Определение № 505 от 03.07.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 505 гр. София, 29.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елеонора Чаначева

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Елеонора Чаначева Касационно търговско дело № 20228002902268 по описа за 2022 година

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Г. Д. Б. против решение №10023 от 10.03.2022 г. по гр.д. 812/2020 г. на Софийски апелативен съд.

Ответникът по касация- „Банка ДСК „ АД, гр. София, чрез пълномощника си – юрк. Д. Д. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е процесуално допустима. подадена в срока по чл.285,ал.1 ГПК и е

С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си адв. И. Г. е поддържал основание по чл.280,ал.1,т2 ГПК, чрез възпроизвеждане на текста на чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Касаторът е посочил, че „ съществения процесуалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото“ , бил този, че след като е намерил за нужно да спре делото поради наличие на преюдициално запитване, съдът е следвало сам да сезира СЕС с такова искане след като предишното преюдициално запитване от друг съд е било оттеглено. Развити са кратки твърдения, че съдът е следвало да осигури правилното тълкуване на нормите в съответствие с европейското законодателство. Посочено е още, че съобразно практиката на съдът в Люксенбург националните съдилища били длъжни служебно да извършват преценка за неравноправност на клаузите в потребителските договори. Страната още е развила и съображения по съществото на спора, като е разгледала дефинициите за неравноправност на 1 клаузите в потребителските договори в контекста на ДиректИ. 93/13 Кратко е посочено, че съдът възприел приложение на националното законодателство като приложил чл.143 ЗЗП. Също така лаконично е обобщено, че съдът следвало да извърши преценка за съвместимост на националния нормативен акт с нормата на чл.267 ДФЕС. Развити са и съображения без връзка с правния спор – касаещи спор за собственост и разделяне на делбени производства. Други доводи не са развити.

С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивния съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, се налага извод, че касаторът не е формулирал изрично правен въпрос, тъй като описателното оплакване за задължение на съда да отправи преюдициално запитване не съставлява такъв т.е. не е въвел общо основание, което е достатъчно за да не бъде допуснато касационно обжалване, тъй като общото основание е задължителна предпоставка за достъп до касационен контрол. Дори,обаче, и да бъде съобразено общо разгледаното оплакване, че съдът в хода на разглеждане на спора и при отпадане на основанието, за което делото е спряно е продължил неговото разглеждане, но не е извършил преценка, отново да го спре, като отправи същото запитване до СЕС, то отново се налага извод, че дори и да бъде изведен въпрос от това изложение / а ВКС не е длъжен да го извежда – т.1 ТРОСГТК № 1 /10г./ то същият не е релевантен.

Този извод се налага поради това, че в изложението / поставено като въпрос/ не е съобразено обстоятелството, че съдът „ не е съзрял“ необходимост да спира делото, а го е спрял на основание чл.253 и чл.229,ал.1, т.4 и 7 вр. чл.

631,ал.1 изр.1 ГПК и след като са отпаднали законовите пречки отново е продължил разглеждането на спора. Освен това, касаторът не е посочил каква е връзката на този въпрос с решаващите изводи на състава, който съобразно разгледаната от касатора практика на съда в Люксембург и разгледаната от него ДиректИ. е извършил преценка за наличие на неравноправност на клаузите в договора между страните. Т.е. липсва разглеждане на относимостта на така поставения въпрос към решаващи изводи на съда или ако се приеме, че тази връзка е обоснована с абстрактното желание на страната за извършване на преценка за съвместимост на националните норми / а нормите на ЗЗП в тази насока са транспониране именно на цитираната ДиректИ./ отново липсва обосноваване как ако беше отправил такова запитване би се променил резултата по отношение на неравноправността на клаузите, след като тяхната нищожност на това основание е съобразена от съда т.е. отчетено е всичко изброено от страната във връзка с дадените от ДиректИ. 93/13 определения. Извън изложеното и противно на твърдението на страната, че съдът е длъжен да отправи преюдициално запитване следва да се отбележи, че и цитираната практика на 2

Съда в Люксембург от касатора изрично установява не задължение на националната юрисдикция, а самостоятелна преценка от необходимостта от тълкуване на конкретно заложени правни норми в европейското законодателство и тяхната относимост към разрешаване на конкретния спор с оглед принципното прилагане на тези норми, т.е. тази преценка не е от компетентност на страната, а е изцяло в дискрецията на съда.

Извън това касаторът не е защитил адекватно и допълнителния критерий. Цитираната практика няма относимост към поставената от него процесуална проблематика, свързана със задълженията / така възприети от него/ на съда да отправя преюцидициални запитвания. Както вече бе посочено и двата цитирани акта от касатора са изцяло съобразени от състава на САС.

Отделно, не са посочени актове на СЕС, които да обосновават задължение на националния съд да отправя преюдициални запитвания, което е и задължително за странната при обосноваване на посочения от нея критерий.

Страната не е развила никакви доводи и по основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, съобразно разяснената му дефинитивност с т.4 на ТР ОСГТК № 1 /09г.

При така депозираното изложение касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК, поради което не следва да бъде допусната до касационно обжалване. При този изход на спора на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. чл.37 ЗЗП в размер на 300лв.

По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10023 от 10.03.2022 г. по гр.д. 812/2020 г. на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА Г. Д. Б. да заплати на „Банка ДСК „ АД, гр. София, направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3