Акт № 1093 от 12.03.2014, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Решение № 27

Номер

27

Година

30.4.2014 г.

Град

Велико Търново

Окръжен съд - Велико Търново

На

04.01

Година

2014

В публично заседание в следния състав:

Председател:

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от

Димитринка Гайнова дело номер

20134100100430 по описа за

2013 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на И. М. К. от с.Я., чрез пълномощника адв.Д., срещу И. Н. Н. от гр.В.Т. и "А. 04" Е.-гр.В.Т.. В исковата молба се твърди, че с присъда от 18.03.2011г. по НОХД № 472/2009 г. по описа на ВТОС, ответникът И. Н. Н. е признат за виновен за това, че на 21.03.2008 г. в гр. В. Т. по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице: на И. Х.Д. от с. Я. и на А.И.К. от с. Я. чрез действия, като допуснал и разпоредил извършване на строителни дейности - изкопни и укрепителни работи, в нарушение на нормите, регулиращи тяхното извършване, подробно описани, вследствие на което били затрупани и загинали лицата И. Х.Д. и А.И.К., намиращи се в трудови отношения с „А. 04” Е.-гр. В. Т., работодател по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на КТ, поради което и на основание чл. 123, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 2 и ал. 1 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от 3 години. Сочи се, че извършеното от И. Н. престъпление се явява непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД и вследствие на произшествието и причинената смърт на А.К., осъденият И. Н. е причинил неимуществени вреди на И. М. К. от с. Я., който е негов баща, изразяващи се в причинената му мъка и страдание от загубата на неговия син, ± когото са били в изключително близки отношения и който му е осигурявал финансова издръжка. Счита, че справедливото обезщетение за овъзмездяване на причинените му неимуществени вреди е в размер на 100 000 лв. Твърди още, че изключителна вина за настъпилия вредоносен резултат има И. Н., който чрез действия, като допуснал и разпоредил извършването на строителни дейности - изкопни и укрепителни работи, в нарушение на нормите, регулиращи тяхното извършване, виновно е причинил смъртта на сина на ищеца И. М. К.. Сочи се, че И. Н. е бил фактическият ръководител на строителните дейности - изкопни и укрепителни работи, което фактическо ръководство е осъществявал от името и за сметка на ответника „А. 04” Е.-гр.В. Т., поради което възложител на работата по смисъла на чл. 49 от ЗЗД е това дружество и поради това същото е отговорно спрямо пострадалия. Претендира се да бъдат осъдени ответниците И. Н. Н. и „А. 04” Е.- гр.В. Т. солидарно да заплатят на ищеца И. М. К. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 100 000 лв., ведно със законната лихва от момента на увреждането-21.03.2008 г., когато е починал пострадалият К.. Претендират се разноските по делото.

В законоустановеният срок е постъпил отговор от ответника „А. 04” Е.-В.Т..Оспорен е предявеният иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Възражението за недопустимост на иска е направено с довода, че няма доказателства за родствена връзка между ищеца и починалия К., по което възражение съдът се е произнесъл с определението си от 20.08.2013 г. Заема се становище, че няма възлагане на работата по смисъла на чл. 49 от ЗЗД от страна на „А. 04” Е. към И. Н. Н., поради което искът е неоснователен. Счита, че възложител на работата, т.е. на СМР на строителен обект „З." * е „В.” О.-гр.В. Т. с представител В. Ц. Д..

В законоустановеният срок е постъпил отговор на исковата молба и от ответника И. Н. Н.. Оспорен е предявения иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Възражението за недопустимост на иска е направено с довода, че няма доказателства за родствена връзка между ищеца и починалия К., по което възражение съдът се е произнесъл с определението си от 20.08.2013 г. Заема се становище, че няма възлагане на работата по смисъла на чл. 49 от ЗЗД от страна на „А. 04” Е. към И. Н. Н., поради което искът е неоснователен. Счита, че възложител на работата, т.е. на СМР на строителен обект „З." * е „В.” О.-гр.В. Т. с представител В. Ц. Д..

По делото са конституирани като трети лица-помагачи на ответниците „В." О.-гр.В.Т. и В. Ц. Д. от гр.В.Т.. Оспорват предявените искове изцяло както по основание, така и по размер. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.Претендират се разноски.

Като обсъди и прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Ищецът И. М. К. е баща на починалия А.И.К., видно от приложеното по делото у-ние за раждане на А.К., издадено на 26.03.2013г. от Кметство-с.Я., оБ.С.. Смъртта на същия настъпила в резултат на трудова злополука на 21.03.2008г. при срутване на земни маси поради нарушаване устойчивостта на неукрепения вертикален откос на строителния изкоп, където са работели И. Д. и А.К., намиращи се в трудови правоотношения с "А. 04" Е.-В.Т., същите са затрупани и са загинали.

