Определение № 172 от 19.03.2021, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 172 гр. Ловеч , 18.03.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20214300500029 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.413,ал.2 от ТЗ.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД с ЕИК ***,със седалище и адрес на управление в гр.София, бул.”Панайот Волов”№29, ет.3, представлявано от Я. Б. Я., чрез главен юрисконсулт И. К. Т., против Разпореждане №260101/23.11.2020г., пост.по ч.гр.д.№695/2020г. на РС-Тетевен, с което е отхвърлено изцяло заявлението му, с мотив,че не е представено доказателство за връчване на уведомлението за извършената цесия на длъжника. Счита изводите на съда за неправилни и необосновани.

Развива,че заповедното производство е особено и затова е уредено в отделна Глава на ГПК. Целта му е да даде защита на определени в закона безспорни права,за които са представени съответни документи,редовни от външна страна и удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Законодателят е предвидил гаранции за длъжника, който след връчването на заповедта за изпълнение може да подаде възражение,а след това кредиторът да започне исков процес.

Заключава,че заповедното производство е строго формално, като в ГПК са посочени изчерпателно изискванията,на които следва да отговаря заявлението.Нормите са императивни и не могат да се тълкуват разширително.

В обжалваното разпореждане съдът неправилно е дал указания за представяне на доказателства за връчване на уведомлението за цесията,като не е съобразено,че в настоящето производство не се прави проверка дали са налице предпоставките за предявяване на иск,както е в исковото. Подкрепя тезата си с разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК,препращаща към чл.127 и чл.128 от ГПК. Счита,че указанието е в противоречие с тези норми. Твърди,че е изпълнил задължителните реквизити в подаденото заявление.

1

Позовава се и на постоянна съдебна практика,която приема,че доказването на факта на прехвърляне на вземането и уведомяването на длъжника не следва да се осъществява в рамките на заповедното,а на исковото производство,доколкото целта на първото е да се провери дали вземането е спорно.Задължителна е проверката за наличие на неравноправни клаузи-съгласно ал.3 на чл.410.Всички останали факти (прехвърляне на вземането,уведомяване на длъжника за цесията,за настъпилата предсрочна изискуемост,размера на дължимите суми)ще подлежат на доказване в хода на иницииран исков процес.Сочи,че идеята на законодателя е в случай,че длъжникът твърди,че заявителят не е негов кредитор,т.е.оспорва договора за цесия, може да подаде възражение и така да се достигне до исков процес,в който всяка от страните да доказва твърденията,на които основава правата си. Счита,че с отказа да уважи заявлението първоинстанционният съд пречи да се развие токова производство.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и се уважи заявлението.

В изпълнение на указания по редовността жалбоподателят представи пред настоящата инстанция Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016г., Приложение №1/29.04.2020г. към Рамковия договор,уведомление до А. Т. Т. и известие за доставяне на уведомлението за цесия.

По допустимостта.

Жалбоподателят е уведомен за атакуваното разпореждане на 04.12.2020г., а жалбата е подадена на 14.12.2020г.,т.е. с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По същество.

Съобразявайки представените по ч.гр.д.№ 695/2020г.по описа на РС-Тетевен писмени доказателства и становището на жалбоподателя, съдът намира,че жалбата е неоснователна.

На 02.11.2020г. пред РС-Тетевен е подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№ 695/2020г. по описа на съда. „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД е предявила заявление срещу А. Т. Т. с ЕГН **********,от гр.Тетевен,ул.“Здравец“№50, за следните вземанияглавница в размер на 1600лв., представляваща задължение по Договор за кредит с №564628/29.11.2018г., договорна лихва- в размер на 133.68лв., за периода от 17.12.2018г. до 06.11.2019г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 320лв. за периода от 06.01.2019г. до 06.11.2019г., разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението – 200лв., законна лихва от 93.36лв. за периода от 07.11.2019г. до 27.10.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението-02.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата.

Като основание е посочен Договор за кредит „Бяла карта“ с №564628/29.11.2018г.,сключен с „Аксес Файнанс“ООД и Т.. Изложено е, че с подписването на договора кредитополучателят е декларирал, че е получил и предварително се е запознал и съгласил с всички условия в индивидуалния договор и Общите условия,приложими към него. Съгласно договора кредиторът има право да прехвърли вземането си на трето лица. На 28.04.2020г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 01.11.2016г., на основание чл.99 от ЗЗД, между „Аксес Файнанс”ООД и „Агенция за контрол на просрочени 2 задължения”ООД, по силата на който вземането е прехвърлено изцяло и с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Посочено е, че на 30.04.2020г. длъжникът е уведомен по реда на чл.99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането към него с писмо с обратна разписка.

Твърди се, че по сключения договор кредиторът е изпълнил задължението да предостави под формата на револвиращ потребителски кредит на длъжника сумата от 1600лв.

