Определение № 1353 от 12.06.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1353 гр. София, 02.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Въззивно частно наказателно дело № 20231100600990 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243,ал.7 от НПК.

Образувано е въз основа на въззивна частна жалба, депозирана от К. Г.

Л. против Определение на Софийски градски съд, постановено по НЧД № 15565/2022 година, по описа на съда, с което е отменено Постановление на Софийска районна прокуратура, постановено по Досъдебно производство № 1547/2021 година, по описа на 01-во РУ при СДВР.

Оплакванията в частната жалба могат да бъдат обобщени в две основни насоки:

Първоинстанционният съд е изградил напълно погрешни изводи по фактите, което след това е рефлектирало върху изградените от него правни изводи. Не е отчел обстоятелството, че липсват данни обвиняемият Л. да е започнал да нанася удари върху „пострадалия“ М. и обратното не е съобразил доказателствата, сочещи на това, че именно пострадалият е нападнал с физическа агресия обвиняемия. Не са съобразени и фактите, сочещи на това, че цялостното физическо поведение на М. непосредствено след спречкването с обвиняемия Л. и дни след това с нищо не е показвало М. да е претърпял твърдените от него увреждания – счупване на четири ребра. Не са взети предвид и първичните медицински документи, изготвени при множеството медицински прегледи, сочещи на това, че М. не е имал въпросните счупвания, както не е съобразено и заключението на вещите лица по назначената съдебно-медицинска експертиза, сочеща, че такива травматични увреждания не са налице.

Дадените от първостепенния съд указания за допълнително разследване с нищо няма да допринесат за разкриване на обективната истина, тъй като те касаят единствено събиране на гласни доказателства – разпити на лица, близки с пострадалия М., чийто показания не могат да бъдат кредитирани с необходимата доза безкритичност.

Недопустимо първоинстанционният съд е излязъл извън рамките на 1 своята компетентност, давайки указания към прокурора да разследва наличието и на друго престъпление.

По тази въззивна частна жалба е постъпило възражение от пострадалия С. Г. М.. Чрез процесуалният си представител, М. оспорва частната жалба и моли потвърждаване на атакуваното първоинстанционно определение.

Релевира доводи за носнователност на всяко едно от оплакванията.

Съдът, съобразявайки становищата на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално-допустима, доколкото е депозирана в срок от лице, имащо качеството „обвиняем“, т.е. от лице, включено сред активно легитимираните да атакуват определения на първоинстанционния съд, постановени в производство по чл.243,ал.4 от НПК.

Разгледана „по същество“, съдът намира частната жалба за основателна.

Съображенията на съда са следните:

По фактите:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 25.08.2021 г. около 20:00 часа във фоайето на вход „В“, находящ се в град София, улица „**** се намирали пред електрическото табло свидетелите Т.А., който бил касиера на входа и живущ в същия, свидетелките М.В. и А.Л., също живущи във входа. На свидетелката В. й бил изгорял бушона и тя помолила за помощ при смяната му А.Л. и Т.А..

Вратите на таблото били отворени и поради тази причини се затруднявало движението на преминаващите. От жилището си бил излязъл обвиняемият К. Г. Л. и минавайки покрай тримата ги поздравил.

Непосредствено в този момент от входната врата на блока влязъл свидетеля С. М. и двамата с обвиняемия Л. се сбутали, минавайки един покрай друг.

Между двамата имало предходна вражда по повод на правен ремонт от Л., който живеел в апартамента над М. със семейството си.

Свидетелят М. при срещата му на процесната дата и място с Л. отправил заплахи към него и семейството му, че ще убие Л. и ще запали, както него, така и цялото му семейство. След което му нахлупил шапката на очите, по начин, че да не може да вижда. Между Л. и М. започнало боричкане, като Л. нанесъл няколко удара по тялото на М..

