Решение № 1934 от 31.05.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 7218/2021
- Вид
- Решение № 1934
- Подписан
- 31.05.2022
- В сила
- 01.12.2022
- Състав
- ГЕОРГИ АНДОНОВ КРУШАРСКИ
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 36-46 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52-58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52-58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52-58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52-58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52-58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52-58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 52-58 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63Д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 115, ал. 3 · Закон за лечебните заведения
- чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1934 гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Г. АНД. К. като разгледа докладваното от Г.АНД. К.Административно наказателно дело № 20211110207218 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски районен съд, Наказателно отделение, I – ви състав , в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. К.
1 и при участието на секретаря Й.Д. като разгледа докладваното от съдията НАХД № 7218 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № НП 31/18.03.2021 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „М. н.” ИАМН, с което „И. К.-М. Ц.” Е. ЕИК .............. е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 115, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, за нарушение на разпоредбата на Наредба № 6 от 24.08.2015 за утвърждаване на медицински стандарт „Пластичновъзстановителна и естетична хирургия” (отм.).
В жалбата се правят оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на наказателното постановление (НП), с оглед на което се иска отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, жалбоподателя, чрез своя процесуален представител поддържа жалбата със същите съображения и искания. Излага съображения, че санкционираното дружество има сключен договор и ползва за дейността си помещения, предоставени от МЦ Адела Естетик, чиито помещения са проверени и удостоверени като годни.
Административнонаказващият орган (АНО), чрез своя процесуален представител, поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Претендира и присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства съображенията на страните, приема за установено следното: и
Жалбата е подадена в срок от надлежна страна.
На 04.02.2021 г. на дружеството-жалбоподател е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за това, че при проверка на медицинска документация в „И. К. – М. ц.” ЕООД – гр. С. са установили, че в проверяваното дружество на 13.07.2020 г. в отделение клиника на лечебното заведение „Инвела Клиник – МЦ“ ЕООД, видно от оперативен протокол № 55 (л. 33-43 от делото и по-конкретно л. 40-41 от делото) под обща анестезия, на пацеинтката М.А. е била извършена
2 оперативна намеса: „Op. Dg. Mastopexy augumentation with dermal suspension flap inverted T-model and Mentor Siltex Round Coh. II 400 cc” (Уголемяване чрез повдигане на гърдата с описание на имплантите), която оперативна намеса представлява аугментационна мамопластика, каквито оперативни намеси могат да извършват само лечебни заведения за извънболнична помощ, които са с регистрирани легла, а дружеството-жалбоподател е било регистрирано без легла – нарушение на чл. 115, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, за нарушение на разпоредбата на Наредба № 6 от 24.08.2015 за утвърждаване на медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия” (отм.).
Въз основа на така съставения акт е било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което при идентичност на описанието на нарушението и правната му квалификация, на основание чл. 115, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, за нарушение на разпоредбата на Наредба № 6 от 24.08.2015 за утвърждаване на медицински стандарт „Пластичновъзстановителна и естетична хирургия” (отм.) на дружеството-жалбоподател е била наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Съдът намери за установено от фактическа страна и това, че дружеството-жалбоподател е имало издадено Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична помощ номер 8853/27.03.2020 г., издадено от ИАМН с регистриран адрес на лечебното заведение в гр. С., бул.
А. М. № ......... и ул. Т. № ........., с предмет на дейност осъществяване на извънболнична медицинска помощ (л. 31 от делото). Впоследствие е било издадено Удостоверение за регистрация на лечебно заведение за извънболнична помощ номер 8853/25.02.2021 г., издадено от ИАМН с регистриран адрес на лечебното заведение в гр. С., ул. Т. ..........., с предмет на дейност – осъществяване на специализирана извънболнична медицинска помощ, съгласно Приложение № 1 и разкриване на 4 легла за наблюдение и лечение до 48 часа (л. 13 от делото).
Съдът намери за установени горните фактически положения въз основа на свидетелските показания и писмените доказателства по делото.
От показанията на актосъставителя – св. И.Х. (л. 103 гръб – л. 104 от делото), се установява времето и мястото на извършената проверка и установените въз основа на нея констатации, извършените медицински 3 манипулации, и по-конкретно, че на процесните време и място в дружеството-жалбоподател е била извършена операция, която представлява аугментационна мамопластика; че жалбоподателят не е имал регистрирани легла към датата на операцията. Показанията на свидетеля са логични, кореспондиращи с писмените доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира като достоверни и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение. В показанията на свидетелката М.А. (л. 110 гръб – л. 111 от делото), се съдържат подобни данни – че е била извършена операция за повдигане на бюста в дружеството-жалбоподател, на процесните време и място, че същата след операцията е била настанена в стая на жалбоподателя и на следващия ден след операцията е била изписана. Показанията намират подкрепа и в писмените доказателства по делото, поради което съдът ги кредитира и ги съобрази при формиране на вътрешното си убеждение.
