Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 271 от 28.10.2023, Районен съд - Хасково

Съд
Районен съд - Хасково
Дело
Административно наказателно дело 375/2023
Вид
Решение № 271
Подписан
28.10.2023
В сила
01.03.2024
Състав
Гроздан Бончев Грозев

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.104б, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.175А, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 2, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. гр. Хасково, 28.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Гроздан Б. Грозев при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно наказателно дело № 20235640200375 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от М. Р. Х., ЕГН ********** с адрес гр.Хасково, ул.Тракия 46 , чрез адвокат В. Л., против Наказателно постановление № 20-1253-001695/14.12.2020г. на Началник сектор ПП при ОДМВР-Хасково . Жалбоподателят твърди, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалните и процесуални правни норми, като иска съдът да го отмени. Твърди се още, че жалбоподателят е управлявал автомобила на паркинг, което не било път отворен за обществено ползване и така не осъществявал състава на чл.104б, т.2 от ЗДвП. Тоест не бил извършил описаното нарушение. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично за същият се явява адв.Богданова, преупълномощена по делото от адв.Лазов. Последната поддържа жалбата, излага доводи относно основателността й и иска съдът да отмени НП и да присъди направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата редовно призован се явява лично като след разясняване от съда, че участието не е задължително, същият напусна залата и не взема становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

1

С атакуваното в настоящото производство НП, на основание чл.175А, ал.1, предл.3 от ЗДвП му е наложено наказание „Глоба „ в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Административно-наказателната му отговорност е ангажирана за това, че на 08.08.2020 г. около 00:45 часа в гр.Хасково, на паркинга на ул. Панорама, северно от стадион Хасково, управлява лек автомобил "БМВ" 3 с рег. № ********, собственост на Р. М.ов Х., ЕГН **********, от гр. Хасково, ул. Тракия, № 46 като не използва пътя отворен за обществено ползване в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Водача М.Х. извършва резки маневри подавайки рязка газ и завъртайки МПС в кръг, повишава оборотите на двигателя с което превърта задействащите колела на автомобила и преднамерено го извежда извън контрол. При извършване на горните на место при патрулиране са били св.М.

Х. Д. заедно със своя колега Р. Т.. Двамата са служители на РУ МВР Хасково и са били на работа същата вечер. Виждайки действията извършвани от жалбоподателя с управляваният от него автомобил, двамата полицаи отиват на място на паркинга и установяват самоличността на жалбоподателя. Полицаите установяват на място и други спрели автомобили и лица. След извършване на проверката на жалбоподателя е била изготвена докладна от св.Д.. на база тази докладна е било разпоредено да се вземе отношение по случая от служители на сектор ПП при ОДМВР-Хасково и така е изпратена призовка до жалбоподателя да се яви за съставяне на АУАН. Така св.В. Ж. Д. съставил на жалбоподателя АУАН в присъствието на последния и на св.М. Х. Д. и св.В. К. В.. Акта е предявен подписан и екземпляр от същият е връчен на жалбоподателя срещу подпис. В АУАН не е направено възражение срещу констатациите в акта. В АУАН нарушението е квалифицирано по чл.104Б, т.2 от ЗДвП.

На база АУАН е издадено и процесното НП в което е възприета същата фактическа обстановка и нарушение, като то е квалифицирано по същият начин както в АУАН.

Изложената дотук фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл.104Б, т.2 от ЗДвП действащ към датата на нарушението – Чл. 104б.

(Нов – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) На водача на моторно превозно средство е забранено да: т.2. използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Разпоредбата на чл.175А, ал.1 от ЗДвП предвижда – Чл. 175а. (Нов – ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) ал.(1) Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок 12 месеца и глоба 3000 лв. водач, който oрганизира или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Следователно, деянията, за които са наложени глоби на жалбоподателя и е лишен от правото да управлява МПС са обявени от закона за наказуеми с административна санкция.

Съдът намира, че при съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до отмяната на НП на процесуално основани. Според съда съвсем ясно и точно е посочена датата на нарушението и мястото на извършване на същото. Описана е фактическата обстановка и обстоятелствата при които е извършено нарушението. Точният механизъм на извършване на твърдените

2 преднамерени извеждания от контрол на автомобила от жалбоподателя. Последното е от изключително важно значение с оглед последващите изводи на съда, а и с оглед преценката за това дали описаните превъртания на задвижващите колела и завъртане на автомобила е именно преднамерено или не, последното е от изключително значение за извършването на твърдяното нарушение от субективна страна. Описанието на нарушението в АУАН и НП съответства на дадената правна квалификация на същото. Както АУАН така и НП са съставени и съответно издадени от компетентен орган в кръга на компетенциите му и в сроковете по ЗАНН.

Тоест според съда не е на лице съществено процесуално нарушение водещо до отмяната на НП.

По същество съдът намира, че се доказа безспорно по делото, че жалбоподателят на процесната дата и място е извършил описаното в НП нарушение. В подкрепа на този извод на съда са свидетелските показания на всички разпитани хода на съдебното следствие свидетели, както приетите писмени доказателства, а именно изготвената докладна от св.Д..

