Определение № 56 от 26.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 56 гр. София, 26.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно търговско дело № 20251001000977 по описа за 2025 година Производството е по чл.274,ал.1,т.1 ГПК, във вр. с чл.25, ал.4 от ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по частна жалба на „РУДМЕТАЛ“ АД чрез пълномощника му адв.П. С. против определение №4582 от 12.11.2025г. на Софийски градски съд, ТО, VI-13 с-в, постановено по т.д. №2078/202 5г. , с което е оставена без разглеждане жалбата на „РУДМЕТАЛ“ АД срещу Отказ №20251018103958/20.10.2025г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията, постановен по Заявление обр. Ж1 с вх.

№20251018103958/18.10.2025 г., подадено към заявление обр.Б7 вх. № 20251015151553/ 15.10.2025 година, с което са заявени за вписване обстоятелства относно действителните собственици на дружеството по ЗМИП.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на определението и отказа на длъжностното лице по регистрацията, като същата е подробно мотивирана. Твърди, че е неправилен извода на съда относно предмета на жалбата - същата била подадена срещу отказ по заявление Б7, а не срещу отказ по заявление Ж1. В жалбата изрично било посочено, че оспорването се отнася до отказа, постановен в регистърното производство по заявление Б7 с вх. № 20251015151553/15.10.2025 г, като формулировката на жалбата ясно обхващала всеки отказ, който длъжностното лице е издало във връзка с това заявление, независимо в каква форма е бил въведен в системата. Следователно юридическият ефект на оспорването не можело да зависи от техническия избор на длъжностното лице дали да оформи произнасянето си като отказ „по Ж1“ или по основното заявление.

Към момента на подаване на жалбата е бил налице само един отказ, който на практика е решаващ за подаденото заявление Б7 с вх. № 20251015151553/15.10.2025 г. С този отказ е отказано вписването, поискано 1 със заявлението, и той е оспорен своевременно пред съда в рамките на законоустановения срок. Към момента на подаване на жалбата не е съществувал друг отказ по същото заявление Б7, като нов отказ е постановен едва дни по-късно, извън процесуалните срокове и след като е подадена жалбата. По тази причина в жалбата до СГС било посочено, че се обжалва всеки един отказ по заявление Б7 за да се гарантира, че процесуалният интерес е защитен и оспорването обхваща всички актове, които засягат същността на заявлението.

Съдът приел, че жалбата била недопустима, защото съществувал последващ „окончателен“ отказ по заявление Б7 от 22.10.2025 г., който не бил обжалван. Счита този извод за правно необоснован, тъй като жалбата е подадена още на 20.10.2025 г., два дни преди постановяването на отказа от 22.10.2025 г., и е очевидно, че жалбоподателят не е имал, нито би могъл да има възможност да обжалва акт, който към този момент не е съществувал. Още повече, към датата на подаване на жалбата вече е бил постановен отказ по цялото заявление Б7, в който длъжностното лице се е произнесло не само по отделно указание или по част от фактите, а по съществото на заявеното вписване. След като е налице отказ по цялото заявление, постановен преди сезирането на съда, неправилно съдът приел, че жалбата е недопустима поради липса на обжалваем акт или че последващ акт от 22.10.2025 г. може да отнеме със задна дата правото на жалба, вече надлежно упражнено. В случая и двата отказа - както този, въведен като отказ по Ж1, така и последващият отказ от 22.10.2025г. съдържали идентични мотиви и идентично отрицателно произнасяне по заявлението, което допълнително потвърждавало, че предметът на оспорване е един и същ.

Твърди, че заявлението Ж1 има самостоятелен предмет и съществува единствено като инструмент за допълване и отстраняване на нередовности по основното заявление.

Поради това всяко произнасяне по Ж1, което съдържа правни изводи относно заявеното за вписване обстоятелство, е по своята правна същност отказ по самото основно заявление.

