Решение № 5996 от 22.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5996 гр. София, 22.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100504175 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №20009061 от 31.01.2022г., постановено по гр.дело №29810/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 155-ти състав, е осъдена С.О. да заплати на ЗД "Б.И." АД, с ЕИК *******, на основание чл.410, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл.49 от ЗЗД сумата от 246.04 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка "Каско" и ликвидационни разноски по щета №1903014737/2019г., образувана при ЗД"Б.И." АД, за вреди, причинени на лек автомобил, марка "Опел", модел "Астра“, с рег.№*******, при ПТП, станало в град София на 28.04.2019г. в резултат на попадането му в необезопасена и необозначена дупка на ул."Цар Симеон" с посока от ул."Сердика" към ул."Веслец" срещу номер 66, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.07.2020г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 630.00 лв., направени по делото разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - С.О. /СО/, с ЕИК *******, чрез юрисконсулт П.Т., с която се обжалва изцяло решение №20009061 от 31.01.2022г., постановено по гр.дело №29810/2020г. по описа на СРС, ІІІ Г.О., 155-ти състав.

Инвокирани са доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, постановен в противоречие на материалния закон и при неправилен анализ на събраните по делото доказателства. Поддържа се, че неправилно СРС е приел, че между ищеца и собственикът на увреденото МПС е сключена имуществена застраховка "Каско" с валидност към датата на настъпване на процесното ПТП, както и че процесното увредено МПС - лек автомобил, марка "Опел", модел "Астра", с рег.

№*******, е бил обект на застраховката и е бил включен в списъците, представени от 1 ищеца, за които важи застраховката. Твърди се, че ищецът не е представил списък, включващ процесния увреден лек автомобил, който да е предмет на имуществена застраховка "Каско", предвид на което се налага извода, че липсват доказателства за валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка "Каско" между ищеца и собственика на увредения лек автомобил. В тази връзка се поддържа, че изплатеното от застрахователното дружество обезщетение за причинени имуществени вреди на процесното увредено МПС - лек автомобил, марка "Опел", модел "Астра", с рег.№*******, е без основание и съответно не са налице предвидените в закона предпоставки да се суброгира в правата на увреденото лице, предвид на което предявеният иск се явява неоснователен и недоказан. По изложените съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното съдебно решение и постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на разноски, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.

Въззиваемата страна - ЗД"Б.И." АД, с ЕИК *******, чрез юрисконсулт Ц.Д., депозира писмен отговор, в който се взема становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Изложени са аргументи, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и доказателства и е приел, че предявеният иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД е основателен и доказан и като такъв е уважен в пълния му предявен размер. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция В представено становище от 05.10.2023г. се съдържа списък по чл.80 от ГПК.

Предявен е от ЗД"Б.И." АД, с ЕИК *******, срещу С.О., с ЕИК *******, иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно обсъдени като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

2

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ЗД"Б.И." АД, с ЕИК *******, срещу СО, иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД . При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на предявения иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ във вр. с чл.49 ЗЗД , като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно разпоредбата на чл.410, ал.1, т.2 КЗ с плащане на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД. В случая регресното право срещу ответника – въззивник в настоящото производство – СО, се основава на чл.49 от ЗЗД, регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по повод изпълнението на възложена работа.

Уважаването на иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. с чл.49 ЗЗД е обусловено от доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са налице кумулативно. От една страна - наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга настъпване на застрахователното събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да се докажат и предпоставките на чл.49 ЗЗД: противоправно поведение на лица (изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл.49 ЗЗД е обективна.

В конкретния случай от приетия пред СРС протокол за ПТП №1729639 от 28.04.2019г., съставен от длъжностно лице при СДВР след посещение на място, се установява, че на същата дата около 19.10 часа в гр.София на ул."Цар Симеон" с посока от ул."Сердика" към ул."Веслец" срещу номер 66, е настъпило ПТП с управляваното от В.С.В. МПС м а р к а "Опел", модел "Астра", с рег.№******* , собственост на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности /УССД/ МВР". В протокола като причина за ПТП-то е посочено, че посоченото МПС се 3 движело по ул."Цар Симеон" с посока от ул."Сердика" към ул."Веслец" срещу номер 66, преминава през необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение. В протокола е направена и схема на ПТП-то като изрично е отбелязано разположението автомобилът и на нарушената асфалтова настилка /дупка/, като са посочени и щетите по автомобила.

В случая не се спори между страните относно обстоятелството, че ул."Цар Симеон", находяща се в гр.София, е общински път.

Видно от представените пред СРС доказателства, за претърпените и декларирани от застрахования имуществени вреди, ищецът е заплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер на 221.04 лв., с преводно нареждане 21.06.2019г.. Този факт не е спорен и се установява от събраните по делото доказателства, в т.ч. и съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена.

В конкретната хипотеза спорно между страните е обстоятелството дали към датата на процесното ПТП - 28.04.2019г., ищецът – въззиваема страна в настоящото производство е бил застраховател по имуществена застраховка "Каско" за увредения автомобил.

По делото е представена застрахователна полица №Е18990022789/02.11.2018г. по имуществена застраховка "Автокаско", сключена между ищеца в качеството на застраховател и Дирекция "УССД " - МВР с предмет - автомобили за служебни нужди по списък с посочен период на покритие от 01.01.2019г. до 31.12.2019г.. Прието е по делото и писмо от МВР, Дирекция "УССД" и представените към него документи, в което се потвърждава, че лек автомобил марка "Опел", модел "Астра", с рег.№*******, е част от автомобилите, предмет на сключения договор. От приложено по делото копие от свидетелството за регистрация - Част ІІ пък е видно, че процесният автомобил е собственост на Дирекция "УССД", МВР". Договорът за застраховка на моторни превозни средства, инженерна, плавателна техника и допълнително монтирано оборудване от 15.08.2018г. е сключен между Дирекция "УССД" - МВР и ищцовото дружество след проведена процедура по възлагане на обществена поръчка по реда на ЗОП. Видно от чл.16, ал.1 от договора се установява, че застрахователният договор се сключва без поименен списък на водачите, без посочване на рег.номер, номер на рама и двигател на техниката. Въпреки това от приложение №1 към договора се установява, че в обхвата на застрахователния договор попадат 645 броя автомобили, като в позиция 251 е посочен процесния лек автомобил.

При така установените по делото данни въззивният съд споделя доводите, на въззивника, че от така приложената застрахователна полица не може да се установи факта, че процесният увреден лек автомобил марка "Опел", модел "Астра", с рег.

№*******, е бил предмет на договора за имуществено застраховане. Договорът за застраховка съобразно чл.1, ал.1, т.6 ТЗ и чл.286 ТЗ е абсолютна търговска сделка, предвид на което следва да бъде сключена в писмена форма - застрахователна полица или друг писмен акт - чл.344, ал.1 КЗ. Дори тази форма да не е спазена, то страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението може да се заключи, че не е оспорвала действителността на изявлението /чл.293, ал.3 ТЗ/. В тази насока никоя от страните по застрахователната полица няма основание да оспорва наличието на застрахователно правоотношение поради липса на съгласие, ако от поведението може да се заключи, че тя не е оспорвала действителността на сделката. С извършените от страните конклудентни действия, като заплащане и приемане на дължимата 4 застрахователна премия, предявяване, приемане на претенция и изплащане на застрахователно обезщетение, договорът безусловно се валидира. Не е спорно по делото, а и от приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че застрахователната премия, уговорена по процесната полица, е заплатена изцяло.