Решение № 13507 от 03.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13507 гр. София, 03.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20211110140926 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „фирма” АД срещу „фирма” ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

В исковата молба ищецът твърди, че между него, в качеството на възложител, и ответника, в качеството на изпълнител, е сключен договор за рекламни услуги BG19С0000005550/13.05.2019 г., по силата на който ответното дружество се е задължило за срок от две години, считано от 01.04.2019 г., да извършва в стопанисван от него търговски обект – „Бар Картел”, рекламни и маркетингови услуги, подробно описани в чл. 1, т.1.1. и т.1.2. от договора. В чл. 2 е уговорено, че за извършените рекламни услуги ищецът дължи възнаграждение, чийто максимален размер не може да надхвърля 18 000 лв. без ДДС и което се твърди да е платено авансово по банкова сметка на изпълнителя на 25.05.2019 г. Изложени са подробни доводи, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договора, като за периода 01.04.2019 г.- 01.12.2020 г. не е достигнал ефекта на рекламните услуги по ал.1, т. 2.1 и т. 2.2., а е постигнал ефект на рекламните услуги на обща стойност 4 078 лв. Сочи се, че причините за прекратяване на извършването на рекламни и маркетингови услуги и закупуване на продукти на възложителя от страна изпълнителя са, че в началото на месец октомври, 2020 г. представител на „фирма” ООД информира устно служители на ищеца , че възнамерява да преустанови изпълнението на договора и изисква деинсталиране на поставените в обекта по силата на сключен договор за заем за послужване между страните шест броя хладилни съоръжения. Сочи се, че съоръженията са прибрани на 09.10.2020 г., за което са съставени протоколи за деинсталация. Предвид изложеното се сочи, че на 24.11.2020 г. от ищеца е изпратена покана до ответника, връчена на негов представител на адреса на управлението му на 01.12.2020 г., с която ищецът е развалил договора едностранно с незабавен ефект поради съществено неизпълнение на договорните задължения на ответника. С оглед изложеното е направено искане 1 ответника да бъде осъден да му плати следните суми: 13 922 лв. – съответна част от авансово платеното възнаграждение, отговаряща на стойността на договорените, но неизпълнени рекламни услуги, дължима на основание чл. 2, ал. 5 от договора, и 2 784,40 лв. – неустойка, начислена на основание чл. 4, ал. 2 от договора, представляваща 20 % от подлежащата на връщане главница. Претендира разноски.

В указания законоустановен срок за отговор по реда на чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника – фирма“ ООД, с който заявява, че не оспорва наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между страните по посочения в исковата молба договор, с параметрите, описани в нея. Твърди, че независимо че в края на 2019 г. между страните не е подписан протокол съгласно чл. 2, ал. 3, т.3.4., в който страните да уточнят извършените рекламни услуги за изтеклия период, до началото на 2020 г. не е имало забава при изпълнение на задълженията му. Поддържа, че впоследствие поради обявеното в страната извънредно положение във връзка с пандемията от Ковид 19 на 13.03.2020 г., продължило до 13.05.2020 г., обекта, в който е следвало да бъдат извършвани услугите, е бил затворен и съответно не е реализирал обороти. Сочи, че и впоследствие наложените в страна противоепидемични мерки са затруднили изпълнението на задълженията му по договора. Поддържа, че в началото на месец октомври, вероятно поради намалените поръчки, от страна на ответното дружество едностранно, без предизвестие, е прекратено действието на договора, като на 09.10.2020 г. са изнесени от негови представители предоставените във връзка с неговото изпълнение хладилни витрини. Оспорва описаната в исковата молба нотариална покана да е получена от служител на дружеството. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и възраженията на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните и от представените по делото доказателства се установява, че между тях е сключен договор за рекламни услуги на 13.05.2019 г. /л.11 и сл./, наричан за краткост „Договора”, по силата на който ответника, в качеството на изпълнител, се е задължил да извършва рекламни и маркетингови услуги, описани в чл. 1 от договора, включително, но неизчерпателно: използване и/или поставяне на подходящи места в обекти на изпълнителя на осигурено от възложителя рекламно техническо оборудване – хладилни витрини, рекламни пана, стикери с логото на възложителя и др. В чл. 2 от договора е предвидено, че за извършените рекламни услуги Възложителят заплаща на изпълнителя възнаграждение, както следва:

За услугите по чл.1, т.1.1. – възнаграждение в размер на 7.5 % от ефекта на рекламните услуги, определен като реализиран месечен оборот от продажбата на продукти от всяка една група продукти поотделно,с изключение на група „минерални води. За услугите по чл. 1, т.1.2. – 7.5 % отефекта на рекламните услуги, определен като реализиран 24-месечен оборот от продажбата на продукти от групата „Минерални води”. Начина на плащане възнаграждение по договора е регламентиран в чл.2, ал. 3.

В чл.2, ал. 2, т. 3.4. е предвидено, че в края на всеки 24 месеца, както и в края на календарната година, страните подписват протокол, в който уточняват извършените рекламни услуги за изтеклия период, както и оборотите, на база на които се изчислява възнаграждението.

Съгласно чл. 2, ал. 5 от Договора, в случай на предсрочно прекратяване и 2 независимо от основанията за това, както и в случай че бъде установено на база подписания между страните протокол по чл. 2, ал. 3, че изпълнителят реално е извършил рекламни услуги в по-малък обем, изпълнителят е длъжен да върне на възложителя съответна част от авансово заплатеното възнаграждение, отговаряща на стойността на договорените, но реално неизвършени рекламни услуги или да продължи изпълнението на услуги по договора до постигнане на възнаграждение, отговарящо на авансово платеното.

