Решение № 17307 от 08.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17307 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: П. С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. В.ОВА като разгледа докладваното от П. С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20231110143917 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на М. И. К., ЕГН:

**********, с адрес: гр. с, чрез адвокат В. С. Д., със съдебен адрес: гр. София, п.к. 1619, бул.

Никола Петков № 81, ет. 3, офис 313А против И. М. Г-А, ЕГН **********, с адрес: гр. С, К.

М. М-Д, ЕГН: **********, с адрес: гр. С, Л. Т. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С и С. Т.

М., ЕГН **********, с адрес: гр. С, с която са предявени обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 50, вр. чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие падането на надгробна каменна плоча на 02.01.2023 г. в Централните софийски гробища.

Първоначално исковете са предявени и срещу Л. Т. М. и С. Т. М., но с оглед извършения от ищцата отказ от исковете срещу тях производството в тази част е прекратено с влязло в сила определение.

След прекратяването ищцата е заявила, че претендира осъждането на останалите две ответници при условията на разделност, всяка за половината от общо претендираното обезщетение от 17 246,87 лв., включващо 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 2 246,87 лв. обезщетение за имуществени вреди.

Съдът констатира, че не е постановил нарочно определение с диспозитив за допускане на увеличението по чл. 214, ал. 1 ГПК, но въпреки това направеното от ищцата процесуално изявление е ясно и недвусмислено и следва да бъде съобразено при постановяване на решението, доколкото е направено преди приключване на съдебното дирене и на ответниците е предоставена възможност да организират защитата си.

Ищцата твърди, че на 02.01.2023 г., отивайки към гроба на майка си в Централния Софийски гробищен парк, била затисната от падаща каменна плоча в съседното гробно място, която счупила крака й и причинила поражения в областта на таза. Поради липса на алея тя преминала през това гробно място, за да достигне до гроба на своите близки. Твърди се, че веднага на помощ са се притекли брат й и съпругът й, които били свидетели на инцидента, и са я закарали в болница. Сочи се, че на надгробния паметник, причинил травматичното увреждане на ищцата, било посочено, че е поставен в памет на Б Д.а М.., 1 починала на 23.08.2001 г. Семейството на ищцата се свързало с гробищната администрация на място и научило, че гробното място е с № 95-5-2, както и адресът на наследниците на погребаното лице. Семейството направило запитване до Столична община по реда на ЗДОИ, като в отговора си общината посочила, че: „Лицата, които имат право на гробоползване и стопанисване на гробно място № 2, ред 5, парцел 95, находящо се в Централни софийски гробища, са Н.“. Ищцата твърди, че падналата плоча причинила открито счупване на лявата тибия, наложило операция, вътрешна фиксация, продължително обездвижване и чужда помощ. Поддържа, че наследниците на Ц М. са правоимащи за гробното място и са били длъжни да я поддържат безопасна. Твърди, че вследствие на случилото се претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, както и имуществени такива под формата на разноски по лечението си - медицински консумативи за операцията и лекарства за след нея. Ищцата претендира общо 17 246,87 лв., от които: 15 000 лв. за болки и страдания и 2 246,87 лв. за лекарства и медицински консумативи. В хода на производството, след направен отказ от иска срещу Л. Т. М. и С. Т. М., ищцата твърди, че И. М. Г-А и К. М.

М-Д следва да отговарят разделно – всяка за половината от претенцията. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът И. М. Г-А оспорва исковите претенции като неоснователни. Твърди, че не е пасивно легитимирана да отговаря по исковете на ищцата за вреди, които претендира да са настъпили в резултат на недобро поддържане на гробното място, в което първоначално е бил погребан покойния ЦНМ. Твърди, че ответницата е извън кръга на правоимащите лица да бъдат погребани в този гроб, респективно не носи отговорност за състоянието на гроба или за евентуални вреди, каквито претендира, че била претърпяла ищцата. Заявява се възражение за съпричиняване. Моли за прекратяване на производството спрямо нея, евентуално за отхвърляне на исковете като неоснователни.

Претендира разноски.

С отговора на исковата молба ответникът К. М..-Д....... оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва твърдението, че няма изградени алеи между гробовете, като поддържа, че между гробовете има изградени алеи, които макар и тесни, позволяват нормалното преминаване. Сочи, че архитектурата на „Гробищни паркове" не позволява изграждането на гроб без до него да има достъп поне от една алея или пътека. Ответникът оспорва твърдението, че крака на ищцата бил затиснат от паметната плоча на родителите й в момента, в който тя е вървяла през гроба. Твърди, че през септември месец 2022 година е извършила основно почистване и укрепване на паметните плочи на майка си и баща си, като почистила мрамора и заздравила паметните плочи. Поддържа, че плочата не може да се срути от само себе си без външна намеса- вандалски акт или съпричиняване от страна на ищцата, породено от силно облягане или блъскане в самата плоча. Счита, че предвид практическата си слепота ищцата не е следвало да се придвижва без чужда помощ.

Ответницата прави възражение за изключителна вина, а евентуално – за съпричиняване в значителен размер. Оспорва и размера на неимуществените и имуществените вреди. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 50, вр. чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие падането на надгробна каменна плоча на 02.01.2023 г. в Централните софийски гробища.

Ищецът в условията на пълно и главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК следва да докаже в хода на съдебното дирене елементите от фактическия състав на твърдения деликт: фактическите действия, които твърди, че са извършени от деликвента;

2 противоправност; настъпването на неимуществени вреди и имуществените вреди; причинна връзка между деянието и вредите. В тежест на ответника и при установяване на горните факти е да обори установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция за вина на деликвента. По възраженията за съпричиняване тежестта за доказване е на ответниците.

