Решение № 234 от 23.06.2023, Окръжен съд - Кюстендил
- Съд
- Окръжен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 615/2022
- Вид
- Решение № 234
- Подписан
- 23.06.2023
- В сила
- 14.12.2023
- Състав
- Ваня Драганова Богоева
Цитирани разпоредби
- чл. 223, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 288, ал.8 · Кодекс за застраховането
- чл. 461 · Кодекс за застраховането
- чл. 483 · Кодекс за застраховането
- чл. 557 · Кодекс за застраховането
- чл. 557, ал.1, т. 2, б. "а" · Кодекс за застраховането
- чл. 558, ал.7 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343, ал.1, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл.78а · Наказателен кодекс
- чл. 305, ал. 5 · Наказателно-процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 234 гр. Кюстендил, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Ваня Др. Богоева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Гражданско дело № 20221500100615 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 558, ал.7 от КЗ.
Производството е образувано по подадена искова молба от Гаранционен фонд, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, ет. 4, със съдебен адрес: гр. Благоевград, ***-А, вх. Б, офис 27, адв. Р. И.чева против И. А. К. с ЕГН **********, с адрес гр. К. *****************№**, с която е предявен иск с правно основание чл. 558, ал. 7 от КЗ за сумата от 51 292,57 лева, представляваща сбор от заплатените от ищеца по щета № 210308/17.09.2016 г. суми, както следва: заплатено в полза на пострадалия С.Ф.Ш. за станало на 02.08.2013 г. по вина на ответника ПТП обезщетение в размер на 30 000 лева за претърпени от него неимуществени вреди, сумата от 5 149,99 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва и 4 122,08 лева за сторени от него съдебни разноски; заплатена в полза на СФ.Ш. сума от 8 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на горепосоченото ПТП, сумата от 1 980 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва; сумата от 1 725,40 лева заплатено в полза на адв. Р.М. адвокатско възнаграждение и сумата от 1 335 лева дължими по сметки на СГС и САС държавни такси, като се претендира и присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 51 292,57 лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 28.10.2022 г. до окончателното й заплащане. Претендират се разноски по водене на делото.
Обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и фактите, на които се базира исковата претенция, сочат на твърдения за това, че на 02.08.2013 г. около 08.00 ч. в гр. Кюстендил на кръстовището на ул. „Петър Берон” и ул. „Александър Димитров” ответникът И. А. К., управлявайки лек автомобил „ВАЗ”, модел 21013 c ************** при извършване на ляв завой не пропуска насрещно движещия се с 1 велосипед С.Ф.Ш. и го удря. В резултат на удара последният получил травматични увреждания. Виновен за ПТП, съгласно Констативен протокол за ПТП с пострадали лица по описа на ОД на МВР гр. Кюстендил бил И. А. К., който управлявал процесния автомобил, собственост на Л.З.Д., в нарушение на чл. 249 във вр. с чл. 259 от КЗ /отм./, сега чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
Пострадалият С.Ф.Ш. заявил искане към Гаранционен фонд за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 288 от КЗ /отм./, понастоящем чл.
557 от КЗ. По образуваната щета № 210308/17.09.2016 г., УС на Гаранционен фонд отказал изплащане на обезщетение поради непредставяне на достатъчно доказателства за установяване на основанието за определяне на обезщетение в съответствие с разпоредбите на чл. 288 от КЗ /отм./, сега чл. 557 от КЗ.
С.Ф.Ш. предявил искова молба против Гаранционен фонд, въз основа на която било образувано гр.д. № 1175/2017 г. по описа на СГС, 17 с-в, и в последствие в.гр.д. № 5356/2018г. по описа на CAC, VII с-в. В развилите се пред СГС и САС производства ответникът по настоящето дело е участвал като трето - лице помагач на страната на Гаранционен фонд. Въз основа на съдебните решения, постановени по горецитираните дела, пострадалият се снабдил с изпълнителен лист и било образувано изп.д № 20189240400733 на ЧСИ Г.К.в.
