Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 463 от 30.04.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5767/2024
Вид
Решение № 463
Подписан
30.04.2025
В сила
04.06.2025
Състав
Методи Неделчев Антонов

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.3 и ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.118, ал.4 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118 ал.4 т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.185, ал.2, изр. второ · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 463 гр. Пловдив, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Методи Н. Антонов при участието на секретаря Милена В. Г.а като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно наказателно дело № 20245330205767 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 790053-F768805 от 29.09.2024 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „АЛ СОФ 28“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Петко Войвода“ № 16, ет.1, ап.7, представлявано от В.Ш., ЕГН **********, е наложено административно наказание за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, вр. чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/и на основание чл.185, ал.2, изр. второ вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

Жалбоподателят „АЛ СОФ 28“ ЕООД, в жалбата си чрез процесуалният си представител адв. И. И. прави искане за отмяна на атакуваното НП като неоснователно и незаконосъобразно. Навежда доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН. В съдебно заседание се представлява от процесуалния му представител – адв. И. И., който прави същото искане. Не претендира разноски.

Административнонаказващия орган – Началник отдел „Оперативни 1 дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, в съдебно заседание чрез юрк. И. Ц. прави искане за потвърждаване на НП. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 13.05.2024 г. в 13:35 часа от инспектори от ЦУ на НАП - св.Г. С. Г. и Г. П.Н. била извършена оперативна проверка в обект – кафе аперитив, находящ се в гр.Пловдив, ул.“Филип Македноски“ № 49Б, стопанисван от „АЛ СОФ 28“ ЕООД. Установено било, че дружеството-жалбоподател в качеството му на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операция „служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на 100 лв.

Извършената проверка на касовата наличност на намиращото се в обекта фискално устройство „Датекс“ с индивидуални номера DТ966434 и ИН на ФП 02966434 констатирала, че въпреки, че фискалното устройство конструктивно притежавало възможността да се извършват операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми, в същото не била регистрирана чрез операция „служебно въведени суми“ промяна на касовата наличност в размер на 100 лв., представляваща парични средства, повече в касата.

Генериран от фискалното устройство бил дневен Х-отчет с № 0007447 на 13.05.2024г., който към момента на проверката установил общо налични 420 лв. като фактическата наличност на паричните средства в касата, описана във въпросен лист за установяване на касовата наличност в обекта била в размер на 520 лв., съответно установената положителна касова разлика била в размер на 100 лв. В хода на проверката, управителят на дружеството, писмено декларирал във въпросния лист, че разликата в размер на 100 лв. представлявала оборотни средства в началото на работния ден, съответно за 2 сумата не била използвана функцията на фискалното устройство „служебно въвеждане“ на 13.05.2024г.

Резултатите от проверката били отразени в Протокол за извършена проверка /ПИП/ № 0155742/13.05.2024г.

Така установеното нарушение актосъставителят Г. квалифицирал като такова по чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС и съставил срещу „АЛ СОФ 28“ ЕООД, ЕИК *** Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F7688051/21.05.2024г., който бил подписан от управителя на дружеството-жалбоподател без направено възражение по него. Такова не постъпило и в законоустановения срок.

Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното НП, в което било отразено, че нарушението е извършено за първи път и не води до неотразяване на приходи.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото гласни доказателствени средства – съдът цени изцяло свидетелските показания на актосъставителя Г. С. Г., както и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление са изпълнени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са законноизискуемите процесуални срокове, свързани с възможността за съставяне и издаване на административни актове.

След преценка на събраните доказателства съдът счита, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружествотожалбоподател за нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, съгласно която извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Относно препратката към чл.118, ал.4 от ЗДДС, следва да се посочи, че тази разпоредба 3 предвижда издаването от Министъра на финансите на наредба за условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с ФУ и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Именно въз основа на посочената норма е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ, за нарушение на която дружеството е санкционирано. Нормата на чл.33, ал.1 от горепосочената Наредба има за цел в случай на необходимост да бъде съпоставена касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. В случая на датата на нарушението констатираната касова разлика в размер на 100 лв., представляваща парични средства отразени във фискалното устройство на проверения обект в повече от установените парични средства в касата на стопанисваното от дружеството кафе-аперитив, като не е била регистрирана във фискалното устройство промяна на касовата наличност чрез операция „служебно изведени“ суми, което очевидно противоречи на цитираните по-горе законови изисквания.

Монтираното в обекта фискално устройство притежавало такава функционална възможност, като този факт не се оспорва от нарушителя.

Следва да се посочи и, че от показанията на св. Г. с категоричност се потвърди, че намерените парични средства се дължат на това, че в началото на деня оборотните средства не са въведени във фискалното устройство чрез служебно въвеждане, което управителя сам декларирал във въпросния лист.

По този начин с бездействието си санкционираното дружество е извършило от обективна страна нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. вр. чл.118 ал.4 т.1 от ЗДДС.

Установеното нарушение е на просто извършване и в резултат на осъществяването му не се е стигнало до неотразяване на приходи, поради което и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС, административнонаказващият орган е наложил санкцията по реда на чл.185, ал.1 от ЗДДС, която разпоредба предвижда за юридическите лица и едноличните търговци имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв. Наложената санкция за нарушението в 4 конкретния случай е 1000 лв., т.е. минимума, предвиден в закона, която санкция съпоставена с размера на неотразената служебно сума е адекватна по размер.

Не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН. Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Обстоятелството, че нарушението не води до неотразяване на приходи е смекчаващо обстоятелство и може да обуслови само налагането на по-ниска санкция. Същото е отчетено от административнонаказващия орган при определяне на наказанието при определяне на имуществена санкция в минималния размер.

По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора и съобразно с чл.63, ал.3 и ал. 5 от ЗАНН, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда, то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер от 80 лева.

Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 790053-F768805 от 29.09.2024 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив , Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „АЛ СОФ 28“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Петко Войвода“ № 16, ет.1, ап.7, представлявано от В.Ш., ЕГН **********, е наложено административно наказание за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите, вр. чл.118, ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/и на 5 основание чл.185, ал.2, изр. второ вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1000 /хиляда/ лева.

ОСЪЖДА „АЛ СОФ 28“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Петко Войвода“ № 16, ет.1, ап.7, представлявано от В.Ш., ЕГН **********, да заплати на Централно управление на Национална агенция по приходите сумата в размер на 80 лева /осемдесет лева, представляваща разноски в настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6