От постъпило писмо с вх.№ 384705/28.11.2024г. от Столична община, ОП „Гробищни паркове“ се установява, че има изградена бетонна пътека около гробно място № 2, ред 5, парцел 95, находящо се в Централните софийски гробища, като пътеката е изградена в прилежащите части, които са определени като размер в чл.10 от Наредба №2/21.04.2021г. на МЗ.

От представеното по делото Удостоверение за наследници изх.№ РСЦ23-ВК082151 от 05.11.2023г., издадено от СО, район „Средец“ се установява, че ЦН М. е починал на .......г. като вдовец и е наследен по закон от своите синове – ..........., който е починал на .........г., .......... – починал на .........г. и ......... – починал на .........г.

От своя страна първият син ........... е оставил за наследник своя син Младен Иванов М., който е починал през 2013г. и е бил наследен от своята съпруга Ели М.., починала през 2017г. и наследена от своята сестра И. – един от ответниците в настоящото производство.

Вторият син .......... е бил наследен от своята съпруга Б Д.а М.. (починала през 2001г.) и дъщеря си К. М.. – втората ответница в настоящото производство.

Третият син ......... е оставил за свои наследници по закон синовете си С. и Л., производството против които е прекратено поради отказ от иска.

Установи се, че Б Д.а М.. (съпруга на втория син на Ц) е била погребана в гроба на своя свекър ЦН М..

О т показанията на свидетеля ........ – съпруг на ищцата, се установява, че разстоянието между паметниците било ограничено – около 20–30 см. Съпругът на ищцата се движел пред нея, като двете му ръце били заети с носени от него бутилки. Ищцата го следвала, без той да я придържа, направлява или подпомага физически при преминаването между гробните места. Докато ищцата преминавала непосредствено до процесната плоча, последната загубила устойчивост, паднала върху нея и я притиснала към съседното гробно място. В резултат ищцата получила открито счупване на тялото на тибията на левия долен крайник.

От приетата съдебно-техническа експертиза се установява, че процесната надгробна плоча не е била закрепена към основата посредством необходимите конструктивни метални щифтове. Между плочата и мраморната основа бил положен неравномерно слой теракол, който не покривал цялата контактна площ, бил компрометиран и допълнително намалявал устойчивостта на конструкцията. Вещото лице е обяснило, че при правилно изпълнен монтаж плочата следвало да бъде укрепена с щифтове, които да възпрепятстват страничното преместване и преобръщане. Липсата на такива щифтове и неправилното полагане на свързващия материал са довели до състояние, при което плочата е могла да загуби равновесие при сравнително малка странична сила.

При разпита си вещото лице е посочило, че с оглед ограниченото пространство, начина на преминаване на ищцата и посоката на падане на плочата технически найвероятно е ищцата неволно да е осъществила контакт с нея – чрез опиране, закачане или облягане. Според експерта при конкретното компрометирано закрепване е възможно сила от порядъка на около 5 кг да е била достатъчна, за да предизвика загуба на устойчивост.

Съдът кредитира заключението на техническата експертиза относно конструктивното състояние на плочата, липсата на укрепващи щифтове, неправилното изпълнение на връзката с основата и възможността плочата да бъде приведена в движение чрез незначително странично въздействие. Тези констатации са основани на специалните знания на вещото лице, извършения оглед, приложените фотографии и направените технически 3 изчисления. Изявлението на вещото лице, че ищцата „сигурно се е облегнала“, не може да бъде възприето като непосредствено установен от него факт, тъй като експертът не е присъствал на инцидента. То обаче представлява допустим технически извод относно найвероятния механизъм, разгледан заедно с признанието на ищцата, че е преминала през гробното място, ограниченото разстояние между плочите, посоката на падане и липсата на физическо подпомагане при придвижването .

Показанията на свидетеля В. Н установяват, че през септември 2022 г., няколко месеца преди инцидента, ответницата К. М. е организирала почистване и ремонт на гробното място. При посещението било установено, че носещата плоча е счупена, поради което била поръчана и поставена друга подложна плоча, върху която паметникът бил монтиран отново. Свидетелят сочи още, че лицата, извършили ремонта, предупредили, че направеното „няма да стои много“. Независимо от изразеното от свидетеля предположение, че неизвестни лица впоследствие умишлено са повредили паметника, по делото не са събрани обективни доказателства за подобно противоправно действие. В тази част показанията му представляват лично предположение, което не се подкрепя от други доказателства и не може да бъде поставено в основата на фактическите изводи на съда.

О т съдебномедицинската експертиза се установява, че вследствие на инцидента ищцата е получила открито счупване на тялото на лявата тибия. Проведено е оперативно лечение – открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на тибията и фибулата.

Следоперативно е проведено медикаментозно лечение, а възстановителният период е продължил няколко месеца. Ищцата се е придвижвала с проходилка и две патерици за период от около четири месеца, имала е постоянна нужда от чужда помощ и през значителна част от времето е била на легло. Възстановяването е било затруднено от възрастта и от предходното здравословно състояние. От представеното експертно решение на ТЕЛК се установява, че още преди инцидента ищцата е била с пожизнено определена 100% трайно намалена работоспособност с право на чужда помощ поради първична глаукома, атрофия на зрителните нерви и практическа двустранна слепота.