Решение № 327 от 19.10.2024, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 327 гр. гр. Червен бряг, 19.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йохан М. Дженов при участието на секретаря Марияна Ц. Тодорова като разгледа докладваното от Йохан М. Дженов Гражданско дело № 20224440100929 по описа за 2022 година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.422 вр. с чл.415 от ГПК В Районен съд – Червен бряг в срока по чл.415, ал.1 от ГПК взискателя по ч.гр.д.№ 725/2022 г. по описа на с.с. – В. Х. Д., с ЕГН ********** от гр. ........... е депозирала искова молба за установяване на претендираните вземания по издадената заповед за изпълнение по горепосоченото частно гражданско дело срещу .........., представляван от Н. И. Я. със седалище и адрес на управление: .........., с цена на иска: 2 007,50 лв. Претендират се и направените съдебно - деловодни разноски в настоящето и заповедното производство, както и възнаграждение за процесуално представителство. В подкрепа на иска са представени копия от следните писмени доказателства: Договор за аренда на земеделска земя от ...... г., вписан в двойно входящ регистър под №..... на ......г. в СВ при РС – Червен бряг, с нотариална заверка на подписите от ...... г., рег. № ....... на ....... – нотариус с район на действие района на РС- Червен бряг, рег. № 022 на Нотариалната камара и Разходен касов ордер № 399/20.12.2017 г.

В исковата молба се твърди, че ищцата е собственик на земеделската земя, находяща се в землишето на с. ......, обл. Плевен, с обща площ 40,150 дка., категория трета, пета и шеста, подробно описани в приложения Договор за аренда на земеделска земя от ...... г., вписан в двойно входящ регистър под №..... на ......г. в СВ при РС – Червен бряг. Сочи се, че на ...... г. между ищеца в качеството на арендодател и ответника в качеството на арендатор е сключен Договор за аренда на земеделска земя от ...... г., вписан в двойно входящ регистър под №..... на ......г. в СВ при РС – Червен бряг, с нотариална заверка на подписите от ......г., рег. №....... на ....... – нотариус с район на действие района на РС- Червен бряг, рег.№022 на 1

Нотариалната камара. Отразено е, че по силата на сключения договор ищцата е отдала по аренда на ответника, собствената си земеделска земя - ниви с обща площ 40,150 дка, категория трета, пета и шеста, подробно описани в договора за аренда на земеделска земя.

Сочи се, че договорът е сключен за 10 стопански години считано от стопанската 2012/2013 г. при уговорено рентно плащане по 15.00 лева на дка. или зърно по пазарни цени на същата стойност по желание на арендодателя. Сочи се, че съгласно договора, ответникът е следвало да заплати на ищеца дължимата рента в размер на сумата от 2007,50 лева за стопнаската 2020/2021 г., но до настоящият момент не е сторил това. Предвид гореизложените обстоятелства ищецът е подал в РС – Червен бряг заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника арендатор, за сумата в размер на 2007,50 лева, представляваща главница за неизплатена рента за стопанската 2020/2021 г. по договор за аренда на земеделска земя от ...... г., вписан в двойно входящ регистър под № ..... на ......г. в СВ при РС – Червен бряг, с нотариална заверка на подписите от ......г., рег. №....... на ....... – нотариус с район на действие района на РС- Червен бряг, рег.№ 022 на Нотариалната камара за земеделска земя - ниви с обща площ 40,150 дка., категория трета, пета и шеста, подробно описани в договора, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Отразено е, че въз основа на заявлението е образувано ЧГД №725/2022 г. По описа на РС – Червен бряг е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.

410 от ГПК срещу длъжника .........., представляван от Н. И. Я. със седалище и адрес на управление: .........., по силата на което е разпоредено ответникът да заплати на ищеца посочената сума в размер на 2007,50 лева, представляваща дължимата рента за стопанската 2020/2021г. по процесния договор за аренда на земеделска земя, като и сумата от 40,15 лихва – държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 190.00 лева. Също така се сочи, че в законоустановения срок ответникът е депозирал възражение по чл.414 от ГПК по ЧГД №725/2022 г., в резултат на което е осуетено влизането в сила на заповедта за изпълнение на същото, което от своя страна възпрепятства издаването на изпълнителен лист, въз основа на нея. Предвид изложеното и на основание чл. 422 от ГПК се счита, че за ищеца е налице правен интерес от завеждане на настоящия установителен иск против ответника.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК от ответника .........., представляван от Н. И. Я. е постъпил писмен такъв, в който сочи, че счита предявения иск за правно допустим, но неоснователен, тъй като ищецът е получил с разходен касов ордер №399/20.12.2017 г., сума в размер на 1405,25 лева, изплатени на ищцата - В. Х. Д., с ЕГН ********** от гр. ........... с основание „рента 2016/2017 г. – дог. 116а - 40,150“. Ищецът като арендодател е предоставил за временно и възмездно ползване 40.150 декара земеделска земя, а ответника се е задължил да заплаща сума в размер на 15 лева на декар (чл. 3 от договора) за всяка стопанска година в периода на неговото изпълнение. Размерът на общото годишно задължение е 602.25 лева (40.150 х 15.00). Не отрича, че за посочения в исковата молба период - стопанска 2020-2021 г. ответника не е извършил плащане в полза на арепдодателя-ищец. Твърди се, че в резултат на грешно пресмятане от страна на ЕТ „......" за стопанската 2016-2017 г. е извършено плащане 2 на 20.12.2017 г. в полза на ищеца в размер на 1405.25 лева, вместо дължимите 602.25 лева, съгласно РКО № 399/20.12.2017 г. Платеното в повече и без правно основание е в размер на 803.00 лева. По делото е приложено и ЧГД№725/2022г. по описа на РС – Червен бряг. С Определение от дата 18.11.2022г., РС – Червен бряг е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 21.12.2022г. В откритото съдебно заседание, ищецът лично и чрез процесуалният си представител адв. П. К. от АК - Плевен, редовно упълномощен по делото поддържа предявеният иск и оспорва отговора на ответника като неоснователен и недоказан. Сочи се, че твърденията в отговора са неверни, тъй като ищецът не бил получил рента за процесната стопанска година от отвентика. Ответника лично и чрез процесуалния си представител адв.О. Л. оспорват иска с твърдението, че на 20.12.2017г. са били изплатени на ищеца сумата в размер на 1405,25 лева. Съдът е разпоредил да се изиска справка от Общинска Служба Земеделие гр. Червен бряг относно средното арендно плащане за стопанската 2020г.-2021 г. за района на с. ....... В подадено до съда заявление с вх. № 353/24.01.2023 г. адв. О. Л., пълномощник на ответника заявява, че страните не са уговаряли изменение на наемната цена, нито арендодателят е отправял искане за подобно изменеие/увеличение.