Сумата е предоставена със зареждане на картата в момента на активирането й-29.11.2018г. От усвоените суми към момента дължима е главница в размер на 1600лв. Върху тази сума длъжникът дължи договорна лихва в размер на 133.68лв.,за периода от 17.12.2018г.-датата на първата транзакция по картата, до 06.11.2019г.-датата на настъпване на предсрочна изискуемост. В случай,че кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа,в договора се е задължил да представи на кредитора в 3-дневен срок от падежа,обезпечение чрез поръчителство,за което подписва договор с поръчителя със срок 30 дни. Това задължение възниква за всеки отделен случай на забава.

При неизпълнение на задължението за предоставяне на поръчител,кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница,включена в текущото задължение за конкретния месец. Неустойката се изчислява на 6-то число за всеки отделен месец, през който текущото задължение не е погасено до 5-то число на следващия месец.На това основание на Т. е начислена неустойка в размер на 320лв.,за периода от 06.01.2019г. до 06.11.2019г.

Освен това разпоредбите на договора предвиждат в случай на непогасяване на текущо задължение на посочения падеж кредитополучателят има задължение да предостави на кредитора,освен обезпечението чрез поръчител,да заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит,която сума да послужи за частично погасяване в тридневен срок до предоставяне на обезпечението.При забава на изпълнението на това задължение или на осигуряване на поръчител, в тежест на длъжника се начисляват разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50лв.за всеки ден неплащане.На това основание на длъжника е начислена такса в размер на 200лв.

Съгласно клаузите на договора в случай,че кредитополучателят не заплати минимума от 15% от одобрения кредитен лимит в рамките на два последователни месеца,като в поне един месец бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредит,цялото му задължение става предсрочно изискуемо.твърди,че в тази хипотеза предсрочната изискуемост е обявена на 06.11.2019г. От тогава и до подаване на заявлението длъжникът виновно не изпълнява ангажиментите си по договора.

Съгласно договора от тази дата се начислява обезщетение за забава върху непогасената главница в размер на законната лихва,а именно -93.36лв.,за периода от деня следващ обявяването на предсрочната изискуемост-07.11.2019г. до 27.10.2020г.-датата на подаване на заявлението,ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане.

Моли да се издаде заповед за изпълнение на задължение по реда на чл.410 от ГПК за горните суми в общ размер на 2347.04лв.. Претендира и съдебни разноски– държавна такса от 46.94лв. и възнаграждение за процесуално представителство на основание чл.78,ал.8 от ГПК в общ размер на 200лв.,от което 50лв. по чл.13,т.2 от НЗПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 150лв. по чл.26 от НЗПП за защита в заповедно производство. Към заявлението са приложени Договор за кредит „Бяла карта“ от 29.11.2018г. Пред настоящата инстанция представи 3 и Рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 11.11.2016г.,Приложение №1/29.04.2020г. към Рамковия договор,уведомление до А. Т. Т. и известие за доставяне на уведомлението за цесия,връчено на 07.05.2020г.

РС-Тетевен е оставил заявлението без движение с указания да се представят доказателства за уведомяване на длъжника за извършената цесия по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД.С молба в срок заявителят е отговорил,че уведомлението по чл.99,ал.3 от ГПК е връчено на длъжника на 30.04.3030г.

С атакуваното Разпореждане № 26001/23.11.2020г. РС-Ловеч е отхвърлил изцяло заявлението,като е приел,че заявителят не е обосновал дали и как е уведомен длъжникът за извършената цесия.

Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и становището на жалбоподателя, намира жалбата за частично основателна.

При произнасянето си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и изискуемостта му. Преценката на съда относно основателността на искането е ограничена до проверка на твърденията изложени в заявлението – доколко в същото се съдържа надлежно конкретизирано по основание и размер вземане. При твърдения за наличие на качеството „кредитор” заявителят следва да се позове и да посочи обстоятелствата, но които основава тази си легитимация. При твърдението, че е цесионер, за да се установи в това си качество, съотв.,че има изискуемо и ликвидно вземане срещу този длъжник, е нужно да обоснове изпълнени ли са изискванията за ангажирането му по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД.

Съставът намира,че тази предпоставка е обоснована от заявителя,тъй като е изложил твърдения как е придобил вземането-чрез договор за цесия,вече представен по делото. Приложени са и доказателства за извършено уведомяване на длъжника по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД-навел е твърдения за датата-сочи ,че е 30.04.2020г.,а от приложеното известие става ясно,че е връчено на 07.05.2020г. Съставът намира,че в рамките на заповедното производство обосноваването по този начин на легитимацията на кредитор по силата на договор за цесия, е достатъчно и затова приема, че нередовността е отстранена.

В заявлението са изпълнени и изискванията за индивидуализиране на претенцията по отношение на главницата и търсените лихви, неустойка и такси. Посочено е основанието на вземанията, как са формирани,уточнени са периодите на вземанията за лихви, как са формирани.

Подробно е пояснен уговореният механизъм на формиране на задълженията за неустойка и такси и разноски. В този смисъл следва да се приеме,че по отношение на тези претенции е налице формална редовност на заявлението.

Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК заповедният съд следва служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави,а съгл.т.3 и дали искането не се основава на неравноправна клауза,в случаите,когато договорът е сключен с потребител.

Разпечатката съдържа 38 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a314bcad-5c33-41b6-b049-dff946056556