Двамата паднали на стълбите, като тялото на М. било отдолу върху стълбите, а това на Л. върху него. Свидетелят Т.А. се опитал да ги разтърве, но не успял. Двамата били с чадъри, но този на М. паднал, а на Л. останал между двамата. Свидетелката В. казала на свидетеля М., че правят глупости и да престанат, но и двамата не я послушали. Тя била застанала между тях, но не успяла да ги усмири. И двамата били в афектирано състояние и продължавали да се боричкат. След което свидетелките В. и Л. излезли пред входа под козирката, но от време на време поглеждали през стъклото на вратата. Във фоайето на входа останал свидетеля А., който по някое време, тъй като в хода на боричкането между Л. и М. го бутнали се качил на стълбите на първия етаж, но чувайки трясък се обърнал и видял, че двамата са 2 паднали на стълбите и продължават да се борят в легнало положение. Когато двамата се изправили и се отдалечили един от друг, свидетелките В. и Л. се върнали във фоайето. От жилището на Л. излязла съпругата му, към която М. отправил заплахи, но Л. й казал да не му отвръща.

М. се прибрал в жилището си, а не след дълго от него излязла майка му свидетелката М. Е.. Последната се развикала, че са пребили детето й и искала от 2 свидетеля А. да й даде телефона си, за да се обади на тел.112, тъй като сина й бил взел нейния и не й позволявал да звъни, но А. отказал да й го даде.

Свидетелката Е. се свлякла на пода. В този момент свидетелят М. излязъл от жилището си и прибрал майка си. По-късно същата вечер свидетелят М. придружен от свидетелката Е., потърсил лекарска помощ в „Пирогов“, тъй като изпитвал силни болки в областта на палеца на десния крак. След преглед и направена рентгенова снимка било установено, че има счупване на крайната фаланга на първи пръст на десния крак. Направена му била мека имобилизационна превръзка.

На 27.08.2021 година свидетелят М. посетил кабинет по съдебна медицина където бил прегледан и освидетелстван, за което му било издадено съдебно-медицинско удостоверение №V-355/2021 г. от съдебен лекар. Тъй като срещнал затруднения при дишане и болка в гръдната област свидетелят М. отново посетил „Пирогов“ на 28.08.2021 г. Извършени му били отново прегледи, рентгенография на бели дробове и сърце и ултразвуково изследване на коремни органи. Констатирана била травма на гръдния кош, неуточнена, открита рана на предна гръдна стена, а при рентгенографията фрактура на IXто ребро в дясно по средна аксиларна линия. На 28.08.2021 г. свидетелят М. посетил отново кабинет по съдебна медицина където след преглед му било издадено ново съдебно медицинско удостоверение №341.08/2021 г. от съдебен лекар, в което били описани и палпаторна болка по дясна странична повърхност на гръдния кош на нивото на ребрата от осмо до десето, без морфологично изразени промени в областта, която болка се усилвала при поемане на въздух и като заключение е посочена и фрактура на девето ребро вдясно наддиафрагмално. Двете травми не покриват медико-биологичния признак „трайност“ на затрудненията на движенията, тъй като не са причинили такова за повече от тридесет дни.

Това са фактите, възприети за установени от първостепенния съд.

За да отмени атакуваното постановление, първоинстанционният съд е приел, че не са били изчерпани всички процесуално-следствени способи за събиране на доказателства. Според съда, и двете допуснати и изготвени на досъдебното производство тройни съдебномедицински експертизи, включващи специалисти от различни области на медицината, включително и специалист по образна диагностика, към които не е имало за задача лично освидетелстване на М., налагат събиране на допълнителни доказателства с оглед установяване давността на оплакванията на пострадалия и приемал ли е той аналгетици за справяне с болката. Счел е, че такива доказателства следва да бъдат събрани от лицата от неговото домакинство. Следва, според районния съд да се установи консултиран ли е М. от личен лекар, ползвал ли е болнични, спазвано ли е лечение на травматичните му увреждания. Да се установи също дали при първото освидетелстване в кабинет по съдебна медицина от съдебен лекар, пострадалият е бил изцяло прегледан, /а именно 3 прегледа дали е обхващал цялото му тяло и какво е било констатирано, ако това е станало при преглед на гръдната му област, изпитвал ли е затруднения при дишане./. Налице са, според проверявания съд недостатъци на прокурорския акт и на самото разследване, в хода на което не са събрани всички относими доказателства, фактите и изводите, наложили прекратяването на наказателното производство срещу обвиняемия Л. за престъпление по чл.129, ал.2, изр.III, пр. II, във вр. с ал.1 от НК.

