Решение № 5 от 04.01.2024, Районен съд - Разлог
- Съд
- Районен съд - Разлог
- Дело
- Гражданско дело 128/2023
- Вид
- Решение № 5
- Подписан
- 04.01.2024
- В сила
- 26.01.2024
- Състав
- Диана Сотирова Павлова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26, ал.1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.87, ал.1, изр.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№5 гр. Разлог, 04.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., разгледа докладваното от Диана Павлова, Гр. дело № 20231240100128 по описа за 2023 г.
Производството е с правно основание чл.415, във вр. с чл.422 ГПК. Образувано е по ИМ от „У.Е.“ЕООД, ЕИК*, с предишно наименование „Ю.“ЕООД, представлявано от М.А.У., чрез адв. В.Г., САК, съд. адрес в г.С., б.„Б.“№81, в.В, е.8, подадена против К.Б.П., ЕГН*, с адрес гр. Р., ул. “Ш.“№8.
Посочва се в ИМ, че ищцовото дружество предявява исковата си претенция срещу ответника по силата на Анекс от 05.10.2020 г. към Договор за цесия от 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията „С.Г.Г.“ЕАД, ЕИК* /законен правоприемник на „С.Г.Г.“ООД, ЕИК*/, което дружество от своя страна е придобило вземането от „БТКК“ЕАД, ЕИК*, на 23.09.2020 г., съгласно Уведомление по т.1.1.1. от договор за цесия от 16.10.2018 г.
Мобилният оператор с търговска марка „Б..“ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и ЮЛ, подробно описани в Приложение №1 от договора. Ищецът-кредитор е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други.
Излага се също, че въз основа на договора с мобилния оператор, ответникът е ползвал предоставяните от Дружеството мобилни услуги, като потреблението е фактурирано под клиентския № на абоната №*.
Иницииралата процеса страна сочи, че между „Б..“ЕАД и ответникът К.Б.П. е сключен Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №* от дата 03.12.2018 г., с който е уговорена за ползване телевизионна услуга при условията на тарифен план TV2L+ с месечна абонам. такса 14.99 лева, както и интернет услуга при условията на тарифен план V.N.S.20 с месечна абонаментна такса 8.80 лева. Срокът на споразумението е бил 24 месеца - до дата 03.12.2020 г. Въз основа на сключен договор за предоставянето на ел. съобщителни услуги с индивидуален клиентски №* между ответника и „БТКК”ЕАД, ЕИК*, са издадени фактури №*/15.05.2019 г., */15.06.2019 г., */15.07.2019 г. за потребените от него ел. съобщителни услуги за период на потребление от дата 15.04.2019 г. до 14.07.2019 г., като абонатът е потребил и не е заплатил услуги, фактурирани за 3 последователни отчетни месеца 05/2019, 06/2019 и 07/2019.
Също че съгласно Общите условия, при незаплащане в срок на издадените на абоната фактури, Оператора може да прекрати едностранно индивидуалния договор на абоната.
Неизпълнение на основното задължение на потребителя да заплаща в уговорения срок 1 месечната абонаментна такса за ползваните услуги, от една страна е дало основание на оператора да прекъсне достъпа до мрежата си, съответно да преустанови начисляването на месечна абонаментна такса и да начисли и претендира неустойка за прекратяване ползването на услугите.
Предвид гореизложеното, абонатът следва да понесе отговорността си за неизпълнението на договорните задължения и да заплати на оператора неустойка.
Излагат се твърдения, че цената на иска представлява сума, за която е издадена фактура от доставчика на мобилната услуга /и цедент по първия договор за цесия/, начислена е мораторна лихва за забава и е посочен периодът й /иск по чл.86 ЗЗД/ и действителният активно легитимиран в процеса е кредиторът-ищец в производството - цесионерът по втория договор /заявител по чл.410 ГПК/.
