Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 27.09.2021, Административен съд - Сливен

Съд
Административен съд - Сливен
Дело
252/2021
Подписан
27.09.2021
В сила
27.09.2021

Цитирани разпоредби

  • чл.145 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 173, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 174 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.26 ал.3 · Закон за нормативните актове

Р Е Ш Е Н И Е № 185 гр. Сливен, 27.09.2021 год.

В И

М Е Т О НА Н А Р О Д А

СЛИВЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Административен съдия: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА при секретаря Николинка

Йорданова като разгледа докладваното съдията Бозукова административно дело № 252 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 13 ал.6 от Закона за социалното подпомагане и чл.145 от АПК.

Образувано е по жалба на Ц.Г.Д. *** срещу Заповед № ЗСП/Д-СН/1876 от 05.05.2021 г., издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане” Сливен, потвърдена с Решение № 20-РД06-0010/01.06.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” - Сливен, с която е отказано отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СН/1876 от 13.04.2021 г. на Ц.Д..

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е издадена при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради това счита, че същата е незаконосъобразна. Твърди се, че оспорващата отговаря на изискванията на чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП за получаване на месечна целева помощ. Заявлението било подадено на 13.04.2021г., когато в РБългария е била обявена извънредна епидемична обстановка, като било безспорно установено, че Д. към този момент е била б. и е о. с. д. си. Счита за неправилен извода, че получателят на помощта е следвало да е о. без р. след обявяването на извънредното положение. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената заповед. Претендира за направените по делото разноски.

В съдебно заседание оспорващата не се явява и не изпраща представиштел.

В писмено становище от пълномощника адв. Д. П. - САК, поддържа жалбата. Моли съда да отмени отказа.

Ответникът по жалба – Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен, лично и чрез представител по пълномощие – юриск. К. Т. счита жалбата за допустима, но неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Заявява, че правилно е приложен материалния закон, тъй като оспорващата е о. без р. преди обявяването на извънредното положение, а не в резултат на същото или обявената извънредна епидемична обстановка.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Заповед № ЗСП/Д-СН/1876 от 05.05.2021 г., издадена от директор на Дирекция

„Социално подпомагане” Сливен, с която е отказано отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СН/1876 от 13.04.2021 г. на Ц.Г.Д. за месец април 2021 г.

Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало на 13.04.2021г., когато оспорващата Д. е подала в Дирекция „Социално подпомагане" - Сливен заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-СН/1876 /л.24/ за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, за периода от 01.04.2021 г. до 30.04.2021г..

Административния орган е извършил проверка, при която е изготвен социален доклад от 29.04.2021 г. /л.26/, в който е посочено, че заявителката е н., б., о. с. д. си – Д. Д. Т. на …. години, който е у. в п. к. в СОУ „П. Я.“ гр.С. и е д. с у.. До 31.12.2019 г. същата му е била л. а.. Р. е в Дирекция „Бюро по труда"- Сливен на 06.01.2020г. В доклада е посочено още, че за периода 01.04.2021г. до 02.04.2021г. и от 12.04.2021г. до 23.04.2021г. са преустановени учебните занятия и д. е преминало към дистанционна форма на обучение от дома, поради въведените ограничения във връзка с обявеното извънредно положение. Установен е д. на с. за месец април 2021г. от п. и д. по ЗСПД в размер 450 лв.

Социалният работник извършил анкетата предложил отказ от целево подпомагане, поради това, че семейството не отговаря на изискванията на чл.16б от ППЗСП, тъй като Д. не е о. без р. след обявяването на извънредно положение или извънредна епидемична обстановка.

Въз основа на горното Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен приел на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28 ал.1 от ППЗСП, че семейството на оспорващата не отговаря на условията за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП, тъй като не попада в кръга от лицата посочени в чл.

16б, ал. 1, т. 1 - 4 от ППЗСП за отпускане на месечна целева помощ при обявеното извънредно положение или обявената епидемична обстановка за семейства с деца до 14 годишна възраст, тъй като Ц.Д. не е о. без р. след обявеното извънредно положение или извънредната епидемична обстановка, поради което издал оспорената заповед /л.17/. Същата е връчена на Д. на 11.05.2021г.

Оспорващата подала жалба вх.№ 2003-94ц-00-1880/17.05.2021г. против Заповед № ЗСП/Д-СН/1876 от 05.05.2021 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен до Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Сливен, който с Решение № 20-РД06-0010/01.06.2021 г. я отхвърлил/л.22/.

Същото е получено от Д. на 07.06.2021г.

Жалбата срещу заповедта, с която е отказано отпускане на целева помощ е подадена от Д. с вх.№ 2003-94ц-00-2113/14.06.2021г.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. Подадена е в срока по чл.149 ал.3 от АПК. Оспорващата е страна в административното производство за издаване на оспорения административен акт и има непосредствен правен интерес от оспорването, тъй като се засягат нейни права и законни интереси.