По делото е приложена влязла в сила присъда по НОХД № 472/ 2009г. по описа на ВТОС, с която И. Н. е признат за виновен в това, че на 21.03.2008г. в гр.В.Т. по непредпазливост причинил смърт на повече от едно лице-на И. Д. и А.И.К. от с.Я., община К., област С., чрез действия, като допуснал и разпоредил извършване на строителни дейности-изкопни и укрепителни работи, в нарушение на нормите, регулиращи тяхното извършване, а именно: допуснал е продължаване на изкопните работи след като е открита канализационна тръба, отвеждаща води в терена на изкопа и не е предприел действия по отвеждане и заустване на канализационната тръба, като по този начин е допуснал наличието на течове в изкопа, с което е нарушил т.1.22.1, т.1.29, т.1.30 от Приложение № 1 към чл.2, ал.2 на Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; не е осигурил провеждането на ежедневен инструктаж на работниците на 21.03.2008 г., с което е нарушил чл.281, ал.1 от КТ, чл.16, ал.1, т.7 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл.20 от Наредба № 3/14.05.1996г. за инструктажа на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна охрана и чл.16, т.1е от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; не е осигурил по всяко време първа помощ на работещите, както и обучени лица на разположение, с което е нарушил чл.20, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд и чл.16, т.1е от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; не е организирал вътрешна система за проверка, контрол и оценка на състоянието на безопасността и здравето на работещите, с което е нарушил чл.16, ал.1, т.3 от Закона за безопасни условия на труд и чл.16, т.5 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; не е определил отговорни лица за прилагане на мерки за оказване на първа помощ, за борба с аварии и евакуации на работещите, с което е нарушил чл.16, т.10 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; не е разработвал и утвърдил инструкции за условията за принудително и аварийно преустановяване на работата, мерки за оказване на първа помощ на пострадалите, с което е нарушил чл.19, ал.1, т.6 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; не е отстранил от строителната площадка работниците, въпреки че е съществувала сериозна опасност за живота им и независимо, че на няколко пъти се е сринала пръстта в изкопа и при сигнализиране от тяхна страна, ги е оставил да продължат работата в изкопа, не е предприел действия по преустановяване на работата и по евакуацията им на безопасно място, с което е нарушил чл.21 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, вр. чл.23, ал.1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; при извършване на работа в изкопа на 21.03.2008 г. не е осигурил подходящи мерки за безопасност, включващи оформяне на откоси или изпомпване на подходящо укрепване и извеждане на работещите на безопасно място в случай на затрупване, с което е нарушил чл.49, т.2 и т.6 от Наредба № 2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи; допуснал е на работа починалите лица, без да е налице сключен с тях писмен трудов договор преди постъпването им на работа, с което е нарушил чл.61, ал.1 КТ, вр.чл.1, ал.2 КТ, които спадат към правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, която той не е имал право да упражнява – като фактически ръководител на извършваните строително-монтажни работи по изпълнението на подобект „Укрепване на изкоп” към обект „Многофамилна жилищна сграда с магазини и гаражи”, намиращ се в УПИ * по плана на гр. В. Т., У. „З.” № * и като представител на юридическото лице, извършващо фактически изпълнението на това строителство – „А. 04” Е. – В. Т., без да има такова право – без писмен договор с възложителя „В.” О. гр. В. Т., в нарушение на чл.163, ал.1 ЗУТ и без вписване в Централния професионален регистър на строителя - в нарушение на §2, ал.2 от ПЗР на Закона за камарата на строителите – като действията са довели до срутване на земни маси от неукрепен изкоп с вертикална стена по северната регулационна граница на цитирания имот от съседния УПИ * по плана на гр. В. Т., поради нарушаване устойчивостта на неукрепения вертикален откос на строителния изкоп, вследствие на което били затрупани и загинали лицата: И. Х.Д. и А.И.К., намиращи се в трудови отношения с „А. 04” Е. гр. В. Т. – работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, и му е наложено наказание.

Безспорно по делото се установява-приложената присъда, че ответникът Н. е бил фактически ръководител на извършваните СМР по изпълнението на подобект "Укрепване на изкоп" към обект "Многофамилна жилищна сграда с магазини и гаражи", както и представител на юридическото лице, извършващо фактически изпълнението на това строителство-"А. 04" Е.-В.Т., а възложител на строежа е било дружеството "В." О.-гр.В.Т., представлявано от В. Ц. Д.. Последното се установява и от приложените по делото 2 бр. дела-НАХД № 1072/2008г. на ВТРС и НАХД № 1071/ 2008г. на ВТРС.

По делото са разпитани като свидетели З.К.-внучка на ищеца и дъщеря на починалия А.К., и А.Б.-съседка на ищеца и починалия му син.

Св. К. излага, че разбрала за злополуката когато била в болницата след раждането на детето си. Дядо й-ищецът И. К. бил много зле, за първи път го виждала в такова състояние, изпаднал в шок. Сочи, че инцидентът станал пред очите му, тъй като са работили заедно с баща й на обекта. И психически, и физически не бил добре, след инцидента постъпил в болница, където му дали успокоителни. Посочва, че откакто е станал инцидентът, дядо й не бил в състояние повече да работи, не говорел и не искал да се говори за случилото се. Излага и че преди смъртта на баща й, дядо й разчитал на неговата финансова помощ.

Св.Б. излага, че живее в махалата, където живее ищецът и е живял неговият син. Сочи, че И. бил много тъжен, след инцидента го приели в болница. Посочва и че баща и син били много близки, разчитал на сина си, той се грижел за него. Излага, че изпитвал голяма мъка от трагедията, при която загинал неговият син, а другият пострадал бил неговият внук.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявени са искове: срещу ответника И. Н.-с правно основание чл.45 от ЗЗД, и срещу ответника "А. 04" Е.-В.Т.-по чл.49 от ЗЗД, за солидарно заплащане на сумата 100000лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Разпечатката съдържа 33 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3137d81-613e-4102-a223-50c2ed5353ba