Решение № 274 от 20.10.2022, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Сливен, 19.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря Нина Б. Кънчева като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Въззивно гражданско дело № 20222200500305 по описа за 2022 година

Производството е въззивно и е по реда на чл. 258, и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 8335/30.05.2022 г. на „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „ Цар Освободител“ № 14, чрез юрк. К. Н. Н., с адрес за призоваване: гр. П., ул. „ Х. Г. Д.“ № **, срещу Решение № 343/13.05.2022 г. по гр. д. № 5213/2021 г. по описа РС Сливен, с което въззивникът е осъден да плати на „Аглика“ АД, ЕИК *********, сумата от 4929,68 лв., представляваща неоснователно обогатяване за дължима цена за достъп и разпределение на ел. енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.11.2016 г., начислена от „ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп“ ЕАД за обект на потребление гр. В.Т., ул. Н.Г. № ***, ведно със законната лихва за забава от 17.11.2021 г. до окончателното и плащане. С обжалваното решение въззивникът е осъден да заплати на „Аглика“ АД сумата от 1597, 15 лв. съдебноделоводни разноски.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът не бил съобразил, че ЕВН не предоставя услугите достъп и пренос през разпределителна мрежа, защото не е оператор на такава мрежа, а е търговец на ел. енергия на свободния пазар и притежава единствено лицензия № 264-15/14.04.2008 г.

Съдът неправилно също констатирал, че между страните по делото е сключен договор за доставка на ел. енергия и мрежови услуги. Въззивникът твърди, че страните са обвързани единствено от договор за продажба на ел. енергия от 03.02.2016 г., но не и за предоставяне на мрежови услуги, тъй като ЕВН не е оператор на разпределителна мрежа и не притежава кабелни линии, където и да било на територията на РБ. Въззивникът счита, че не носи отговорност дали услугите достъп и пренос през разпределителна мрежа са предоставени от ЕР Север на ищеца, тъй като не е собственик на електроразпределителна мрежа. Тези услуги сa предоставeni на ищеца от ЕР Север въз основа на сключен между тях договор за достъп и пренос през разпределителна мрежа. Възраженията на ищеца за недължимост и недобросъвестност следвало да се отправят именно към ЕР Север, тъй като с това дружество 1 е сключен договора. Претендираните суми също се намирали в патримониума на ЕР Север, поради което въззивникът счита, че претенцията следва да се насочи изцяло към ЕР Север.

Въззивникът счита още, че безспорно се установило, че е получило претендираната от ищеца сума въз основа на валидно правоотношение – договор за продажба на ел. енергия от 03.02.2016 г. и декларация от „Аглика“ АД от 08.07.2016 г., както и че е изпълнило точно и добросъвестно задълженията си по сключения договор. Тоест по делото се е установило, че е налице правно основание за получената сума, поради което искът се явявал неоснователен.

В заключение иска от съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск като неоснователен, като претендира и разноски по делото. В условията на евентуалност релевира възражение за прекомерност на адв. възнаграждение на въззиваемия на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца по делото – „АГЛИКА“ АД, ЕИК *********, подаден чрез процесуален представител адв. Р. Т., със съдебен адрес: гр. В.Т., ул. „Х.А.“ № **. В отговора на въззивната жалба въззиваемият оспорва същата като неоснователна и иска от съда да потвърди обжалваното решение. По делото безспорно се установило, че е собственик на ел. съоръжения и на ЕРП, както и че е потребител на ел. енергия на процесния обект. Установило се още, че за процесния период се намира в договорно правоотношение с ЕВН ТСЕЕ по силата на което е извършвана доставка на ел. енергия и мрежови услуги за обекта му на потребление в гр. В.Т., ул. „Н. Г.“ № ***. От заключението на СТЕ се установило, че ЕР Север не е собственик на кабелната мрежа/средно напрежение, разположена от желязо решетъчен стълб(собственост на ищеца) до трафопост, находящ се в имота на ищеца. Тази кабелна линия била свързана с ВЕЛ „Абагар“ (собственост на ИПК „Абагар“ АД), захранвана от подстанция с напрежение 110/20 кв ЗПЗ. Границата на собственост била между ножовете на разеденителя на открит монтаж и след като ЕР Север не е собственик нито на кабелната мрежа, нито на ВЕЛ „Абагар“, то Аглика АД не е свързана с ЕР Север. От страна на ЕВН ТСЕЕ били издадени фактури на стойности 2515.32 лв. и 2413.36 лв. ( за пренос и достъп), които били начислени и заплатени от ищеца. В настоящия случай мястото на присъединяване на ищеца са клемите за присъединяване на проводниците, собственост на клиента, към електропровода на „Абагар“. Границата са собственост следвало да се определи съгласно чл. 29, ал. 1, вр. чл.

