налице едно обосновано предположение за извършеното престъпление, което е и следващата предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.

До момента обвиняемият не е имал среща с правосъдната система, лице с чисто съдебно минало е, но обема на дейността, която е развивал в един продължителен период от време сочи, че той е лице с висока степен на обществена опасност. Би могъл да повлияе на свидетелите, с оглед тежестта на наказанието, което следва от нормата на чл. 252, ал. 2 от НК, т. е. считам, че е налице реална, а не хипотетична опасност да извърши престъпление.

Затова моля, с оглед изложеното да потвърдите определението на ПОС.

Адв. Ш.: Уважаеми апелативни съдии, за да е налице обоснованото предположение по делото, то би следвало да се извежда от събраните доказателства по делото и всичко онова, което би характеризирало самото обвинение. Затова искам да кажа, че формално предположение има. Казвам формално, защото се събират факти и доказателства от обвинението, които обслужват само обвинителната теза. По този начин се нарушава принципа на равнопоставеност на страните в наказателния процес. Ние сме лишени да представим каквито и да е доказателства. Ако бяхме ги представили, това предположение би се разклатило. Така смятам аз.

Самото разследване е на една ранна фаза, но тя не пречеше и на нас да ни се даде възможност да представим доказателства. Тезата ни не е реализирана по какъвто и да е начин. Не бихме могли да говорим за равнопоставеност на страните. Толкова по обоснованото предположение. То към настоящия момент е това, което характеризира само самото обвинение, без да има другата страна възможност да се защити.

Действително нашият подзащитен е с чисто съдебно минало. Липсват каквато и да е криминални прояви. Това са добри характеристични данни.

Ние изтъкнахме определени факти, представихме и доказателства за произхода на сумата, която е намерена у него и иззета като веществено доказателство.

Представили сме договори на негови близки лица. Той се занимава със селскостопанска дейност, земеделски производител е, така че тези средства, които са иззети са общи средства на близките му и на него. Само преди 15 дни е продал лавандулов разсад. Не ни се даде възможност да представим доказателства на кого и колко е продал. Отделно от това миналата година и продавал рози. Те са събирали средства, за да купят още земя, за да се върши селскостопанска дейност. Голяма част от свидетелите са от другия род, с който те имат постоянни пререкания. Междуплеменната война в *район, където живее, е факт и по-конкретно в с. Х. Д.. Затова считам, че не може да се дава вяра на свидетелите така, че от тях да се изведе обоснованото предположение.

Когато говорим за другите две кумулативно дадени предпоставки в закона, моля да имате предвид, че има постоянно местожителство и адрес в с. Х. Д., затова не виждам пречка да се явява при всяко призоваване от органите на ДП или съда. От негова страна ще има едно добросъвестно процесуално поведение, каквото е и до настоящия момент. Аз съм убеден, че той не би се укрил, тъй като има и семейство, за което се грижи. Той е заинтересован за своето семейство, за своите близки и няма да се укрие.

По отношение на другата изискуема от закона предпоставка - да извърши престъпление. От страна на държавното обвинение не беше дадена прогноза за това какво престъпление би извършил. Не може да се извежда тази предпоставка от обвинението за извършеното сега престъпление. Считам, че това е оборима теза. Разпитани са голям брой свидетели и не виждам как може да им влияе. Събрани са и веществени доказателства и не виждам по какъв начин той би могъл да попречи на разследването, освен с добросъвестното си процесуално поведение да бъде разкрита обективната истина, която интересува и него.

Всички тези факти, които аз изложих пред вас, считам, че биха мигли да доведат до промяна на мярката за неотклонение на подзащитния ни, тъй като целите на наказателния процес са нищо друго, освен осигуряване на неговото нормално развитие. Считам, че той в момента се движи нормално и така ще продължи и при друга мярка за неотклонение. Затова моля за една различна от „задържане под стража“ мярка за неотклонение на нашия подзащитен, която да бъде преценена съобразно неговото здравословно, семейно и материално състояние.

Считам, че всеки друг вид мярка за неотклонение също би изиграла своята роля за нормалното протичане на наказателното производство.

