Определение № 29 от 02.02.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. Враца, 02.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Ана Б. А.а-Методиева

Мира Р. Джонева при участието на секретаря Цветелина Сл. Григорова в присъствието на прокурора И. Анг. Х. като разгледа докладваното от Ана Б. А.а-Методиева Въззивно частно наказателно дело № 20261400600042 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 и сл. от НПК и е образувано по жалба на обвиняемия И. К. Ц. с ЕГН **********, срещу определение с рег.№33 от 23.01.2026г. на Районен съд -Враца постановено по ЧНД № 58/2026г. по описа на същия съд, е което е оставено без уважение искането на обвиняемия И. Ц. за изменение на изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в по-лека по ДП № 1090/2025г. по описа на РУ-Враца/ДП № 7989/2025г. по описа на РП – Враца/.

В с.з. пред настоящата инстанция жалбоподателя участва в процеса лично и със сл.защитник адв.И. А. от АК Враца, която поддържа жалбата, с искане да бъде изменена мярката за неотклонение в по- лека. Навежда съображения, че не е налице обосновано предположение за съпричастността на обв. към повдигнатото му обвинение, както и да се предостави възможност на подзащитния й като излезе от арестите да започне нова работа и да обслужва кредитите си.

В предоставеното му право на лична защита обв. Ц. поддържа казаното от своя защитник и иска да бъде изменена мярката му за неотклонение в „домашен арест“.

Същият навежда доводи, че спрямо него е осъществен психически тормоз от страна на служител в „Следствените арести“ към Затвора – Враца. Посочва още, че е свидетелствал пред съдия в окръжния съд, по отношение деятелността на П. В. Н. и се страхува да не саморазправя с него.

В последната си дума обвиняемия моли да му бъде изменена мярката за неотклонение в по- лека такава, като "домашен арест".

1

Представителят на Окръжна прокуратура - Враца изразява становище за неоснователност на жалбата и като такава счита, че следва да бъде оставена без уважение, а определението на Районен съд - Враца, като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Излага съображения,че са налице достатъчно доказателства, от които може да се направи обосновано предположение за това че обвиняемия е извършил престъплението към което е привлечен в това си проц. качество и не са събрани доказателства, които да оборват обоснованото предположение или опасността от извършване на друго престъпление.

Представи писмени документи по образувани други две досъдебни производства срещу обв. Ц.. Същите се приеха от съда за сведение, без да са приобщени към доказателствената съвкупност като писмени доказателства относими към предмета на доказване. Тези материали са относими към различни досъдебни производства, които не са обединени с настоящето, в чийто контекст разглежда взетата по отношение на обв. Ц. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Врачанският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с постъпилата жалба, с доводите на страните изразени в с.з., както и със събраните по делото писмени доказателства, като приема за установено следното:

Жалбата е подадена в установения от закона срок, визиран в разпоредбата на чл.65, ал.7 НПК, от надлежна страна и същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения:

Първостепенният съд е изпълнил задълженията си да извърши актуален анализ на събраните до момента по делото доказателствени материали, както и преценка на законоустановените предпоставки за продължаване прилагането на мярката за неотклонение задържане под стража, като в резултат на тази си процесуално издържана дейност е достигнал до правилен и законосъобразен извод, че не е оборено и продължава да съществува обоснованото предположение за съпричастността на обвиняемия Ц. към инкриминираното деяние по чл.354а, ал.3, т.1 от НК.

Въззивният съд напълно споделя този извод на РС-Враца, като също счита, че от събраните до момента доказателствени материали не са установени нови факти и обстоятелства, които да разколебават обоснованото предположение за съпричастност на обвиняемия И. Ц. към разследваното престъпление, с горепосочената правна квалификация.

С постановление от 24.11.2025г. за привличане на обвиняем, ст.разследващ полицай при РУ – Враца е привлякъл към наказателна отговорност И. К. Ц., в качеството му на обвиняем за това, че на 23.11.2025г. около 21.10ч. в гр.Враца, на *** до *** е държал в себе си/в джоб на панталон/, без надлежно разрешително, в нарушение на чл.30 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите 2

– „Забранява се … съхраняването … придобИ.ето … притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от списъка по чл.30, ал.2, т.1“, а именно Списък I – „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за притежание в хуманната и ветеринарната медицина“ от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е държал високорискови наркотични вещества, а именно – 2бр.сгъвки, съдържащи зелена суха листна маса, реагирала на канабис – престъпление по чл.354а, ал.3, предл.2-ро, алт.1-ва, т.1, предл. 1-во от НК, за което законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ до 6/шест/ години и „глоба“ от 2000.00 лв./две хиляди лева/ до 10000.00лв./десет хиляди лева/.

В последствие, с Постановление за обединяване на досъдебни производства от 17.12.2025г., прокурор при РП – Враца е приел, че от извършените процесуално следствени действия по пр.пр.№6276/2025г. по описа на РП – Враца и по ДП№7989/2025г. е установено, че съпричастен към престъпната деятелност по двете досъдебни производства е лицето И. К. Ц. за правилното, обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка двете досъдебни производства са обединени за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1, вр. с чл.26, ал.1 от НК, като досъдебното производство ще продължи да се води в прокуратурата по ДП №7989/2025г. Към посоченото досъдебно производство е присъединено и ДП №564/2025г. по описа на РУ – Враца.