Вторият отказ по заявление Б7 от 22.10.2025г. не бил връчен и до настоящия момент, като за него дружеството разбрало от обжалваното определение и в този смисъл счита, че сроковете за неговото изрично оспорване, каквото прави в настоящата жалба, не са изтекли и последният също следва да бъде отменен.

След като длъжностното лице е отказало да впише заявеното обстоятелство, макар и под формата на отказ „по Ж1“, всъщност то се е произнесло по съществото на заявлението Б7. СГС следвало да разгледа този отказ в контекста на основното заявление, а не да го изведе изолирано като „необжалваем“ на формално основание, игнорирайки материалното съдържание на акта, което е напълно идентично със съдържанието на последващия отказ. Счита, че СГС е следвало да присъедини към вече образуваното производството по жалбата постановения след нейното подаване втори отказ на АВп и да се произнесе и по него, тъй като в жалбата изрично е посочено, че се оспорват отказите по процесното заявление Б7.

2

Излага и подробни доводи, касаещи изпълнението на указанията със заявление Ж1.

Моли съда да уважи жалбата и отмени обжалваното определение като върне делото на СГС за произнасяне по съществото на жалбата.

В законния срок Агенция по вписванията е подала писмен отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна.Напълно споделя изложените мотиви в определението, че постановеният отказ е по заявление Ж1, с което заявитнелят отстранява нередовности по първоначалното си заявление. Произнасянето по заявление Ж1 не може да бъде предмет на самостоятелна проверка. Моли за потвърждаване на определението.

Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Обжалваното определение е правилно и съобразено със закона и задължителната практика на ВКС – т.8 от ТР №1 от 31.05.2023г., постановено по тълк.д.№1/2020г. на ОСТК на ВКС.

От данните по делото и служебно извършената справка в ТР по партидата на дружеството се установява, че със Заявление обр.Б7 вх. № 2025101515153/ 15.10.2025г. са заявени за вписване по партидата на „Рудметал“ АД обстоятелства относно действителни собственици на дружеството.

С оглед констатирани нередовности на заявлението, длъжностното лице по регистрацията е дало указания на заявителя на дати: 16.10 -№ 2025101515153-1, 17.10 - №2025101515153-2 и 20.10.2015г. -№

2025101515153-3 за представяне на изрично посочени документи . Указано е, че заявителят може да изпълни указанията и да представи указаните документи с подаване на заявление по образец съгласно приложение Ж1.

В изпълнение на така дадените указания, заявителят е подал Заявление образец Ж1 №20251018103958/18.10.2025г. с представени документи. По повод това заявление /изрично посочено в отказа-л.66/ длъжностното лице по регистрацията е постановило обжалвания отказ №20251018103958/20.10.2025г. като е приело, че към разглежданото заявление по образец Ж1 са представени документи, които не удостоверяват изпълнение на дадените указания.

На 20.10.2025г. заявителят е подал жалба до СГС срещу така постановения отказ №20251018103958/20.10.2025г. Същата е изпратена на съда на 21.10.2025 г. На 24.10.2025 г., е образувано първоинстанционното дело.

3

На

22.10.2025г. по

Заявление обр.

Б7 вх.

№

20251015151553/15.10.2025 г., е постановен изричен отказ №

20251015151553- 4/22.10.2025 г. на длъжностното лице по регистрацията.

С обжалваното определение съдът е намерил жалбата за недопустима поради липса на правен интерес и я е оставил без разглеждане, предвид постановяване на краен окончателен отказ от 22.10.2025 г., срещу който жалба не е подадена. Позовал се е на т.8 от споменатото по-горе ТР №1/2020г. на ОСТК на ВКС, което постановява, че Заявление Ж1 не може да бъде предмет на самостоятелна проверка и произнасяне от длъжностното лице по регистрация по смисъла на чл.21 ЗТРРЮЛНЦ.

Изложените мотиви напълно се споделят от настоящата инстанция, още повече, че по въпроса е налице задължителна съдебна практика на ВКС.

