Протокол № 234 от 20.11.2025, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 234 гр. Бургас, 20.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Петя Ив. П. Дакова

Светлин Ив. И. при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова и прокурора Й. М. Григорова

Сложи за разглеждане докладваното от Мартин Д. Данчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252000600162 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура - Бургас, редовно призована, се явява Заместник апелативен прокурор Й. Григорова.

Подсъдимият Р. П. Н., редовно призован, се явява лично и с адв. М. А. от АК-Я., редовно упълномощена.

Частните обвинители А. С. М. и Н. Е. И., представлявана от нейната майка и законен представител А. С. М., редовно призовани, не се явяват. Не се явяват и поверениците им адв. Р. М. от АК-С. и адв. Е. Т. от АК-С..

Съдът докладва, че по делото е постъпила писмена молба от адв. Р. М., в която се заявява, че адв. М. и адв. Т. нямат възможност да се явят днес в съдебно заседание пред апелативния съд. Предлагат да се даде ход на делото, ако няма други процесуални пречки за това. Заявяват, че поддържат възражението си срещу въззивната жалба, заявявайки, че нямат доказателствени искания, нямат искания за отводи. Настояват жалбата да бъде оставена без уважение

Частните обвинители С. А. И., С. С. И., представлявана от майка си и законен представител С. А. И., Н. С. И. и Е. С. И., редовно призовани, не се 1 явяват. Не се явяват и поверениците им адв. И. Р. и адв. К. Т., и двамата от АКБ..

Съдът докладва, че по делото е постъпила писмена молба от двамата повереници адв. И. Р. и адв. К. Т., които заявяват, че няма да присъстват на днешното съдебно заседание пред апелативния съд и молят делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, ако не са налице процесуални пречки за това.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Липсват пречки по хода, моля да дадете ход на делото.

ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото днес.

Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава на съда, прокурора и секретаря.

АДВ. А.: Доказателствени искания нямам. Искам да взема становище по отношение определението на съда, с което е наложена глоба на моя подзащитен.

Моля да отмените определението си, с което е наложена глоба на моя подзащитен в размер на 500 лева, като сте приели, че той не се е явил в съдебно заседание по неуважителни причини, независимо от представения трудов договор в Кралство Великобритания в този период.

Моля съдът да съобрази и следните факти. Настоящото производство е стартирало с разпореждане на председателя на състава от 08.08.2025 г. Тогава е насрочено делото и започват да се уведомяват страните. Имайте предвид, че се касае за съдебната ваканция и аз съм била в отпуск и съм получила съобщенията за мен и подсъдимия на 1.09.2025 г. Още при получаването на 2 неговото съобщение съм уведомила съда, че междувременно той вече работи, макар и на сезонна работа в А. и вероятно няма да е в състояние да се върне.

Съвсем добросъвестно съм го уведомила, когато съм влязла в контакт с него, а именно на 4.09.2025 г., за което съм депозирала молба, представила съм договора, защото тогава вече съм го получила и явно за 5 дни е трудно да си организиращ пътуването от А. до България.

Другият аргумент, който е използвал съдът е това, че той знае, че има висящо дело и това трябва да съобрази неговото поведение. Навярно сте съвършено прави, но това производство продължава седем години и половина.

През това време моят подзащитен трябва да работи нещо, с което да се издържа. Като приемете като аргумент това, че на 10.07.2025 г. той стана за първи път баща и 15 дена по-късно се наложи да пътува, за да издържа семейството си, считам че невъзможността му реално да се яви в предходното съдебно заседание е била по уважителни причини.

Моля да имате предвид е факта, че за да се яви в днешното съдебно заседание той се прибра от А. на 15.11.2025 г. и утре сутринта лети обратно, тоест, в никакъв случай не говорим за неуважение към съда и опит да не бъдат изпълнени задълженията му по висящото наказателно производство.

В тази връзка, моля да постановите определение, с което отмените определението си за наложена санкция на подзащитния ми.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите искането на адв. А. без уважение за отмяна на наложената глоба в размер на 500 лева на подсъдимото лице, което редовно уведомено не се яви при своите задължения по смисъла на чл. 269, ал. 1 НПК. Факт е, че определението на Апелативен съд-Бургас е от 5.08.2025 г. и съдебната ваканция като такава не може да бъде извинение за даване ход на делото и насрочване на същото при една изключителна регулярност на произнасяне от страна Апелативен съдБургас, още повече, че е факт, че по ДП и в хода на съдебното такова пред Ямболски окръжен съд, подс. Н. е бил без мярка за неотклонение.

Следователно, както за него, така и за защитата му се презюмира едно активно, прецизно и добросъвестно поведение по изпълнение на задълженията визирани в НПК.

Следва да се подчертае също така, че на предходно съдебно заседание на 9.09.2025 г. и защитата на подсъдимото лице, независимо, или може би 3 именно поради казаното в настоящото съдебно заседание от адв. А., тя също не присъства, редовно уведомена, позовавайки се на неприсъствието на подсъдимия.

Моля, с оглед спазване на принципите на обоснованост, законосъобразност и прецизност и с оглед явяването на страните и осигуряване и обезпечаване на наказателния процес и неговият ход, тази глоба да не бъде отменяна с оглед казаното по-горе.

Съдът обяви, че ще се произнесе по направеното от адв. М. А. искане при приключване на съдебното заседания.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приключи съдебното следствие.

АДВ. А.: Да се приключи съдебното следствие.

По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИОБЩАВА доказателствата, приложени в делото.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ход по същество.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, жалбата на подсъдимия Р.

