Решение № 4475 от 14.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4475 гр. София, 14.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20221100102075 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от А. А. С., с която са предявени срещу Д. А. С. искове, както следва: иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 74 224,51 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване – парични средства от банковите сметки на наследодателя А. А. С., придобити по силата на завет от ищеца, получени от ответницата без правно основание; иск с правно основание чл.86 за сумата от 36 803 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.03.2017 г. до 17.01.2022 г.

Ищецът твърди, че на 23.04.2016 г. е починал А. С. С., ЕГН **********, чиито наследници по силата на саморъчно завещание, съставено на 04.03.2016 г., са страните по делото. Съгласно завещанието, ищецът получава в наследство всички пари в брой и по банкови сметки на наследодателя.

Твърди, че на 14.03.2017 г. ответницата е получила от Първа инвестиционна банка чрез превод по банковата си сметка сумата от общо 74 224,51 лв., представляваща 1/2 от наличните, към дата на смъртта 23.04.2016 г., суми по банкови сметки на починалия. Сумата е получена без правно основание и поради това ищецът претендира да му бъде заплатена. С нотариална покана от 1

30.11.2021 г., връчена на 13.12.2021 г., е поканил ответницата да заплати дължимите парични средства. Претендира и лихва за забава, считано от получаване на банковия превод на суми от банковите сметки на наследодателя до подаване на исковата молба 15.03.2017 г. - 17.01.2022 г.

Ответницата, чрез назначения особен представител, оспорва иска.

Оспорва действителността на представеното саморъчно завещание, като сочи, че същото не е написано и подписано от наследодателя. Позовава се и на порок във волята, водещ до унищожаемост – твърди, че наследодателят към момента на съставяне на завещанието, не е бил способен да завещава.

Позовава се и на изтекла погасителна давност, като счита, че срокът тече от откриване на наследството – датата на смъртта на наследодателя. Относно вземането за лихва, оспорва да е настъпила забава за вземането за главница и се позовава на изтекла погасителна давност и за това вземане.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

По иска по чл. 59 ЗЗД:

Общият фактически състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните основни елементи: обогатяване на едно лице за чужда сметка, обедняване на друго лице, липса на правно основание за разместване на имуществените блага, връзка между обедняването и обогатяването и липса на друга правна възможност за защита на обеднилия се. В хипотезата на чл.

59, ал. 1 ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщането на по-малката сума между обединяването и обогатяването. В производството следва да се установи наличие на увеличаване на патримониума на едно лице, намаляване патримониума на друго, като следва да се изясни и наличието на връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, т.е. следва да се установи дали разместването на благата е в резултат на един общ факт или от обща група факти. Цитираната разпоредба се основава на един от основните принципи на действащото обективно гражданско право - принципът за недопустимост на неоснователното обогатяване. Правото да се претендира равностойността на 2 обедняването по реда и на основание чл. 59 от ЗЗД възниква в случаите, когато няма друг иск, чрез който обеднелият може да се защити срещу неоснователното обогатяване (чл. 59, ал. 2 от ЗЗД).

Установява се от препис – извлечение от Акт за смърт № 44/15.11.2016 г., че А. С. С. е починал на 23.04.2016 г.

Видно от саморъчен завещателен акт - Завещание, съставено на 04.03.2016 г., А. С. С. е изявил воля паричните средства по всички негови банкови сметки да бъдат придобити след смъртта му от сина му А. А. С..

Завещанието е обявено по молба на Е.Н. С. с протокол от 03.12.2020 г. на нотариус З.Т., № 438 от НК. Със завещанието са направени и други разпореждания относно недвижими имоти, водоплавателни и моторни превозни средства – в полза на сина му А. А. С. и дъщеря му Д. А. С..

Неоснователно е възражението на ответницата относно валидността на завещанието. От приетата по делото съдебно – графическа експертиза се установява, че ръкописният текст в саморъчно завещание от името на А. С. С. е написан, а подписът за завещател е положен от А. С. С.. Вещото лице посочва, че при сравняване на изследвания подпис в оспореното завещание с образците от подписа на А. С. С. се установяват съвпадения в общите признаци на подписа /транскрипция, степен на обработеност, степен на свързаност, относителния размер, наклон/ и по-характерни частни признаци.

Установените съвпадения са устойчиви, индивидуални и по обем достатъчни за извода, че изследвания подпис за „Завещател“ в оспореното завещание и образците от подписа на А. С. С. са положени от едно и също лице. При сравняване на изследвания ръкописен текст в завещанието с образците от почерка на А. С. С. вещото лице също е установило съвпадения в общите признаци на почерка /степен на обработеност, относителния размер и наклон, степен на свързаност/ и по-характерни частни признаци. Установените съвпадения са устойчиви, индивидуални и по обем достатъчни за извода, че изследвания ръкописен текст в оспореното завещание и образците от почерка на А. С. С. са написани от едно и също лице. Ето защо съдът приема, че завещанието е написано и подписано от завещателя. По делото не се събраха доказателства наследодателят да не е бил способен да завещава към момента на съставяне на завещанието. По изложените съображения съдът приема, че не е налице порок във волята на завещателя, водещ до нищожност или 3 унищожаемост на завещанието.

От събраните по делото писмени доказателства - представените извлечения от банкови сметки, се установява, че ответницата Д. С. е получила от „Първа инвестиционна банка“ АД чрез превод по банковата си сметка сумата от общо 74 224,51 лв., представляваща 1/2 от наличните към дата на смъртта на наследодателя (23.04.2016 г.), суми по банковите му сметки.

