Решение № 690 от 05.05.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 690 гр. Варна, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Христова - Желева при участието на секретаря Силвия Ст. Генова като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно наказателно дело № 20233110200705 по описа за 2023 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. То е образувано по жалба на А.

А. К. с ЕГН: **********, с адрес: гр.Варна, Вилна зона, ул. „13-та“ № 31 срещу:

Електронен фиш / ЕФ/ серия К№ 6793605, издаден от ОДМВР Варна, с който му е било наложено адМ. наказание глоба в размер на 100 /сто / лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

С жалбата се моли да бъде отменен издаденият електронен фиш като се излагат пространни твърдения за нарушения на административнопроизводствените правила, незаконосъобразност и неправилност на ЕФ, поради противоречието му с материалния закон.

В съдебно заседание, въззивникът не се явява и не се представлява.

Наказващият орган –ОД на МВР-Варна , редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. По делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен процесуален представител- юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на електронния фиш, като моли същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение .

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от 1 фактическа страна следното:

Електронният фиш серия К№ 6793605 е съставен от ОД на МВР-Варна, против въззивника А. А. К., затова че на 19.12.2022 г. в 22:05 часа, в населено място- гр.Варна, бул.“Княз Борис I“, посока к.к.“Златни пясъци“ до автобусна спирка „Студентска“ е извършено нарушение за скорост с лек автомобил ”Тойота Ц ТР” с рег.№ В 6232 ВР установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1 -№120ссd1, като при разрешена скорост 50 кМ./ч. за населено място е установена скорост 77 кМ./ч., като превишаването е 27кМ./ч.– нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

При обработка на заснетите данни в ОД на МВР-Варна, Сектор ПП-Варна, било установено извършеното нарушение.Като собственик на превозното средство бил установен възз.К.. Порди това бил издаден електронния фиш, с който на въззивника Като, като собственик на автомобила, била наложена глоба в размер на 100 лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.

ЕФ бил връчен на въззивника на 17.01.2023г., като на 27.01.2023г. той депозирал жалба срещу ЕФ пред РС-Варна.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства –писмени и веществени, а именно административнонаказателна преписка, служебно изисканите от съда писмо от Пето РУ при ОД на МВР – Варна УРИ 460 000-3612 от 04.04.2023г. ведно със заверени за вярност копия от: удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, приложение към удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, справка за нарушител/водач на името на жалб. К., 1 брой фотоснимка на лист формат А4 и справка за собственост на МПС с рег. № В 62 32 ВР, писмо от Община – Варна, Дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ рег. № РД230074498ВН_001ВН от 13.04.2023г., ведно с извадка от ГПОД, а именно: копие от чертежи №№ 02-102 и 02-103 от месец 12.2017г. със съдържание знаци и светофарни уредби – 2 броя и копие от чертежи №№ 02-102 и 02-103 от месец 12.201г. със съдържание схема на хоризонтална маркировка – 2 броя и писмо от Община – Варна, Дирекция

„Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ рег.

№

РД23008133ВН_001ВН от 26.04.2023г. ведно с копие от писмо рег. № РД230074498ВН_001ВН от 13.04.2023г..

Съдът изцяло кредитира писмените и веществените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на 2 наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.

Административнонаказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Видно от материалите по делото- ЕФ е издаден за нарушение извършено на 19.12.2022г., а е връчен на 17.01.23г. т.е. по-малко от месец от установяване и заснемане на нарушението. Разпоредбата на чл.34 от ЗАНН е специална и регламентира не само случаите, в които не следва да се образува АНП, а и случаите, когато образуваното такова следва да се прекрати. Разпоредбата на чл. 82 от ЗАНН регламентира давностните срокове за изпълнение на наложените административни наказания.

В ЗАНН, обаче, липсва регламентация на давностни срокове, за погасяване на административно наказателното преследване, каквито се съдържат в Общата част на НК. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗАНН, по въпросите на вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. на Върховния административен съд на Република България - ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, въззивният съд, в настоящия си състав, намира, че в конкретния казус възможността за реализиране на административнонаказателната отговорност на въззивника е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015г. разпоредбата на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс /НК/ и по-конкретно приложение следва да намерят чл.81, ал.3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от ЗАНН, във вр. с чл.11 от ЗАНН. Съгласно чл.80, ал.1, т.5 от НК / действаща към датата на извършване на нарушението / наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл.80, ал.3 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието.