Н. и неговия защитник, макар и допустима, считам за неоснователна.

Налице е бланкетно оплакване на подсъдимия и неговата защита, дори и в период, когато защитата е била в състояние да попълни тази бланкетност.

Независимо от това и с оглед проведеното съдебно производство пред Окръжен съд-Ямбол, включващо изменение на обвинението в частта на бланкетната разпоредба на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП от страна на Окръжна прокуратура-Ямбол, моля да приемете, че претенцията за необоснованост на присъдата и искането за оправдаване на подсъдимия с приложението на чл.15 от НК е както казах по-горе - немотивирана във въззивната жалба, но и 4 неоснователна.

Окръжният съд в Ямбол при формирането на изводите по фактите е ползвал единствено процесуално изрядни доказателствени източници, подложил ги е на собствена оценка в тяхната отделност и логическа съвкупност, проверил е достоверността им и е посочил протИ.речията в тях.

Проявил е активност в разкриването на обективната истина и съобразно възраженията на страните по делото, е приобщил и кредитирал повторната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза - л. 317 и сл. по делото. Ето защо, считам че по делото не са налице процесуални нарушения от вида на съществените такива.

На второ място – считам, че е несъстоятелна тезата на подсъдимия и неговия защитник за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. От протокола за оглед на местопроизшествието, от показанията на очевидците на деянието - свидетелите Г. Г., Г. А., Р. К., С. А., А. А, включително и от обяснението на подсъдимия в съдебна фаза, позволяват ясно да се изведе виновното поведение на подсъдимия, който движейки се изцяло в лявата част на магистралата, при закъсняла реакция и дължимо поради това поведение, веднага да намали скоростта и спре автомобила си при възприетата опасност на пътя - авариралия микробус, управляван от загиналия, е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП.

Безусловно по делото е налице същественото съпричиняване на престъпния резултат от починалия Е. И., но същото считам, че не изключва вината на подсъдимия, който е бил длъжен и е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Ето защо считам, че тезата за случайно деяние не може да бъде споделена при условие, че има нарушение на ЗДвП. Нещо повече, при доказаност на факта на управление на лекия автомобил марка “БМВ“ със скорост от около 123 км/ч от подсъдимото лице, а в тази насока са обяснението на подсъдимия и кореспондиращото заключение на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза, при управление на автомобила в тъмната част на денонощието, при възприемане на разпръснатите части от спуканата гума на авариралия микробус по платното за движение, именно в преобладаващо лявата лента, по която се е движил и подсъдимият, белият цвят на авариралия микробус, от включените фарове на белия микробус - в каквато насока е протоколът за оглед на местопроизшествието и фотоалбум снимки № 32 и № 60, от отражението на задните габарити на микробуса - в каквато насока е отново заключението на комплексната медицинска и автотехническа експертиза, следва доказателствената обоснованост на факта, че подсъдимият не само е възприел тази обстоятелства, но ги е възприел като опасности на пътя. За това сочи и намаляването на скоростта на управлявания от него автомобил. Още повече, че подсъдимият по собствените му думи има стаж като шофьор, а следователно и предполагаема опитност. Факт е, че водачът на автомобила има задължение не само да следи непосредствения обект пред него, но и цялата пътна обстановка. За това е предното обзорно стъкло, огледала, но и 5 пак подчертавам задължението да се възприемат множество фактори, описани комплексно в чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП. Ето защо, подсъдимият е бил длъжен да предвиди възможната опасност и защото микробусът е бил с включени предни фарове, а според вещите лица движението не е било в пълен мрак /л.318 по делото/. В тази насока са, както казах, протоколът за оглед, фотоснимки № 32 и № 60, а също и кореспондиращите показания на свидетелите Г. А.,Р. К., С. А., А. А., които обосновано в тази част са кредитирани от Окръжен съд-Ямбол. Следователно, от лявата част на пътното платно към мантинелата е имало осветеност на спрялото МПС. При условие, че подсъдимият се е намирал на разстояние 134 метра от задната част на микробуса и 136 метра преди мястото на удара с пострадалия, при опасна зона за спиране от 127 метра, като не е предприел аварийно спиране и не е спрял автомобила, а вместо това е предприел маневра завиване на дясно, е ясно, че подсъдимият не се е съобразил с изискването на инкриминираната обща разпоредба на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и виновно е причинил автопроизшествието и последиците от това. Именно поради това допуснато нарушение, считам за недопустимо прилагането на общата разпоредба на чл.15 от НК. В този смисъл са и аргументите от осъдителната присъда на Окръжен съд-Ямбол, които обосновано следва да се подкрепят. В тази насока е и трайната съдебна практика на ВС и ВКС - Решение № 98/1996 г. по н.д. № 100/1996 г. на ВС и др.

На поредно място - считам, че по делото не е налице основанието по чл.

337, ал. 1, т. 1 от НПК за намаляване на наложеното наказание.

Няма основания за допълнително смекчаване на наказанието, доколкото измененото и прецизирано обвинение е приведено в съответствие с фактическото описание. Със същия неотносим за облекчаване отговорността на подсъдимия характер, е и изтъкнатото от защитата съпричиняване на вредоносния резултат, доколкото това е отчетено вече при индивидуализация на наказанието близо до абсолютния минимум на предвидения в закона размер от 6 месеца при отлагане на изтърпяване на определеното наказание за изпитателен срок от 3 години без лишаване от право да се управлява МПС.

Считам, че не са налице допълнителни обстоятелства, които да доведат до още по-голямо намаляване на тази присъда.