В проведеното съдебно заседание на 24.01.2023 г. е разпитан свидетеля .... – без родство със страните. Свидетеля заявява, че също е дал земята си под аренда на Н. Я.. За стопанска 2000/2021 г. му е било платено по 50.00 лв. на декар.

Адв. К., пълномощник на ищцата поддържа, че ответника ЕТ „......“ не е извършил арендно плащане на ищцата за стопанската 2020-2021г. Моли съда да приеме, че във времето са се изменили обстоятелствата и видно и от представената справка от ОбС „Земеделие“ Червен бряг, а и от разпитания в съдебното заседание свидетел, който също има сключен договор за аренда със същия арендатор е, че ответника за 2021 г. е заплащал по 50.00 лв. рента, за това не е било необходимо да бъде канен да заплаща по висок размер на рента.

Ответникът се е бил съгласил, че са се изменили обстоятелствата и е заплащал по 50.00 лв. на декар.

На основание така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи: В производството по чл.422 от ГПК следва да се установи съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на ищеца към момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, размера на вземането, както и факта, от който произтича вземането.За да бъде уважен предявения иск, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу ответника - наличието на вземане против ответника и неговия размер, на какво се основава / наличието на валидно облигационно отношение /, че задължението не е погасено от ответника и че задължението е изискуемо.В тежест на ответника е да установи възраженията си срещу вземането, въз основа на които претендира отхвърляне на вземането, включително факта на плащане.

Фактът на изпълнение на задължението за заплащане на арендните вноски от страна на арендатора е отрицателен, поради което в случая именно ответникът като арендатор по процесния договор следва да ангажира доказателства, от които да се установи, че е 3 извършил арендните плащания, т.е. да докаже, че е изпълнил задължението си по договора.

В настоящия случай съдът е сезиран с искане по чл.8, ал.1 от ЗАЗ, вр.чл.79 от ЗЗД, а именно за заплащане на арендна вноска в размер на 2007,50 лева, дължима за стопанската 2020/2021г. по договор за аренда на земеделска земя от ...... г., вписан в двойно входящ регистър под №..... на ...... г. в СВ при РС – Червен бряг, с нотариална заверка на подписите от ......г., рег. №....... на ....... – нотариус с район на действие района на РС- Червен бряг, рег.

№022 на Нотариалната камара. Договорът за аренда по своята правна природа е двустранен и възмезден, като правата на страните по него се обуславят от изпълнение на задълженията по договора. Представеният по делото договор за аренда, сключен в предвидената в чл.3, ал.1 от ЗАЗ форма е действителен съгласно специалните изисквания на ЗАЗ и валидно обвързва страните за периода на действието му.

Съгласно чл.8, ал.1 от ЗАЗ, арендаторът е длъжен да извърши арендно плащане в уговорения вид и срокове, а съгласно ал.2 на чл.8 от ЗАЗ – размерът на арендното плащане се договаря въз основа на пазарната поземлена рента.

Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. В случая в процесния договор страните са уговорили размера на арендната вноска и срокът за заплащането й от страна на арендатора.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният установителен иск следва да бъде уважен изцяло. С оглед изхода на спора в полза на ищеца се дължи и законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.01.2021 г. до изплащане на вземането, тъй като с получаване на препис от заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК, ответникът се счита за поканен за плати посочената в нея сума, поради което и от този момент изпада в забава и дължи законна лихва за това съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД.

По разноските: Съгласно т.10 от ТР №4/2013 г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора раздели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.Поради това в случая, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските, направени по ЧГД №725/2022 г. по описа на РС – Червен бряг, а именно от 40,15 лева /четиридесет лева и петнадесет стотинки/ - държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 190.00 /сто и деветдесет/ лв. При това положение, съответно на предявената и уважена част от установителния иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в заповедното производство в общ размер на 230,15 лева /двеста и тридесет лева и петнадесет стотинки/. В исковото производство ищцата е направила разноски в общ размер на 420,15 лева /четиристотин и двадесет лева и петнадесет стотинки/, както следва – 40,15 лева четиридесет лева и петнадесет стотинки/ - държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 380,00 /триста и осемдесет/ лева. При този изход от спора и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат присъдени сторените от ищцата разноски.