Всички те са непротиворечиви, еднопосочни и взаимно допълващи се. Затова и съдът кредитира свидетелските показания на разпитаните свидетели. Нещо повече те се подкрепят и от липсата на каквито и да са възражения вписани в АУАН и такива постъпили след това.

Тоест жалбоподателят се е съгласил с констатациите в акта. Освен това той на практика и със жалбата не отрича, че на процесната дата и време е бил на паркинга описан в НП и е управлявал процесният автомобил, не твърди и че не е завъртал автомобила по посоченият в НП начин, а твърди, че паркинга не е път отворен за обществено ползване.

С оглед горното съдът намира за необходимо да отбележи следното:

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че твърдяното в НП нарушение е несъставомерно с оглед това, че е извършено на паркинг, което не можело да се приравни с отворени за обществено ползване. Видно от чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № РД-02-20-2 от 28.08.2018г. за проектиране на пътищата , безопасността на движението се осигурява по цялата дължина на пътя чрез удобно и безопасно разполагане на пътните кръстовища и възли, на аварийни площадки, паркинги и др., а съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от същата наредба, с проектирането на пътищата се осигуряват паркинги, предназначени за спиране на автомобили, превозващи опасни товари. От своя страна, чл. 102, ал. 1 от Наредбата указва, че при проектирането на пътищата с две отделни платна за движение се предвиждат площадки за обслужване на пътуващите, МПС и инфраструктурата, като ал. 2 пък определя видовете площадки, между които са и всички видове паркинги – за товарни МПС, за автобуси, за леки МПС, за служебни МПС. Т. е. безспорно се установява, че паркингът представлява част от пътната мрежа, която е обозначена със съответните пътни знаци и маркировка, които са задължителни за спазване, и чийто правила за ползване се регулират от ЗДвП.

Предвид горното, неоснователно е и възражението в насока, че паркингът до стадион Хасково не е част от път отворен за обществено ползване. Напротив паркингът, по отношение организация на движение на ППС, е подчинен на общите правила. Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП , "път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Предвид горното, "път" по смисъла на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП не е "пътна лента" (§ 6, т. 2 от ДП на ЗДвП), "платно за движение" (§ 6, т. 7 от ДП на ЗДвП) и т. н., а всяко едно място, което е предназначено или дори само обикновено се използва за движение на пътни превозни средства. В случая нарушението е извършено на паркинга на ул. Панорама, пред стадион Хасково, който паркинг безспорно е предназначен или обикновено ползван за движение на превозни средства, поради което разкрива белезите на "път" по смисъла на ЗДвП. Освен това разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДвП сочи, че отворени за обществено ползване са пътищата, условията за използване на които са еднакви 3 за всички участници в движението. Ноторно известно е на съда, че паркингът на ул.

Панорама, пред стадион Хасково е отворен за обществено ползване от всички граждани и управляваните от тях МПС.

От друга страна безспорно се доказа, че жалбоподателя е извършвал резки маневри подавайки рязко газ и завъртайки управляваният от него автомобил в кръг. Повишавал оборотите на двигателя с което превъртал задействащите колела на автомобила и преднамерено го извежда извън контрол. Именно довеждането на МПС извън контрол представлява действие с висока обществена опасност. По делото не са представени доказателства, които да опровергаят установените факти и обстоятелства чрез събраните писмени и гласни доказателства.

Събраните в хода на съдебното следствие доказателства навеждат съда към единствено възможен извод – че с поведението си на процесната дата и час, като водач на моторно превозно средство санкционираното лице е участвало в нерегламентирано ползване на път, отворен за обществено ползване, за друга цел различна от целта да се придвижват хора и товари, въпреки забраната за това. Още по-укоримо е и обстоятелството, че действията са извършени на паркинг на който е имало и други автомобили. С неговото деяние, като подава рязко газ, повишава оборотите на двигателя, превърта задвижващите колела и преднамерено го извежда извън контрол, като го завърта в кръг при наличието на други паркирани леки автомобили и граждани, прави поведението на жалбоподателя още по-опасно. Извършването на горните действия, е показателно че жалбоподателя ползва пътя отворен за обществено ползване за цел различна от превоза на хора и говори за умисъл в поведението на жалбоподателя при извършване на описаното в НП нарушение.

Нарушението е правилно подведено към уреждащата състава му правна норма, изложени са при описание на обстоятелствата на нарушението всички такива, които са от значение за правилната преценка за съставомерността на деянието като административно нарушение, а и за ясното и пълно разбиране от страна на лицето нарушител за това, за което се подвежда под административна отговорност.

Правилно според съда административно – наказващият орган е приложил и съответната на нарушението санкционна разпоредба на чл. 175А ал. 1 пр. 3 от ЗДВП , предвиждаща за нарушението по чл. 104Б т. 2 от ЗДВП административни наказания глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца. Тази санкционна норма предвижда конкретни по вид и размер наказания – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство срок от 12 месеца, каквито са и наложени на жалбоподателя.

Преценката за маловажност на случая подлежи на съдебен контрол и когато съдът констатира, че предпоставките по чл. 28 от ЗАНН са налице, а наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на НП поради противоречие със закона (арг. ТР № 1/2007 г. на ОС на НК на ВКС).