Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4362 от 18.07.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14285/2023
Вид
Решение № 4362
Подписан
18.07.2024
В сила
17.09.2024
Състав
Албена Александрова, БИЛЯНА СИМЧЕВА, Нели Савчева Маринова

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4362 гр. София, 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20231100514285 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК;

С решение № 15544/26.09.2023 г. по гр.д. № 47393/2021 година по описа на Софийски районен съд, 47 с-в, са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. И. Р. срещу Столична община положителни установителни искове за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че Д. И. Р. е собственик на основание давностно владение на поземлен имот, находящ се в гр. София, район „*******“, ул. *******, с площ от 469 кв. м. и идентификатор ***, както и на построените в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 80 кв. м. и идентификатор ***, едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 19 кв. м. и идентификатор ***, и на постройка на допълващо застрояване на един етаж със застроена площ от 9 кв. м. и идентификатор ***.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца Д. Р., подадена чрез пълномощника адв.

П., с искане същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона.

Намира, че съдът е достигнал до неправилен извод за липса на проведено успешно доказване на обстоятелството, че към датата на съставяне на АДС през 1966 г., както и към датата на съставяне на АОС през 1997 г. процесният недвижим имот е имал установен собственик, различен от държавата или 1 общината. Счита, че от представените по делото писмени доказателства, се установява, че процесният имот е бил собственост на физически лица, поради което не са били налице основания за съставянето на АДС. С оглед на това, намира, че имотът представлява частна собственост и по отношение на него не важи забраната за придобиване в резултат на упражнявано давностно владение. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените установителни искове да бъдат изцяло уважени.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна - ответник Столична община, оспорва жалбата по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, ч е фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд.

Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона.

Ищцата основава правата си върху процесния недвижим имот на придобивна давност, текла в нейна полза от 16.04.2005 год., когато по силата на предварителен договор за покупко-продажба, сключен с А.Й., е придобила владението върху процесния недвижим имот и изградена в него постройка. Не се навеждат твърдения за присъединяване на чуждо давностно владение към това, упражнявано от ищцата.

2

Ответникът противопоставя възражението, че имотът е имал статут на безстопанствен и е станал държавна собственост по силата на чл. 6, пр. 2 ЗС /ДВ, бр. 92/1951 год./, а впоследствие общинска собственост на основание чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС.

Спорен по делото се явява въпросът дали към момента на актуването на процесния имот като държавен, същият е имал собственик или е бил безстопанствен.

За отговор на така поставения въпрос, въззивният съд съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 6, пр. 2 ЗС - в първоначалната й редакция /ДВ, бр. 92/1951 год./, държавни стават и имотите, които нямат друг собственик, а в действаща от 1990 год. до изменението с ДВ, бр. 33 от 1996 год. редакция на чл. 6, ал. 2 ЗС, държавна собственост са и вещите, които нямат друг собственик. Нормата е отменена в тази част с приемането на Закона за държавната собственост /ЗДС/ и Закона за общинската собственост /ЗОС/, в които е разпоредено, както следва: с чл. 3, т. 5 ЗДС, в първоначалната му редакция, че държавна собственост са имотите и вещите, които нямат друг собственик, с изключение на недвижимите имоти, които стават общинска собственост по силата на чл. 2, ал. 2, т. 5 ЗОС.

С горепосочената норма е установен способ за придобиване правото на собственост по разпореждане на закона. Предпоставка за приложение на нормата е имотът да няма друг собственик.

В разглеждания случай ответникът се позовава на правно основание, което не доказва пряко собствеността му, а е обусловено от това дали имотът има друг собственик или е безстопанствен. Дали се касае за безстопанствен имот е извод, който ще следва, ако ищецът не успее да докаже положителния факт, че имотът е имал друг, различен от държавата, собственик – в случая праводателят на ищцата, респ. неговият праводател.

Поради това и с оглед правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищцата следва да докаже, че е придобила имота на поддържаното от нея придобивно основание, в.ч., че е владяла спрямо правен субект, по отношение на който не действа забраната за придобиване по давност, установена в разпоредбата на чл. 86 ЗС и не се прилага § 1 от Закона за допълнение на ЗС /ДВ, бр. 46 от 2006 год./. /Така и в Решение № 27 от 15.04.2016 год. на ВКС по гр. д. №3554/2015 год., І г. о., ГК, Решение № 36 от 18.04.2016 год. на ВКС по гр. д. №3678/2015 год., І г. о., ГК, Решение № 72 от 03.07.2018 год. на ВКС по гр. д. № 3005/2017 год., ІІ г. о., ГК./

Актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито на силато на някой от установените в чл. 77 ЗС способи. В този смисъл съставянето или несъставянето на акт за държавна или общинска собственост не може да обуслови пряко извод за принадлежността или липсата на такава по отношение на конкретен недвижим имот в патримониума на държавата, респ. на общината.

