Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5965 от 26.09.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 53/2025
Вид
Решение № 5965
Подписан
26.09.2026
В сила
26.09.2026
Състав
Николай Димов, Велина Пейчинова, ЕВГЕНИ СТОИЛОВ СТАНОЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • § 1, б."б" · Граждански процесуален кодекс
  • чл.12, ал.1 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл.7, ал.1, б."б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 5965 гр. София, 26.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ЕВГЕНИ СТ. СТАНОЕВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20251100500053 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 19387 от 28.10.2024 г., постановено по гр.дело № 24475/2024 г. на СРС, Г.О., 163 състав, са отхвърлени, като неоснователни и недоказани предявените искове от ищец Т. Н. М., ЕГН **********, чрез законен представител/майка/ С. Н. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул.****, чрез съдебен адресат адвокат Д. Хр.П., срещу ответник „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление: гр.София, Аерогара София, Столична община, за признаване на установено, че ответник дължи на ищец следните суми - 400,00 евро, представляваща главница за обезщетение на основание чл.7, ал.1, б."б" от Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяна на полет FB477 от София до Барселона, планиран за 5.8.2023 г., ведно със законна лихва за период от 8.2.2024 г./дата на подаване на заявление по чл.410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение/ЗИ/№ 6271/26.2.2024 г. по заповедно ЧГД № 7321/2024 г. по описа на СРС, на основание чл.422 ГПК във вр.чл.415, ал.1, т.1 ГПК във вр. чл.7, ал.1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета и чл.86 ЗЗД.

Срещу решението на СРС, 163 с-в е постъпила въззивна жалба от ищеца Т. Н.

1

М., действащ лично и със съгласието на своя родител и законен представител С. Н. М., подадена чрез пълномощника адв.Д. П., с искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявения по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, установителен иск с правно основание чл.7, § 1, б.“б“, вр. чл.5, § 1, б.“в“ от Регламент/ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ответник „България Еър“ АД, гр.София, чрез юрк.В.Н., оспорва жалбата по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда, жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при 2 постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването му е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно, като в тази връзка настоящата въззивна инстанция н е споделя изцяло изложените в мотивите му съображения, досежно неоснователност на предявения от Т. Н. М., действащ лично и със съгласието на своя родител и законен представител С. Н. М. срещу „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, със седалище и адрес на управление: гр.София, Аерогара София, бул.“Брюксел“ № 1, по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, установителен иск с правно основание чл.7, § 1, б.“б“, вр. чл.5, § 1, б.“в“ от Регламент/ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г. Изводите на съда не са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите на ищеца изложени във въззивната жалба съдът приема за основателни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Предмет на делото е предявен от Т. Н. М., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител С. Н. М., ЕГН **********, чрез пълномощника адв.Д. П., срещу „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, гр.София по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, установителен иск с правно основание чл.7, § 1, б.“б“, вр. чл.5, § 1, б.“в“ от Регламент/ЕО/ № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., за признаване за установено, че „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, гр.София дължи на Т. Н. М., действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител С. Н. М., сумата от 400 евро/ четиристотин евро/, представляваща обезщетение за отменен полет № FB477 по маршрут София- Барселона, планиран да излети по разписание на 05.08.2023 г. в 10,10 часа.

Безспорно е в процесния случай наличието на валидно договорно правоотношение по сключен от ищеца с ответника договор за въздушен превоз с параметрите посочени в исковата молба. Безспорно е по делото обстоятелството, че процесния полет е планиран по разписание за 05.08.2023 г. с час на излитане в 10.10 часа, като полетът е излетял на 05.08.2023 г. в 07.00 часа, поради което с оглед практиката на Съда на Европейския съюз, полетът се счита за отменен, когато опериращият въздушен превозвач изтегли полета за по-ранен час с повече от един час.

Такъв е именно и процесния случай. Това обстоятелство не се оспорва от страна на ответника.

По отношение на процесното правоотношение приложение намира Регламент № 261/2004 г. на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., който урежда правото на парично обезщетение на пътниците на отменен полет за претърпяната вреда от загуба на време поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния превоз съобразно планираното 3 разписание. В разпоредбите на чл.5 - 8 от Регламента са предвидени правата на пътниците при закъснение и отмяна на въздушен полет, когато последният има начална или крайна точка летище на територията на Европейския съюз, какъвто е и процесният случай. Правото на парично обезщетение по Регламента се основава на договорната отговорност на въздушния превозвач, който не е изпълнил задължението си по сключения с ищеца договор за въздушен превоз да осъществи полета при предварително очертаните параметри, касаещи време на излитане и на пристигане в крайния пункт. Предвиденото обезщетение е във фиксиран размер по чл.7 от Регламент № 261/2004 г. като презумптивно обхваща обичайно търпените вреди, включително такива, свързани с нарушение на първоначално предвидения план, но отговорността на въздушния превозвач не е лимитирана до размера на обезщетенията, посочени в чл.7, като всеки пътник, който е претърпял вреди над този размер има право да получи допълнително обезщетение по общия ред. Според нормата на чл.5, § 3 от Регламента, опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл.7, ако може да докаже, че отмяната е причинена при извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки. Съгласно нормата на чл.5, § 1, б.“в“, т.“ii“ от Регламента, при отмяна на полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7, освен ако не са информирани за отмяната между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание. Съгласно нормата на чл.5, § 4 от Регламента тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач.