28, ал. 1, т. 1 от Наредбата за присъединяване към преносната и разпределителна ел. мрежа на производители и потребители. Това място в случая било разклонението на ВЕЛ „Абагар“, където границата на собственост е определена и там е следвало да се монтира СТИ, което да отчита и измерва употребената ел. енергия, а в случая неправилно е поставено в ТП, собственост на ищеца. Обекта на ищеца е присъединен към мрежата на ЕР-Север АД посредством енергийно съоръжение, собственост на ищеца, захранен от въздушен електропровод с напрежение 20 кВ „Абагар“. СТИ следвало да бъде поставено на границата на собственост съгласно сключения договор. Така измереното потребление е неправомерно, тъй като СТИ не е поставено на правилното място, поради което ищецът не е имал задължение да заплаща начислената му от ответното дружество по фактурите цена за пренос на средно напрежение и цена за достъп средно/ниско напрежение. Въззиваемият сочи още, че на 05.04.2016 г. е сключен рамков договор за заплащане на мрежови услуги за клиенти от търговец на енергия, между Енерго-Про мрежи АД и ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп – ЕАД, като търговец. Договорът бил валиден до 01.2017 г. На 08.07.2016 г. е сключен договор за изменение и допълнение на договора за продажба на ел. енергия, като на 31.10.2016 г. въззиваемият твърди, че е заплатило по сметка на ЕВН ТСЕЕ сумата от 17 786.66 лв. и 34 200 лв. Сумите по двете фактури били заплатени, но не били дължими, тъй като кабелната линия не е собственост на въззивното дружество и не представлява част от електроразпределителната мрежа на третото лице ЕР-Север АД.

Постъпила е и въззивна жалба от „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК *********, със седалище: гр. Варна, Варна Тауърс-Е, бул. „ Владислав Варненчик“ № 258 – трето лице помагач на ответника, чрез адв. Н. Б. – ВАК, срещу Решение № 343/13.05.2022 г., по гр. д. № 5213/2021 г. по описа на РС Сливен. С въззивната жалба третото лице помагач ЕР-Север АД счита обжалваното решение за неправилно, като постановено при нарушения на 2 материалния и процесуалния закон. Съдът неправилно достигнал до извода, че не е налице правно основание за разместване на твърдените блага. Ищецът и ответникът били обвързани от валидно облигационно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на ел. енергия от 03.02.2016 г. и процесните плащания били извършени от ищеца в изпълнение на договорно задължение, поради което ищецът неоснователно претендира връщане при липса на правно основание. Въззивникът сочи, че заплащането на мрежова услуга „достъп“ е регламентирано в ПТЕЕ и цената се дължи от всички потребители, освен посочените в чл.

29, ал. 4 от ПТЕЕ, сред които не попада ищцовото дружество. Единственото изискване на законодателя за да възникне дължимост на цената за достъп е снабдяването на обектите на ищеца с електроенергия, което в конкретния случай било безспорно установено. Тези факти счита за безспорно установени от приетите по делото писмени доказателства и СТЕ.