Липсват аргументи и приема ли се от страна на СРП наличие на данни и за друг вид престъпление/я, които да са установени в хода на проведеното разследване. Поради което, за да направи изложените изводи прокурора при СРП е следвало да събере всички относими доказателства по делото, включително установи и други преки свидетели на случилото се, доколкото събитията са се развили на общодостъпно място – фоайето на входа.

По тези съображения съдът е приел прекратяването на наказателното производство за незаконосъобразно, поради което и е отменил атакуваното постановление.

Въззивният съд намира изводите на първоинстанционния за неправилни.

Съображенията на проверяващата инстанция са следните:

Фактите, които възприема за установени въззивната инстанция в определени части се различават от тези, възприети от първоинстанционния.

За да бъдат изградени достоверни изводи по фактите е необходимо да бъде направен подробен анализ на доказателствата.

Обвинението по чл.129, ал.2, във вр. с ал.1 от НК /умишлено причиняване на средна телесна повреда/, логично предпоставя същественото значение на гласните доказателства, първичните медицински документи и съдебно-медицинските експертизи. Но начина на причиняване на евентуалните увреждания и в обичайни подобни случай и при конкретния могат да бъдат установени основно от показанията на свидетели. В случая свидетели очевидци не липсват.

Извън пострадалия С. Г. М. и обвиняемия, който е дал обяснения, такива очевидци са и свидетелите М.В., А.Л. и Т.А.. Съдът няма никакво основание да не кредитира показанията на последните трима свидетели – липсват данни, който и да е от тях да е в някакви по-близки отношения с Л. или с М., или пък обратното – да са във влошени отношения с някой от тях.

Въззивният съд ще анализира подробно техните показания, акцентирайки на основните и съществени моменти, а след това и ще направи анализ на тези показания, във връзка с показанията, дадени от М. и обясненията на Л..

Свидетелят Т.А. разказва, че когато обвиняемият Л. и пострадалият М. се засекли във входното антре, А. бил с гръб към тях, тъй като гледал към таблото. Познавал гласа на двамата и е категоричен, че М. казал на Л.: „Какво се буташ с този корем. Това ти е за втори път. Не знаеш какво ще ти се случи, ако ме блъснеш трети път.“. Л. му отвърнал с въпроса: „Какво ще ми се случи?“. С. му отговорил: „Ще те запаля.“. Тогава Т.А., учуден от думите на М.. Видял ги как се хванали за дрехите първоначално, после видял как С. М. нахлупил шапката на Л. върху очите му. Сграбчили се и започнали да се 4 дърпат, да се въртят и бутат и накрая паднали върху стълбите, като С. е бил отдолу, а К. Л. върху него. Между двете тела бил чадърът на Л..

Свидетелката В. разказва почти същото: Чула как С. М. казва на К. Л.:

„Внимавай какво правиш! Много на сериозно си се взел!“ Л. попита защо мисли, че се е взел на сериозно. М. отговорил: „Ще видиш. Ще те убия и запаля теб и цялото ти семейство“. После се сборичкали, като не видяла кой кого е нападнал, но е категорична, че размяна на удари не е имало.

Свидетелката А.Л. пък казва, че чула С. М. да казва нещо като: „Много сериозно си се взел“. После се сбутали, при което М. паднал назад, а Л. върху него.

Разпитана е и свидетелката М. Е. – майка на С. М., която не е очевидец, видяла е сина си непосредствено след инцидента и предава думи, които сам той и е казал. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка „под условие“, доколкото някои от изнесените от нея факти противоречат на показанията на другите трима свидетели – очевидци. Свидетелката твърди, че е „сложила стенещия си син да си легне“, но пък свидетелите А., В. и Л. казват, че М. се е върнал на стълбите, взел е майка си, която се е „тръшкала в истерия на земята“, вдигнал я е и я прибрал в дома им. Дори и свидетелят С. М. не говори да е бил в това тежко състояние, за което говори майка му. Казва, че са отишли заедно с нея в „Пирогов“, с оплаквания в десния крак, където се установило, че му е счупен палеца.

Разпечатката съдържа 46 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a30f6d9d-7ad3-4cc3-bd78-6fabd1c0e197