В чл. 4, ал. 2 от Договора, между страните е уговорено, че в случай на предсрочно прекратяванев хипотезата на чл. 4, т.4.2. – едностранно от изправната страна с незабавен ефект при съществено неизпълнение на договорно задължение от другата страна, и 4.3. – с едномесечно писмено предизвестие от изпълнителя, последният дължи неустойка в размер на 20 % от стойността на подлежащата на връщане сума по чл. 2, ал. 5.

Плащането на уговореното възнаграждение от договора се установява от представените по делото фактура № 1/17.05.2019 г. и извлечение от банкова сметка /л.

16 и л. 17/.

Представена е нотариална покана от ищеца до ответника, в която е посочено, че възложителят упражнява правото си да прекрати договора поради неизпълнение с едностранно предизвестие и претендира връщане на неизпълненото, заедно с неустойка. Съгласно отразеното в представена към нея разписка, връчителят е удостоверил, че е връчена на 01.12.2020 г. на адреса на ответника на лице с имена Мария Атанасова Тодорова.

Представена е справка за обща длъжима инвестиция на база реални продажби във връзка с дължимите от ищеца на ответника възнаграждения по процесния договор /л. 21/.

Представени са договор за заем за послужване от 19.06.2019 г. и протоколи за инсталация и деинсталация на хладилни съоръжения, собственост на ищеца, в стопанисвания от ответника обект. Установява се, че същите са деинсталирани на 09.10.2020 г.

Представени са справки от Търговски регистър за актуално състояние на ответното дружество, както и справка от НАП с вХ. № 54769/27.02.2023 г. /л. 78 и сл./, от която се установява, че към датата на отразено връчване на горепосочената нотариална покана ответното дружество няма нает служител с имена Мария Атанасова Тодорова.

Представено е копие на електронно съобщение от лице с имена Вельо Христов от дата 06.10.2020 г., в което е обективирано искане за прибиране на шест броя хладилни витрини. От посоченото съобщение съдът не установява обстоятелства по делото, тъй като липсват данни за обекта, във връзка с който е обективираното искане, както и за връзката между подателя на съобщението и ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:

Съгласно разясненията, дадени в т. 1 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г. на Пленума на ВС, при третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД основанието съществува при получаването на престацията, но след това то е отпаднало с обратна сила. Текстът намира приложение при унищожаване на 3 договорите поради пороци на волята, при разваляне на договорите поради неизпълнение, при настъпване на прекратително условие, когато сделката е сключена при такова условие, и в други подобни случаи.

Следователно, за да се докаже основателността на предявения иск с посоченото правно основание, в тежест на ищеца е да установи, пълно и главно, кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) между страните да е сключен договор, с параметрите, посочени в исковата молба, 2) да е престирал по договора сума, част от която подлежи на връщане при осъществяване на уговорената между страните хипотеза на чл. 2, ал. 5 от договора, 3) договора да е прекратен, независимо от основанията за това.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира, че осъществяването на фактическия състав на разпоредбата на чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД е доказано по делото.

Между страните няма спор относно сключването на процесния договор, неговото съдържание и плащането на възнаграждение от възложителя на изпълнителя в размер на 21 600 лв. с ДДС (18 000 лв. без ДДС), дължимо съгласно чл. 2, ал. 3 от Договора.

Съгласно предвиденото в чл. 2, ал. 5 от същия, в случай на предсрочно прекратяване и независимо от основанията за това, както и в случай че бъде установено на база подписания между страните протокол по чл. 2, ал. 3, че изпълнителят реално е извършил рекламни услуги в по-малък обем, изпълнителят е длъжен да върне на възложителя съответна част от авансово заплатеното възнаграждение, отговаряща на стойността на договорените, но реално неизвършени рекламни услуги или да продължи изпълнението на услуги по договора до постигнане на възнаграждение, отговарящо на авансово платеното.

От съдържанието на посочения текст се установява, че за основателността на предявения иск за сумата от 13 922 лв. обстоятелството на какво основание е прекратен процесния договор е ирелевантно. Достатъчно е да се установи, че същият е предсрочно прекратен, както и че изпълнителят реално е извършил рекламни услуги в по-малък обем от договорения за срока на целия договор.

Между страните не е спорно, че на 09.10.2020 г., преди изтичане на срока на договора, инсталираните в обекта на Изпълнителя хладилни съоръжения са деинсталирани от Възложителя. Този факт се установява и от представените по делото протоколи за деинсталация от тази дата /лист 31 и следващите/. С оглед предмета на договора, настоящата инстанция приема, че към датата на вдигането им от обекта, договорът е прекратен, т.е. установява се първата предпоставка за връщане на суми по чл. 2, ал. 5 от договора – предсрочно прекратяване на същия.

За установена съдът намира и втората предпоставка – извършване на рекламни услуги в по-малък обем от договорените. За да достигне до този извод съдът съобрази, че макар по делото не е представен подписан протокол между страните по реда на чл.

2, ал. 3 от договора, представената справка от ищеца относно обща дължима инвестиция от него на база реални продажби /лист 21 от делото/ не е оспорена ответника. От същата се установява, че за периода на действие на договора ответникът е постигнал ефект на рекламните услуги на обща стойност 4078 лв. Предвид изложеното и с оглед прекратяването на договора и разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от същия във връзка с чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, на връщане подлежи сумата от 13 922 лв.