Присъединяването на дружеството не е на ниво високо напрежение, а нивото на напрежение е единствения критерий за разграничаване на електропреносната от електроразпределителна мрежа, то обектът е присъединен към електроразпределителна мрежа. Ищцовото дружество е краен клиент, който закупува ел. енергия за собствено ползване и е присъединен към разпределителна мрежа на ниво СрH за процесния период, поради което дължи заплащане на мрежова услуга „пренос СрH“ и мрежова услуга „достъп HH/СрH”. По делото не е имало спор, че процесните обекти са присъединени към електроразпределителна мрежа на база предоставена мощност, заявена от ищеца. С оглед изпълнение на сключения договор за промяна на страната на мерене, за процесния период на ищеца е начисляване цена за пренос СрH, доколкото на това ниво е извършено и мерене на употребената в обекта ел. енергия. В заключение иска от съда да отмени обжалваното решение и да постанови такова, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор и по втората въззивната жалба от ищеца по делото – „АГЛИКА“ АД, ЕИК *********, подаден чрез процесуален представител адв. Р. Т., със съдебен адрес: гр. В.Т., ул. „Х.А.“ № **., с която оспорва въззивната жалба на третото лице помагач. Счита, че безспорно е доказано, че ищцовото дружество е потребител на ел. енергия на обект, находящ се в гр. В.Т., ул. „Н. Г.“ № ***.и за процесния период се намира в договорни отношения с Електроразпределение-Север АД, по повод извършвана от същото доставка на ел. енергия и мрежови услуги за обекта му на потребление. Безспорно се установило, че Електроразпределение-Север АД не е собственик на кабелната мрежа/средно напрежение 20 кВ/, която е разположена от желязо решетъчен стълб / собственост на ищцовото дружество/, до МКТП-СР/H/Трафопост, находящ се в имота на ищцовото дружество. Тази кабелна линия била свързана с ВЕЛ-Абагар, която също не е собственост на Електроразпределение-Север АД, а на ИПК „Абагар“ АД. Границата на собственост между ВЕЛ-Абагар и ищцовото дружество било между ножовете на разединителя открит монтаж. ВЕЛ-Абагар също така се захранвал от Подстанция „Велико Търново – ЗПС“, която била собственост на ЕСО. Тези факти обуславяли извода, че Електроразпределение-Север АД е нарушил разпоредбите на чл. 120 от ЗЕ вр. чл. 30, ал. 2, т. 1 от Наредба № 6. Границата на собственост между страните по делото не съществувала, поради факта, че ЕРП-Север не е собственик на ВЕЛ-Абагар. Също така компонентите по смисъла на параграф 1, т. 22 от ДР на ЗЕ са собственост на ищцовото дружество, а не на ЕРП-Север. Ел. енергията се отчитала от СТИ по клиентски номер на ответното дружество, а за консумираната ел. енергия са издавани ежемесечно фактури от тяхна страна, които ищцовото дружество заплащало в срок. Ел. енергията, която се подава до трафопоста е средно напрежение, което вътре в трафопоста посредством снижаващи токови и напреженови трансформатори се преобразува в ниско напрежение. Трафопостът бил собственост на ищцовото дружество, както и на монтираните в него съоръжения. От посочената граница на собственост до разпределителната уредба на клиента, където е монтирано средството за търговско измерване, отчитащо потреблението на ищцовото дружество, транспортираното количество ел. енергия се извършвало по собствено на ищцовото дружество електрическо съоръжение, представляващо електропровод 20кВ от ВЕЛ „Абагар“. По посочения начин, чрез основната си схема на захранване- електропровод 20 кВ не е присъединен към електроразпределителна 3 мрежа на ЕРП-Север. Между въздушният кабелен електропровод Абагар до ТП, в който е разположено средството за търговско измерване, не са присъединени други потребители.

Обективно липсвала ел. енергия, която да се транспортира чрез електроразпределителна мрежа на ЕРП-Север, съгласно т. 49, параграф 1 от ЗЕ, и в този смисъл липсва достъп, съгласно т. 15 от параграф 1 от ЗЕ. В случая мястото на присъединяване на ищеца били клемите за присъединяване на проводниците, собственост на ищцовото дружество/ към електропровода на Абагар. Границата на собственост е следвало да се определи съгласно чл.