В това производство, което е по контрол на продължаващото задържане на жалбоподателя Ц., на преценка подлежи обстоятелството, налице ли са законовите изисквания за продължаване на тази най-тежка ограничителна мярка, а именно: от една страна продължава ли да съществува обоснованото предположение, че обвиняемия е съпричастен към престъплението, в което е обвинен, а от друга - налице ли е някоя от двете реални опасности - от укрИ.е или от извършване на друго престъпление. От значение за това производство е и дали има изменение в обстоятелствата, при които е определена първоначалната мярка за неотклонение и доколко тези изменения налагат смекчаване на взетата мярка за процесуална принуда.

Преценявайки събраните в досъдебното производство писмени и гласни доказателства, както при първоначалното вземане на мярката за неотклонение по реда на чл. 64, ал. 1 НПК, така и след това, съдът намира, че и към настоящият момент обоснованото предположение, че обв. Ц. е съпричастен към престъплението, в което е обвинен не е оборено и продължава да съществува. Фактите, индикиращи съпричастност на обвиняемия Ц. към вменената му престъпна дейност по държане на инкриминираните високорискови наркотични вещества - коноп, се установяват от събраните към настоящия момент множество доказателства – гласни, писмени и веществени. Въззивният състав намира, че на този етап от разследването и за нуждите 3 на текущото производство по чл. 65 от НПК приобщените до момента годни доказателствени източници са напълно достатъчни да бъде направен извод за наличието на висока степен на вероятност обвиняемият Ц. да е обективно и субективно съпричастен към осъществяването на инкриминираната му престъпна дейност по държане на процесните наркотични вещества.

В случая следва да бъде отбелязано, че за нуждите на мерките за неотклонение и в частност в производството по чл. 65 от НПК не е необходимо да бъде установявано по един несъмнен и категоричен начин обвиненото лице да е извършител на инкриминираното престъпление, като е напълно достатъчно събраните доказателства само да сочат на висока степен на вероятност обвиненото лице да е извършило инкриминираната му престъпна дейност. А в настоящия случай, изхождайки от събраните до момента по делото доказателствени материали, въззивната инстанция счита, че това на практика е налице.

На следващо място, преценявайки законността на задържането, въззивният съд напълно споделя и решаващия извод на първия съд, че все още продължава да е налице опасност от извършване на престъпление, която не е хипотетична, а е напълно реална е оглед данните за обремененото съдебно минало на обвиняемия, установяващи предишни негово осъждания за същото по вид престъпление /по чл. 354а ал.1 от НК/ с наложени наказания „лишаване от свобода“. Тези предходни осъждания и инкриминираните деяния в настоящото производство са обстоятелства, сочещи на очертаващи се трайни и устойчиви престъпни навици у обвиняемия, които обосновават един сериозен риск от извършване на нова престъпна дейност, включително и такава, свързана с държане и/или разпространение на наркотични вещества. Фактът на предходните осъждания на обвиняемия обосновава извода, че очевидно те не са изиграли необходимия поправителен, превъзпитателен и възпиращ ефект спрямо неговото поведение. Всички гореизброени обстоятелства, преценени в тяхната съвкупност, мотивират настоящата инстанция убедено да приеме, че в конкретния казус общественият интерес от временното изолиране на обвиняемия чрез задържането му под стража е напълно оправдано за сметка на ограничаване на правото му на лична свобода, независимо от презумпцията за невиновност.

Освен това въззивния съд констатира, че продължителността на задържането на обвиняемия към настоящия момент освен, че е в законоустановените срокове, е и в рамките на разумните такива, доколкото е видно, че към днешна дата са изтекли малко повече от 2 месеца от задържането му и че разследващите органи полагат необходимите усилия разследването по досъдебното производство да приключи в обозрими и разумни срокове предвид разпоредбите на чл. 22, ал.2 и ал 3 от НПК.

Районният съд не е констатирал опасност от укрИ.е. Действително обвиняемият е с установена самоличност и с категорични данни за неговата 4 уседналост, поради което не е налице опасност от укрИ.е.

Към настоящия момент не се установяват и никакви нови обстоятелства от лично, семейно или друго естество, които да налагат снижаване на интензитета на прилаганата спрямо обвиняемия мярка за процесуална принуда.

От данните по делото е видно, че след производството по чл. 64 от НПК, в което е взета мярка за неотклонение "задържане под стража" по отношение на обвиняемия И. Ц., до момента той не е сезирал съда с молба за изменение на мярката му за неотклонение по реда на чл. 65 от НПК, като текущото производство се явява първо такова по чл. 65 от НПК. С оглед на това обстоятелство въззивният съд счита, че поведението на обвиняемия във връзка със съдебния контрол на взетата спрямо него мярка за неотклонение "задържане под стража" не е недобросъвестно и шиканиращо, поради което не е обосновано налагането на забраната по реда на чл. 65, ал. 6 от НПК.

В този смисъл в посочената част определението на Районен съд - Враца се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Предвид всичко гореизложено на основание чл.65, ал.9 от НПК, Врачанският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение с рег.№ 33 от 23.01.2026г. на Районен съд Враца постановено по ЧНД № 58/2026г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането на обвиняемия И. К. Ц. с ЕГН ********** за изменение на изпълняваната спрямо него мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в полека по ДП № 7989/2025г. по описа на РП-Враца, ДП № 1090/2025г. по описа на РУ Враца.

ОТМЕНЯ горното определение в частта, в която на основание чл. 65, ал. 6 от НПК е определен двумесечен срок, в който ново искане от страна на обвиняемия или на неговия защитник е недопустимо.

Разпечатката съдържа 36 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a30b6c14-d8f4-4e47-bd88-414c60b38a70