По основателността на жалбата:

Съдът извърши служебна проверка съгласно чл.168 ал.1 от АПК, при която установи, че подадената жалба е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗСП и чл. 28, ал. 1 от ППЗСП. Противно на твърденията в жалбата обжалваният административен акт е постановен в изискуемата от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за неговото съдържание.

Посочено е както правното основание, така и релевантното обстоятелство за постановения отказ за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП. Посочен е и адресата на заповедта.

В случая фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че не е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от

ППЗСП на заявителя се съдържат не само в оспорената заповед, но и в изготвения социален доклад от 29.04.2021 г., изготвен съгласно Приложение

№ 2 към чл. 27, ал. 1 ППЗСП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 13, ал. 3 от ЗСП за постановяване на мотивиран административен акт. В производството по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на заповедта на това основание, видно от данните по преписката, поради което и възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Въпреки изложеното заповедта е незаконосъобразна, поради постановяването и в противоречие с материалния закон.

По делото не е налице спор по фактите от страните, а именно, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на помощ в страната е била обявена извънредна епидемична обстановка, че жалбоподателката о. с. д. си, което не е н. … години, у. е в п. к., който не е посещавал училище за периода от 01.04.2021 г. до 02.04.2021 г. и от 12.04.2021г. до 23.04.2021г., поради преустановени учебни занятия и въведена дистанционна форма на обучение от дома, във връзка с извънредната епидемична обстановка. По делото няма и спор, че Д. е б. – т. й п. е п., считано от 01.01.2020 г., че същата е р. в б. по т. и не п. о..

Спорът по делото се свежда до приложението на материалния закон и до това налице ли са условията на чл. 16б, ал. 1, т. 2 ППЗСП за отпускане на помощта на лицето.

Съгласно нормата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без работа, но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4. Във визираната правна норма законодателят е предвидил три изисквания, на които следва да отговаря лицето за отпускане на съответната помощ, а именно: да е обявена извънредна епидемична обстановка, лицето само да отглежда дете до 14-годишна възраст и да е останало без работа, но да няма право на обезщетение за безработица. В случая, видно от данните по делото тези изисквания по отношение на жалбоподателката са спазени. Нормата на ППЗСП не предвижда, че оставането без работа трябва да е в някаква пряка или непосредствена връзка с епидемичната обстановка. Достатъчно е лицето да е останало без работа в периода на извънредната епидемична обстановка, като е без значение причината за това, тоест двете следва да съществуват едновременно в конкретния времеви порядък.

Изводи подобни на направените от административния орган, не могат да се извлекат и от мотивите за приемането на посочената правна норма с Постановление № 218 на Министерския съвет от 17 август 2020 г. за допълнение на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ДВ, бр.

77 от 2020 г.). Доколкото в публичното пространство не могат да се намери конкретната обосновка за приемане на правната норма, изисквана съгласно чл.26 ал.3 от Закона за нормативните актове, както и липсва информация за подготвяното изменение в Портала за обществени консултации на МС, то мотивите следва да се извлекат от стенографския протокол от заседанието на МС 12 август 2020 година, където под т. 33 е разгледан проект на Постановление за изменение на Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. При представянето на проекта министъра на труда и социалната политика е посочил, че тази нова месечна целева помощ ще може да се използва от семействата при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, в случай, че има необходимост да се затварят училища или отделни паралелки. Видно от тези мотиви, никъде не е предвидено, че условието за попадане в хипотеза за подпомагане, следва да е настъпило след обявяване на извънредното положение или епидемичната обстановка.

Несъмнено целта на приложимата разпоредба е да бъдат подпомогнати хора, които за издръжка на семейството си разчитат на трудови доходи и които, бидейки безработни, поради обявената епидемиологична обстановка и свързаните с това ограничения, са поставени в ситуация, при която намирането на работа е значително затруднено в сравнение с периода, когато не е обявена извънредна епидемиологична обстановка.

Настоящият съдебен състав намира, че е без значение дали оставането без работа е от преди обявяването на извънредната ситуация или не – затруднението да се намери работа и да се набавят доходи е еднакво и в двата случая. Затова съдът приема, че качеството "безработен" по време на обявено извънредно положение или извънредна епидемиологична обстановка е достатъчно (при наличието и на останалите предпоставки по чл. 16б от

ППЗСП) за възникване правото за получаване на социалната помощ.

С оглед на изложеното съдът приема, че в случая са налице всички предпоставки за отпускането на месечна целева помощ на Ц.Д. по чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, а постановения в заповедта отказ е незаконосъобразен. В тази насока и предвид изложеното не се споделят доводите на административния орган за правилно приложение на материалния закон.

Съдът намира, че оспорената заповед противоречи и на целта на закона – отменително основание по чл.

146, т. 5 от АПК. Както ЗСП, така и ППЗСП, конкретно разпоредбата на чл. 16б от ППЗСП имат за цел подпомагане, като в конкретния случай това подпомагане е във връзка с обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, като същото е насочено към семейства с деца до 14-годишна възраст.