Навежда се и това, че като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор „Б..“ЕАД, ответникът, подписвайки конкретния договор, се е съгласил и е приел общите условия на оператора, тъй като към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна част от него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Както и че в конкретния случай ответникът е подписал договор за далекосъобщителна услуга, потребявал е избраните услуги, не е изпълнил задължението си по договора да заплаща стойността на услугата, като с това си поведение е изпаднал в забава, издадена му е фактура и в срок не я е заплатил, за което следва да понесе отговорността си.
В настоящия казус ищцовата страна извежда своето материално и процесуално право от два договора за цесия. Съгласно Уведомление по т.1.1.1. от договор за цесия от 16.10.2018 г., вземането спрямо ответника К.Б.П. е прехвърлено на 23.09.2020 г. от „БТКК“ЕАД, ЕИК*, на „С.Г.Г.“ЕАД, ЕИК* /законен правоприемник на „С.Г.Г.“ООД, ЕИК*/. С Анекс от 05.10.2020 г. към Договор за цесия от 01.10.2019 г., „С.Г.Г.“ЕАД, ЕИК*, е прехвърлило процесното вземане спрямо ответника на „У.Е.“ЕООД, ЕИК*. Съгласно приложено уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „С.Г.Г.“ЕАД /законен правоприемник на „С.Г.Г.“ООД, ЕИК*/, дружеството уведомява длъжника от името на мобилния оператор за цесията от 16.10.2018 г. и от свое име, в качеството си на цедент от 01.10.2019 г.
В тази вр. се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника К.Б.П., ЕГН*, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „У.Е.“ЕООД, ЕИК*, с предишно наименование „Ю.“ЕООД, от 124.47 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски №* от дата 03.12.2018 г., сключен между длъжника и мобилния оператор „БТКК"ЕАД, ЕИК*, представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №*/15.08.2019 г., с падеж на плащане 01.09.2019 г.
Претендират се и сторените разноски, както по заповедното производство, така и по настоящото такова.
Изпълнена е процедурата по чл.131 ГПК, като в рамките на едномесечния срок е постъпил отговор на ИМ от страна на ответника. С него същият излага твърдения, че искът е недопустим и предявен при изначална липса на интерес, че ищецът не активно легитимиран да предяви настоящия иск, позовава се на изтекла погасителна давност, като сочи и че в договора са инкорпорирани неравноправни клаузи.
В първото по делото СЗ ищцовата страна не изпраща представител, представя писмено становище, в което поддържа предявените искове.
Ответникът не се явява, представлява го процесуален представител, който поддържа представения отговор и изложените в него възражения, претендира разноски.
За вземанията по ч. гр. д. №609/2022 г. по описа на Рг.РС е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, в полза на "У.Е."ЕООД, срещу К.Б.П., за сумата от 124,47 лева, 2 представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор с клиентски №* от дата 03.12.2018 г., сключен между длъжника и мобилния оператор „БТКК"ЕАД, ЕИК*, представляваща сбор от трикратния размер за месечните такси на всяка абонаментна услуга от сключения договор, за което е издадена фактура №*/15.08.2019 г.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.4 ГПК
2. Относно основателността на предявените искове:
От представените от ищеца документи се установява, че между „БТКК"ЕАД и ответника К.Б.П., ЕГН*, е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски №* от дата 03.12.2018 г., с предмет - предоставяне от Б..ЕАД на ответника на далекосъобщителни услуги с месечна абонаментна такса 24,98 лева с ДДС, за срок от 24 месеца при условията на тарифен план TV2L+ и 8,80 лева с ДДС, за срок от 24 месеца при условията на тарифен план V.N.S.20 .
Въз основа на сключения договор за предоставянето на далекосъобщителни услуги била издадени месечни сметки.
По делото е представен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 16.10.2018 г., сключен между „БТКК"ЕАД-цедент и „С.Г.Г.“ООД-цесионер), съгласно който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземанията, произтичащи от договорите, описани в Приложение №1 към договора, срещу цена, която ще бъде определена в Приложение №1.
