Решение № 22 от 14.04.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Габрово, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Павел Неделчев

Членове:

Пламен Попов

Славена Койчева при участието на секретаря Илияна Д. Глушкова като разгледа докладваното от Пламен Попов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20224200600006 по описа за 2022 година въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:

Въззивното производството е образувано по жалба на подсъдимия В.Х.Г. от гр. Севлиево, чрез договорния защитник адв. С.К. от АК Габрово, против Присъда № 34 от 10.12.2021 година, постановена по НЧХД № 383/2021 г. на Районен съд – Севлиево.

С обжалваната присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия В.Х.Г. от гр. Севлиево, роден на *** в гр. Севлиево, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи като машинен оператор в „***", с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 26.08.2021 год., на черен път, в местността „***", в землището на гр. Севлиево, нанесъл на Д.И.Г. от гр. Севлиево удари с ръка по лявото ухо, врата и гърдите и с това си деяние й причинил лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето, с което е извършил престъпление, за което на основание чл. 130, ал. 2 и чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ПРОБАЦИЯ, като му е наложил пробационните мерки по чл.

42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител 1 два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Със същата присъда съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия В.Х.Г. за НЕВИНЕН и го е ОПРАВДАЛ по първоначално предявеното му по-тежко обвинение за престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

Съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия В.Х.Г. за ВИНОВЕН в това, че на 26.08.2021 год., в местността „***", в землището на гр. Севлиево, в нейно присъствие казал думи, унизителни за честта и достойнството на Д.И.Г. от гр.

Севлиево - „***" и „***", с което е извършил престъпление, за което на основание чл. 146, ал. 1 и 54 от НК съдът го е ОСЪДИЛ на ГЛОБА в полза на държавата в размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК, по правилата на съвкупността, съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия В.Х.Г. ОБЩО НАКАЗАНИЕ за изтърпяване ПРОБАЦИЯ, включващо пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК, както следва: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с периодичност на явяването и подписването пред пробационния служител два пъти седмично; задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца.

Съдът е ОСЪДИЛ подсъдимия В.Х.Г. да заплати на тъжителката Д.И.Г. от гр. Севлиево, ул. ***, с ЕГН **********, обезщетение за причинени от деянията неимуществени вреди в размер на 2200 лв. /две хиляди и двеста лева/, от които 1200 лева за вреди, произтичащи от престъплението по чл.

130, ал. 2 от НК и 1000 лева за вреди, произтичащи от престъплението "обида", ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на причиняване на вредите - 26.08.2021 г. до окончателното й изплащане, както и да заплати на тъжителката направените от нея разноски по делото в размер на 619 лв. /шестстотин и деветнадесет лева/.

Съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения от Д.И.Г. против В.Х.Г. граждански иск, с който се претендират обезщетения за причинени неимуществени вреди, произтичащи от престъплението по чл. 130 от НК над размера от 1200 лева до пълния размер от 3000 лева и произтичащи от престъплението обида над размера от 1000 лева до пълния размер от 2000 лева, като неоснователен и недоказан.

Съдът е осъдил подсъдимия В.Х.Г. да заплати по сметка на Районен съд гр. Севлиево държавна такса върху уважения размер на гражданските искове в размер на 100 лева.

Съдът е постановил вещественото доказателство - 1 бр. C D носител относно постъпил сигнал на ЕЕН 112, след влизане на присъдата в сила, да се унищожи.

2

Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, което обуславя процесуалната й допустимост.

Във въззивната жалба на подс. В.Х.Г., подадена чрез договорния защитник адв. С.К. от АК Габрово, се твърди, че присъдата била постановена в нарушение на чл. 303, ал. 2 и чл. 304 от НПК. Съгласно чл. 13 от НПК органите по разследването били длъжни да вземат всички мерки за разкрИ.е на обективната истина. Съгласно чл. 14, ал. 1 от НПК, съдът вземал решенията си по вътрешно убеждение, но основано на всестранно, пълно и обективна изследване на всички обстоятелства по делото. Съгласно чл. 107, ал. 3 и 5 от НПК бил длъжен да събира и проверява както разобличаващите обвиняемия доказателства, така и оправдателните доказателства и да подложи на внимателна проверка всички доказателства. Съдът обсъдил в изготвените мотиви събраните доказателства, но не ги преценил обективно, всестранно и задълбочено, поради което направените фактически и правни изводи се явявали необосновани, тъй като обвиненията, повдигнати с тъжбата, не били доказани по безспорен и несъмнен начин, поради което следвало съдът да признае обвиняемия изцяло за невинен и да го оправдае по тези обвинения, както и да отхвърли предявения граждански иск, като неоснователен и недоказан. За правилното решаване на делото, при наличието на явна предубеденост и заинтересованост на някои свидетели, съдът следвало при оценката на показанията им внимателно да ги прецени и съпостави с останалите източници на доказателства, като обективността и добросъвестността на такива показанията се прецени след съпоставка с всички други преки и косвени годни доказателства /Решение № 290 от 14.07.2011 г. на ВКС по н.д. № 1650/2011 г., II н. о.,НК/. По отношение на обвинението за отправени към тъжителката обидни думи, то категорично било недоказано. От изслушания запис от информационната система на тел.