В процесния случай спорно в отношенията между страните е обстоятелството дали и кога ищецът е бил информиран за отмяната на полета. Като неоснователен следва да се прецени направения от длъжника в заповедното производство и ответник по предявения установителен иск бланкетен довод във възражението по чл.414, ал.1 от ГПК, досежно обстоятелството, че не дължи парично обезщетение по Регламент № 261/2004 г. на Т. Н. М., тъй като пътникът е уведомен своевременно. Неоснователно е твърдението на ответника, че ищеца е бил уведомен предварително за отменения полет на предоставения в резервацията електронен адрес още на 27.05.2023 г., т.е. много повече от 14 дни преди датата на пътуването, видно от представено по делото електронно съобщение изпратено от авиокомпанията- превозвач.

В несъответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че ищецът е бил уведомен : „че полетът на авиокомпания „България Еър“ FB477 от 5.8.2023 г. от летище София до Барселона ще излети в 7,00 ч. местно време, като това е сторено на 27.5.2023 г. по електронен път, било е предложено да потвърди 4 резервация за този час или да се свърже с ответник за да се ползва от друг възможен полет“. Противно на прието от първоинстанционния съд и на неоснователното напълно бланкетно твърдение на ответника изложено във възражението по чл.414, ал.1 от ГПК, съдът приема за установено с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства, че ищеца не е бил информиран/ надлежно уведомен/ от ответника за отмяна на полета. Съгласно нормата на чл.5, § 4 от Регламента тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил информиран за отмяната на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач. Доказателства в тази насока не са ангажирани от страна на ответника. По силата на чл.154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса въз основа на исканията и възраженията на страните е обусловено от претендираното материално право, чиято защита ищецът търси чрез предявения иск, или от възраженията на ответника, целящи отричане на съществуването на правото на ищеца, тъй като не е валидно възникнало, погасило се е или ответникът разполага със свое право, противопоставимо на претенцията на ищеца. Представеното и прието по делото електронно съобщение изпратено от ответника до ищеца не доказва по несъмнен начин обстоятелството, че ищеца е бил информиран за отмяната на процесния полет. От представеното електронно съобщение се установява, че същото е изпратено на имейла на С. М. на 27.05.2023 г. в 09.35 часа, но не се установява кога е получено и дали е постъпило в ел.поща на ищеца. Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДУУ/ урежда правните последици от електронните изявления, а тяхното пренасяне като електронни съобщения, в разновидността им „електронна поща“, се урежда в Закона за електронните съобщения /ЗЕС/. Съгласно пар.11 ДР ЗЕС, „електронна поща“ е съобщение във вид на текст, изпратено чрез обществена електронна съобщителна мрежа, което може да бъде съхранено в нея или е получено в крайното оборудване на получателя. Електронната поща /понятие, равнозначно на добилото гражданственост „имейл“, на латиница „email“/, когато е изпратена чрез Интернет и съдържа изявление с гражданскоправно значение, съставлява електронен документ по смисъла на чл.3, ал.1 ЗЕДУУ. По силата на чл.10, ал.1 ЗЕДУУ електронната поща се счита получена най-рано с постъпването й в посочената от адресата информационна система, а най късно - с изтеглянето й от адресата от системата, в която е постъпила. При адресни изявления, осъществявани чрез писмен документ, релевантен е моментът на получаването на документа. Счита се, че в този момент настъпват свързаните с тях последици /в този смисъл е практиката на ВКС: решение № 35 от 07.05.2012 г. на ВКС по гр.дело № 1877/2010 г., IV г.о., решение № 48 от 28.02.2013 г. на ВКС по гр.дело № 265/2012 г., IV г.о., решение № 303 от 07.10.2013 г. на ВКС по гр.дело № 3715/2013 г., IV г.о., определение № 169 от 06.04.2017 г. на ВКС по ч.т.дело № 672/2017 г., I т.о., определение № 3596 от 09.07.2025 г. на ВКС по 5 к.гр.дело № 4917/2024 г., IV г.о./. Разпоредбата на чл.3, ал.2 /ЗЕДУУ/ приравнява електронния документ на писмения такъв, следователно даденото в обвързващата практика на ВКС разрешение относно връчването на писмени изявления следва да намери приложение и относно електронните документи. Конкретно за електронната поща, това означава, че релевантният момент за преценка на последиците от изявлението, е получаването на пощата - т.е. с постъпването й в посочената от адресата информационна система, ако не е посочил конкретна информационна система - с постъпването й в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето й от адресата. Без значение кога е отворено съобщението, съдържанието му се счита узнато от адресата от датата на постъпването, съответно изтеглянето на електронния документ. По делото не е установено, че електронното съобщение, изпратено от ответника на 27.05.2023 г. в 09:35 часа е получено от ищеца или е постъпило в информационна система или че е изтеглено от него. Доказателства в тази насока не са ангажирани от страна на ответника. С оглед на което и при липса на доказателства за уведомяване на ищеца за отменения полет, не следва в процесния случай да намери приложение нормата на чл.5, § 1, б.“в“, т.“ii“ от Регламента, на която се позовава ответника.