Решение № 1121 от 15.06.2026, Административен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 1121

Сливен, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Сливен - IV състав, в съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ИГЛИКА ЖЕКОВА

При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия ИГЛИКА ЖЕКОВА административно дело № 20267220700164 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 40 ал. 1 т. 5 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на К. И., г. на Р. [държава], подадена чрез пълномощник, срещу Заповед № 343з-416/12.02.2026 г., издадена от Началник група „Миграция“ при ОД на МВР - Сливен, с която на основание чл. 40 ал. 1 т. 5 от ЗЧРБ на оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а т. 1 от ЗЧРБ, обективирана като: „Отнемане на правото на пребиваване в Република България“.

В жалбата се релевират доводи за материална незаконосъобразност на атакувания административен акт. В жалбата и допълнителна уточняваща молба по делото се твърди, че административният орган необосновано е издал процесната заповед, като изложеното в обстоятелствената част на същата не отговаря на обективната истина. Сочи, че жалбоподателят няма членове на семейството си, които да живеят на територията на Република България; баща му, съпругата и синът му са п., само майка му е жива и живее в [населено място], като е л. б.; в [населено място] имал единствено братовчеди и приятели. Твърди, че причините, които са наложи по-дългото му отсъствие от страната са обективни: правил е изследвания и сложна о. на д. р. в Р [държава], след което му била назначена продължителна ф., за която е представил писмени доказателства към подаденото пред административния орган възражение. Посочва, че се е наложило да полага грижи за майка си, тъй като назначеният й за б. в Р [държава] а. се отказал. Процедурата по намиране и назначаване на нов а. била причина за отсъствието му и за пропускането да заплати здравноосигурителните си вноски, които към момента на подаване на допълнителната молба били заплатени изцяло. Счита, че изводите на административния орган са неправилни. Моли съдът да отмени оспорения административен акт. Претендират се разноски.

В с.з. оспорващият, редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен адв. К. К., който поддържа жалбата и допълнителна уточняваща молба. Счита за безспорно установено, че причините за по-продължителното отсъствие на К. И. от територията на Р България са обективни - б. му майка в н. възраст, о. му и р., назначена след о.. Доводите в заповедта, че не се е установило от проверките членовете на семейството му да живеят трайно на територията на страната, счита за неправилни. Посочва, че от представеното копие на препис-извлечение от граждански регистър, с превод на български език, става ясно, че всички близки на жалбоподателя са п., с изключение на майка му. Твърди, че: според показанията на свидетеля той е сред други свои близки и много приятели; здравните осигуровки са изцяло платени, а причината за неплащането им са вече посочените обективни причини. Счита, че издадената заповед е незаконосъобразна и неправилна. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед. Претендира присъждане на направените разноски, визирани в договора за правна помощ, като оспорва твърдението на ответната страна за евентуална прекомерност, тъй като адвокатското възнаграждение е съобразено изцяло с Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения.

В с.з. административният орган - Началник група „Миграция“ към ОД на МВР - Сливен, редовно и своевременно призован, не се явява. По делото е депозирано становище от административния орган, който оспорва жалбата. Посочва, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и материалния закон, в писмена форма, съдържащ реквизитите на чл. 59, ал. 2 от АПК. Счита изложените в жалбата доводи за неоснователни. Сочи, че з. п. на жалбоподателя са възникнали една година след получаване на разрешението за пребиваване, като в тази една година жалбоподателят не се е установил трайно в страната. Твърди, че инцидентните пребивавания на лицето на територията на страната не могат да обосноват извод за установяването му. Счита атакуваният акт за законосъобразен и моли съдът да го потвърди. Прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение и моли съда да редуцира същото, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 1014214/11.08.2023 г. на жалбоподателя К. И. било разрешено на основание чл. 25, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ право на постоянно пребиваване в Република България (л. 43). Съгласно удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 06/20.09.2023 г. И. С. А. и И. К. са имена на едно и също лице. Съгласно удостоверение за постоянен адрес изх. № 11/20.09.2023 г. (л. 52), К. И. е заявил постоянен адрес [област], [община], [населено място] от дата 28.08.2023 г. Съобразно данните в Удостоверение изх. № 07/20.09.2023 г. (л. 51), заявеният от същия настоящ адрес е в [държава].

Съобразно данните в писмо от НАП, постъпило в ОД на МВР – Сливен с изх. № 05-20-221-1/06.11.2025 г., за лицето К. И. няма данни за платени внесени здравноосигурителни вноски от датата на получаване на постоянното пребиваване до момента на проверката.

На 20.10.2025 г. служители на група „Миграция“ при ОД на МВР - Сливен извършили адресна проверка за събиране на сведения за чужди граждани, на адрес: [област], [община], [населено място]. Провели разговор с домакина на жилището М. С. А., от когото снели сведение. Съгласно това Сведение, К. И. е негов п.; живеел в [държава] , в [населено място] и бил п.; посетил адреса последно през месец януари 2025 г., като най-дългият период, през който е оставал на адреса бил между 15 и 30 дни, преди две години; имали договор за наем, но К. И. не плащал наем, защото му бил близък; не е плащал и комунални услуги; имал ключ за жилището, в което оставил свои дрехи и вещи; имал пригодена стая само за него; бил [семейно положение]; имал син, който бил п.. Проверката била обективирана в Докладна записка рег. № 343р-16844/28.10.2025 г., към която е приложена и Справка за пътуване на К. И. от 12.02.2023 г. до 12.02.2026 г. От справката се установява, че периодите на пребиваване на К. И. в РБългария след разрешеното пребиваване са, както следва: от 25.08.2023 г. до 22.09.2023 г.; от 24.10.2023 г. до 29.10.2023 г.; от 14.04.2024 г. до 21.04.2024 г.; от 22.10.2024 г. до 23.10.2024 г.; от 02.01.2025 г. до 02.01.2025 г.; от 24.01.2025 г. до 25.01.2025 г.; от 17.07.2025 г. до 17.07.2025 г.; от 21.12.2025 г. до 23.12.2025 г.