112, от приложените към делото писмени доказателства, както и от подробните показания на полицейските служители се установило, че обект на проверката били възникнали конфликтни отношения между подсъдимия и свидетеля Г., а не между подсъдимия и тъжителката. Двама от полицейските служители - А. и Г. познавали страните и заявили, че съществува дълготраен конфликт между семействата. Не се потвърждавало твърдяното от сина и съпруга на тъжителката, за отправени обиди към нея. Свидетелят И. Г.

3 обяснил на полицейските служители, че те са се карали, не е имало оплаквания за телесни увреждания, самата тъжителка била в нервно състояние, викала и крещяла. Тези неща сочели на една пълна недостоверност на показанията, депозирани по делото от близките на тъжителката, които освен, че били лично заинтересовани, били и предубедени поради дълготраен личен конфликт и съдебни спорове с подсъдимия, включително и по НЧХД № 252/2021 г., в което се установило, че свид. И. Г. е нанесъл побой на подсъдимия. Поради тази причина техните показания следвало да се ценят внимателно и да се съпоставят с обективните данни, включително с обясненията на подсъдимия. Категорично по делото не се доказало да е имало вербален контакт между страните, съпроводен с лични обиди. От страна на обвинението се твърдяло, че по-късно, около един час след това, подсъдимият бил нанесъл удари на тъжителката, при което тя паднала и си ударила колената. В тази насока отново бил изслушан записа от тел. 112, в който се съдържали само лаконични оплаквания за нанесен на тъжителката удар. По отношение на това обвинение, което подсъдимият напълно отхвърлял, свид.

С. сочела, че след като подсъдимият бил освободен от полицията, той се прибрал в къщи и не е имал никакъв допир с тъжителката. Следвало съдът много внимателно да обсъди показанията на свидетелите И. В. и Г. Г., с оглед на тяхната явна заинтересованост, пристрастност и противоречивост с оглед на взаимно изключващите се в тях твърдения по случая. Свид. Г. - съпруг на тъжителката, първо заявил, че И. се е обадил на полицията като се върнал, след като ходил да купува цигари и тогава подсъдимият започнал да бие тъжителката. Също така твърдял, че на връщане от полицаите подсъдимият почнал да бие тъжителката, че й ударил шамар по лявото ухо, тъжителката била излязла да изхвърли боклук и започнал да я обижда и псува и тогава я набил. Самият свидетел И. В. първоначално се обадил на тел. 112 и обяснил, че не може да си почива и да слуша обиди. Впоследствие заявил, че когато се връщал от полицейската проверка чул майка му да вика: „В. ме удари с ръка в лявото ухо два пъти", под мишница я ударил, псувал я. Твърдял, че имала синини по ръката, колената й били наранени. Това било нелогично и се опровергавало от обективните данни на самите проверки и това, което заявили полицейските служители. Същият свидетел твърдял, че тя била ударена, когато той се прибрал и баща му го пратил да прибере тъжителката.

По отношение на самите увреждания било характерно, че твърдяното събитие 4 се е случило на 26.08.2021 г. От приложения журнал на ЦСМП се установявал извършен преглед на тъжителката вечерта на същата дата, в който било отразено, че при същата е констатирано нейното състояние, за което вещото лице Я.К. заявил, че кореспондира само с последното увреждане - болезнен оток зад ляво ухо. В журнала не били отразени кръвонасядания по гръдния кош, лява предмишница, двете колена, както твърдял свид. И. В.. Едва на тридесети август, в понеделник, четири дни след твърдяната дата 26-ти август, при прегледа извършен от Я.К. били отразени тези допълнителни увреждания, които той описал в своето заключение и които характеризирал като такива, довели до болка и страдания без разстройство на здравето. При тези данни и съпоставката им, не можело да се направи обоснован извод дали всички установени на дата тридесети телесни увреждания всъщност са причинени при контузия, случила се на двадесет и шести август. Вещото лице само допускало, че е възможно да е в този период, но това допускане се опровергавало от посоченото в журнала на ЦСМП. Тези съображения били още един довод съдът да приеме, че и това обвинение не е доказано, и със своята присъда изцяло да признае подсъдимия за невинен.

Присъдата се явявала неправилна и в гражданската й част, тъй като дори да била обоснована в гражданската й част, присъдените обезщетения за неимуществени вреди били явно несправедливи /прекомерни/ и в противоречие с критериите на чл. 52 от ЗЗД.

Претендира се въззивният съд да отмени изцяло присъдата на СРС и да произнесе нова, с която да признае подсъдимия за невиновен по предявените обвинения, да го оправдае и да отхвърли гражданските искове, както и да присъди в полза на подсъдимия разноските по делото.

С жалбата не са направени доказателствени искания.

В съдебно заседание на 02.03.2022 г. подсъдимият В.Г. и неговият защитник адв. К. от АК Габрово поддържат въззивната жалба и направените искания.

В съдебно заседание тъжителката Д.И.Г. и нейният повереник адв. П.Д. от АК Габрово оспорват жалбата на подсъдимия. Не правят нови доказателствени искания.

Пред първоинстанционния съд е приет за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителката Д.И.Г. против подсъдимия В.Х.Г. за сума в размер на 4000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди от 5 престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане и граждански иск от тъжителката Д.И.Г. против подсъдимия В.Х.Г. за сума в размер на 2000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл.

146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане, с правни основания чл. 45 от ЗЗД. Тъжителката Д.Г. е конституирана и като граждански ищец в наказателното производство.

Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Тъжителката Д.И.Г. и семейството й притежавали вилна постройка с дворно място, която се намирала в местността „***", в землището на гр.