Съдът кредитира като достоверни обсъдените по-горе гласни и писмени доказателствени средства, като същите са еднопосочни, кореспондиращи помежду си и обективни. Впрочем установената по делото фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства, по същество не се оспорва от страните, поради което съдът намира, че е безпредметно по-подробното анализиране на доказателствените източници.
С оглед на приетото за установено от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
При съставянето на акта за констатиране на нарушението и при издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, посочени в чл. 36-46 и чл. 52-58 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени в рамките на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че на посочените в наказателното постановление време и място, дружествотожалбоподател е извършило, от обективна страна, нарушение на приложението към Наредба № 6 от 24.08.2015 за утвърждаване на медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия” (отм.), като е извършило операция с голям обем и сложност – аугментационна мамопластика (т. 5.3.2.1.18. от медицинския стандарт), каквато могат да извършват лечебните заведения медицински центрове с легла (т. 5.3.2.1. от 4 медицинския стандарт). Видно от удостоверението (л. 31 от делото), към датата на тази операция дружеството не е имало регистрирани легла, поради което и не е могло да осъществява процесната операция. И като я е извършило е осъществило състава на вмененото му нарушение. След извършване на нарушението Наредба № 6 от 24.08.2015 за утвърждаване на медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия” е била отменена и вместо нея е била приета нова наредба – Наредба № 4 от 24.02.2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Пластично-възстановителна и естетична хирургия“, като в приложението към нея уредбата е идентична с отменената – арг. от 6.3.2.2.1. и т. 6.3.2.2.1.18 от новия медицински стандарт.
При това положение последващата правна уредба не е довела до отмяна на възведените изисквания, поради което не е налице административна декриминиализация на нарушението.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
Съдът намира за неоснователни възраженията на защитата за незаконосъобразност на отменената наредба, с която е бил въведен медицинския стандарт на този тип хирургия. Действително съдът е задължен да прилага нормативния акт от по-висок ранг, при противоречие между правните норми от различен ранг (каквото противоречие в случая не е налице), но съдът няма правомощие в рамките на административнонаказателното производство да осъществява инцидентен контрол за законосъобразност на процесния нормативен акт. Подобно правомощие не е предвидено, нито в ЗАНН, нито пък в НПК, към който препраща ЗАНН за неуредените случаи.
Неоснователно се явява и друго възражение – че дружествотожалбоподател фактически имало легла и можело да извършва процесната операция. Изискването на медицинския стандарт е повече от категорично – за да се извършва операция като процесната е необходимо лечебното заведение да е с регистрирани легла, тъй като в противен случай, то няма право да извършва подобна дейност. Както е добре известно медицинските дейности като процесните са с висока степен на риск от непредвидени усложнения и лечебните заведения следва да имат съответните разрешителни и 5 удостоверения за извършване на подобен тип дейност. Липсата на такова, означава, че те не са изпълнили в пълнота всички изисквания, поради което и не могат да осъществяват дейността, макар частично фактически да отговарят на изискванията. Ето защо съдът отхвърли като неоснователно и това оплакване.
При реализацията на административно-наказателната отговорност, АНО е наложил имуществена санкция, в минимално предвидения от закона размер, поради което същата не може да бъде допълнително намалявана от настоящата инстанция.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя (за същия не се установени, нито многобройни, нито е налице изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което да сочи на нетипично ниска обществена опасност; наред с това следва да се отбележи, че проверката е била извършена по повод на жалба на пациент на жалбоподателя, което допълнително повишава степента на обществена опасност на нарушителя), както и от смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, процесният случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други такива нарушения, т.е. не е налице маловажен случай.
Налагането на санкция в минимален размер е съответна на обществената опасност на нарушението и нарушителя, поради което и не се налага допълнителното компенсиране на нарушителя, чрез приложението на чл. 28 от ЗАНН. А още повече, както се посочи вече, извън обстоятелството, че нарушението е за първи път, не са налице никакви смекчаващи отговорността обстоятелства, които да сочат на нетипично ниска степен на обществена опасност на нарушението и на нарушителя. А именно това е необходимо за да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
С оглед изложеното, настоящият състав прие, че наказателното постановление е правилно – законосъобразно и обосновано, и като такова следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид изхода на делото, намира претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за основателна.
Съобразявайки действителната фактическа и правна сложност на делото, както и разпоредбите на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 6 от Наредбата за заплащане на правната помощ, настоящата инстанция намери, че жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на АНО юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП 31/18.03.2021 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „М. н.” ИАМН, с което „И. К.-М. Ц.” ЕООД, ЕИК ................ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева на основание чл. 115, ал. 3 от Закона за лечебните заведения, за нарушение на разпоредбата на Наредба № 6 от 24.08.2015 за утвърждаване на медицински стандарт „Пластичновъзстановителна и естетична хирургия” (отм.)..
Разпечатката съдържа 42 от 45 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a3072cfe-8db3-4182-bd30-081484b49347