Гаранционен фонд на основание чл. 288, ал. 1, т.2. б. „а” от КЗ /отм./ сега чл. 557, ал.1, т. 2, б. „а“, от КЗ, изплатил по щета № 210308/17.09.2016 г сума в общ размер на 51 292.57 лева на С.Ф.Ш., пострадал при ПТП, настъпило на 02.08.2013 г., присъдени по гр.д.
№ 1175/2017г. по описа на СГС, 17 с-в и гр.д. №5356/2018г. по описа на CAC, VII с-в.
След получаване на поканите за доброволно изпълнение от ЧСИ, Гаранционен фонд изплатил следните суми: на 27.08.2018г. - сума в общ размер на 39 272.07 лeва по сметка на ЧСИ Г.К.в по и.д. №20189240400733, от които 30 000.00 лeва главница, 5 149.99лева законна лихва и 4 122.08 лева. съдебни разходи; на 29.05.2019 г. - сума в размер на 9 980.00 лева на СФ.Ш., от които 8 000.00 лева главница и 1 980.00 лева законна лихва; на 04.02.2022г. - сума в размер на 1 725.40 лева на адв. Р.М., представляваща адвокатско възнаграждение по гореописаните дела; на 04.07.2019 г. е заплатена дължимата сума към СГС и САС в общ размер на 1 335.00 лева, представляваща държавна такса
Ответникът е поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до датата на депозиране на исковата молба задълженията не били погасени.
В отговора ответникът въвежда следните възражения по иска:
Твърди, че липсват доказателства за извършено от ответника противоправно деяние, което да предпоставя право на обезщетение за причинени вреди. Решението по НАХД № 317/2016г. по описа на PC-Кюстендил не било приравнено на влязла в сила присъда и не предоставяло правна възможност на гражданския съд да ползва задължителната сила на присъдата в обема на чл. 300 от ГПК.
2
Оспорва всички твърдения, изложени в исковата молба. Оспорва размера на исковата претенция, тъй като тя надвишавала дължимото плащане към увреденото лице. Прави възражение за изтекла погасителна давност спрямо претендираните суми.
От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:
С Решение № 3627/05.06.2018 г. постановено по гр.д.№1175/2017 г. по описа на Софийски градски съд „Гаранционен фонд“ е осъден да заплати на С.Ф.Ш. сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпило на 02.08.2013 г. ПТП в гр. Кюстендил, ведно със законната лихва от 18.12.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. „Гаранционен фонд“ е осъден да заплати на адв. Р.М. сумата от 995.40 лева адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 1200 лева. Решението е постановено при участието на И. А. К., ЕГН ********** – трето лице помагач на страната на ответника „Гаранционен фонд“.
С решение № 925/19.04.2019 г. по в.гр.д.№5356 по описа за 2018 г. на Апелативен съд – гр. София „Гаранционен фонд“ е осъден да заплати на ищеца С.Ф.Ш. сумата от още 8 000 лева главница, ведно със законната лихва от 18.12.2016 г. до окончателното изплащане.
Гаранционен фонд“ е осъден да заплати на адв. Р.М. сумата от 730.00 лева адвокатско възнаграждение, както и да заплати по сметка на САС държавна такса в размер на 160 лева.
От цитираните решения е видно, че с влязло в сила на 26.07.2017 г. решение по ВНАХД № 11/2017 г. по описа на ОС – Кюстендил е потвърдено решение № 370/01.11.2016 г. по АНД №317/2016 г. по описа на РС – Кюстендил, с което И. А. К. е признат за виновен в това, че на 02.08.2013 г. в гр. Кюстендил на кръстовището, образувано от улиците „Ал.
Димитров“ и „Петър Берон“ при управление на МПС – лек автомобил марка „ВАЗ“, модел „21013“ с рег. № СО 4362 КА е нарушил правилата за движение – чл.37, ал.1 от ЗдвП и с това по непредпазливост е причинил на С.Ф.Ш.т гр. Кюстендил средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на големия пищял на лява подбедрица, довела до трайно затруднение на движението на ляв долен крайник – престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“ вр. чл.342, ал.1 НК. И. К. е бил освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание по чл.78а от НК.
За управляваният от ответника автомобил, с който е причинено процесното ПТП, няма сключена застраховка "Гражданска отговорност " на автомобилистите към датата на ПТП-то, предвид което е била ангажирана отговорността на „Гаранционен фонд“.