По делото се установи, че по силата на действително завещателно разпореждане на наследодателя А. С. С. всички суми от банковите му сметки преминават в собственост на ищеца А. А. С.. С получаване по банков път на сумата от 74 224,51 лв. патримониумът на ответницата се е увеличил с облага, която не й се следва, което е довело и до намаляване на патримониума на ищеца със същата сума. Неоснователното разместване на имуществени благата е в резултат на един общ факт. Ето защо в полза на ищеца е възникнало правото да се претендира равностойността на обедняването по реда и на основание чл. 59 от ЗЗД.

Неоснователно е възражението на ответницата за изтекла погасителна давност. Вземането по чл. 59 ЗЗД се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок. Съгласно т. 7 от ППВС № 1/1079 г. погасителната давност по иска с правна квалификация чл.59 ЗЗД започва да тече от момента на имущественото разместване. В процесния случай имущественото разместване е настъпило с получаването от страна на ответницата на сумата в размер на 75 224, 51 лв. на 14.03.2017 г. Това е моментът, в който е започнал да тече 5годишният давностен срок. Исковата молба е предявена на 28.02.2022 г., т.е. в срок, непревишаващ 5 години, считано от 14.03.2017 г., ето защо вземането не е погасено по давност.

По изложените съображения съдът приема, че предявеният иск е основателен.

По иска по чл.86 ЗЗД:

Ищецът претендира да му бъде присъдена лихва за забава за периода от 15.03.2017 г. до 17.01.2022 г. в размер на 36803 ,00 лв. Съгласно ТР № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС при връщане на дадено при начална липса на основание в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, длъжникът дължи обезщетение за забава от поканата да изпълни. В мотивите на тълкувателното решение се сочи, че „задължението за връщане на даденото при начална липса на основание, в хипотеза на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, е безсрочно – правоотношението е с извъндоговорен характер, то не възниква в резултат 4 на съгласуване на волите на правните субекти и не е мислимо страните да са определили предварително срок за изпълнение; такъв няма определен и в закона. … при неизпълнение на парични задължения, законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, когато няма уговорен срок за изпълнение. Изключението е изрично предвидено в чл. 84, ал. 3 ЗЗД – само при задължения от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана.

Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание, след като е безсрочно, може да се иска от кредитора веднага. … Началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност, на осн чл. 114, ал. 1 ЗЗД, но автоматично не води до забава на длъжника. За забава на длъжника по безсрочното задължение е необходимо той да бъде поканен от кредитора да изпълни съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД, както и вина за неизпълнението, съответно за късното изпълнение. В обобщение, при връщане на дадено при начална липса на основание, от момента на разместване на имущественото благо, вземането е изискуемо, но длъжникът ще изпадне в забава и ще дължи обезщетение от момента, в който е получил поканата на кредитора.

Когато кредиторът е дал в поканата допълнителен срок за изпълнение, забавата ще настъпи с изтичането на този срок.“

Същите аргументи са относими и към вземането, основано на фактическият състав по чл.59, ал.1 ЗЗД – същото е с извъндоговорен характер, което изключва страните да са уговорили срок за изпълнение и не попада в изключението на чл.84, ал.3 ЗЗД – не е с произход деликт. Ето защо за да изпадне ответникът в забава, следва да бъде поканен да изпълни. Видно от нотариалната покана, връчена на ответницата лично на 13.12.2021 г., ищецът й е предоставил 7-дневен срок да изпълни доброволно задължението си да му върне сумите от банковите сметки на наследодателя. Срокът е изтекъл на 20.12.2021 г. и от 21.12.2021 г. ответницата е изпаднала в забава. Законната лихва върху главница от 75 224, 51 лв. за периода 21.12.2021 г. – 17.01.2023 г. е в размер на 577,35 лв. (изчислението е извършено чрез калкулатора за изчисляване на законна лихва в портала за електронни услуги на Национална агенция за приходите - https://nraapp02.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp:

Вид задължение: ЗАКОННА ЛИХВА

Период ОТ ( дд.мм.гггг ) : 21.12.2021

5

Период ДО ( дд.мм.гггг ) : 17.01.2022

Олихвена сума

ИЗЧИСЛЕНА ЛИХВА

74224.51

577.35

По изложените съображения съдът приема, че искът за лихва за забава е основателен за сумата от 577,35 лв.и за периода 21.12.2021 г. – 17.01.2023 г. и следва да се отхвърли за разликата до предявения размер от 36803 лв. и за периода 15.03.2017 г. – 20.12.2021 г.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, на ищеца следва да се присъдят съдебни разноски, съразмерно с уважената част от исковете – за сумата от 7548,81 лв.

Поради което Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА Д. А. С., ЕГН **********, да заплати на А. А. С., ЕГН **********, както следва: на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, сумата от 74 224,51 лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване – парични средства от банковите сметки на наследодателя А. А. С., придобити по силата на завет от ищеца, получени от ответницата без правно основание, заедно със законната лихва от 28.02.2022 г. до окончателното плащане; на основание чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 577,35 лв., представляваща лихва за забава върху горната главница за периода от 21.12.2021 г. – 17.01.2023 г.; на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 7548,81 лв., представляваща съдебни разноски, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.86, ал.1 ЗЗДза разликата над 577,35 лв. до пълния предявен размер от 36803 лв. и за периода 15.03.2017 г. – 20.12.2021 г.