Решение № 21855 от 28.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21855 гр. С. 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета го. в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110133239 по описа за 2025 го.

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 20.08.2018 г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение от 18.04.2016 г. по гр. д. №18688/2016 г. по описа на 42-и състав при СРС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ УУ.Д.

Ищцата твърди, че по отношение на наследодателя ГВС са издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 20.08.2018 г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ УУ.Д. Длъжникът ГГ.С починал на 29.03.2021 г. и след извършен отказ от наследство от другия законен наследник ищцата останала единствен наследник на ГГ.С, респективно единствен длъжник по образуваното изпълнително производство. Ищцата посочва, че след издаване на постановление за налагане на възбрана от 02.08.2019 г. по изпълнителното дело не са извършвани действия за период по-дълъг от пет години, които да прекъсват давностния срок, и излага обстойни доводи в тази насока в обстоятелствената част на исковата молба. Ищцата излага правни доводи, че изпратените запорни съобщения, въз основа на които не е наложен запор върху вземания на длъжника, както и насрочени опис и оценка на движими вещи, които фактически не са били осъществени, не са изпълнителни действия, годни да прекъснат давностния срок, т. к. съставляват действия, насочени към издирване на имуществото на длъжника. Ищцата посочва, че поисканото от взискателя налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, което не е довело до осребряване на имуществото на длъжника, не следва да бъде считано за валидно правно действие. Ищцата посочва, че предвид бездействието на взискателя в период от две години и липсата на секвестируемо имущество на длъжника са били налице основания за прекратяване на изпълнителното производство по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 5 и т. 8 ГПК, като предприетите действия след изтичане на двугодишния срок не следва да прекъсват давността. Ищцата посочва, че перемцията следва да се счита настъпила към 02.08.2021 г., а вземанията на ответника по издадения изпълнителен лист следва да се считат за погасени поради изтекъл давностен срок към 02.08.2024 г. Въз основа на изложените фактически твърдения и правни доводи ищцата претендира да бъде 1 установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 5 442,84 лева, от които 4 740,59 лева – главница, дължима за периода от 01.03.2013 г. до 30.04.2015 г., и сумата от 702,25 лева, представляваща начислена лихва за периода от 30.04.2013 г. до 23.03.2016 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.08.2018 г. по гр. д.

№18688/2016 г. по описа на СРС, 42 състав и е образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ УУ.Д. Претендира за сторените в настоящото производство съдебни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Т.С“ ЕАД е депозирал отговор, в който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Ответникът не оспорва, че по отношение на ГГ.С е издаден изпълнителен лист от 20.08.2018 г. по гр. д. №18688/2016 г. по описа на СРС, 42 състав и впоследствие е образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ УУ.Д. Посочва, че в хода на изпълнителното производство ответното дружество регулярно подавало молби за извършване на проучване на имуществото на длъжника и налагане на обезпечителни мерки, по-конкретно с подадени молби от 20.07.2020 г., 02.09.2021 г. и 31.08.2023 г. След настъпване на смъртта на първоначалния длъжник ГГ.С съдебният изпълнител конституирал на негово място неговите законни наследници. Ответникът посочва, че от настъпване на смъртта на длъжника до конституиране на неговите наследници давността следва да се счита спряна съгласно чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК. Ответникът излага доводи, че при настъпила перемция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителните способи, които са били осъществени преди настъпването й, не се засягат от прекратяването на изпълнително производство, съответно не се засяга ефекта на прекъсване на давностния срок от по-късно настъпилата перемпция. Сочи, че депозираните от взискателя по изпълнително дело молби са довели до прекъсване на давността, доколкото отговарят на критериите, разяснени с ТР №2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът посочва, че давностният срок за вземания, установени след проведено заповедно производство и издаден изпълнителен лист, е петгодишен. С отговора се сочи, че давностният срок е прекъсван многократно чрез извършване на изпълнителни действия и подаване на молби до съдебния изпълнител за прилагане на изпълнителни способи. Ответникът посочва, че поради обявеното извънредно положение в Република България и съгласно ЗМДВИП за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. е наложено спиране на давностния срок. Оспорва като неоснователни доводите на ищцата, че изпратените запорни съобщения, които не са довели до налагане на запор, не прекъсват давността. Оспорва като неоснователни твърденията за предприети незаконосъобразни изпълнителни действия от ЧСИ върху несеквестируемо имущество на длъжника, както и че тези действия не прекъсват погасителната давност по отношение на вземанията. Оспорва доводите за наличие на задължение за взискателя да конкретизира имуществото на длъжника, което следва да бъде запорирано или проверено с цел налагане за обезпечителна мярка запор. Заявява, че в рамките на приложимия петгодишен давностен срок са били предприети множество действия по принудително изпълнение, като давността за вземанията била прекъсвана многократно. Моли за отхвърляне на исковите претенции и претендира за сторените съдебни разноски в настоящото производство.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

Безспорни между страните са обстоятелствата, че в полза на ответника срещу наследодателя на ищеца – ГВС, е издаден изпълнителен лист от 20.08.2018 г. по гр. д.

№ 18688/2016 г. по описа на СРС, 42 състав, за следните суми: сумата от 4 740,59 лева, представляваща непогасена главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.03.2013г. до 30.04.2015 г., 702,25 лева, представляваща начислена мораторна лихва за периода от 30.04.2013 г. до 23.03.2016 г., и че за принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба на ответника е образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ УУ.Д.

