Определение № 96 от 21.01.2025, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 96 гр. Благоевград, 21.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно частно гражданско дело № 20241200501120 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на "УниКредит Булбанк" АД, ЕИК 831919536, подадена чрез адв. А. А., срещу Разпореждане № 888 от 19.09.2024 г. по ч. гр. д. № 1465/2024 г. на Районен съд Петрич, с което е отхвърлено подадено от жалбоподателя заявление по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК, с което е искал издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист срещу „СИАТРАНС“ ЕООД, ЕИК 202717472 и Т. И., ЛНЧ ***, за солидарното заплащане на следните суми: 16 503,44 лв. – главница по Договор за банков револвиращ кредит с № 4294/677/28032022, сключен на 28.03.2022 г. между кредитополучателя „Сиатранс“ ЕООД, солидарния длъжник Т. И. и кредитодателя „Уникредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 17.09.2024 г., до погасяването; 148,83 лв. – договорна лихва, дължима за периода от 20.06.2024 г. до 23.08.2024 г.; 139,48 лв. – „лихва за просрочена главница“, начислена за периода от 20.03.2024 г. до 16.09.2024 г.; 238,39 лв. – „наказателна лихва“ /договорно обезщетение за забава, имащо характера на мораторна неустойка/, начислена върху главницата, за периода от 20.12.2023 г. до 16.09.2024 г.; съдебни разноски за заплатена държавна такса по делото в размер на 340,60 лв. и за платено адвокатско възнаграждение – 829,08 лв.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и за нарушения на материалния и процесуалния закон.

Жалбоподателят счита, че съдът неправилно е приел, че представеният документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК не е редовен от външна страна, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, както и че не е било редовно връчено уведомлението за предсрочна изискуемост, поради което същата не била настъпила. Оспорва изводите на районният съд, че в извлечението от счетоводните книги на банката-заявител не е удостоверено усвояването на кредитния лимит от страна на кредитополучателя, че извлечението трябва да 1 съдържа и данни за движението по погасяването на кредита, както и че тези изисквания се отнасят и за договора за овърдрафт. Според жалбоподателя чл.

60, ал. 2 ЗКИ урежда изчерпателно изискванията към съдържанието на извлечението от счетоводните книги. Счита, че представеното извлечение отговаря на законовите изисквания. Поддържа, че районният съд е отправил допълнителни изисквания към извлечението, които не са създадени от законодателя, поради което навежда, че същите не могат да бъдат основание за отхвърляне на заявлението. Посочва, че при револвиращите кредити е възможно многократно да бъде предоставян заемен ресурс до определен лимит, като след извършването на погасяване се възстановява възможността за ново усвояване. Затова оспорва становището на районният съд, че извлечението от счетоводните книги трябва да посочва данни за усвояването на кредита. Счита, че чл. 60, ал. 2 ЗКрИ не въвежда такова изискване. Намира за недопустимо разширителното тълкуване на тази разпоредба. Оспорва изводите, че е нередовно връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост. Твърди, че солидарният длъжник Т. И. е управител и едноличен собственик на капитала на кредитополучателя „СИАТРАНС“ ЕООД. Навежда, че изявлението за обявяване на предсрочна изискуемост е било обективирано в покана, която е била отправена до кредитополучателя и до солидарния длъжник. Твърди, че същата е била връчена от ЧСИ по реда на чл. 50, ал. 3 ГПК и че е била приета от Д. В. Н., която била упълномощено лице, със задължение да я предаде на Т. И., законен представител на кредитополучателя. Сочи, че констативния протокол на ЧСИ се ползва с обвързваща материална доказателствена сила и счита, че той доказва обявяването на предсрочната изискуемост на двамата длъжници. Твърди, че поради технически пропуск към приложенията на заявлението не е представено пълномощното, с което г-жа Н. се е легитимирала. Счита, че този пропуск попада в хипотезата на чл. 411, ал. 2, ал. 1 ГПК и е обуславял задължение на районния съд да даде указания на заявителя да отстрани констатираната нередовност, вместо да отхвърля заявлението. Затова поддържа, че съдът е нарушил съдопроизводствените правила. Моли да се приеме представено към жалбата пълномощно, като изразява становище, че с него е учредена представителна власт в полза на Н. да представлява Т. И., в качеството му на управител на „СИАТРАНС“ ЕООД, и в лично качество. Моли да се отмени обжалваното разпореждане и за претендираните суми да се постанови издаване на заповед за изпълнение, допускане на незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу солидарните длъжници.

Претендира разноски.

На основание чл. 413, ал. 2 ГПК преписи от частната жалба не са били изпращани на длъжниците.

Съдът, като взе предвид оплакванията в частната жалба и като съобрази събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е допустима – депозирана е в срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 413, ал. 2 ГПК. Тя отговаря и на изискванията за редовност по чл.275, ал.2 вр. с чл.260 и чл.261 ГПК, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление за 2 издаване на заповед за изпълнение на чл. 417 ГПК, депозирано от заявителя „УниКредит Булбанк“ АД срещу длъжниците „СИАТРАНС“ ЕООД и Т. И..