Адв. Ш.: Уважаеми съдии, аз ще добавя няколко аргумента, свързани с нашето искане за изменение на взетата мярка за неотклонение.

Първият проблем е свързан с квалификацията на деянието. Поддържа се тук обвинение по чл. 252 от НК. Има текста обаче ал. 1 и ал. 2. На какво основание прокуратурата предлага ал. 2? Ще си затворим ли очите, че в случай, че има такова, това е един от най-съществените въпроси, които следва да обсъдите, защото в случая няма никакви големи размери на нанесена вреда някому или особена полза, която е придобил от лихварската си дейност. Вярно е, че има 17 лица, които са разпитани, но обърнете внимание, че става дума за 100 – 200 – 300 до 400 лв. отпуснати от него като главници и получаване съответно на парични суми или се очаква да бъдат получени съгласно уговорките със свидетелите и тогава вече ревизията на предложението, което е направила прокуратурата, се атакува много сериозно от нас, защото в понятието „вреда“, нанесена на пострадалия по чл. 252 от НК или полза, която е придобил той? Кое ще вземем? – неговите собствени пари и главницата ли. Има спор по този въпрос и ВКС се е произнасял категорично, че ползата, която довежда до себе си са лихвите, а вредата на заемополучателя са лихвите, т. е. предполагаемата сума от лихви. Не може при това положение в предложението, което ви е направено, да се сборуват сумите на главниците заедно с лихвата като вреда, за да се доведе казуса до прилагане на ал. 2 по чл. 252 от НК. Затова аз считам, че ако обоснованото предположение е налице, е този съществения елемент на приложението на ал. 1 и ал. 2, по който първоинстанционният съд изобщо не е взел отношение.

В делото има 5 нотариални акта, които са приложени, които представляват сделки в периода от 2014 – 2019 г., които прави с недвижими имоти. Те се третират като част от неговата забранена финансова дейност. Както ви е известно, това не съответства на практиката на ВКС. Той е купил съответните апартаменти на съответната договорена цена и в момента или ги е продал или ги е задържал и ги притежава в момента лично той. Така че те не могат да бъдат включени, каквото е искането на прокуратурата, да се приеме, че тяхната равностойност представлява предмет на престъплението за големите размери и много е тънък въпроса за изчисление на тези размери, при положение, че конюктурата преди 2-3 години е била една, а сега е друга. Преди 2 години това са били почти непродаваеми имоти. Те представляват запустели блокчета на бившите оръжейни заводи и е изключително ниска цената им. Затова аз считам, че е оспоримо искането на прокуратурата относно начина, по който те сборуват вредата, нанесена на пострадалия и ползата, която той е получил евентуално. Това е първия елемент на аргументите, които аз изтъквам срещу първоначално взетата мярка за неотклонение по отношение нашия подзащитен, която е неудачна и несправедлива и не съответства на целите на чл. 57 от НПК.

На второ място, много силно въздействие би могло да ви се окаже чрез една характеристична справка от 20 реда, намираща се на л. 191, написана от *.*., който е полицейски служител. Не знам кой даде тези права на полицаите не само да свидетелстват по делата, а и да са оперативни работници по казуси, които работят и са твърде заинтересовани от изхода на делата и процента разкриваемост.

В справката на *.*. в първия абзац се казва, че А. е безработен - никога не е работил по трудов договор, не употребява и не злоупотребява с алкохол, не е регистриран за противообществени прояви, не се движи с лица с криминални прояви, демонстрира висок стандарт на живот, никога не е работил, не отговаря на материалното състояние, препитава се от заеми, от лихви, не плаща заеми. И сега, след този първи епизод, който ви прочетох, следва втората алинея на тази справка, която казва точно обратното - че се движи сред криминално проявени, водач на престъпна група за лихварска дейност, използва сила и заплаха по отношение на свои клиенти. В една и съща характеристична справка се съдържат две отделни характеристики, които се правят за този човек. Аз съм изумен от тази постъпка на *.*., защото на една страница в характеристичната справка се съдържат две противоречи оценки на една личност, наблюдавана от него. Първата е положителна, втората е отрицателна. Очевидно, втората е дошла, за да се въздейства на съда по отношение на един от компонентите на задържането – дали той е опасен, ако е на свобода.