Решение № 1856 от 10.04.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1856 гр. София, 10.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ванина Младенова Въззивно гражданско дело № 20221100500283 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20187475 от 17.09.2021 г., постановено по гр. д. **899/2020 г. по описа на СРС, 171 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК по искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, че Л. Л. В. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 3513,66 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № 48, находящ се в гр. София, общ. Изгрев, ж. к. ****, с абонатен № 095207, за периода 01.10.2016 г. – 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 21.10.2019 г. до погасяването на сумата; сумата от 51,78 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.10.2016 г. - 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 21.10.2019 г. до погасяването на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.12.2019 г. по ч. гр. д. № 60174/2019 г. по описа на СРС, 171 състав, като е отхвърлен иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за цена на доставена топлинна енергия до пълния предявен размер от 3697 лв. и за периода 01.05.2016 г. до 30.09.2016 г.; иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за извършена услуга дялово разпределение до пълния предявен размер от 54,43 лв. и м.09.2016, иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата от 586,85 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2017 г. – 15.10.2019 г., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 11,49 лв.– мораторна лихва върху цената на предоставената услуга дялово разпределение за периода 31.10.2016 г. – 15.10.2019 г.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски в исковото производство в размер от 522,09 лв. и разноски по ч.гр.д. № 60174/2019 г. на СРС, 171 състав в размер от 112,29 лв.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски в исковото производство в размер от 81,15 лв.

Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето лице - помагач на страната на ищеца.

Срещу решението в частта, с която е признато за установено, че ответницата дължи 1 на ищеца сумата от 3513,66 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. - 30.04.2018 г. и 51,78 лв., представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.10.2016 г. - 30.04.2018 г., ведно със законна лихва от 21.10.2019 г. до погасяването на задълженията, е подадена въззивна жалба от Л. Л. В., чрез адв. Л. Х.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и незаконосъобразно. С исковата молба не е уточнено основанието, на което ищецът претендира процесните вземания, както и за кой имот. Поддържа, че предявените искове са за консумирана и незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 45, находящ се в гр. София, ж. к. ****, съгласно нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, приложен по делото. В действителност процесният апартамент е № 48, който правилно е посочен в заповедта за изпълнение по чл.

410 ГПК. Същият номер фигурира и в списъците на собствениците на апартаменти в жилищната сграда, приложен към исковата молба, където като собственик на апартамент № 48 е посочен съпругът на ответницата. Поддържа, че по делото не е установено за кой период се претендират процесните задължения, тъй като в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се претендира за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2018 г., а с исковата молба - за периода 01.05.2016 г. - 30.04.2019 г. На следващо място излага доводи, че неправилно исковете са предявени единствено срещу ответницата като ползвател на имота, тъй като заедно със съпруга си запазили вещно право на ползване. Счита, че двамата съпрузи не следва да отговарят солидарно за задълженията за разноски при ползването на имота, а разделно. Поддържа, че по делото не е изяснено кой е титуляр на партидата. В списъка с етажните собственици, представен към Протокол от 2000 г., сключен от ЕС с ФДР - „Техем Сървисис“ ЕООД не е включено името на ответницата, а само това на нейния съпруг. Освен това сочи, че договорът с ФДР е сключен преди 20 години и няма данни да е действащ към момента на предявяване на иска. Излага съображения, че по делото не са представени оригинали на фактури, въпреки указанията на съда, а само извлечения по сметки, като неправилно решението е основано само на заключенията по допуснатите експертизи. Прави възражение за нищожност на договора за доставка на топлинна енергия поради липса на предмет. Същевременно голяма част от клаузите в ОУ и особено клаузата за рекламация са нищожни като неравноправни. Поддържа, че клаузита на чл. 33, ал. 1 и чл.

33, ал. 2 от ОУ от 2014 г. също са нищожни като неравноправни на основание чл. 146, ал. 1, пр. 3 ЗЗП като неравноправни, тъй като са в противоречие с общия принцип за добросъвестност, установен от нормата на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и водят до значителни несъответствия на правата и задълженията на ищеца - търговец и тези на потребителите – купувачи. Излага съображения, че съдът следва служебно да изследва неравноправният характер и на други клаузи, които не са заявени от страната. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в атакуваната част, като присъди разноски за производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД.

Третото лице - помагач на ищеца - „Техем Сървисис“ ЕООД не е депозирало в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба.

Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, като необжалвано е влязло в сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, поради което следва да бъдат разгледани оплакванията за неговата неправилност.

Предмет на разглеждане в производството са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК 2 с обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за топлоснабден имот – апартамент 45, находящ се в гр. София, общ. **** с абонатен номер 095207, като му дължи сумата от общо 4349,77 лв., от която: 3697 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2016 г. – 30.04.2019 г., сумата от 586,85 лв. – законната лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2017 г. – 15.10.2019 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 54,43 лв. за периода 01.09.2016 г. – 30.04.2018 г. и 11,49 лв. – лихва за забава за периода 31.10.2016 г. – 15.10.2019 г. Във връзка с подадено заявление, по ч. гр. д. № 60174/2019 г. на СРС, 171 състав, е постановена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл. 414 ГПК ответникът е депозирал възражение.

