Определение № 547 от 28.03.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 547 гр. София, 28.03.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Жива Декова

Членове:

Александър Цонев

Филип Владимиров като разгледа докладваното от Александър Цонев Касационно гражданско дело № 20228002103826 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба на Г. Г. срещу решение №192/22г. на Монтански окръжен съд, с което родителските права за децата Б. и А., родени през 2014г., са предоставени на майката С. Г.. Иска се допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК и по чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.

Делото е било образувано по искова молба на С. К. Г. срещу Г. Б. Г. за развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, и за предоставянето на родителските права върху двете деца близнаци Б. и А., родени през 2014г., по време на брака, на нея.

Ответникът е възразил, че вина за разстройството на брака има ищцата, тъй като имала извънбрачна връзка с друг мъж. Поискал е родителските права да бъдат възложени на него по следните причини- майката не се е грижила за децата, оставяла ги сами, заключени в къщи, заради извънбрачната и връзка, както и заради работата и на дневни и нощни смени, разполагал с по- добри жилищни и битови условия, и имало кой да му помага- брат и майка.

Въззивният съд е приел, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи, както и че не е установено по делото ищцата да е имала извънбрачна връзка по време на брака.

Родителските права е предоставил на майката по причини, че децата са на възраст, при която нуждата от майчини грижи е по- наложителна, въпреки, че съдът е констатирал, че бащата има преимущество по отношение на жилищните и битови условия, както и предимство относно помощта от роднини при грижите за децата. Отхвърлил е възражението на ответника, че на майката и липсва родителски капацитет, въз основа на Социалния доклад, който констатирал, че родителите притежават необходимите родителски качества и са способни да се грижат за отглеждането и възпитанието на децата, като имат и необходимите за това социално- битови условия. Съдът не е възприел показанията на св. Ц. Г. (брат на 1 ответника), че майката не се грижи за децата и не желае да се грижи за тях, и че доброволно е оставила децата при напускане на семейното жилище. Съдът е приел, че свидетелят е заинтересован и не е кредитирал показанията му заради останалите доказателства по делотоСоциалния доклад, обясненията на майката, дадени пред съда, че децата не следва да се отделят от нея и че е в състояние да им даде необходимите грижи, включително и заради подадената от майката искова молба веднага след напускането на семейното жилище с искане за привременни мерки и предоставяне родителските права на нея. Освен това от новите факти, настъпили по време на изпълнението на привременните мерки, които предоставят родителските права на майката, съдът е направил извод, че в случая, когато майката е трябвало да замине за Варна и е поискала да остави децата на бащата, но той отказал, тъй като това било извън режима за лични контакти, тогава бащата при осъществяване на личните контакти с децата не е бил воден от грижата за тяхното благополучие и желанието да са заедно, а е отказал да вземе децата при себе си извън определения му режим, за да дискредитира майката като родител и за да издейства благоприятно за себе си решение по спора за родителските права. Същият извод е направил съда и относно случая, при който майката била във Варна за един ден, а децата останали в Монтана с по- голямата им шестнадесетгодишна сестра, а бащата, който бил много притеснен, не отишъл да види децата, а се обадил на тел.112, за да прати полицаи да проверят какво правят децата му. Съдът е заключил, че майката е по- подходяща да упражнява родителските права, тъй като безкористно се грижи за благополучието на децата.

В касационната жалба е посочено, че съдът необосновано е приел, че не е доказана извънбрачната връзка на ищцата, че не са обсъдени свидетелските показания, дадени от брата на ответника, които установяват, че майката не се е грижила за децата, оставяла ги е сами в къщи, без надзор, че децата искали да останат да живеят при бащата, че майката е имала множество връзки с мъже преди брака и 15г. дъщеря от предишна връзка, не е искала повече деца. Неправилно било прието, че майката е по- подходяща да упражнява родителските права, тъй като е купила апартамент в [населено място], както и че 16г. и дъщеря може да упражнява надзор върху братята си, игнориран бил критерият „жилищнобитови условия". Необосновано било прието, че бащата не се грижи за благополучието на децата, тъй като отказът му да вземе децата при себе си извън режима за лични контакти не е виновно поведение.

В изложението към жалбата се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т.1 и по ал.2, пр.3 от ГПК. Формулирани са следните въпроси: Длъжен ли е съдът да обсъди всички доводи на страните и доказателствата по делото? Длъжен ли е съдът да посочи в решението си върху кои доказателства основава приетата фактическа обстановка? Може ли съдът да основе решението си на предположения, а не на доказателства по делото? Длъжен ли е съдът да прецени показанията на заинтересуван свидетел заедно с целия доказателствен материал?

Длъжен ли е съдът служебно да събере всички доказателства от значение за възлагането на родителските права?

Настоящият състав на ВКС счита, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и на ал.2, пр.3 от ГПК, за допускане на касационно обжалване.

2

Въззивният съд е обсъдил всички относими доводи и доказателства като е посочил въз основа на кои доказателства се установяват релевантните за делото факти. Спорът между страните дали извънбрачната връзка на ищцата е основание за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, е разрешен със СПН, че такова основание не съществува. Решението на въззивния съд в тази част е влязло в сила като необжалваемо. Този въпрос не може да се пререши от ВКС.

Съдът не е игнорирал предимството на бащата по отношение на критериите „жилищнобитови условия" и „помощ от близки", напротив установил го е по делото. За съда не е било решаващо желанието на майката да купи жилище в [населено място], нито помощта, давана от 16- годишната и дъщеря. Затова въпросът дали съдът може да основе решението на предположения е неотносим, не е обуславящ.

За съда е било решаващо възрастта на децата и че майката притежава необходимите качества и способности за гледане и възпитание на децата, както и необходимите жилищни и битови условия за това. Относно установяването на родителския капацитет на майката, съдът не е кредитирал показанията на брата на ответника, доколкото са изолирани в сравнение с останалия доказателствен материал по делото- Социален доклад, обяснения на майката, свидетелски показания, упражняването на родителските права по време изпълнението на привременните мерки и справянето с възложените родителски задължения.

По този начин, като е обсъдил свидетелските показания на брата на ответника заедно с останалите доказателства, съдът е постъпил в съответствие с практиката на ВКС (р.№ 250/15г. на I ГО, р.№ 65/10г. на IV ГО и др.).

Не е обуславящ и последния въпрос относно задължението на съда служебно да събира относими доказателства. Касаторът не сочи какви доказателства съдът не е събрал служебно, нито какви доказателствени искания са отхвърлени от съда, а такива не се установяват и от настоящия състав на ВКС.

От мотивите към решението не се установява очевидна неправилност, тъй като решението е постановено по правилата за въззивното производство, уредени в ГПК, обсъдените доказателства са годни да установят фактите по делото, и квалификацията на фактите съответства на нормата, която ги урежда. Не се установява нарушение на правилата на формалната и на правната логика.

Воден от горното, ВКС, състав на III ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 192/ 05.07.22г. на Окръжен съдМонтана.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4