Въз основа на резултатите от проверката било образувано административно производство на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ и на лицето било изпратено съобщение по чл. 26 от АПК, рег.№ 343000-15656/09.12.2025 г. (л. 35). Съобщението било връчено по реда на чл. 18а, ал. 10 от АПК чрез обявление на Интернет страницата на ОД на МВР - Сливен, видно от представеното извлечение (л. 34). На 23.12.2025 г. К. И. подал възражение срещу започналото административно производство. Посочил, че по време на едногодишния период след разрешението за постоянно пребиваване непрестанно е пребивавал на адреса си, освен когато е бил о. в б. в [държава], за което е представил Епикриза. Твърди, че: по друг повод не е отсъствал от дома си; трайно се е заселил в България, купил е движимо и недвижимо имущество и е в период на кандидатстване за работа. Моли да бъде отменено образуваното административно производство за отнемане на разрешеното му постоянно пребиваване. Към възражението са представени 2 броя епикризи, придружени с превод на български език.

На 12.02.2026 г. Началникът на група „Миграция“ при ОД на МВР – Сливен издал процесната Заповед № 343з-416, с която на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЧРБ наложил на К. И. принудителна административна мярка „Отнемане на правото на пребиваване в Република България“. Съгласно мотивите на административния орган, при извършени проверки се установило, че в едногодишен срок след разрешението за постоянно пребиваване жалбоподателят не се е установил и не пребивава на територията на страната.

От фактическа страна органът е приел за установено, че за периода след разрешеното пребиваване (от 11.08.2023 г. до 11.08.2024 г.) чужденецът е влизал на територията на страната три пъти, с общ престой от началото на разрешението - 42 дни. След първата една година от разрешението за пребиваване (от 11.08.2024 г. до датата на издаване на процесната заповед), К. И. е влизал на територията на страната още пет пъти, с общ престой от 9 дни. Част от престоя съвпадал с датите за довършване на процедурата по разрешеното постоянно пребиваване, за заявяване на постоянен и настоящ адрес, за издаване на български личен документ „разрешение за пребиваване“ и получаването му, като не е установено лицето постоянно да живее на територията на страната. Лицето е установено и трайно живее на територията на [държава], тъй като освен данните за пътуванията, видно от Удостоверение за настоящ адрес с изх. № 07/20.09.2023 г. от [населено място], [община], чужденецът е заявил за настоящ адрес - [държава]. От извършените проверки не се установило наличие на членове на семейството на чужденеца по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗЧРБ, които да се намират и да живеят на територията на страната. Приел е, че лицето няма платени здравноосигурителни вноски в страната. Формиран е извод, че К. И. се е установил на територията на [държава], където е обичайното му пребиваване. В подкрепа на този извод е изтъкнал инцидентните влизания и кратките престои в България и отсъствие на членове на семейството в страната. Административният орган е приел, че К. И. никога не се е установявал на територията на РБългария след разрешеното постоянно пребиваване нито в едногодишния срок от разрешението, нито към момента. Относно доводите изтъкнати в подаденото възражение, същите са приети за неоснователни, тъй като лицето е следвало да се установи в страната до една година от разрешението за постоянно пребиваване, а именно - до 11.08.2024 г., а з. му проблеми са възникнали през февруари 2025 г. При такива съображения ответният орган е постановил процесния административен акт. Заповедта е връчена на 13.03.2026 г., за което се е подписал п. А. Н.. Жалбата срещу заповедта е подадена до настоящия съд на 27.03.2026 г.

По доказателствата са приобщени описаните по-горе документи от административната преписка, тези по издаване на Разрешение за пребиваване № [Наименование]от 12.10.2023 г. и Решение за предоставяне на право на постоянно пребиваване на чужденец в РБългария рег. № 1014214/11.08.2023 г., както и представени от оспорващата страна писмени доказателства, а именно: препис – извлечение от гражданските регистри на област [населено място], община [община], от което се установява твърдяното от жалбоподателя, че е [семейно положение] и има единствен родственик своята майка Е. К., Удостоверение изх. № 200232601777620/24.03.2026 г., издадено от НАП, според чието съдържание, И. К. е с непрекъснати здравноосигурителни права, който документ е придружен с разписка за извършено безкасово плащане на здравни вноски, извършено на 24.03.2026 г.

По доказателствата е приложена и Заповед № 343з-320/14.02.2018 г., с която Директорът на ОД на МВР – Сливен е оправомощил Началника на група „Миграция“ да издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки по Глава пета Раздел I от ЗЧРБ.

По делото е разпитан воден от оспорващата страна свидетел – р. по с. л. на жалбоподателя. От показанията на свид. И. П. се установява, че когато К. получил постоянно пребиваване отседнал при своя в. в [населено място], майката на жалбоподателя била на *** г. и живеела в [населено място], като преди около две години се р. т., което наложило И. К. да отиде да се г. за нея. Впоследствие си с. р. и го о. в [населено място], а след това трябвало да остане за р. К. много обичал България и искал да живее тук заедно с майка си. Покрай тези п. пропуснал да заплати и здравните си осигуровки, което вече е сторил към момента.