Със заявлението е поискано да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за солидарно заплащане на вземания, произтичащи от Договор за банков револвиращ кредит № 4294/677/28032022 г. от 28.03.2022 г., представляващи следните суми: 16 503,44 лв. – главница; 148,83 лв. – лихва върху редовна главница от 20.06.2024 г. до 23.08.2024 г.; 139,48 лв. – лихва за просрочена главница от 20.03.2024 г. до 16.09.2024 г.; 238,39 лв. наказателна лихва при просрочие от 20.12.2023 г. до 16.09.2024 г.; законна лихва от 17.09.2024 г. до изплащане на вземането. Претендирани са и сторените в производството разноски: 340,60 лв. – внесена държавна такса; 829,08 лв. – платено адвокатско възнаграждение с ДДС.

В обстоятелствената част на заявлението се твърди, че длъжниците не са изпълнили договорните си задължения, относно погасяване на дължимите суми по кредитното правоотношение, както и че на осн. т. 17 от договора, поради неплащане на дължимите месечни вноски след 20.12.2023 г., на 23.08.2024 г. банката е обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо и дължимо, като изявлението на кредитора било обективирано в нарочна покана за доброволно изпълнение, връчена на адреса на кредитополучателя.

Към заявлението са били приложени: извлечение от счетоводни книги с референтен № на контракт № 956LREV220880001, с което се установява вземане на банката; Договор за банков револвиращ кредит №

4294/677/28032022 от 28.03.2022 г.; Общи условия, при които “УниКредит Булбанк” АД предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност; молба вх. № 15174/22.07.2024 г. до ЧСИ на осн. чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ да се връчи покана за доброволно изпълнение уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ на „СИАТРАНС“ ЕООД и Т. И.; покана за доброволно изпълнение и уведомление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ; констативен протокол на ЧСИ; Заповед № 0911-44001221/04.04.2023 г. и служебни бележки; пълномощни; фактура № 467/11.09.2024 г. за адвокатско възнаграждение и платежно нареждане от 13.09.2024 г. за неговото заплащане; платежно нареждане от 11.09.2024 г. за внесена държавна такса за заповедното производство.

Районният съд се е позовал на определение № 563 от 18.07.2011 г. по ч. т. д. № 7/2011 г., Т. К., І т. о. на ВКС и е приел, че когато документът по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК се отнася до банков кредит, той трябва да съдържа данните за неговото усвояване и за движението на погасяването му – погасени вноски и размер на остатъчното задължение. Счел е, че това изискване важи и за овърдрафт кредитите. Затова е намерил, че в извлечението от счетоводните книги трябва ясно и точно да бъде отразена информацията относно това кога и как кредитополучателят е използвал предоставения му кредитен лимит.

Първоинстанционният съд е приел, че когато предсрочната изискуемост е обвързана от незаплащането на погасителни вноски, фактът на неплащането трябва да се удостовери от банката в извлечението от счетоводните й книги, чрез ясното посочване на конкретните непогасени вноски, индивидуализирани по размер и падеж. Тълкувайки договора за кредит, съдът е заключил, че банката е предоставила на кредитополучателя кредитен лимит от 47 500 лв., който може да бъде ползван /усвояван/ в рамките на срока на договора /28.03.2022 г. – 27.03.2025 г./, като задълженията по кредита се 3 формирали според сумата, която е усвоена/ползвана. Затова е намерил, че при липса на яснота по отношение на това какви са били усвоените суми от кредитния лимит, не може да се направи преценка дали съществуват претендираните задължения. Същевременно според районният съд изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост не е било надлежно връчено. Счел е, че не се доказва спазването на чл. 50, ал. 3 ГПК. Посочил е, че за лицето, което е приело поканата, не е удостоверено, че е работник или служител на кредитополучателя, както и че липсват данни за неговата представителна власт. Приел е, че липсват доказателства за обявяване на предсрочната изискуемост спрямо солидарния длъжник. Констатирал е противоречие по отношение на предсрочната изискуемост, като е посочил, че според извлечението остатъчния размер от задълженията е предсрочно изискуем от 23.08.2024 г., а според поканата-уведомление на кредитополучателя е бил предоставен 14-дневен срок за доброволно изпълнение и едва след този срок кредитът се счита за предсрочно изискуем.

Районният съд е заключил, че заявлението следва да се отхвърли, като е посочил, че чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК касае отстраняване на нередовности на заявлението, а не представянето на доказателства.

Съгласно мотивите на т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС банката - кредитор може да иска издаване на заповед за изпълнение, след като кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане на една или повече вноски, което действие следва да предхожда по време сезирането на съда по реда на чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК. По силата на чл. 60, ал. 2 ЗКрИ банката може да са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато "кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем" поради неплащане на една или повече вноски. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Заповед за изпълнение въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само за подлежащи на изпълнение вземания по чл. 418, ал. 2 ГПК. Когато според представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено обстоятелство, настъпването на това обстоятелството трябва да е удостоверено с официален или с изходящ от длъжника документ чл. 418, ал. 3 ГПК. Извлечението от счетоводните книги на банката по чл. 417, ал. 1, т. 2 ГПК установява вземането, но не представлява документ, удостоверяващ, че до длъжника е достигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника кредитополучател.