Доказването на придобивното основание по чл. 6, пр. 2 ЗС се 3 осъществява чрез изследване на основните данни за недвижимите имоти, включително и тези за правото на собственост, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга документация, в т.ч. разписните списъци към кадастралните планове. Такива данни се съдържат и в данъчните книги. Ако по време на отреждането със съответния план – кадастрален, уличнорегулационен

/план за обществени мероприятия, дворищнорегулационен, един имот е с неизвестен собственик, той се води като безстопанствен – в този смисъл Решение № 541 от 6.07.2010 год. на ВКС по гр. д. № 661/2009 год., I г. о., ГК, Решение № 27 от 15.04.2016 год. на ВКС по гр. д. № 3554/2015 год., I г. о., ГК, Решение № 107 от 06.01.2017 год. на ВКС по гр. д. № 2173/2016 год., ІІ г. о., ГК, Решение № 2 от 22.04.2019 год. на ВКС по гр. д. № 326/2018 год., І г. о., ГК.

В конкретния случай, установява се от приетите пред първоинстанционния съд писмени доказателства, че с АДС № 1616/5069 от 30.10.1966 г. е актуван за държавен стар общински имот с площ от около 5250 кв. м., включен между улиците: "*******" № № **, 52, 54 и 54а, вкл., ул.

*******“, ул. *******“ в кв. "Модерно предградие",м. "Полето", с отбелязване, че имотът е издирен въз основа на Заповед № 1083 от 16.09.1966 г. на ИК на СГНС.

Като основание за издаване на акта, е посочено, че имотът е “издирен въз основа на Заповед №1083 от 16.09.1966 год. на СГНС”. Последната има предвид незастроените имоти, като в същия смисъл е и писмото до СП „Софжилфонд“ – Димитровски район №3453 от 22.12.1966 год. за стопанисване на „празни места“, предмет на съставените актове.

Графично теренът в описаните граници е изобразен на гърба на акта, като са нанесени и граници на отделни имоти, които попадат в него. В една част от очертанията на имотите са записани имена на физически лица, а в друга част – същите са празни. По отношение на процесния терен липсва отбелязано име на физическо лице.

От представените по делото документи, съдът намира, че към датата на съставянето на АДС през 1966 г. не се доказва процесният недвижим имот да е имал установен собственик.

Видно от приетите доказателства, данни за прехвърлителни сделки с процесния недвижим имот има от 1962 г., когато Ц.К., Т.Н. и В. Н. продават на А.М. и Ц.П. незастроен парцел. Този договор обаче притежава характеристиките на предварителен такъв, с оглед обстоятелството, че не е сключен в изискуемата форма на нотариален акт, поради което не се явява годен титул за собственост.

По отношение на другия представен по делото договор за покупкопродажба, сключен преди датата на АДС - този от 1957 г. /л. 105 от делото/, съдът споделя изводите на вещите лица, изготвили двете СТЕ, че не се констатира идентичност между имота, предмет на сделката и процесния. В тази връзка следва да бъде посочено, че индивидуализацията на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен статут, площ, както и всички други данни за тях, които могат да послужат за 4 установяване на това обстоятелство. За да се установи идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели на правото на собственост върху определена част от земната повърхност, достигащи до там, откъдето започват имотите на техните съседи и на тяхното право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите /или техните наследници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот не е променен. Площта на имота и сигнатурата на плана, ако има такива, не са присъщи белези за индивидуализиране на имота, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят при изменение на плана /виж например Решение № 672 от 07.03.2011 год. на ВКС по гр. д. № 1584/2009 год., I г. о., ГК/.

На следващо място, видно от представения доклад на Изпълкома на СГНС от 1959 г. (л. 31), по силата на Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места (обн. ДВ, бр. 90 от 9.11.1956 г.) се признава право на строеж в полза на определени граждани върху земи държавна собственост в кв. „Модерно предградие“, ако отговарят на определени условия и фигурират в нарочен списък. По делото е приложен Списък № 1 (л. 33 от делото), като имената на И.Б., С.С., Ц.К., Т.Н., В. Н., Ц.В.П. и А.Н.М. /страни по предишните предварителни договори за покупкопродажба/ не фигурират в него, като не се установява и техни праводатели да са част от списъка, т. е. не е налице надлежно учредено право на строеж върху процесния поземлен имот в полза на нито едно от лицата, посочени като упражняващи фактическа власт върху същия за периода до 1966.