От приложения препис от образуваното изпълнително дело се установява, че в хода на изпълнителното производство са предприети следните изпълнителни действия от значение за преценката за наличието на предпоставки за спиране и прекъсване на 2 давностния срок:

Изпълнителното производство е образувано с молба с вх. №28101/20.12.2018г. от взискателя, в която на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено да проучи имущественото състояние на длъжника, да извърши справки и да определи начини на изпълнението за събиране на вземанията на взискателя по приложения изпълнителен лист.

Със запорно съобщение от 17.01.2019г. до „Б. д“ ЕАД, получено на 22.01.2019г., е наложен запор върху всички сметки на длъжника ГВС, открити при „Б. д“ ЕАД, като изрично е посочено, че запор не следва да се счита наложен върху суми по банкови сметки на длъжника, постъпващи от НОИ, или имащи характер на трудово възнаграждение, социални помощи и обезщетения, с изключение на суми, имащи описания характер, но оставени на съхранение в банката в период, предхождащ месеца на налагане на запора, и обезщетение при пенсиониране. С писмо с вх.

№2870/25.01.2019г., подадено по електронната поща, „Б. д“ ЕАД е уведомила съдебния изпълнител, че по запорираната банкова сметка постъпва месечна пенсия на длъжника, чийто размер е под минималната работна заплата за страната.

Със запорно съобщение от 17.01.2019г. до Н. о. и., получено на 24.01.2019г., е наложен запор върху получаваната пенсия от длъжника до погасяване на задължението към взискателя, при спазването на императивната разпоредба на чл. 446 ГПК. С писмо с вх.№3865/06.02.2019г. НОИ е уведомил съдебния изпълнител, че размерът на получаваната от длъжника пенсия е под размера на минималната работна заплата, установена за страната, поради което не може да бъде наложен запор.

С постановление за налагане на възбрана от 02.08.2019г., вписано при С. в на 07.08.2019г., е наложена възбрана върху ½ идеална част от следните недвижими имоти, собственост на длъжника – нива, находяща се в с. К., м-ст „Б.“ с площ от 0,1 дка., нива, находяща се в с. К., м-ст „Са.“, с площ 1.5 дка, и нива, находяща се в с. К., м-ст М. л. с площ 1.199 дка.

С молба вх. №15111/20.07.2020г. взискателят е отправил искане към съдебния изпълнител след извършване на необходимите справки на имущественото състояние на длъжника да пристъпи към конкретни изпълнителния способи, а именно налагане на запор върху открити банкови сметки или получавани трудови възнаграждения, извършване на опис и оценка на движими вещи, собственост на длъжника, с цел изнасянето им на публична продан.

С призовка за принудително изпълнение от 05.08.2020г., изпратена до длъжника ГГ.С, съдебният изпълнител е уведомил длъжника за насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се в гр. С. ж. к. Х. С. ббл. вх ет. ап, за 09.09.2020г.

Уведомлението е връчено на длъжника по реда на чл. 47 ГПК, като по делото не е представен протокол за проведен опис на 09.09.2020г. съгласно изпратеното съобщение до длъжника.

С молба вх. №30613/02.09.2020г. взискателят е отправил искане към съдебния изпълнител след извършване на необходимите справки за имущественото състояние на длъжника да предприеме конкретни изпълнителни способи с цел събиране на вземанията на взискателя, а именно налагане на запор върху открити банкови сметки и/или получавани трудови възнаграждения, извършване на опис и оценка на движими вещи на длъжника с цел изнасянето им на публична продан.

С депозирана молба вх. №33661/26.10.2022г. ищцата М. Г. С. е информирала съдебния изпълнител, в качеството й на наследник на длъжника по изпълнителното производство ГГ.С, за настъпване смъртта на последния и е отправила искане за предоставяне на информация относно размера на задълженията на наследодателя й по делото. Към молбата е приложено удостоверение за наследници, от което се установява, че ГГ.С е починал на 28.03.2021г. и е оставил като законни наследници дъщерите си М. Г. С. и ЕЕ.Б.

С молба с вх. №35994/16.11.2022г. ищцата М. Г. повторно е отправила искане до съдебния изпълнител за предоставяне на информация относно размера на дълга по изпълнителното дело.

3

С молба вх. №37614/31.08.2023г. взискателят е сезирал съдебния изпълнител с искане за извършване на справка за новооткрити банкови сметки на длъжника и/или неговите наследници и налагане на запор върху тях, както и за налагане на запор върху получаваната пенсия от длъжника.

По силата на Протокол от 07.09.2023г. на основание чл. 429, ал. 2 ГПК на мястото на починалия длъжник ГВС е конституиран неговия законен наследник М. Г.

С..

Със запорно съобщение от 21.05.2025г. до „И. АД, получено на 29.05.2025г., е наложен запор върху всички сметки на длъжника М. Г. С., открити при дружеството.

Със запорно съобщение от 21.05.2025г. до „П. б.“ АД, получено на 29.05.2025г., е наложен запор върху всички сметки на длъжника М. Г. С., открити при дружеството.

В запорното съобщение е посочено, че не следва да се налага върху суми по банкови сметки на длъжника, постъпващи от НОИ или имащи характер на трудово възнаграждение, социални помощи и обезщетения с изключение на суми, имащи описания характер но оставени на съхранение в банката в период, предхождащ месеца на налагане на запора, и обезщетение при пенсиониране.