Представено е потвърждение за прехвърляне на вземане по чл.99, ал.3 ЗЗД, на длъжник К.Б.П. с общ размер на прехвърлените вземания 124,47 лв. Цедентът “БТКК”ЕАД (цедент) е упълномощил цесионера /БЕЗ ПОСОЧЕНИ ДАННИ ЗА ПЪЛНОМОЩНИКА В
ПЪЛНОМОЩНОТО/ пред лицата, чиито задължения към Б.. са предмет на прехвърляне по Договора за цесия при и по повод изпращане на уведомителните съобщения по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД, като подписва съответните уведомителни писма.
На 01.10.2019 г. е сключен Договор, по силата на който цедентът „С.Г.Г.ООД прехвърля на цесионера „Ю..“ЕООД вземания от 70`000.00, 418,53 лева, които вземания са подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение №1 - “Списък на вземанията“, неразделна част от договора. Приложено е извлечение от Приложение №1 към Договор за цесия от 01.10.2019 г. – списък/таблица в ел. форма.
По делото е прието като доказателство уведомление за цесия, адресирано до ответника К.Б.П., с което се уведомява ответника, че задължението към „БТКК"ЕАД, възникнало по договор/и за мобилни услуги, от 124,47 лв. е прехвърлено на „С.Г.Г.“ООД, което дружество от своя страна е прехвърлило вземането на „У.Е.“ЕООД, което дружество е единствен титуляр на вземането.
Следователно в настоящия случай ищецът основава вземанията си въз основа на договор за прехвърляне на вземания (цесия), сключен от него със „С.Г.Г.“ООД, което дружество от своя страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с прехвърлител на вземания „БТКК"ЕАД.
Вземанията - предмет на исковете, от ищеца се претендират на основание неустойка за предсрочно прекратяване на процесния договор за мобилни услуги, сключен между ответника и „БТКК"ЕАД.
Според договора за мобилни услуги с клиентски №, страните са договорили дължима неустойка в случай на неплащане от абоната на дължимите суми на „БТКК"ЕАД, която е равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява. Договорът е сключен и при Общи условия. Съобразно представените такива в т.50 от същите Прекратяване на договора - т.50.6, б"в" - страните са уговорили, че договорът може да се прекрати едностранно от „БТКК"ЕАД с 30-дневно писмено предизвестие, в случаите на неплащане в срок, като при универсална услуга прекратяването се извършва при системно 3 закъснение в плащанията на дължимите суми.
При тези данни се установява, че между ответната страна и Б..ЕАД е имало валидно сключен писмен договор с предмет - предоставяне на ответника ползването на далекосъобщителни услуги, както и че на основание този договор и Общите условия към него са договорили дължима от абоната неустойка при неплащане на дължимите такси и цена на доставените и ползвани услуги, в случая на упражнено от мобилния оператор право да прекрати предсрочно договора.
Съгласно общите постановки, касаещи института на прекратяване на едно правоотношение чл.87, ал.1, изр.2 ЗЗД - в случаите на неизпълнение по двустранен договор, какъвто е процесния, кредиторът следва да даде подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за развален. Следователно - в случая ищецът не установи, че кредиторът по спорното материално правоотношение „Б..“ЕАД правно валидно е упражнил едностранното си право да прекрати договора, по начина, по който е договорено в договора и ОУ към него, доколкото в чл.87 ал.1, изр.2 ЗЗД постановява, че в случаите когато договорът е сключен в писмена форма, какъвто е настоящият, то и писменото предупреждение с даден срок за изпълнение и респ. настъпване на последиците за прекратяване на договора чрез едностранно волеизявление от тази страна, следва да бъде също писмено. В случая от страна на ищеца не се представиха доказателства, че при писмено сключен договор е настъпила забава в изпълнението на насрещното и изискуемо вземане на ответника, както и че същото е системно такова по смисъла на чл.50.6, б"в" ОУ, което да обуслови правото на насрещната страна - „БТКК"ЕАД да упражни правото си на волеизявление за прекратяване на договора на това основание, както и не се представиха доказателства, че това право е направено в необходимата за това писмена форма. По същество - това представлява договорена клауза за едностранно разваляне на договори от страните при договорени условия и предпоставки.