Решение № 620 от 28.05.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. Варна, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110202249 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от Г. В. В., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №24-0819-005336 от 06.01.2025 г., издадено от *** *** *** „*** ***“, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.104б, т.1 ЗДвП, на въззивника са наложени административни наказания „глоба“ в размер 3000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок дванадесет месеца.

Въззивникът моли, издаденото НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че процесното НП е необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, състоящо се в непълно и неясно описание на обстоятелствата по твърдяното нарушение, при които същото е счетено за осъществено.

Твърди, че не е извършил вмененото му нарушение и счита наведените в АУАН и в НП фактически твърдения за недоказани по несъмнен начин.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :

На 01.09.2024 г., в 20.25 ч. въззивникът Г. В. се намирал на паркинга на бензиностанция "Л.“, находяща се на автомагистрала "Хемус", в посока гр. София, след табелата, отбелязваща края на гр. Варна, с управляван от него л. а. „**** **“, рег.№*******, собственост на С. С.. Там били събрани лица, които провеждали помежду си състезания от типа с превозни средства, в които се включил и възивника с управлявания от него автомобил. Участниците в отделните състезания - водачи на автомобили, през определен времеви интервал, позиционирали по два или три автомобила стационарно един до друг и потегляли едновременно с пълна мощност по отвореното за движение на пътно платно на 1 магистралата като управлявали автомобилите с висока скорост в посока гр. София до разклона за гр. Аксаково, където извършвали маневра обратен завой и се връщали по магистралата, като след нов обратен завой на първото кръстовище влизали отново в бензиностанцията и в повечето случаи участвали и в следващи състезания от този вид в същата вечер.

Действията на водачите били наблюдавани от свидетелите П. П. и Е. С. – *** *** при ОД МВР Варна. Двамата констатирали извършването на състезания между различните превозни средства, заснели движението им с мобилен телефон, а при завръщане на съответно превозно средство в района на бензиностанцията, записвали и регистрационните номера на участващите автомобили. Впоследствие свид. П П. изготвил докладна записка по случая, в която отразил констатациите си и посочил моделите и номерата на записаните от него превозни средства, участвали в надпреварите, сред които фигурирали и данните за управлявания от въззивника автомобил.

След извършена проверка било установено, че л. а. „**** **“, рег.№*******, е собственост на лицето С. С., който бил установен и на 20.09.2024 г. представил декларация по чл.188 ЗДвП, в която посочил, че на 01.09.2024 г., около 21.30 ч. собствения му автомобил бил управляван от въззивника Г. В.. След установяване на въззивника, същият представил на 02.10.2024 г. декларация по чл.188 ЗДвП, в която посочил, че лично е управлявал съответното превозно средство на 01.09.2024 г. в 21.30 ч.

При тези констатации на 16.10.2024 г. свид. К. Д. – мл. автоконтрольор в сектор „*** ***“, ОД МВР Варна, съставил спрямо въззивника АУАН, серия GA №3222314, за нарушение на чл.104б, т.1 ЗДвП за това, че на 01.09.2024 г. в 20.25 ч., в обл. Варна, по път АМ Хемус, посока гр. София, управлява л. а. „**** **“, рег.№*******, като до бензиностанция „Л.“ участва в нерегламентирани състезания по път, отворен за обществено ползване. Акта бил надлежно връчен на въззивника на 15.11.2024 г., който в законоустановения срок предявил писмено възражение, по което назначена от наказващия орган комисия, представила становище за правомерност и законосъобразност на издадения АУАН.

На 06.01.2025 г. наказващият орган издал оспореното НП като възприел изцяло фактическите и правни констатации по акта и наложил регламентираните с фиксирани параметри в чл.175а, ал.1 ЗДвП наказания „глоба“ в размер 3000.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок дванадесет месеца.

Визираната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени лични възприятия, ясни, конкретни, категорични, изцяло съответстващи и взаимно допълващи се показания от всеки един от свидетелите П. П. и К. Д., така и от изцяло съответстващите им приобщени документи – НП №24-0819-005336 от 06.01.2025 г., АУАН №GA №3222314 от 16.10.2024 г., докладна записка рег.№365р-49756 от 03.09.2024 г., справка за регистрация на л. а. рег.№******* към 08.01.2019 г., писмо рег.№819р-37048 от 17.09.2024 г., писмо рег.№819р-37048 от 20.09.2024 г., декларация по чл.188 ЗДвП от С. С. от 20.09.2024 г., справка за регистрация на л. а. рег.№******* към 29.07.2024 г., справка за регистрационни данни на л. а. рег.№******* към 28.11.2024 г., писмо рег.№819р-39243 от 02.10.2024 г., писмо рег.№869р-10541 от 02.10.2024 г., декларация по чл.188 ЗДвП от Г. В. от 02.10.2024 , покана от 30.09.2024 г., получена от Г. В. на 02.10.2024 г., писмо рег.№869-12487 от 20.11.2024 г., възражение рег.№819000-62678 от 19.11.2024 г., докладна записка рег.№819р-50971 от 11.12.2024 г., справка рег.№819р-53138 от 31.12.2024 г., справка нарушител-водач Г. В., Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г.