Пострадалият С.Ф.Ш. сезирал „Гаранционен фонд“ с искане на основание 288, ал.1, т.2, б. „а“ от КЗ /отм./ да му бъде изплатено обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 02.08.2013 г., в размер на 150 000 лева.
По щета № ГФ 21-0308/17.09.2016 г. „Гаранционен фонд е отказал да изплати исканото обезщетение, което е породило правен интерес за пострадалия да потърси по съдебен ред защита на правата си.
Въз основа на цитираните по-горе влезли в сила съдебни решения ищецът в 3 производствата се снабдил с изпълнителен лист, въз основа на който било образувано изпълнително дело № 20189240400733 по описа на ЧСИ Г.К.в, рег.№ 924 и район на действие СГС.
Въз основа на изготвеното и прието в производството експертно заключение по назначената съдебно – счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Л. Л., се установява, че крайната сума, платена от ГФ по изпълнително дело № 20189240400733 по описа на ЧСИ Г.К.в е в размер на 38 252.17 лева, преведена на 28.08.2018 г. от така постъпилата сума в полза на взискателя С. Ш. е разпределена сума в размер на 35 206.34 лева, 2805.83 лева – такса по т.26 от ТТРЗЧСИ и 240 лева разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Размерът на законната лихва върху главницата от 30 000 лева, считано от 18.12.2016 г. до 27.08.2018 г., е в размер на 5149.80 лева. С преводно нареждане от 29.05.2019 г. ГФ е превел на С. Ш. сумата от 9980 лева. Размерът на законната лихва върху главницата от 8 000 лева, считано за периода от 18.12.2016 г. до 29.05.2019 г., е 1980 лева. ГФ с преводно нареждане от 27.05.2019 г. е превело на адв. Мутафова сума в общ размер на 1725.40 лева. С преводни нареждания от 04.07.2019 г. ГФ превело по сметка на СГС суми в размер на 1200 лева и в размер на 75.00 лева, и по сметка на САС сума в размер на 60.00 лева.
С регресна покана изх.№ ГФ-РП-871/16.12.2021 г. ищецът поканил ответника да възстанови платеното от Гаранционния фонд, но към настоящият момент липсват доказателства ответникът да е погасил задължението си.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 288, ал.12 от КЗ /отменен/ по действаща към момента на настъпване на процесното ПТП материално правна норма във вр с чл. 45 от ЗЗД. Искът е регресен суброгационен иск, който дава право на Гаранционния фонд при условие, че е заплатил дължимото се обезщетение на увреденото лице, да се суброгира изцяло в неговите права до размера на заплатената сума и разходите по ал.8 и да предяви иск срещу прекият деликвент.
За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 288, ал. 12, във вр. с ал. 1, т. 2, б.
"а" от КЗ /отм./, следва да бъде осъществен следния фактически състав: 1. Гаранционният фонд да е заплатил обезщетение за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, и за вреди на чуждо имущество; 2. пътнотранспортното произшествие да е настъпило на територията на Република България; 3 ППТ да е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република Българи; 4. виновният водач да няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Осъществяването на горния фактически състав има за последица встъпване на Гаранционния фонд в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл. 288, ал.8 от КЗ /отм., т.е. притезанието на фонда възниква на две отделни основания - суброгация в правата на увреденото лице по чл. 45 от ЗЗД до размера на платеното и вземане против виновния водач за разноските за определяне и 4 изплащане на обезщетението по силата на законовата норма на чл. 288, ал.8 от КЗ /отм./.
Предвид всичко установено по делото, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, тъй като е доказано наличието на посоченият по-горе фактически състав.
В производството безспорно се установи, че прекият деликвент и ответник в настоящото дело е причинил процесното ПТП от което са настъпили неимуществени вреди за пострадалото лице С.Ф.Ш., като се установяват всички елементи от фактическият състав на чл. 45 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за причинените от противоправното му поведение неимуществени вреди на пострадалия, като към момента на настъпването на което същият не е имал застраховка гражданска отговорност за моторното превозно средство, с което е извършено процесното ПТП.