Ищецът претендира установяване на вземанията му, предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, както и сторените по делото разноски.

В изпълнение на указанията на въззивния съд за оставяне без движение на исковата молба ищецът е направил уточнение, че претендира вземания за топлинна енергия за имот в гр. София, общ. Изгрев, ж. к. ****, както и че претендира топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г.

На 21.10.2019 г. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от „Топлофикация София“ ЕАД, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 60174/2019 г. по описа на СРС, 171 състав, за сумата в размер на 3697 лв. - главница за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2016 г. до м.04.2018 г., сумата от 586,85 лв.

– законната лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2017 г. – 15.10.2019 г., както и сума за дялово разпределение в размер на 54,43 лв. за периода 01.09.2016 г. – 30.04.2018 г. и 11,49 лв. – лихва за забава за периода 31.10.2016 г. – 15.10.2019 г. В заявлението е посочено, че паричното вземане е за неизплатена топлинна енергия и дялово разпределение за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Изгрев, ж. к. ****, с абонатен № 095207.

На 16.12.2019 г. в полза на зявителя е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Л. Л. В. за сумата 3697 лв., представляваща цена доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 21.10.2019 г. до изплащане на вземането, сумата от 586,85 лв. – законната лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2017 г. до 15.10.2019 г., сума за дялово разпределение в размер на 54,43 лв. за периода от 01.09.2016 г. до 30.04.2018 г., ведно със законната лихва от 21.10.2019 г. до изплащане на вземането 11,49 лв. – лихва за забава за периода 31.10.2016 г. – 15.10.2019 г., както и разноски по делото в общ размер на 137 лв., от които 87 лв. за държавна такса и 50 лв. за възнаграждение на юрисконсулт. В заповедта е посочено, че вземането произтича от ползвана от длъжника топлинна енергия през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж. к. ****, с абонатен № 095207.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва вземанията по издадената заповед за изпълнение.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

Съгласно разясненията, дадени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС спорният предмет на делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, предвидени в чл. 98 и чл. 99 ГПК отм. /чл.127 и чл.128 3

ГПК от ГПК, в сила от 1.03.2008г./. Съгласно чл.100, ал.3 ГПК отм., аналогична на която е разпоредбата на чл. 129, ал.4 ГПК, съдът може при всяко положение на делото да констатира нередовността на исковата молба и да дава указания на ищеца за нейното отстраняване. Това задължение се отнася и за въззивния съд. При противоречие между изложените в исковата молба обстоятелства и заявеното искане, съдът е длъжен да я остави без движение, като укаже на ищеца да отстрани нередовностите.

В настоящия случай в изпълнение на указанията на въззивния съд констатираните нередовности на исковата молбата са отстранени от ищеца по делото и периодът, за който претендира вземанията за топлинна енергия съвпада с посочения в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и периодът, за който е същата е издадена.

В заповедта за изпълнение е отразено, че стойността на топлинната енергия е доставена до имот с абонатен номер 095207, т. е. същият абонатен номер, за който е поискано издаване на заповед за изпълнение в депозираното заявление на кредитора. Следва да се има предвид, че всяко парично вземане се индивидуализира освен чрез неговия правопораждащ юридически факт и страни, така и чрез неговия размер и период, за който се претендира. По отношение на основанието на претендираните от „Топлофикация София“ ЕАД суми следва да бъде посочено и за кой конкретен недвижим имот се отнася потребената от длъжника енергия. В случая в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК претендираните парични притезания са индивидуализирани в достатъчна степен, като е ясно за съда и за длъжника какво парично вземане (по основание, вид и размер) се иска да бъде удовлетворено, в това число и по отношение на кой топлоснабдяван имот, конкретизиран с посочване на абонатния му номер. Освен това оспорванията на ответницата се отнасят само до това, че тя не е собственик на апартамент, който е с номер 45, находящ се на същия адрес гр. София, ж. к. ****. В настоящия случай за да се направи извод дали по делото се установява, че ответницата е собственик на недвижимия имот, до който се твърди, че е доставена топлинна енергия в посоченото в исковата молба количество и стойност, следва да се съобрази това, че от ищеца както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата молба се сочи, че това е недвижим имот, който е въведен в системата на „Топлофикация София“ ЕАД с абонатен № 095207. Следователно определящият признак, с който ясно е индивидуализиран процесния топлоснабден имот от ищеца, е неговият абонатен номер. Предвид изложеното предметът на исковото производство съвпада изцяло с предмета на заповедното производство, доколкото основанието за претендираното субективно материално право, обективирано в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и в исковата молба, е идентично.

Разпечатката съдържа 36 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a30c655c-d092-4736-ac12-c4ed9aaea83c