Съгласно чл.24, във вр. чл.21 ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1/14.02.2007 г. длъжностното лице по регистрацията постановява мотивиран отказ, който има за предмет подадено заявление за вписване, заличаване и обявяване.

Изричният отказ подлежи на самостоятелно съдебно обжалване по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, като съдът разполага с правомощието да го потвърди или да го отмени, като даде задължителни указания за извършване на исканото вписване, заличаване или обявяване.

Наредба №1/14.02.2007г. урежда реда, по който се отстраняват нередовностите по подадено заявление за вписване на промени по партидата на търговско дружество или сдружение. Отстраняване на нередовност по дадени от длъжностно лице по регистрацията указания се извършва чрез подаване на заявление по образец, съгласно приложение Ж1. В него се посочват номера на заявлението, по което са дадени указанията, данни за заявителя и документите, които се прилагат в изпълнение на указанията.

Подаването на заявление Ж1 не представлява сезиране на длъжностното лице, тъй като със заявление Ж1 не се заявяват някакви нови искания. Целта му е единствено да уточни и да внесе яснота по посочени от длъжностното лице нередовности по първоначалното заявление и представи указани му доказателства.

В случая обжалвания отказ е постановен по заявление Ж1, видно и от заглавната част на отказа, с което заявителят отстранява нередовности по първоначалното си заявление. Заявление Ж1 не може да бъде предмет на самостоятелна проверка и произнасяне от длъжностното лице по регистрация по смисъла на чл.21 ЗТРРЮЛНЦ. При постановен отказ по заявление Ж1, същият се явява нищожен поради липса на заявление, съответно предмет, по който да се извърши произнасяне на длъжностното лице по регистрацията.

Поясненията на първоначалното заявление и представените допълнителни доказателства подлежат на преценка от органа по регистрацията в производството по първоначалното заявление. Съгласно чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ след предприетото от заявителя отстраняване на нередовностите, длъжностното лице по регистрация разполага с правомощието или да обяви посочените промени, или да постанови отказ, но по основното 4 заявление, като се произнесе по всички относими факти. В настоящия случай имено поради това след отказа по заявление Ж1, е постановен и окончателния отказ № 202510151515534/22.10.2025 г. Срещу този отказ обаче жалба не е подадена. Това е видно и от заглавната част на подадената жалба до СГС, насочена срещу Отказ №20251018103958/20.10.2025г.

,както и от петитума на същата.

В частната жалба срещу първоинстанционното определение е заявено искане към съда да отмени определението, като наред с това отмени и отказите на АВп по заявление Б7 вх. № 20251015151553/15.10.2025 г. Това обаче не може да се приеме за жалба срещу този окончателен изричен отказ по Заявление Б7, тъй като същият е постановен след сезирането на съда – жалбата до СГС е подадена чрез АВп на 20.10.2025г., а окончателният отказ по Заявление Б7 е постановен на 22.10.2025 г., каквито доводи се изтъкват в частната жалба.

Към момента на сезирането на съда изричен отказ все още не е бил постановен и обжалването на такъв би било лишено от предмет.

С оглед изложеното, жалбата срещу

Отказ

№20251018103958/20.10.2025г . е недопустима поради липса на правен интерес, предвид постановяване на крайния окончателен Отказ от 22.10.2025 г., срещу който липсва подадена жалба. Правният интерес е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за, за които съдът следи служебно през цялото производство.

В този смисъл са и разясненията, дадени в т.8 на ТР №1/2020г. от 31.05.2023г. по тълк.д.№1/2020г. на ОСТК на ВКС. В това ТР е прието следното:

Съгласно разпоредбата на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, отказът на длъжностното лице по регистрацията да извърши исканото вписване, обявяване или заличаване подлежи на обжалване по реда на Глава 21 на ГПК „Обжалване на определенията“. Съответното приложение на ГПК спрямо съдебния контрол по ЗТРРЮЛНЦ сочи, че обжалваемите актове на длъжностното лице по регистрацията са тези по чл.274, ал.1, т.2 ГПК, а именно изрично уредените в закона като такива.