Видно от съдържанието на процесния ЕФ и приложените доказателства въззивникът е санкционирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 19.12.22г.- датата е посочена изрично в ЕФ. ЕФ е бил издаден и връчен към дата 17.01.2023г. Оттук следва, че административнонаказателната отговорност на сочения като нарушител субект би се погасила по давност с изтичане на четири години и 3 половина от извършване на нарушението, който срок към настоящия момент не е изтекъл и следователно отговорността на въззивникът не е погасена по давност.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано подробно, посочена е разрешената скорост, както и установената такава на движение на процесното МПС.

Възраженията на жалбоподателя, че ЕФ е незаконосъобразен са неоснователни.

Електронният фиш съдържа всички предвидени реквизити в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от Закона за движение по пътищата. Посочената разпоредба въвежда специален ред и реквизити на санкционния акт, поради което съдът намира, че възраженията за нарушаване на реда за издаването му са неотносими, тъй като жалбоподателят се позовава на изисквания, относими към реда на издаване и съдържанието на наказателните постановления, включително относно посочването на орган, издал електронния фиш и дата на издаването му. В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП са изброени изчерпателно реквизитите на електронния фиш и сред тях не фигурира „дата на съставяне на фиша” (за разлика от чл. 42, т.2 ЗАНН, който въвежда такъв реквизит на АУАН). Ето защо не може да се приеме, че има разминаване на датите относно издаване на ЕФ, тъй като такъв реквизит – дата на издаване по закон не е предвиден.

Липсата на дата на съставяне на електронния фиш не се възприема от съда като съществено процесуално нарушение. По дефиниция електронният фиш не носи подпис на издателя си, поради което въпросът за компетентността на определено лице не се поставя. В него следва да бъде отразена само структурата на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което е сторено. Най-сетне, в тази насока следва да бъде съобразено и естеството на електронните фишове, които съгласно § 6, т.63 от ДР на ЗДвП представляват електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

От друга страна, с оглед посочената в електронния фиш дата на извършване на нарушението – 19.12.2022г. и предвид датата на връчването му на наказаното лице – 17.01.2023г., не е налице и индиция за несъблюдаване на сроковете по чл.34 от ЗАНН във връзка с процесното административнонаказателно производство. Доколкото в електронния фиш е посочено ясно мястото на извършване на нарушението, което е в населено място- гр. Варна, и ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР – Варна, не са налице пречки и за извършване на преценката дали процесният 4 електронен фиш е издаден от компетентната териториална структура на МВР. ЕФ отговаря на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец, като това обстоятелство не се оспорва от въззивника, напротив изрично се сочи в жалбата му на стр.6.

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е обстоятелството, че във фиша не е изписано в какъв срок и пред кой орган може да се обжалва същия.

Срокът за обжалване и посочването пред кой орган подлежи на обжалване са от значение за преценката за допустимостта на оспорването му, но не и за законосъобразността му, а очевидно в случая жалбата срещу електронния фиш е приета за допустима като подадена в срок и пред надлежен съд, така че по никакъв начин не са нарушени правата на наказания субект. Не отговаря и на съдържанието на ЕФ, твърдението, че собственикът не бил уведомен, че може да подаде възражение срещу ЕФ. В последният изрично му е указано, че в 14-дневен срок от връчването му може да подаде декларация с посочване на лицето извършило нарушението, както и копие от неговото СУМПС.

Като собственик на процесното МПС в електронния фиш е посочен възз.К..

Фактът, че се налага глоба, като е посочено физическото лице- собственик, ясно сочи, че за процесното извършено нарушение при управление на МПС е ангажирана именно отговорността на въззивника. Същият не оспорва, че именно той е управлявал автомобила.

От събраните по делото доказателства е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство № ARH CAM S1 -№120ссd1, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение.

Както се установява от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 година по т.д. № 1/2013 година на ВАС, издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 ЗДвП ) , същите да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган. В останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.