Съдът кредитира като съответстващи с останалите приобщени доказателства показанията от посочения от въззивника свидетел Д. Н., само относно обстоятелствата, че по време на процесното нарушение въззивникът Г. В. действително се е намирал с л. а. „А.“ при 2 бензиностанция „Л.“ на АМ „Тракия“ на изхода от гр. Варна, посока гр. София и че при пребиваването си там съвместно с въззивника тя е възприела провеждане на състезания с мотори и с автомобили. Но твърденията на този свидетел, че въззивникът не е участвал с управлявания от него автомобил в провеждани по същото време състезания по магистралното трасе, съдът не кредитира, доколкото са дадени от негова близка приятелка, а и защото тези нейни твърдения са категорично опровергани, както от приобщените документи, така и от кредитираните показания от свид. П. П., в качеството на пряк очевидец на нарушението.

По делото като веществено доказателство е приложен и CD, съдържащ видеозапис, отразяващ извършеното нарушение. Последният не е изготвен по реда на НПК и не представлява веществено доказателствено средство по смисъла на чл.125, ал.1 НПК.

Съдебната практика обаче приема, че случайно създадените фотоснимки, видеозаписи и т. н., които отразяват или съдържат информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 НПК, следва да се третират като веществени доказателства по смисъла на чл.109, ал.1 НПК, тъй като представляват предмети, върху които има следи от престъплението.

За анализ на съответните записи по делото са изготвени първоначална и допълнителна съдебна видео-техническа експертиза, чиито заключения, кредитирани от съда изцяло, сочат съответните видеофайлове да представляват конвертиран чрез приложението Vi b e r презапис на оригиналните файлове, чието влошено качество не позволява разчитане на регистрационните номера на заснетите превозни средства. От кадрите се вижда как автомобили извършват действията, посочени от свид. П. П. и независимо от качеството на записа, той напълно съвпада с кредитираните показания от свид. П. П.. Полицейския служител непосредствено и от малко разстояние е възприел движението на управлявания от въззивника автомобил и е категоричен, че той е бил сред участниците в състезанията, като за всички възприети факти е изготвен доклад, в който са посочени конкретните регистрационни номера на участващите в състезанието автомобили, сред които е и този на въззивника Г. В..

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – *** *** *** „*** ***“, ОД МВР Варна, надлежно оправомощен чрез Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г. на Министър на вътрешните работи.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание като включват достатъчно ясно и конкретно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е счетено за осъществено, както и всички други изискуеми реквизити.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанията за нарушението са индивидуализирани. Както АУАН, така и НП съдържат императивно изискуемите реквизити по чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН, включително надлежно описание на нарушението.

Съдът не споделя доводите на въззивника за неясно описание на нарушението.

3

В АУАН и в НП е посочено в какви конкретни действия се изразява неправомерното ползване на пътя, като е индивидуализиран и пътния участък, в рамките на който нееднократно са реализирани противоправните действия от въззивника. Описанието на нарушението е ясно и недвусмислено, поради което доводите в този смисъл са необосновани.

Съгласно съдебната практика не представлява съществено процесуално нарушение съставянето на акта и вписването в същия като свидетел на лице, което не е очевидец на деянието, доколкото отсъствията на очевидци на нарушението би могло да влияе единствено на обосноваността на обвинението, повдигнато с акта. Не ограничава правото на защита и непосочването на конкретното предложение от санкционната норма, съответстващо на конкретния фактически състав на нарушение, доколкото с посочването на правното основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на въззивника и на нарушения материален закон в достатъчна степен е гарантирано това право.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Разпоредбата на чл.104б, т.1 ЗДвП забранява на водачите на моторни превозни средства да oрганизират или участват в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване.

Няма спор, че отсечката от Автомагистрала „Хемус“ в участъка от бензиностанция „Л.“ до пътен възел „Летище“, посока гр. София, представлява път, отворен за обществено ползване. От показанията от свид. П. П., за които, както бе изтъкнато, липсват основания да не бъдат кредитирани, както и от представената от въззивника декларация по чл.188 ЗДвП, включително от съответстващите в тази част и кредитирани за това обстоятелство на показания от свид. Д. Н., се установява, че като водач на л. а. „**** **“, рег.№*******, въззивникът Г. В. е участвал в състезания, за които няма данни, а и не се твърди да са били организирани по надлежния за това ред.

Констатираните обстоятелства сочат именно участие в състезания, тъй като участващите автомобили са потегляли едновременно с висока скорост и са изминавали един и същ маршрут. Следователно са извършвали надпревара, участието в която е безспорно умишлено. Като е участвал в нерегламентирано състезание въззивникът Г. В. категорично е нарушил забраната по чл.104б, т.1 ЗДвП, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с процесното НП.

Правилно също така е приложена и санкционната норма по чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДВП, предвиждаща административни наказания „лишаване от право да управлява МПС“ за срок 12 месеца и „глоба“ 3000 лв за водач, който полза пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Доколкото размера на предвидените наказания е фиксиран, същите не подлежат преценка за тяхна евентуална завишеност, респ. несправедливост.